Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Даниела Недева
КНАХД №2535
по описа на
Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от Д.А.А. ЕГН **********,***, депозирана чрез адв.А., против решение № 1296 от
30.09.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110201293/2022г., по описа на
ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 028
от 07.03.2022 г, издадено от зам. кмет на Община Варна, с което на касатора за
нарушение на чл.15, ал.7 ЗДвП на основание чл.178е ЗДвП е наложено
административно наказания „глоба” в размер 50.00 лв. С решението на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал. 1 ЗАНН са присъдени разноски в полза на Община Варна, ЕИК **, в
размер на 80 (осемдесет) лева представляваща разноски за юрисконсулт.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, поради което се отправя искане за
неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
отмени процесното НП. В условията на евентуалност се претендира връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание касатора, чрез
адв. А. поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане
решението на ВРС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВРС. Подчертава обстоятелството, че е
недопустимо съдът да обоснове решението на самоволно избрано
доказателство събрано в процеса, тъй като в конкретният случай са налице
разнопосочни гласни доказателства. С цел да се изясни фактическата обстановка
съдът е следвало да назначи и съответна
експертиза.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител. С писмен отговор, чрез юрисконсулт Д. изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна и необоснована. Счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено. С молба вх. № 18327/07.12.2022г.,
поддържа подадения писмен отговор и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че установените факти
по делото и събраните доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за
извършено нарушение по чл. 178е от ЗДвП, поради което решението на Районен
съд-Варна, както и потвърденото с него наказателно постановление следва да
бъдат отменени.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на Д.А.А. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 028
от 07.03.2022 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение
на чл.15, ал.7 ЗДвП на основание чл.178е ЗДвП му е наложено административно
наказания „глоба” в размер 50.00 лв.
От фактическа страна ВРС приел
за установено, че 25.12.2021
г. около 16.00 ч. служител при „Общинска полиция“ към ОД МВР Варна-св.К. , при
обход в района зад бл.97 на бул. „Чаталджа“, установил паркиран л. а. „Пежо“,
рег.№ **, собственост на А., в градинка, намираща се в пространството между
асфалтирана алея непосредствено до североизточната страна на вх.В на бл.12 на
ул. „Селиолу“ и асфалтиран междублоков път от югозападната (задна) страна на
бл.97 на бул. „Чаталджа”, при което съставил срещу А. фиш за глоба с
№********** от 25.12.2021 г., в който отразил, че л.а. е паркиран в градинка
зад бл.97 на бул. „Чаталджа“, с което е осъществено нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП. Срещу съставения фиш за глоба А. подал възражение с рег. №**от 30.12.2021
г, в което посочил, че мястото не е тротоар и л.а. е бил спрян пред гараж с
изричното разрешение на собственика на повече от 2 м. от сградата и отправил
претенция за отмяна на издадения фиш за глоба. С рег.№**от 05.01.2022 г. А. бил
уведомен, че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената
глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е
предоставено управлението на превозното средство от собственика и бил поканен да
се яви за съставяне на акт. На 21.01.2022 г., въз основа на издадения фиш
№********** от 25.12.2021 г., спрямо Д.А. бил съставен АУАН №00001589 за
нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП за това, че на 25.12.2021 г. около 16.00 ч. в гр.
Варна, на бул. „Чаталджа“, зад бл.97, паркирал в градина собствения си л. а.
„Пежо“, рег.№**. След съставяне на АУАН, с рег.№**от 25.01.2022 г. от Началник
сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, до кмет на район „Приморски“ била
поискана справка относно статута на мястото, намиращо се на бул. „Чаталджа“,
зад бл.97, по повод постъпило възражение срещу глоба с фиш за паркиране на МПС
в градина (тревна площ) по преписка рег.№ЗК2100243ВН от 30.12.2021 г. С вх.№**от
28.01.2022 г. бил регистриран отговор до Началник на група „Общинска полиция“
при ОД МВР, с който се предоставило копие от кадастрален план на 2 м.р., на
който са нанесени сградите, алеи и тревни площи. С вх.№**от 28.01.2022 г. бил
регистриран касаещ друга преписка отговор до Началник на група „Общинска
полиция“ при ОД МВР, с който се сочи, че мястото зад бл.97 на бул. „Чаталджа“
представлява ПИ **, собственост на Община Варна като посоченият участък зад
бл.97 е градинка. По отправено от А. заявление рег.№РД22005270 от 11.03.2022 г.
до кмет на Район „Приморски“, с рег.№ РД22005270ПР от 16.03.2022 г. той получил
отговор, че площта между бул. “Чаталджа“, ул. „Селиолу“, ул. „Генерал Колев“ и
ул. „Илинден“ представлява ПИ **, собственост на Община Варна и по кадастралния
план в посочения участък има нанесени 2 градинки, алеи, игрища и др. На
07.03.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на А.
предвиденото в чл.178е ЗДвП наказание глоба в размер 50.00 лв.
За да потвърди процесното НП, ВРС е
приел от правна страна, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението
съответства на правната квалификация и доколкото наложената на А. санкция е в
установения минимален размер, същата не подлежи на преценка за справедливост.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти, настоящия състав на Административен съд –
Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба за необоснованост на
атакуваното решение, противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила се явяват касационни
основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно ВРС е приел, че
в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. След извършена служебна проверка на
приложените към преписката АУАН и НП правилно ВРС е констатирал, че същите са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обстоятелствените
части на акта и НП съдържат факти и обстоятелства, които в достатъчна степен
описват вмененото във вина на А. нарушение – посочени са дата и място на
извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
При разглеждането на
спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване
на обективната истина по реда и със средствата на закона, и е обосновал
правилен извод за доказаност на деянието от
обективна страна.
От приобщените по делото доказателства
се установява, че на 25.12.2021 г. около 16.00 ч. л. а. „Пежо“, с рег.№ **,
собственост на А., е бил установен, че е паркиран в пространството между
асфалтирана алея непосредствено до североизточната страна на вх.В на бл.12 на
ул. „Селиолу“ и асфалтиран междублоков път от югозападната (задна) страна на
бл.97 на бул. „Чаталджа”. По делото не е
формиран спор относно факта, че мястото, на което бил паркиран автомобила не е
с обозначение за паркиране място. След отправено искане от началника на сектор
„Общинска полиция”, кмета на район”Приморски” представил справка, от която се
установява, че място намиращо се на бул.”Чаталджа”, зад бл.97, представляващо
ПИ ** по КК е собственост на община Варна и имотът попада в територия за
комплексно застрояване, а посочения участък зад бл.97 е градинка. В горната насока
са показанията на св.К. и правилно ВРС ги
е кредитирал като обективни и съответстващи на отразяванията в съставения фиш с
глоба с №********** от 25.12.2021 г., в който било посочено, че л.а. е паркиран
в градинка зад бл.97 на бул. „Чаталджа“. С категоричност св.К. свидетелства, че на асфалтирания участък, не е
имало паркиран автомобил. При така установеното
деяние от фактическа страна, правилно първоинстанционния съд е формирал правен
извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от
обективна страна. На следващо място в съответствие с доказателствата по делото
правилно ВРС не е кредитирал показанията на св.Д. . На първо място твърдението
й, че тя е паркирала автомобила на 25.12.2021
г. не съответства на доказателствата, тъй като авторството на деянието е
безспорно установено и наказаното лице А. не е посочил по реда на чл.188 ал.1
от ЗДвП, че именно Д. е управлявала автомобила
и паркирала същия на посоченото място, оттам и истинността на показанията й е
съществено разколебана.
Настоящият
състав на съда намира за нужно да отбележи, че в конкретния случай доколкото
АУАН е бил съставен след оспорване на глоба с фиш и няма никакво съмнение, че А.
е бил собственик на паркирания автомобил, като в нито един момент до съставяне
на акта (включително и при депозиране на молбата с която е заявил, че оспорва
фиша), а и след това във въззивната жалба не е посочил друго лице, което е
паркирало автомобила то въпроса за субекта на административно наказателната
отговорност правилно е бил решен от актосъставителя и не подлежи на
преразглеждане в съдебното производство.
На следващо
място св. Д. сочи, че са им казали, че
могат да паркират навсякъде, където е асфалт, но не твърди, че автомобилът се
паркира на място, което е обозначено като място за паркиране. Ирелевантни за
спора са описанията на „двата камъка”, „градинка разделена от едно пътче на две
части” „пътче” обслужващо мази.
Отделно от
това възражението на процесуалния представител на касатора за неизяснен от
фактическа страна спор свързан с недопускане на техническа експертиза е
неоснователно. Действително с жалбата пред ВРС е направено искане за допускане
на такава експертиза, но това искане не е поддържано в открито съдебно
заседание и видно от протокола от с.з. проведено на 31.05.2022г. след запитване
към страните дали имат искания за извършване на нови следствени действия такива
искания по доказателствата не са правени.
С НП е наложено
наказание за нарушаване нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в
паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за
това места. Нарушаването на тази забрана е обявено от закона за
наказуемо по чл.178е от ЗДвП, който регламентира, че се наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице,
което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки,
площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места. От фактическа страна, чрез даденото описание в АУАН
и в НП, се сочи, че наказаният е паркирал в град Варна, бул.”Чаталджа” зад
бл.97 извън обозначените за това места в градина на посочената дата и време
собствения си лек автомобил като не се оспорва авторството на деянието. При
тези обективирани данни и липсата на установяване, че на посоченото място в населеното
място – град Варна, към датата на деянието е разрешено паркирането, за което
обстоятелство тежестта да го докаже лежи върху жалбоподателя, то изводът на РС,
че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, се явява правилен,
изграден в съответствие на закона.
Касационната инстанция намира, че АУАН и
НП обективират в пълнота и ясно релевантните за отговорността на дееца факти от
обективната действителност, няма допуснати съществени нарушение на
производствените правила и правилно деянието е наказано на основание чл.178е от ЗДвП и която норма съдържа състава на самото противоправно деяние. Наложената
санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което не се
установява нарушение на чл.27 от ЗАНН и при спазване на чл.12 от ЗАНН, като не
се установява проявление на обстоятелства, които да налагат прилагане на чл.28
от ЗАНН.
Изложеното
налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и
правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящият състав на съда приема, че производство не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл.
221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1296 от 30.09.2022г. на ВРС, постановено по
НАХД № 20223110201293 по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********,*** да заплати в полза на община Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: