№ 325 / 2.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 911 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от П.Л.П. xxx,,Хан Тервел” № 8, ет.3, ап.9, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 001138 издадено на 03. 05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на лицето са наложени наказания глоба в размер на по 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършени административни нарушения по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1 т.1 б. Б от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице оспорва факта на реализираните нарушения като релевира оплакване, че никога не е реализирало ПТП. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят П.П. редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.04.2019г., свидетелят В.С. – служител в отдел ,,Рибарство и контрол” към ИАРА – гр.Монтана, съвместно с неговия колега А. Г. извършвал рутинна проверка и наблюдение на полеви обект – язовир ,,Огоста” в района на местността ,,Божанов свор” в землището на с.Горно Церовене. Двамата забелязали, че две лица плават във водите на язовира. Тъй като счели, че лицата извършват нерегламентиран риболов в района, който е забранен, те проследили двамата нарушители до мястото, където същите излезли от язовира. Междувременно към тях се движел лек автомобил черен на цвят марка ,,Ситроен АХ” с рег.№ XXXX АМ. След като двата автомобила, управлявани от свидетеля С. и жалбоподателя П., застанали един срещу друг, първият успял да забележи, че автомобилът срещу него бил управляван именно от жалбоподателя П.П., а до него стоял свидетеля П. Т.. След това жалбоподателят се опитал да осуети от евентуална праворека като изключил фаровете на автомобила и тръгнал да бяга с автомобила си из местността. Свидетелят В.С. и колегата му А. Г. започнали да го преследват. Тъй като управлявал в тъмното, жалбоподателят се влязал в едно дърво и след като устанивил, че не е могъл да продължи движението си, излязъл от него и побягнал. След като пристигнали на място, С. и Г. подали сигнал до дежурния в ОДЧ при ОДМВР – гр.Монтана. На място бил изпратен екип на сектор ,,Пътна Полиция” към ОДМВР – гр.Монтана в лицето на свидетелите И.Т. и Х.П., както и техния началник В. М.. Същевременно органитена полицията се свързали с жалбоподателя П.П., който поискал на място да отидят полицейски екипи. След като пристигнали на местопроизшествието, било установено, че блъснатият автомобил се намирал още на мястото и пе него са налице материални щети. В полицейския участък в с.Георги Дамяново на жалбоподателя бил съставен АУАН, в който било възразено, че настъпилото ПТП е било реализирано извън населено място.
Въз основа на съставения акт, било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Установената в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните входа на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитания очевидец на случилото се В.С. е, че преди и към момента на извършване и на двете административни нарушения, същият е установил тяхното авторство, в лицето на предхождащото и съпътстващо поведение на жалбоподателя. Свидетелят е категоричен, че е забелязъл, че именно П.П. е управлява катастрофиралия автомобил, а до него е бил и свидетелят П. Т.. При своите показания С. е категоричен, че познава въпросните лица като системни нарушители на закона и именно той, заедно с неговия колега А. Г. са ги преследвали с техния автомобил, което е предизвикало и ПТП. Като последица от произшествието е и бягството на двете лица и изоставането на автомобила в местността. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като еднопосочни, логични е непротиворечиви, независимо от същественото разминаване във времевия интервал, посочен от него и отразен в наказателното постановление. Същите се потвърждават в голяма степен както от показанията на свидетелите И.Т. и Х.П., но така и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При разпита на служителите в ОДМВР сектор ,,Пътна Полиция” се доказва, че изоставеният от жалбоподателя автомобил действително се е намирал в посочената местносто и е бил блъснат в дърво. Независимо, че и двамата не са били непосредствени очевидци на реализираните нарушения от страна на П.П., при своите показания и двамата потвърждават в пълнота наведените от свидетеля С. фактически твърдения, свързани с механизма на настъпване на ПТП. В показанията си свидетелите описват и поведението на самия жалбоподател, който заявил, че желае на място да отиде полиция. Същият пуснал и нарочна жалба. Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетелите П. Т. и И. П.. Освен, че същите са напълно нелогични и на момент житейски абсурдни, те не се потвърждават и от останалата доказателствена съвкупност. Показанията на свидетеля Т. следва да бъдат ценени като достоверни единствено в частта, относно неговото признание, че в нощта на събитието е бил заедно с жалбоподателя и е побягнал заедно с него, бидейки преследван от свидетеля С.. В останалата им част, относно наведените твърдения за липса на реализирано ПТП с материални щети и тръгването пеш от автомобила след настъпилото произшествие, същите са очевидно лъжливи.
Напълно нелогично е твърдението, че двамата с жалбоподателя били тръгнали нощно време, последният да си оглежда гората. Също така твърде недостоверно е твърдението, че нито единия от двамата не се е обадил в полицията, след като се твърди, че лице в управляван от него лек автомобил е бил стрелял по тях. Единият нямал доверие в полицията, въпреки че не е знаел кой е стрелял по тях, а на другия му била паднала батерията на мобилния апарат. В същия смисъл са и показанията на разпитания свидетел И. П., който в съдебно заседание на 27.06.2019г. твърди, че жалбоподателят му се бил обадил да му помоне да си прекара колата, която обаче била заседнала. Твърденията на свидетеля се намират в пълно противоречие с останалите гласни доказателства, както и със самите извънпроцесуални признания на самия жалбоподател, който пред полицейските служители заявил, че му била паднала батерията на мобилния телефон и затова не се бил обадил, а същевременно се е свързал със свидетеля, за да му помогне да си изтегли колата. Изцяло неверни са твърденията на свидетеля П., че автомобилът е бил заседнал до слога на нива, тъй като очевидно останалите доказателства новеждат на безспорния извод, че е настъпило съприкосновение между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и дърво. Последващите действия на П.п., свързани със сезиране на правораздавателните органи, не могат да бъдат преценявани в настоящата доказателствена деятелност. Същите имат характера на писмени доказателства, събрани в хода на друго производство, поради което и настоящият съдебен състав не може да цени тяхната достоверност, тъй като ще наруши принципа за непосредственост в административно наказателния процес. Единствено следва да бъде преценено, че действително жалбоподателят се е бил обадил в 08:48ч. на спешен телефон 112 (странно защо не се е обадил да съобщи за настъпилото ПТП) и впоследствие е образувана прокурорска преписка с вх.№ 867/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Монтана, приключила с Постановление от 03.07.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство.
При извършена служебна проверка съдът намира, че със своето поведение жалбоподателят е извършил административни нарушения по чл. 20, ал.2 и чл.123, ал.1 т.1 б.Б от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл.20, ал.2 от ЗДвП се счита за извършено чрез действие, т.е. деецът управлява моторно превозно средство като без да съобрази атмосферните условия и релефа е реализирал ПТП с материални щети. Съвкупната доказателствена деятелност с категоричност обуславя несъмнения правен извод, че жалбоподателят е реализирал ПТП по смисъла на ЗДвП, след което е извършил и второ административно нарушение като е напуснал местопроизшествието (в този смисъл са и Решение № 99/25.02.2019г. по канд № 49/2019г., Решение № 522/15.10.2018г. по канд № 472/2018г. по описа на Административен съд – гр.Монтана и др.).
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушенията при форма на вина – пряк умисъл, тъй като същият е осъзнавал, че при управление на моторното превозно средство е реализирал ПТП и въпреки това го е напуснал, бягайки от реализирането на административна и евентуално наказателна отговорност.
Съдът не споделя наведеното от защитника на жалбоподателя възражение, че не е имало пътно транспортно произшествие. В обратния смисъл са почти всички гласни доказателствени средства, включително и показанията на разпитания свидетел очевидец В.С.. В разпоредбата на & 6 т.30 към Допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично се упоменава, че възникването на пътно транспортно произшествие се обусловено от движение на пътно превозно средство, предизвикало в алтернативната си част повреда на пътно превозно средство или други материални щети. Всичките реквизити на закона в конкретния случай са били осъществени от страна на жалбоподателя. Наличието или отсъствието на пострадали хора, както е отразил в писмената си защита защитникът на дееца, е само една от възможните алтернативи, които законодателят е предвидил.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът намира, че административно наказващият орган правилно е съблюдавал санкциониращите разпоредби на закона като предвид събраните в хода на съдебното следствие данни, че жалбоподателят е системен нарушител на законодателството, размерът и на двете наказания е справедливо определен. Административно санкционираното лице е извършило две самостоятелни нарушения, отличаващи се с висока степен на обществена опасност, като първото е извършено след упорито преследване и стремеж за осуетяване на проверка. Предвид тези съображения е било законосъобразно и неговото санкциониране с максимално наказание по чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП. По отношение на извършеното административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, размерът на наказанието по чл.179, ал.2 от ЗДвП е строго регламентиран и не подлежащ на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 001138 издадено на 03.05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на основание чл.179, ал.2 и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, на П.Л.П. xxx,,Хан Тервел” № 8, ет.3, ап.9, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на по 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършени административни нарушения по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: