РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Д.а
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Д.а Административно наказателно
дело № 20251450200087 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 683/30.01.2025 год. на
Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителя И. К. И. от гр. Р., са наложени
Административни наказания - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/
ЛЕВА за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите, ГЛОБА в размер
на 500 / ПЕТСТОТИН / ЛЕВА за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за
горите, както е ОПРЕДЕЛЕНО ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 275 ал.2 от
Закона за горите паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на
3
нарушението: 5.00 пр. м дърва за огрев от дървесен вид акация в размер на
216.51 лева в приход на Изпълнителна агенция по горите, като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК,
вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.9, вр. с ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска защита РДГ - Б., ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И. от
гр. Р. сумата от 500 / ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, представляваща направени в
1
съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И. К. И. от гр. Р., е обжалвал в срок Наказателно постановление №
683/30.01.2025 год. на Директора на РДГ гр.Б.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от адв.
Ц. С. от АК- Б. и адв. А. М. от ВАК.На съдебното следствие и в приложената
по делото писмена защита се поддържа, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, като следва да бъде отменено. Визира се, че
административнонаказващия орган е издал атакувания административен акт
извън рамките на своята компетентност. Посочва се, че в хода на
производството пред административнонаказващия орган не са събрани
3
доказателства, от които да стане ясно и по безспорен начин, че 5.00 пр. м
дърва за огрев от дървесен вид акация немаркирани с контролна горска марка
и без превозен билет – документ доказващ законния произход на дървесината
са добити от територии в обхвата на защита по Закон за горите. Прави се
извод, че съответните длъжности лица напълно незаконосъобразно извън
рамките на своите компетентности са приели за установено, че липсата на
обозначение и превозен билет непременно означава незаконен добив на
дървесина, която е част от горка територия. Подчертава се, че е неправилен и
необоснова извода като не се прави разлика между твърдение и факт от
административнонаказващия орган. Приема се, че съставът на цитираните
разпореди от ЗГ, а именно чл. 213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ ще бъдат изпълнение от
2
обективна и субективна страна в хипотезата , че дървесният материал е добит
умишлено и целенасочено от територии попадащи в обхвата на защита по ЗГ,
за които важат изискванията за поставяне на съответната маркировка и
транспортиране при спазване на съответните регулации и придружаващи
документи. Моли се предвид липсата на възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, както и осъщественото процесуално
представителство от двама адвокати да бъдат присъдени направените по
делото разноски в пълен размер.
Ответникът редовно призован, представител е изпратил, който е
участвал на съдебното следствие и е взел становище по делото.От
приложените писмени бележки става видно, че процесуалният представител
на ответника иска да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и бъде
потвърдено атакуваното НП, като законосъобразно и обосновано. Акцентира
се, че в хода на административнонаказващото производство и при издаването
на НП не са допуснати процесуални нарушения още по-малко от категорията
на съществените такива. Правилно и изчерпателно са описани както в акта,
така и в НП нарушението, датата и мястото където е извършено,
обстоятелството, при което е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно на чл.
57 от ЗАНН. Правилно са определени нарушената законова разпоредба и
санкционната такава, видът и размерът на наказанието. Подчертава се, че не е
налице разминаване между фактическото описание на нарушението и
правната му квалификация като се иска от съдебния състав да вземе впредвид
Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. на ВАС, а именно, че районния съдия
има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение без съществено изменение на обстоятелството на нарушението.
Подчертава се, че няма основание нарушението да се определи като
маловажен случай, а като алтернатива се иска да бъде изменено НП в частта, в
която е наложена глоба на основание чл. 266 ал.1 от ЗГ за извършено
нарушение по чл. 213 ал.1 т.1 от ЗГ, като бъде отменено НП в тази му част,
при положение, че съдебния състав възприема твърдението, че дървесината е
добита от имот намиращ се в урбанизирана територия. Моли се на основание
чл. 63д ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на юридическото
лице РДГ Б. юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда
3
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното
НП е получено лично от жалбоподателя на 10.02.2025 год., като жалбата е
входирана пред ответника под № РС- 683/20.01.2025 год. , като в тази насока е
приложената куриерска пратка на Е. под баркод №....., като безспорно жалбата
е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно Договор за правна защита и съдействие от
12.02.2025г., НП №683/30.01.2025г.,Куриерска пратка на Е. с бар код №....,
Известие за доставяне с клеймо от 10.02.2025г., Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 17.01.2025г. на РП гр. В., ТО-
М., Писмо от Ст. Разследващ полицай под рег. №334000-1362/03.10.2024г. до
Директора на РДГ Б., Пощенски плик в оригинал с клеймо от 20.01.2024г.,
Известие за доставяне с клеймо от 24.09.2024г., Писмо от Директора на РДГ Б.
под изх. № РП-683/17.09.2024г. , АУАН №683/2024г. от 15.08.2024г., Серия А00
№0112278/15.08.2024г.,Констативен протокол Серия А00
№149401/15.08.2024г., Справка за извършени нарушения по Закон за горите от
лицето И. К. И., Входящ лист с дата 03.09.2024г., , Разписка Серия А00
№058168 за отговорно пазене на вещи от 15.08.2024г., Заповед №РД49-
171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, заверен препис от
материалите по ДП №6405/2025 г. по описа на РП гр. В., ТО-М. Съответно са
разпитани свидетелите И. И. – актосъставител и работещ като главен
специалист -горски инспектор към РДГ гр.Б., свидетелят Т. Т., свидетел при
констатиране нарушението и при съставяне на акта и също работещ като
специалист горски инспектор в РДГ Б. За разкрИ.е на обективната истина по
делото бяха допуснати в качеството на свидетели лицата Р. К., В. Д. и Х. Д..
Наказателно постановление №683 от 30.01.2025 г. е подписано от инж.
С. М. К. , Директор на РДГ – Б., упълномощен като административнонаказващ
орган на основание чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите във връзка със
Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните.
Същото е издадено въз основа на актова преписка №683 от 05.09.2024 г., Акт
сериен №0112278 от 15.08.2024 г. и Констативен протокол №149401 от
4
15.08.2024 г. съставен от И. М. И., адрес гр. Б., ул.“М. К.“ №.., община Б., на
длъжност главен специалист – горски инспектор при РДГ Б. и Постановление
от Районна прокуратура-В., Териториално отделение-М. за прекратяване на
наказателно производство №6405/2024 г. от 17.01.2025 г. и е констатирано, че
лицето И. К. И. с ЕГН **********, адрес гр. Р., ул.“А. К.“ №., обл. В., община
3
Р. е извършило следното нарушение:Съхранявало е 5.00 пр.мдърва за огрев
от дървесен вид акация немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ и без
превозен билет – документ доказващ законния произход на
дървесината.Прието е, че нарушението е извършено и открито на 15.08.2024 г.
в с. К., ул.“П. Л. “№., общ. Р., обл. В. С това деяние е прието, че виновният е
нарушил чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите, поради което и на
основание чл.266, ал.1 от същия закон и чл. 53 ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания са наложени следните
административни наказания:Глоба по чл. 266, ал.1 от Закона за горите, във
връзка с чл. 213, ал.1, т.1 от същия закон в размер на 500 /петстотин/ лева в
приход на Изпълнителна агенция по горите;Глоба по чл. 266, ал.1 от Закона за
горите във връзка с чл. 213, ал.1 т.2 от същия закон в размер на 500
/петстотин/ лева в приход на Изпълнителната агенция по горите, както е
определено да се заплати на основание чл. 275 ал.2 от Закона за горите
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението:
3
5.00 пр. м дърва за огрев от дървесен вид акация в размер на 216.51 лева в
приход на Изпълнителна агенция по горите.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че на 15.08.2024 г. във връзка с получен сигнал за съхранение на
незаконни дърва свидетелите И. И. и Т. Т. служители в РДГ Б. извършили
проверка в частен дом находящ се в с. К., общ. Р., ул. „П. Л.“№... На
посочения адрес пребивавал жалбоподателят, който работел като охранител в
ПГ „К.“ в с. К. При извършената проверка в двора на имота свидетелите И. и
Т. установили нарязани дърва за огрев, като при измерването им било
3
установено,че намерените дърва за огрев са 5.00 пр. м от дървесен вид
акация. Свидетелите констатират, че жалбоподателя не е представил превозен
билет и дървата не са били маркирани. За процесното нарушение бил съставен
Констативен протокол от страна на свидетелят Т., а от страна на свидетеля И.
Акт и разписка за отговорно пазене на вещи. Всичките са с дата 15.08.2024 г.
5
За констатирания случай била извършена предварителна проверка от органите
ма МВР като след доклад на материалите по проверката с Постановление на
РП В., ТО-М. на основание чл. 212 ал.1 от НПК започнало досъдебно
производство. От събраните по досъдебното производство доказателства, а
именно гласни и писмени такива наблюдаващият прокурор е направил
извод, че не е налице извършено престъпление по чл. 235 ал.2 вр. с ал.1 от
НК, като е приел, че се касае за съхранение на дърва за огрев в частен имот,
като е установено, че са добити от двора на учебно заведение, а именно ПГ
„К.“ в с. К .. Посочено е, че по смисъла на разпоредбата на чл. 2 от ЗГ не се
касае за горска територия, респективно не е налице съществен елемент от
фактическия състав на престъплението по чл. 235 от НК, а именно деецът да е
извършил изпълнително деяние спрямо дървета или части от тях, които са
част от горския фонд. Процесните дърва са се намирали в двора на частен
имот, като е установено, че са добити от двора на учебно заведение, а не от
горския масив, поради което добИ.ето на дървен материал не подлежи на
особен режим на добИ.е по ЗГ. Наказателното производство е прекратено и
препис от постановлението е изпратен на Директора на РДГ Б. по
компетентност за реализиране на административнонаказателната
отговорност по отношение на жалбоподателя. Постановлението на РП гр. В.,
ТО-М., след като е влязло в сила е изпратено на ответника по делото видно от
известие за доставяне на л. 39 от делото, като въз основа на така издаденото
постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.01.2025 г.
постановено по ДП №6405/2024 г. по описа на прокуратурата е издадено
атакуваното НП.В подкрепа на изложеното е приложения заверен препис от
материалите по посоченото досъдебно производство находящо се на л. 38-
100 от делото. За разкрИ.е на обективната истина по почин на процесуалните
представители на жалбоподателя и по почин на съда бяха допуснати и
разпитани в качеството на свидетели лицата Р. К., В. Т. и Х. Д.. От своя страна
свидетелят К. е бил председател на обществения съвет към ПГ „К.“ в с. К. и
съответно е председател на сдружението на каменоделския свят, което от осем
години обгрижва училището. От друга страна свидетелят Х. Д. е Директор на
ПГ „К.“ в с. К., като в тези им качества свидетелят Д. и К. познават
жалбоподателя, който работи като охранител към учебния корпус,
общежитието и изобщо към целия училищен двор. Всички свидетели по
делото в лицето на Д., К. и Д. установяват, че от две години се прави
6
многомащабен ремонт в училището, включително учебен корпус, спортна
площадка и общежитието. С оглед ремонтите дейности и във връзка с
изграждане на скеле за външно саниране е трябвало да се отстранят
самозалесили се дървета, и тъй като жалбоподателят разполагал с лична
резачка е било договорено от страна на свидетеля Д. именно жалбоподателят
да отсече процесните дървета и да вземе част от тях за свое ползване. Всички
свидетели разпитани по делото в лицето на Д., К. и Д. са категорични в своите
показания, че жалбоподателят е бил ангажиран за почистване на двора на
учебното заведение от самозалесили се дървета и, че между него и Директорът
на училището е имало уговорка да получи част от дървата, като разплата за
труда, който е положил при рязането. След нарязването на дърветата
свидетелят Д. е помолил жалбоподателя да ги нареди отстрани на мрежата в
близост до общежитието,за да не пречат на транспортни дейности.
Свидетелят Д. уточнява в своите показания, че не е разбрал кога
жалбоподателят е взел от процесните дърва, като впоследствие е разбрал, че е
трябвало да предприеме действие относно искане за разрешение по
отрязването на дърветата и тяхното транспортиране впоследствие.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
С разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ се забранява съхраняването на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка, а според т. 2 - дървесина, непридружена с превозен
билет.Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ разпоредбите на закона не се
прилагат за посочените в разпоредбата хипотези: 1. паркове и градини в
урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в
резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии,
когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1 и 4. площите, заети с
горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и
железните пътища.А според разпоредбите на чл. 131б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗГ
дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за
опазване на селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира
с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът.
Марката се изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно
лице, определено от кмета на общината. и ал. 2 - дървесината, добита извън
7
горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена
с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице,
определено от кмета на общината. За всяко транспортно средство се издава
отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити
на превозния билет. Според § 1а, т. 3 от ДР на ППЗГ "Добив на дървесина" е
сеч и извоз на дървесина до временен склад.В случая
административнонаказващият орган изобщо не е изследвал обстоятелството
относно произхода на въпросното количество дърва и дали така съхраняваните
дърва от жалбоподателя подлежат на маркировка с КГМ, производствена или
общинска марка, както и придружаване с превозен билет. От събраните по
делото доказателства и от приложеното ДП е видно, че въпросните дърва са
отсечени от двора на ПГ „К.“ в с. К. Предвид описанието на дървения
материал и количеството на същия, според съда не би могло по категоричен
начин да се приеме, че жалбоподателят е съхранявал дървесина, подлежаща на
маркиране с контролна горска марка, съответно с производствена марка.Що се
касае до маркирането с общинска марка, то то не е уредено в ЗГ, поради което
и отговорност за това няма как да му бъде търсена по този закон.От описаното
по – горе се установява, че липсват доказателства в административно -
наказателната преписка, от които да бъде установено по какъв начин
актосъставителят, и впоследствие административнонаказващият орган са
стигнали до извода, че жалбоподателя съхранява именно такава дървесина, за
която се прилагат разпоредбите на ЗГ и съответно е административно -
наказателноотговорно лице по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.Нарушението следва да е
установено по един несъмнен и безспорен начин. Като тежестта на доказване
лежи именно върху административнонаказващия орган и нарушителят не е
длъжен да доказва, че е невинен.Събраните по делото доказателства от
наказващия орган и пред въззивната инстанция не установяват по категоричен
начин извършването на нарушението, което несъмнено води до
необоснованост на НП. Последното е издадено въз основа на
предположението, че той е извършил твърдяното деяние и то виновно.Преди
да издаде НП, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна
проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере релевантните
доказателства относно извършването му. Като не е извършил проверка на
обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение.В
8
тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със
съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно
извършено административно нарушение. Посочените обстоятелства, относно
неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган,
както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП, относно
твърдяното като извършено нарушение от жалбоподателя. Налице са
неизяснени обстоятелства и липса на доказателства относно извършените
нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Освен, че следва да бъдат описани
всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат
наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона
нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на
доказване по делото. Т. е. налагането на наказание при неизяснени
обстоятелства и въз основа на предположения е незаконосъобразно.Като се
има предвид, че е наложена глоба на физическото лице, то е следвало да бъде
обсъден въпросът с наличието или липсата на вина, при извършването на
нарушението. От наказващия орган нито са събирани, нито са обсъждани
доказателства във връзка с наличието или липсата на вина у нарушителя,
съответно не става ясно дали са взети предвид при издаването на НП.Следва
да се има предвид, че съществен елемент от състава на административното
нарушение е вината. За да се приеме, че е налице административно
нарушение, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено
виновно. При издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не
се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по
преписката.Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано и при неизяснена фактическа обстановка, като за част от
обстоятелствата наказващия орган е направил предположения е недопустимо,
съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се
приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното
производство.
Съдебния състав намира за основателно да подчертае, че очертавайки
кръгът от обществени отношения които регулира, законодателят е посочил в
разпоредбата на чл. 1 от Закона за горите, че този закон урежда обществените
отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските
територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и
устойчиво управление на горските екосистеми.Съответно, според
9
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, гора по смисъла на този закон са: земи, заети
от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина
на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението,
измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и
проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението;
площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се
очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на
дърветата 5 м; площи, които в резултат на антропогенна дейност или
естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;
защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един
декар, и широчина над 10 м; насаждения в системи и съоръжения за
предпазване от вредното въздействие на водите; клекови формации;
съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни
обекти, а според разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗГ, горска територия по
смисъла на този закон са: горите по ал. 1; голини, недървопроизводителни
земи и други територии, предназначени за горскостопанска дейност; карстови
образувания, разположени в земите по т. 1 и 2; защитни горски пояси с
размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4.За да се изключи всяко
съмнение относно приложното поле на нормативния акт, в чл. 2, ал. 3 от ЗГ,
изрично е указано, че разпоредбите на този закон не се прилагат за: паркове и
градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и
в резерватите; дървета от горскодървесни видове в земеделски територии,
когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; площите, заети с
горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и
железните пътища. В случая, административно наказващия орган е счел, че с
деянието си жалбоподателят е нарушил материалните правила за поведение,
възведени в чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, според които разпоредби са
забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и
преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен
билет.Съответно, според административно санкционната разпоредба на чл.
266, ал. 1 от ЗГ, която обявява нарушението на въпросните материално правни
норми за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред (по смисъла на чл. 6 от ЗАНН), наказва се с глоба от 500
10
до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва
или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.
Съотнасянето на текста на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл.
266, ал. 1 от ЗГ с прежде цитираните текстове от ЗГ, налага извода, че
фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил
жалбоподателя, включва съхраняването на немаркирана с контролна горска
марка и непридружена с превозен билет дървесина, която е добита или чийто
произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ или от горска територия по
смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ.
Няма съмнение, че ако съхраняваната дървесина е добита от паркове и
градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и
в резерватите; дървета от горско дървесни видове в земеделски територии,
когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; площите, заети с
горско дървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и
железните пътища, то нормите на Закона за горите, включително и
санкционната разпоредба на чл. чл. 266, ал. 1 от ЗГ са неприложими.
Достатъчно в тази насока е да се отбележи, че ако дървесина е добита
или е с произход извън горските територии по смисъла на разпоредбата на чл.
2 от ЗГ, то приложими биха били други правила, различни от тези установени
в ЗГ. Така, според чл. 3, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество, по реда на този закон се опазват намиращи се извън горските
територии отделни дървета, като съответно в чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗОСИ е
възведена забраната за отсичането и изкореняването на овощни и горски
дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и
покрай водните течения и пътищата; както и тези които се намират на стръмни
терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на
язовири или край брегове на реки и дерета, където тези дървета служат за
противоерозионни или водорегулиращи цели. Отсичането, а разбира се и
последващите това действие – транспортиране и съхраняване, на овощни и
горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях,
както и покрай водните течения и пътищата, се осъществява по реда установен
в чл. 32, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСИ и не изисква нито дървата да са маркирани
11
с контролна горска марка, нито пък да е налице, издаден превозен билет. В
контекста на изложеното до тук, следва да се констатира, че нито в
Постановление на РП В., ТО-М., нито пък в Наказателно постановление на
Директора на РДГ, Б. се съдържат твърдения или дори някакви
3
предположения, че процесните 5.00 пр. м дърва за огрев от дървесен вид
акация са отсечени, извозени, натоварени, транспортирани, разтоварени,
придобити, съхранявани или преработени при условията и по реда на закона
за горите. Разбира се, не са изложени и никакви съображения(например, че в
землището на населеното място е налична горска територия по смисъла на
разпоредбата на чл. 2 от ЗГ с преобладаваща растителност от акация) от които
да е възможно да се направи някаква обоснована индиция, че добИ.ето и
съхраняването на процесната дървесина, следва да бъде осъществено
съобразно правилата установени в ЗГ.При положение, че в тази насока липсват
каквито и да е твърдения от страна на административнонаказващия орган и
съответно жалбоподателя не е бил уведомен за всички елементи от
фактическия състав на материалното правило за поведение, което се счита че е
нарушено с осъщественото от него деяние, то очевидно не може да бъде нему
възложена в тежест, необходимостта да доказва своята невинност, като сочи и
удостоверява данни за факти и обстоятелства, установяващи правомерността
на действията му. Обратно, съобразна правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
в тежест на административнонаказващия орган е да опише подробно
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.В случая
това не е сторено. Административно наказващия орган нито е описал всички
елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което
твърди да е нарушено виновно от жалбоподателя, нито пък е посочил данните
които, потвърждават осъществяването на този състав. Това само е достатъчно,
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Тук е мястото да се
отбележи, че по делото са събрани категорични доказателства, че дървеният
материал е добит от урбанизирани територии извън обхвата на Закона за
горите. Професионалната гимназия по „К.“ в с. К., в чиито двор са отрязани
процесните дървета е подведомствена на Министерство на културата,
респективно собственост на терена върху, които е ситуирано учебното
заведение е държавна собственост в урабнизирана територия на общ. Р., а не
територия попадаща в горския фонд. В подкрепа на този факт е и наличната
12
правна уредба която регулира механизма и предпоставките за премахване на
дълготрайна дървесна растителност в недвижим имоти на територията на
общ. Р., като в тази насока е Наредба №4 за опазване на околната среда и
Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на
общ. Р. В посочените наредби е отразено, че разрешение за премахване на
посочената по-горе растителност се разрешава в случай на строителство,
ремонт и реконструкция на всички видове обекти при доказано невъзможност
за запазване на дърветата ,какъвто и е конкретния случай, но трябва да се
отбележи, че нарушаването на тези нормативни актове не може да бъде
вменено по вина на жалбоподателя. В посочените наредби е предвиден и ред,
по който се установяват и санкционират нарушителите, както и компетентния
орган, който да стори това.Видно от разпоредбата на чл. 42 от Наредба №16
писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и
храстова растителност се издава от Кмета на общината или от оправомощено
от него длъжностно лице по чл. 4 ал.2 от Наредбата въз основа на експертно
становище. Съгласно разпоредбата на чл. 44 от визираната Наредба,
дървесината добита при отсичане на растителност с разрешение за премахване
се маркира с марка собственост на общината и за транспортиране се издава
позволително, за което се събират такси. Безспорно по делото е установено, че
Директора на ПГ „К.“ не е подал заявление за издаване на разрешение за
премахване на растителността до Кмета на общ. Р. Видно от разпоредбата на
чл. 47 от Наредба №16 контролът по изпълнението на тази Наредба на
Наредба №4 се осъществява от Кмета на общ. Р.
Съдебния състав намира за неоснователно така направеното възражение
от процесуалните представители на жалбоподателя , че е налице липса на
материална компетентност по издаване на акта и НП. В тази насока следва да
се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗГ
Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол
по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването
на дървесина и недървесни горски продукти. Тоест законодателят е предвидил,
че контрол от ИАГ и нейните структури се осъществява не само върху
дейности в горски територии, а и върху последващите дейности, сред които е
и съхранението на дървесина, независимо къде е добита тази дървесина. При
всички случаи на тези дейности извършвани с дървесина, законовият произход
13
на същата се удостоверява с превозен билет и надлежно поставена контролна
горска марка – за дървесината, добита в горски територии, общинска марка –
за дървесината добита по реда на Закона за опазване на селскостопанското
имущество /ЗОСИ/ и производствена марка – за дървесината добита по реда
на чл. 206 от ЗГ. Съгласно чл. 207 от ЗГ дървесината, добита извън горските
територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на
общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва
от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Съгласно чл. 211, ал. 4
от ЗГ дървесината, добита извън горските територии, се транспортира,
придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от
Кмета на общината. В разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 13 от ЗГ е посочено, че
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите: съставят актове за констатирани нарушения, както и за
неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон. Предвид
изложеното съдът приема, че АУАН е съставен, а НП е издадено от
компетентни длъжностни лица. Спазена е и процедурата по съставяне на
АУАН и издаване на Наказателното постановление.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ
предполага няколко изпълнителни деяния, едното от които е съхраняването на
дървесина, несъпроводена с превозен билет. Превозният билет съпровожда
добитата дървесина при нейното транспортиране и се оставя в получателя й,
за да се доказва законния й произход. Настоящата инстанция приема, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е съхранявал в дворното си пространство дървесина,
непридружена с превозен билет – констатация, която всъщност не се оспорва
от страните. В този смисъл са налице обективните признаци на осъществено
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Липсва обаче субективният елемент от
фактическия състав на административното нарушение, доколкото действията
на наказаното лице са обусловени от даденото му от Директора на ПГ “К.“ с.
К. разрешение да отсече процесната дървесина, като за отплата за работата му
ще му бъдат дадени част от тези дърва. Тоест в случая обстоятелствата,
свързани с извършения ремонт на училището, необходимостта от разчистване
на изсечената дървесина, предприетите от Директора действия по отношение
14
на тази дървесина, безспорно са установени и представляват факти,
предпоставили извършването на административното нарушение.Съгласно чл.
6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От своя страна, деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ (чл. 2, ал. 1 от ЗАНН). Според чл. 7 от ЗАНН,
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо (ал. 1), като непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи (ал. 2). Така при
определяне на конкретните състави на административни нарушения се
определят обективните признаци на нарушението, както и дали се наказва
само умишленото му извършване, тоест дали непредпазливите деяния от
посочения вид не се наказват. Когато липсва такова изрично посочване по
силата на цитираната норма на чл. 7 от ЗАНН, на санкциониране подлежи
както умишленото, така и непредпазливото извършване на конкретното
деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от НК, приложима по силата на
чл. 11 от ЗАНН, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но
е мислил да ги предотврати. С оглед процесното нарушение жалбоподателят е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че за законосъобразното съхраняване на
добита дървесина се изисква съответен документ – в случая превозен билет.
Но в конкретния случай от доказателствата по делото се установява
безспорно, че субективното убеждение на жалбоподателя е, че посочената
дървесина му се дължи, като отплата за сторения от него
труд.Жалбоподателят не е бил длъжен да предвид, че Директорът на ПГ „К.“
с. К. не е имал разрешение да отсече процесните дърва, както и да ги
транспортира и предоставя на други лица без превозен билет. В този смисъл
настоящата инстанция приема, че деянието не е извършено виновно,
включително и в хипотезата на непредпазливост като форма на вината, поради
което не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, за което да бъде наложено административно наказание, независимо, че
може да осъществява обективните признаци на състава на нарушение по чл.
15
266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Въпреки изложеното следва да се посочи
и действащата практика, а именно Решение №169/25.03.2021 г. на
Административен съд П. постановено по КАНД №110/2021 г., в което е
отразено, че законът предвижда изискване за придружаване на дървесината с
превозен билет само в случаите на нейното транспортиране, не и когато
същата бива съхранявана. За изпълнителното деяние съхранение субектът
може да бъде санкциониран в случаите, когато дървесината не е била
маркирана с контролна марка или с производствена марка, но не и
придружена от превозен билет какъвто се изисква само при превоз на вече
добитата дървесина. На следващо място следва да се отбележи, че
нарушенията визирани в НП са по ЗГ, а съгласно чл.2,ал.3,т.1
ЗГ разпоредбите му не се прилагат за паркове и градини в урбанизирани
територии. Установено е, че имотът, от където е била добита дървесината
касае държавна собственост, който попада в урбанизираната територия
на населеното място. Доколкото такива или сходни документи за произход на
дървесината са нужни, то те се издават не по реда на ЗГ, а по реда на ЗОСИ от
съответният кмет - аргумент от чл.32,ал.2 от същия закон. За да е
съставомерно деянието по чл.213 ЗГ то следва дървесината да произхожда от
горския фонд, което в случая не е налице, видно от доказателствата по
делото. Посочените нарушения, за които е санкциониран жалбоподателя, не
попадат в кръга на обществените отношения, които се регулират от ЗГ.
Следва да се отбележи, че е налице административно нарушение извършено
от жалбоподателя, но по закон различен от ЗГ, за което съдебния състав не
дължи произнасяне. Не се споделят и възраженията на ответника за
преквалифициране на изпълнителното деяние описано в НП, съгласно ТР
№8/16.09.2021г. на ВАС от въззивния съд, тъй като не са налице изискванията
на т.1. на ТР с оглед на изложеното по-горе.
Настоящия съдебен състав намира, че следва да бъде отменено
атакуваното Наказателно постановление № 683/30.01.2025 г. на Директора на
РДГ гр. Б. досежно т. II, с която на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определено
жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи –
предмет на нарушението: 5.00 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид
акация в размер на 216.51 лева. Незаконосъобразно е определено
жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи –
предмет на нарушението на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ, тъй като
16
въпросните 5.00 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид акация не са
липсвали на мястото на установяване на нарушението. Напротив същите са
били установени в двора на къщата на жалбоподателя и са предадени на
отговорно пазене с Разписка № 058168 от 15.08.2024 г. от И. М. И. – Главен
специалист към РДГ Б. на жалбоподателя, т.е. тези дърва – предмет на
нарушението не са липсващи вещи, за да бъде приложена разпоредбата на чл.
275, ал. 2 от ЗГ и да бъде определено нарушителят да заплати тяхната парична
равностойност.Фактът на липса на вещите – предмет на нарушението, е
определящ относно произнасяне на административнонаказващия орган по
реда на чл. 275, ал. 2 от ЗГ и същият факт не може да се "предполага", нито да
се въвежда тепърва като обстоятелство в диспозитива на наказателното
постановление, без да е обсъден в мотивната част.Действително, с
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР за
контрола и опазването на горските територии /приложима към момента на
отнемането на дървесината/, е дадена възможност, в определени случаи
отнетите или задържани вещи, предмет и/или средство на нарушения, да се
оставят за отговорно пазене на нарушителя с разписка за отговорно пазене. В
случая е възложено именно такова отговорно пазене, като с издаването на НП,
в неговия пункт 2, фактически от наказващия орган се претендира последвало
неправомерно разпореждане от страна на нарушителя с оставените му за
отговорно пазене вещи и обезщетяване на Държавата за нанесените й по този
начин вреди. В ЗГ и в общия закон /ЗАНН/, липсва установен ред за
ангажиране отговорността на пазача за причинените вреди при загубване,
унищожаване или разпореждане с повереното му имущество, поради което
тази имуществена отговорност следва да бъде реализирана по реда на
гражданското съдопроизводство, а не чрез едностранно определяне на
заместващо плащане от административнонаказващия орган в наказателното
постановление. В случая не е налице и установено по съответния ред
административно нарушение по ЗГ, даващо основание за налагане на отделно
наказание, в определения с пункт втори на НП размер. За разлика от други
специални закони, със ЗГ не е установена възможност за присъждане в полза
на държавата на равностойността на вещите - предмет на нарушението, ако те
не са налични към датата на издаване на НП. Поради изложеното
присъждането с НП в полза на Държавата, равностойността на предмета на
нарушението, би било самостоятелно основание за незаконосъобразност на
17
НП в тази му част, дори при доказани извършване на административно
нарушение и последваща липса при нарушителя на оставените му за
отговорно пазене вещи - предмет на нарушението, каквото не е в конкретния
случай.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в приложеното по делото Пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 12.02.2025 г. , е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой на двамата процесуални представители в лицето на адв. Ц. С.
от АК-Б. и адв. А. М. от ВАК.Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН не е направено
възражение за прекомерност от ответника. Договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 12.02.2025 г. Към тази дата и съгласно измененията с
ДВ бр. 88 от 2022 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
впоследствие Наредба за възнаграждение за адвокатска работа е
предвиждало, че при наложено административно наказание глоба в размер до
1 000 лева възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие е 400 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат се е
изразило както в подаване на жалбата срещу НП, така и становище, изразено
на съдебното следствие, в което се сочат доводи по съществото на делото и се
обосновава формулираното искане за отмяна на НП. Претендираните от
жалбоподателя разноски от 500 лева не надвишават значително минималния
предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък
размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Посочените разноски са съобразени и с разпоредбата на чл.7
ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а впоследствие Наредба за възнаграждение на адвокатска
работа, а именно, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. По делото са
проведени общо 3 броя съдебни заседания, на които лично са присъствали
процесуалните представители на жалбоподателя и активно са участвали в
събиране на доказателства и разкрИ.е на обективната истина. Съгласно
18
чл.143, ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на
органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление, какъвто в
конкретния случай е РДГ-Б.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 683/30.01.2025 год.
на Директора на РДГ гр.Б.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
19