№ 151
гр. Враца, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров А.
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров А. Частно наказателно дело
№ 20251400200182 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода С. А. С. , понастоящем в Затвора-
Враца , с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му ефективно наказание "лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Договорният защитник адв .Р. М. от АК-Враца пледира за УПО като се позовава на
влошено здравословно състояние на осъденото лице , като представя епикриза от 01.03.2025
г. на Неврологично отделение при МБАЛ "Хр.Ботев"-Враца с диагноза "исхемичен мозъчен
инсулт" и ТЕЛК решение от 15.01.2025 г. за установена 91 ТНР.
Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО. Изтъква желание за УПО с оглед
провеждане на лечение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
1
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" с протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети .
С. А. С. търпи в Затвора-Враца наказание "Лишаване от свобода" по НОХД №
256/19 г на РС-Лом в размер общо на шест години при общ режим за извършени
престъпления по чл.321 , 343в, 115 и 131а НК.
Начало на наказанието е 11.02.2021 г.
Към момента на постановяване на процесното определение е изтърпял ефективно 4
години 1 месец и 20 дни , предварителен арест 6 месеца и 29 дни и от работа 1 месец и 3 дни
, или общо 4 години 9 месеца и 22 дни.
Остатъка от изтърпяване е 1 /една/ година 2/два/ месеца и 8 /осем/ дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от една втора от
наложеното наказание , така както изисква разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 НК, тъй като
деянията не са при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС и всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установяват следните релевантни факти и
обстоятелства :
Със заповед № Л - 1788/29.05.2024 год. на началника на затвора - гр. Враца, влязла в
сила на 17.06.2024 год., по реда на чл. 66, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС, първоначално
постановения строг режим е заменен в общ режим.
Със Заповед на Началника на затвора № Л - 2282/09.07.2024 год., влязла в сила на
26.07.2024 год. л. св. С. е преместен от корпуса на затвора - гр. Враца в ЗООТ „Враца“.
С Определение № 348/30.07.2024 год. ОС - Враца оставя без уважение молбата на л.
св. С., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“.
Л. св. С. постъпва в Затвора-Враца на 11.02.2021 г
Първоначално отчетеният риск от рецидив е 73 гочки
В профила на криминогенни нужди дефицитни стойности са отчетени в зоните:
-Криминална история - многократно осъждан за престъпления от различен характер.
-Нагласи - слабокритичен към криминалното си поведение, с формиран престъпен
модел на живот;
-Начин на живот и обкръжение - изцяло внедрен в криминални среди;
-Умения за мислене - не разпознава факторите и причините водещи до отклоняващо
поведение, повтаря допускани в миналото грешки.
Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски
2
стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и
останалите осъдени лица. С нагласи за безпроблемен престой.
Рискът от суицид или самонараняване е с ниски стойности към момента. Липсват
данни и информация за минало такова поведение. Към настоящия момент няма индикации
или отключващи фактори в тази насока.
Рискът от бягство и укривателство е нисък. Това се обуславя от факта, че същия
няма данни за бягства или опити за такива в условията на контролирана среда.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е със
средни стойности. Аргумент в тази насока е, както настоящото правонарушение на л.св. С.,
така и криминалното му минало. Рискът е насочен към широк кръг хора в обществото.
В изготвения първоначален план на присъдата като цели и задачи са заложени:
1. Преценка на минало поведение. Подкрепа и мобилизиране на нагласите за
законосъобразен начин на живот. Мотивация за участие в ресоциализационни дейности.
2. Разпознаване на проблемите. Формиране на ясни и реалистични цели в
живота. Спазване на правилата и недопускане на нарушения. Мотивиране за участие в
корекционна програма.
3. Приучаване към социално приемливи порядки и начин на живот в и извън
затвора. Създаване на социално приемливи норми на поведение, чрез ангажиране с
групови мероприятия.
3. Предишна оценка на промените в профил на нунедите, настъпили по време на
изпълнение на наложеното наказание и поправително въздействие»
От изготвяните ревизии на оценката от рецидив през годините се наблюдава
движение на числовите стойности от 73 т., 68 т., 81 т., 77 т. до актуалните 80 т. При
последната ревизия на оценката е извършена корекция в раздел „Настоящо
правонарушение“, от където идва и повишаване на стойностите, и съгласно методическите
указания в нея са отразени всички настъпили промени в правен статус, трудова
ангажираност и показано поведение в условията на МЛС.
Рискът от вреди спрямо останалите лишени от свобода също е търпял промени през
годините, което е в следствие на демонстрираното от л. св. С. поведение. През 2023 год. при
извършената ревизия на оценката рискът е повишен от нисък към среден, като мотив е
отразен манипулативния начин на живот воден от л. св. през този период (от 13.12.2021 год.
до 20.02.2023 год.). По време на пребиваването на л. св. С. в ЗОЗТ „Бойчиновци“ е
постъпвала информация, че осъденото лице се занимава с внасяне на телефони и наркотици,
лихварство, рекет и изнудване на други лишени от свобода на територията на
затворническото общежитие. В следствие на което е изготвено предложение от началника на
ЗОЗТ „Бойчиновци“ до началника на затвора за връщането на л. св. С. в корпуса на затвора.
Във връзка с това е изготвено становище от инсп. вътрешна сигурност с per.
№ 3015/17.02.2023 год. и л. св. е преместен в затвора.
Рискът от вреди в условията на контролирана среда е нисък за служителите,
обуславя се от демонстрираното толерантно отношение към работещите с него лица.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък. До момента не са констатирани мисли и
чувства, които да са индикация за подобен тип поведение в МЛС.
Рискът от бягство и укривателство е нисък. Това обстоятелство се извежда от
липсата на данни в криминалната му история за бягство или опити за бягство от условията
на контролирана среда.
Рискът от вреди за обществото е среден. Аргумент в тази насока е характерът на
престъпленията в криминалната му история - по чл. 131, чл. 115, чл. 129, чл. 325, чл. 321 и
чл. 343в от НК. Този риск е насочен към членовете на обществото, познати пълнолетни лица
3
и участниците в движението по пътищата.
При препланиране на присъдата като цели са заложени:
1. Формиране на известна самокритичност. Анализ на досегашния начин на
живот и факторите с негативно въздействие, с цел ползване ресурсите, които притежава.
Постоянство в поведението при изтърпяване на присъдата в ЗООТ.
2. Пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС. Повишаване мотивацията за
участие м организираните ресоциализационни дейности. Спазване на ЗИНЗС и недопускане
на дисциплинарни нарушения. Съхраняване на позитивните социални контакти.
3. Формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на
негативните последствия от предприетите незаконосъобразни действия при живота на
свобода.
В доклада е отразено също , че л.св. С. постъпва в затвора - гр. Враца на 11.02.2021
год. Със заповед № Л - 1788/29.05.2024 год. на началника на затвора - гр. Враца, влязла в
сила на 17.06.2024 год., по реда на чл. 66, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС, първоначално
постановения строг режим е заменен в общ режим. Със Заповед на Началника на затвора №
Л - 2282/09.07.2024 год., влязла в сила на 26.07.2024 год. л. св. С. е преместен от корпуса на
затвора - гр. Враца в ЗООТ „Враца“. Разпределен е в 1 - ва група.
В условията на МЛС за изтеклия период от изтърпяване на присъдата се проследява,
както цялостното поведение на л. св., така и желанието му за промяна на досегашния начин
на живот, участието му в мероприятия за осмисляне на свободното време и ангажираността
му с трудова дейност.
Променливата отчетност на стойностите на оценката от рецидив и вреди през
годините са показателни, че поведението на осъдения не бележи последователност,
напротив, наблюдават се периоди, в които е демонстрирал поведение, отклоняващо се от
добрите нрави, което е отразявано и в изготвяните текущи доклади: „ пасивен към
организираните културно - масови и спортни мероприятия: привидно демонстрира
съобразяване с установените правила, но има данни за участие в субкултуралните процеси;
формално е съгласен с договорените дейности от плана на присъдата, но на практика няма
желание и настойчивост за тяхното реализиране: проявява избирателен интерес по
отношение на възможностите за участие в дейностите за осмисляне на свободното време“ -
това са част от излаганите през годините факти, отразяващи поведението на л. св. по време
на престоя му в МЛС.
Изцяло непроменен остава вида и на първоначално констатираните зони с дефицит,
в които профилът продължава да регистрира съществуването на трудности:
- Отношение към правонарушението - пренебрегва част от факторите
допринесли за реализиране на престъпленията.
- Начин на живот и обкръжение - при живота си на свобода контактува с лица с
криминалистични регистрации, склонен да действа безразсъдно и необмислено в
обкръжението им, забърква се в неприятности (едно от престъпленията е по чл. 321 от НК).
- Умения за мислене - действа импулсивно и пренебрегва евентуалните
негативни последици от предприетите действия за него и околните. С ригидно мислене. Не
дефинира изцяло последиците от предприетите действия. Възникналите проблеми не
съумява да разреши по адекватен начин.
След извършената ревизия на оценката към разделите с дефицит се причислява и
зоната:
- Настоящо правонарушение - осъден за причиняване на тежка телесна повреда,
деяние извършено в условията на опасен рецидив и опит умишлено да умъртви пълнолетно
лице от мъжки пол, участие в ОПГ и шофиране без СУМПС - деяния носещи елементи на
травменост за членовете на обществото.
4
В резултат на провежданата индивидуално - корекционна работа с лишения от
свобода се наблюдават и следните положителни промени:
- Трудова заетост - за известен период от време е бил ангажиран като „хигиенист
в клуб и залата за тенис“ на основание чл. 80 от ЗИНЗС (по време на престоя му в ЗОЗТ
„Бойчиновци“), от която длъжност е освободен, заради влошено здравословно състояние.
След разпределението му в ЗООТ „Враца“ неколкократно е изразявал желание за
ангажиране, но предвид поставените диагнози: артериална хипертония, неинсулинозависим
захарен диабет тип 2 и бъбречна поликистоза (съгласно решение на НЕЛК е с определена
91% ТНР) към настоящия момент не е устроен на работа.
- Начин на живот и обкръжение - осъденият общува безпроблемно с всички от
групата, не се е въвличал в конфликти.
- Пълноценно оползотворяване на престоя - по време на целия си престой в
МЛС л. св. е участвал в организирани ресоциализационни дейности, както следва: спортни
турнири, културно - информационни беседи, образователни курсове и две корекционни
програми: „Умения за мислене“ и „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в
мисленето“.
На основание чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС се смята за ненаказван, но за предишни
периоди е наказван 2 пъти за установени чужди вещи, липси на лични вещи и наличие на
други, без документ за собственост.
Не е поощряван съгласно ЗИНЗС, поради липса на предпоставки за това, а именно
системни положителни прояви за продължителен период от време.
В доклада на Затвора е дадено обобщено заключение , че от всичко изложено до тук
не може по категоричен начин да се изложи твърдението, че корекционния процес при л. св.
С. е завършен и е настъпила утвърдителна положителна промяна в начина на мислене,
поради което ще е удачно да продължат усилията на пенитенциарната администрация, за да
се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения.
Рискът от вреди в условията на контролирана среда е нисък за служителите. Рискът
и за останалите лишените от свобода се понижава до ниските стойности, предвид факта, че
при престоя си в ЗООТ не се е въвличал в конфликтни ситуации и общува безпроблемно с
другите. Стреми се към спазване на установения ред и дисциплина. Не проявява
дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък. На този етап не са констатирани мисли
и чувства, които да са индикация за подобен тип поведение в МЛС.
Рискът от бягство и укривателство е нисък. Това обстоятелство се извежда от
липсата на данни в криминалната му история за бягство или опити за бягство от условията
на контролирана среда.
Рискът от вреди за обществото е среден. Аргумент в тази насока е характерът на
престъпленията в криминалната му история - по чл. 131, чл. 115, чл. 129, чл. 325, чл. 321 и
чл. 343в от НК. Този риск е насочен към членовете на обществото, познати пълнолетни лица
и участниците в пътната обстановка.
Въпреки участието на л. св. в програми и дейности за личностна промяна, съгл.
разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е удачно включването му и в индивидуално - оценъчен
модул „Подготовка живот на свобода“, който запознава л. св. с предлаганите възможности
от държавните институции за по - пълноценна ресоциализация и дава възможност за
осъществяване на плавен преход към условията на свобода чрез самостоятелно формулиране
на краткосрочни и постижими цели.
Л. св. постъпва за пореден път в затвора. От приложената справка за съдимост е
видно, че в криминалната му история фигурират престъпления с различен характер - чл. 195,
чл. 343в, чл. 131, чл. 321 и чл. 115 от НК, част от които са с наличие на жертви и елементи на
травменост, които са индикация за риск от вреди в обществото. Това е показателно за
5
наличие на утвърден модел на поведение, несъответстващо на обществените норми и
правила.
В подкрепа на горе написаното може да се допълни и фактът, че на л. св. С. вече е
предоставяна правната възможност да ползва условно предсрочно освобождаване през 2015
год. Във връзка с тази правна възможност и по настоящата присъда, с л. св са провеждани
разговори, на които е разяснено, че реализирането й зависи от кумулативното наличие на
юридически и психопедагогически критерии.
Ще продължи изпълнението на договорените дейности в Плана на присъдата.
Приоритетните предстоящи задачи са насочени към спазване на законоустановените правила
и доразвиване процеса на самокритичност.
Поради здравословни проблеми на основание Заповед № Л - 03 - 143 # 1 от
05.03.2025 год. л. св. е изпратен на лечение в СБАЛЛС при затвора - гр. София.
При тези факти подкрепени със съответни доклади по чл.155 ЗИНЗС и съответни
становища, съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване
на наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо
корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и
постигане на целите по чл. 36 от НК.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали
нужните резултати за ефективна промяна на мисленето . Установено е запазване на
дефицитни зони като "криминално минало" , "отношения към правонарушението" ,
"умения за мислене" и "Начин на живот и обкръжение" .
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоните
"умения за мислене", "криминално минало", "отношение към правонарушението",
покачването на риска от рецидив от 73 точки до актуалните 80 точки и запазването на
стойности на риска от сериозни вреди за обществото, показват, че при осъдения все още не
е постигната трайна и необратима позитивна промяна във формирането на стереотип на
нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите
на местата за лишаване от свобода.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора осъденото лице-молител демонстрира
добро поведение , липса на агресия и други форми на неподчинение , което е показателно за
известна положителна тенденция в развитието му. Тези позитивни резултати обаче не са
стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени
еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето и криминално поведение водят до риск от завръщане към стари
общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора. Всичко това
илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и
превъзпитателен ефект . Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели
в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да
има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Доброто поведение в Затвора на осъденото лице и липсата на нарушения на реда
представляват негово основно задължение , а не императивно и единствено основание за
6
УПО. Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за обективно и субективно осъзнато
поправяне на осъденият, което по изложените съображения не е налице , а не да цели
привидно изпълнение на критериите за УПО.
Разбира се не може да се даде гаранция за превъзпитание и поправяне на осъден в
рамките на изтърпяване на наказанието , но фактите за доказано наличие на основания за
продължаване на действията в тази насока са значими и валидни до неговото финализиране
и винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани представляват съществена пречка за
постановяване на УПО, както е в процесният случай .
Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на лишеният от
свобода молител следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект по
превъзпитанието , за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот. В този смисъл е и заключителната част на
приложения доклад по чл.155 ЗИНЗС и становището на Началника на Затвора-Враца по
чл.437 ал.2 изр. второ НПК.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното
наказание изцяло , като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от
свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат
завършен поправителен процес , а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е
положението с настоящият лишен от свобода молител.В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по
ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на
АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от
свобода все още не е дал доказателства да се приеме, че напълно се е поправил и , поради
което все още не са постигнати целите на наказанието по чл.36 ал.1 НК свързани с
поправяне и превъзпитание на осъденият към спазване законите и добрите нрави .
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
В заключение по отношение искането на защитата за постановяване на УПО поради
влошено здравословно състояние на осъденото лице, съдът го намира за неоснователно.
Данните за влошено здравословно състояние не са сред основанията за УПО, изброени
лимитативно в чл. 439а ал.1 НПК . При подобно състояние е допустимо на отделно
основание по чл.447 т.3 НПК да се поиска прекъсване изпълнението на наказанието, при
което протича производство по различен процесуален ред от настоящето. Отделно от това
лишеният от свобода се лекува при условията на чл.135 ал.1 и сл. ЗИНЗС, поради което не
може да се подлага на обсъждане въпрос за единствено възможна ефективност на лечение
извън рамките на относимите правомощия от пенетенциарното заведение по чл.135 ал.2
ЗИНЗС .
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода С.
А. С.,ЕГН: **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 256 /19 г. по описа на РС-Лом в размер на 1
/една/ година 2/два/ месеца и 8 /осем/ дни.
7
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично в присъствие на всички страни и подлежи
на обжалване и протестиране от тях чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок,считано
от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора –Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8