№ 520
гр. Перник, 15.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500086 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1193/23.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 2991/2023 г. по описа
на Районен съд - Перник, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на Д. С. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК по ДП № 275/2020 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Перник, пр. пр. №
1539/2020 г. по описа на РП - Перник, приключило с оправдателна присъда № 260021
от 16.12.2020 г. по НОХД № 1025/2020 г. по описа на РС-Перник, потвърдена с
Решение № 37/17.05.2021 г. по ВНОХД № 95/2021 г. на Окръжен съд - Перник, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане на присъдата в сила - 17.05.2021 г.,
до окончателното й изплащане , като е отхвърлил иска за разликата над 1 500,00 лв. до
пълния предявен размер от 20 000,00 лв. Със същото решение, съдът се е произнесъл и
по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Районна прокуратура
- гр. Перник срещу постановеното от първата инстанция решение в частта, с която е
уважен искът за присъждане на обезщетение на Д. Л. в размер на 1 500,00 лв., като се
твърди, че същото в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се
становище, че липсват доказателства за претърпени от ищцата вреди, които да са
произтекли от воденото срещу нея наказателно производство. Относно размера на
присъденото обезщетение, счита същия за прекомерно завишен. Жалбоподателят
възразява, че и медицинската документация, ангажирана от ищцата не сочи, че
здравословното й състояние се е влошило единствено и само поради обвинението за
престъпление по чл. 343б от НК. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ не вменява безусловно задължение на държавата да дължи
обезщетение на гражданите спрямо които са били постановени някакви
незаконосъобразни актове. В продължение се сочи, че в конкретния случай не са били
представени никакви категорични доказателства, които да доказват, че воденото срещу
Лефтерова производство е довело до негативни последици в емоционалното й и
1
здравословно състояние. Въз основа на изложените аргументи се твърди, че размерът
на присъденото обезщетение е прекомерно завишен, поради което иска изменение на
атакуваното решението в обжалваната част като се определи справедлив размер – по –
нисък, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна - Д.
С. Лавтерова.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д. С. Л., чрез адв. Р.
Т. срещу първоинстанционното решение, като сочи, че същото не е съобразено с
голяма част от обстоятелствата изложени по делото. Намира определеният от
решаващия съд размер на присъденото обезщетение за пренебрежително и унизително
нисък съобразно претърпените вреди. Сочи, че размерът на присъденото от съда
обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, поради което решението в
тази си част е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи в подкрепа на
възраженията си, въз основа на които моли решението да бъде изменено като бъде
увеличен размерът на претендираното обезщетение. Прави се искане за присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за 16.05.2024 г. от 10.50 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
2
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
• да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд - Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3