Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 15.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично
заседание на единадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
260 по описа за 2016 година
на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено, във фаза по извършване на делбата.
С влязло
в сила решение е допусната съдебна делба между Ц.В.С., ЕГН ********** ***, И.С.В.,
ЕГН ********** и М.С.В., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: *** чрез адв.Т.,
на следния
недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, находяща се в
с.О., Община Г., С. област, цялата с площ от 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч.
от правото на строеж върху дворното място върху което е построена, съставляващо
държавен урегулиран поземлен имот УПИ VIII-283 в
кв.17 по плана на с.О., с площ от 650 кв.м. с граници: УПИ VII-283, УПИ IХ-283, УПИ Х-283 и път, при квоти: за Ц.В.С. – 14,36 идеални части,
за И.С.В. – 11,36 идеални части и за М.С.В. – 11,36 идеални части.
Съгласно
чл.346 от ГПК в производството за съдебна делба страните могат да предявят
искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във
връзка със съсобствения характер на имотите, предмет на делбата.
В настоящото производство, ищцата Ц.В.С. и
ответникът И.С.В. са предявили претенции за уреждане на сметки, като съдът е
приел за разглеждане следните претенции:
Претенция
на съделителката Ц.В.С. срещу ответника И.С.В. с правно основание чл.346 от ГПК
вр. чл.31, ал.2 от Закона за собствеността за заплащане на обезщетение в размер
на 2500.00 лева дължими за периода от 01.07.2016 г. до 05.08.2020 г., ведно със
законната лихва считано от 05.08.2020 г. датата на заявяване на претенцията до
окончателното изплащане на вземането.
Претенция на Ц.В.С. срещу ответника И.С.В. с правно основание чл.344, ал.2
от ГПК за заплащане на обезщетение в размер на 100.00 лева месечно
представляващо обезщетение за ползване на съсобствената й идеална част имота
считано от 05.08.2020 г. – датата на предявяване на претенцията, до
окончателнто извършване на делбата.
Претенция
на И.С.В. срещу съделителя Ц.В.С. с правно основание чл.346 от ГПК за заплащане на сума в
размер на 20013.00 лева включваща суми за извършени ремонти от съделителя И.С.В. в процесния имот, както следва: закупуване на дървен
материал, керемиди, капаци и улуци, както и демонтаж на старата покривна
конструкция и отстраняване на ламаринения покрив – 8000.00 лева с труд и
материали; изкоповане на канализация за свързване с централната
канализация - 15 м. изкоп и полагане на
тръби – 3000.00 лева с труд и материали; изграждане на тоалетна – отливане на
бетонна плоча, тръби, включени в централната канализация - 2000.00 лева труд и материали; изграждане на
водопровод и канализация в кухнята – 1500.00 лева; изграждане на бетонова шахта
за водомер /по зададените изрични указания на водопреносното дружество/
изразяващо се в направа на изкоп с дълбочина 1,5 м., отливане на дъно и 4 стени
от бетон – 1300.00 лева с труд и материали; ежемесечни разходи по поддръжка на
имота изразяващи се два пъти месечно
косене на целия двор, като разход по 30.00 лева на косене или общо 60.00 лева
месечно, почистване и облагородяване на имота за месеците май, юни, юли, август,
септември и октомври общо по 300.00 лева
годишно, считано от 2013 г., като общата сума възлиза на 2100.00 лева.
В хода на делото е изслушана
съдебно-техническа и оценителна експертиза от заключението на която се
установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот допуснат до делба
е 5600.00 лева. Имотът е поделяем и от него могат да се образуват два дяла –
първи дял обхващащ първи жилищен етаж и втори дял – включващ подпокривен етаж,
като всеки дял има стойност от 2800.00 лева в настоящото си състояние. За поделяне на
имота на два самостоятелни обекта на собственост е необходимо извършването
на преустройства, които не са значителни
или по-големи от обикновените при спазването на строителните правила.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че средния пазарен
наем на процесния недвижим имот за периода от
01.07.2016 г. до 05.08.2020 г. е 40.00 лева месечно, като общо за
периода възлиза на 1967.00 лева. Средният
пазарен наем за процесния недвижим имот за месец юли 2020 г. възлиза на
40.00 лева месечно.
По
делото е изслушана и трета съдебно-техническа и оценителна експертиза, по която
е прието заключение, от което се установява, че пазарната стойност на видовете
стрително монтажни работи, вложени в подобренията по молбата на ответника И.В.
от 12.08.2020 г. е 1800.00 лева. В
експертизата се сочи, че покрива като дървен материал, керемиди, капаци, олуци,
и труд възлиза на 800.00 лева. Канализацията в имота е на стойност 450.00 лева;
тоалетната е на стойност 250.00 лева, канализация в кухнята и водопровед възлиза на 100.00 лева; стоманобетоновата
водомерна шахта в двора е на стойност 200.00 лева; косенето месечно на трева за
целия двор е 60.00 лева на месец. Почистване, облагородяване на имота за
месеците май, юни, юли, август, септеври и октомври е на стойност 2100.00 лева или по 300.00 лева годишно, считано от 2013
г. до изготвяне на експертизата. Вещото лице сочи, че към момента на огледа
имота е в крайно занемарено състояние, като съществуват части от двора, които
са непроходими, поради което поддръжката която се претендира не е осъществена.
Описаните и оценени
строително-монтажни работи, ремонти и други дейности са необходими и
задължителни и съществуват към жилищната сграда и прилежащия терен, като не
увеличават определената пазарна стойност на имота, а са включени в нея.
В
съдебно заседание страните по делото изразяват становище, че не желаят
предприемане на извънсъдебна административна процедура по разделяне на имота на
два самостоятелни обекта на собственост, поради което считат, че същия следва
да бъде изнесен на публична продан.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Относно
начина на извършване на делбата на имота:
Съгласно
разпоредбата на чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем, съдът постановява да
бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността
се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез
някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат
поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делба на неподеляем
недвижим имот.
Предвид изложеното
и с оглед установяване на обстоятелството, че процесния имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, единственият способ за
прекратяване на съсобствеността между страните е изнасяне на имота на публична
продан, при първоначална пазарна оценка, посочена в заключението на
съдебно-техническата експертиза, в размер на 5600.00 лева. Левовата
равностойност на съделителите съобразно определената пазарна стойност на
процесния имот и определените им квоти
със съдебното решение по първата фаза на делбата е както следва: за Ц.В.С. 14/36 идеални части – 2177,78 лева, И.С.В. 11/36 идеални части – 1711,11 лева и М.С.В. 11/36 идеални части – 1711,11 лева.
Сумата, получена
от проданта, следва да се разпредели между страните според техните права в
съсобствеността, а именно - Ц.В.С. 14/36 идеални части, И.С.В. 11/36 идеални части и М.С.В. 11/36 идеални
части.
По
искането по реда на чл.346 от ГПК вр. чл.31, ал.2 от ЗС заявено от ищцата Ц.В.С.:
Ищцата Ц.В.С.
е предявила против ответника И.С.В. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, който има за предмет заплащането на обезщетение в размер
на 2500.00 лева дължими за периода от 01.07.2016 г. до 05.08.2020 г., ведно със законна лихва от 01.07.2016
г. до окончателното изплащане на сумата във връзка с лишаването й от ползване
на процесния имот.
Ответникът И.С.В. оспорва този иск и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Във връзка с претенциите по сметки, съдът по искане на страните по делото е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Ю.П.С. воден от съделителката Ц.С. и М. Г. Ц. водена от
съделителя И.В..
Свидетелят
Ю.П.С. - съпруг на ищцата сочи, че
познава имота и неговото състояние. Заявява, че след смъртта на дядо П. и баба Ц.
със съпругата му – ищцата по делото Ц.С. не са влизали в имота, тъй като не ги
пускат в него. Затова само когато ходят до О. за риба на язовира минават покрай
имота, за да го видят. За последните две години са ходили около десетина пъти
до имота да го видят и през целия този период не е забелязал в имота да се
правят някакви промени свързани с
ремонти. Всичко си е същото – покрива си е същият, като го помни още от времето,
когато имота е обитаван от бащата на Ц. и дядото. Покрива е правен още когато е
строена къщата от бащата на Ц.. Знае, че по документи имота е на дядото на
ищцата, но по разкази на бащатга на Ц. той е строил къщата. Не е видял на
покрива на къщата да е правен ремонт откакто ходи в имота. Отвън до тоалетната,
където има барака има нещо като лятна кухня и само там покрива е бил с ламарина и без керемиди, иначе къщата
винаги е била с керемиден покрив. Имота си е все същия, какъвто си е бил и
когато бабата и дядото са били живи. Това се вижда от улицата и нови неща не се
вижда да са правени в имота. А какво е отвътре в къщата, свидетелят твърди, че
не е влизал и не може да каже. Външната тоалетна също е от едно време и си е на
същото място още от 2008 г. откакто свидетелят почнал да ходи в този имот.
Тоалетната се намира до бунгалото и от улицата външно не личи по нея да са
правени някакви подобрения. Двора е запустял с бурени, само отпред, където има
изградена пътека, която започва от портата и при чешмата, където има плочник,
няма бурени. Твърди, че съпругата му – ищцата Ц. след 2013 г. се е опитвала да
влезе в имота, , но винаги било заключено и не ги пускат да влизат в имота,
като вътре имало и хора.
Свидетелката М.Г.Ц. сочи, че познава имота на страните по
делото. Известно й било, че къщата имала ламаринен покрив, който И. направил с
керемиди преди около 10-12 години. Наложило се да го направи, тъй като
покрива течал. Дядо П. обещавал да прехвърли къщата на И.. През 2005 г. от
наводненията покрива се намокрил и затова решили да го правят. Парите за
ремонта били дадени от И., тъй като дядо П. бил на една пенсия. Покрива бил
ремонтиран от майстори, на които И. помагал с пари и труд. Твърди, че е
говорила с дядо П. за този ремонт и затова знае. А когато дядо П. го оперирали
и бил в болница, й е казвал, че И. много му помага след операцията. След
ремонта на покрива направили външната тоалетна. Знае, че в имота има и външна
тоалетна и дядото и И. направили нова, по-съвременна тоалетна. Заявява, че не е
присъствала на това осъвременяване на тоалетната, но знае, че е ремонтирана,
защото като отиде след десетина дни вижда, че тоалетната е нова, а не старата.
Вътре за къщата също са купени много неща – легло, маси и други. Познава и
жената на дядо П. – Ц.. Те двамата живеели цяло лято на О. в тази къща, а
зимата се прибирали да живеят в С.. И двамата починали преди 7-8 години. Заявява, че никога не е виждала Ц. да идва в имота и не знае защо не го
посещава. Първо дядо П. се грижел за имота докато бил жив, а след като заболял И. садял градината с домати, косел тревата, след
като дядо Петър починал.
Съгласно чл.31, ал.1 от Закона за собствеността, всеки от
съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й. Ако
някой от тях не си служи с вещта, той има право на обезщетение от
съсобственика, който се ползва от нея, съгласно чл.31, ал.2 от ЗС.
За да се уважи претенция по чл.31, ал.2 от ЗС, следва
да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху
вещта, лично ползване на общата вещ от ответника, ответникът да е лишил ищеца
от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
бил лишен ищецът.
В случая безспорно е установено
по делото, че процесната жилищна сграда е съсобствена, предвид влязлото в сила
решение по допускане на делбата, с което е прието, че имота е съсобствен на
страните. Фактът на самостоятелно ползване на цялата жилищната сграда от страна на
ответника И.В. след получаване на исковата молба през месец юли 2016 г. и към
момента също е безспорно установен. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните по делото свидетели Ю. С. и М. Ц., които имат наблюдения върху процесния имот, тъй
като свидетелят С. твърди, че след смъртта на Дядо П.и баба Ц. със съпругата му
вече не били допускани до имота. Тези показания на свидетеля С. се потвърждават
от показанията на свидетелката Цветкова, която заявява, че не е виждала Ц. да
идва в имота, но не може да каже защо. Показанията
на свидетелите кореспондират и със самите твърдения на ответника И.В. изложени
в отговора на исковата молба, който
твърди, че и преди предявяване на иска и след това владее имота
самостоятелно и го отдавал дори под наем. Съдът кредитира показанията на
свидетелите в частта относно владението на имота от ответника В., тъй като
същите са логични и непротиворечиви и не бяха опровергани по какъвто и да било
начин в хода на съдебното дирене. За законовото изискване за наличие
на писмена покана в случая се приема депозирането на исковата молба в
съда – 18.02.2014 г., надлежно връчена на ответника И.В., в която ищцата е
заявила исковата си претенция за заплащане на претендираното обезщетение.
В случая по делото не се ангажираха каквито и да било доказателства, след депозиране на
исковата молба, ответникът да е направил стъпки, за да предостави на ищцата възможност за реално ползване на съсобствения имот.
Писмената покана е необходима с оглед правилото на чл.31, ал.1 от ЗС,
според което всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, като целта й е
ползващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на останалите
да се ползват от имота, а не за желанието им да получат обезщетение. Без значение е, дали вещта е ползвана реално, след като
съсобственикът е имал възможност да упражни това си право. За да се освободи от отговорността да заплаща
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, съсобственикът, ползващ изключително и
единствено съсобствената вещ, следва да предостави възможност на останалите
съсобственици също да я ползват и установяването на това обстоятелство е в
негова тежест. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ответника И.В..
При тези данни и при липсата на доказателства за това съделителят В. да е
предоставил възможност на съсобственика Ц.В.С. да ползва своята част и последната
да е отказала, претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.
При изчисляване на дължимото обезщетение,
съдът взе предвид заключението на вещото лице, което сочи, че за периода от
01.07.2016 г. до 05.08.2020 г. пазарният наем за целия имот възлиза на 40.00
лева месечно или сума в общ размер от 1967.00 лева. В този смисъл ответникът И.
Веренчек следва да заплати на ищцата Ц.С. сумата от 764,94 лева съответстваща
на притежаваната от нея 14/36 ид.част от имота, като за разликата до пълния
предявен размер от 2500.00 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен
и недоказан. В този смисъл дължимото обезщетение от ответника И.В. на ищцата Ц.С.
за ползваните нейните 14/36 идеални части е в размер на 764,94 лева, ведно със
законна лихва от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
искането по реда на чл.344, ал.2 от ГПК заявено от ищцата Ц.В.С.:
Предявеното искане е привременна
мярка, с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК и представлява претенция за
периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване
на делбеното производство. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението по ал.1 или
по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по
смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК, е всеки
съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. С
разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК се цели охрана правата на съделителите,
като се осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на
делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване.
Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното
производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се
произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането
касае постановяване на привременна мярка в процеса, като произнасянето на съда
представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт,
който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на
пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор
между страните и може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде
изменяно при промяна на обстоятелствата по аргумент на чл.344, ал.3 от ГПК. В случая
искането изхожда от легитимирано лице – ищцата по делото Ц.С., а по делото бе
установено, че ищцата е съделител, който не ползва съсобствения имот. Установи
се също така, че процесният имот е неподелям, тъй като от него не
могат да се обособят нови обекти на
собственост за всяка една от страните по делото. По тази причина не могат да се
обособят три реални дяла, като три отделни имота, а съделителите не желаят да
предприемат действия за разделянето на имота на два реални обекта на
собственост, поради което е очевидно, че не се касае за имот, който
безпрепятствено може да се ползва и от тримата съделители. В този смисъл
настоящият състав намира за доказана първата предпоставка на чл.344, ал.2 от ГПК,
че ищцата е възпрепятствана да ползва имота съобразно квотата си в
съсобствеността.
Относно размера на претенцията
заявен от ищцата – по 100.00 лева месечно считано от 05.08.2020 г. – момента на
заявяването й съдът намери следното: Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК, когато не всички съделители ползват
съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от
кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу
ползването. Следователно разпределението на ползването става при съобразяване
правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е
видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за
разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение,
поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния
случай искането на ищцата Ц.С. е за заплащане на обезщетение. Съгласно
константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение №
7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае
за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения имот. В случая от заключението на допуснатата по
делото съдебнотехническа и оценителна експертиза, което съдът кредитира като
компетенто, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно
месечно би възлизал на 40.00 лева или съобразно правата си върху имота ищцата
би могла да претендира 15,55 лева, като
сума, която й се дължи, за това че не ползва имота. Поради това съдът намира,
че дължимото обезщетение, което неползващия съделител Ц.С., следва да получи от
ползващия имота съделител И.В., е до размера на 14/36 ид.ч. от пазарния
наем в общ размер от 40.00 лева или
сумата от 15,55 лева.
По отношение началния момент, от
който се дължи обезщетението, съдът съобрази следното:
Искането по чл.344, ал.2 от ГПК
е привременната мярка, която цели да внесе справедливост до завършване на
делбеното производство. Същата е заявена в исковата молба, което не води до
промяна на характера на претенцията. Съдебната практика, правейки възможната
аналогия с разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, приема, че ако заявилия такава
претенция е ищеца по иска за делба, както е в процесния случай, то исковата
молба има ролята на покана, но доколкото искането по чл.344, ал.2 от ГПК не е
иск, а привременна мярка, същата се постановява от влизане в сила на
определението на съда до окончателното извършване на делбата.
Поради изложеното искането по
чл.344, ал.2 от ГПК се явява основателно за сумата от 15,55 лева и за периода
от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.
По
искането по реда на чл.346 от ГПК заявено от И.С.В.:
Съделителят И.С.В. е предявил срещу
съделителя Ц.В.С. претенция по сметки за заплащане на сума в
размер на 20013.00 лева включваща суми за извършени от него ремонти описани
по-горе в настоящото решение.
Съделителката Ц.В.С. чрез процесуалния
си представител адв.В. оспорва иска. Твърди, че сочените подобрения не са извършени от
съделителя И.С.В. в процесния имот.
За доказване на претенцията си във
връзка с извършените в делбения имот подобрения, съделителят И.В. представя
стокови разписки за закупуване на строителни материали, но по делото не се
установи същите да са вложени в процесния недвижим имот. Съделителят В. не
конкретизира и кога са извършени тези строително ремонтни дейности, нито къде
точно са вложени.
Според разпитаната по делото свидетелка М.
Ц., водена от съделителя В., същият е правил ремонт на покрива преди 10-12
години, като свалил ламарината и сложил керемиди. Свидетелят Ю.Ц.обаче твърди, че покривът на
къщата си е същия още откакто бащата на
ищцата я е построил и не е видял да се правят никакви ремонти по него. От изслушаната по делото
съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че в случая се касае
за необходими задължителни елементи, които трябва да има жилищната сграда, за
да функционира като такава. Тя не може да бъде без покрив, канализация и т.н..
В експертизата се сочи, че в случая по делото липсват доказателства за годината
на построяване на сградата, но по преценка на вещото лице, сградата и покрива
са построени поне преди 40 години, тъй
като гредите, ребрата и др. са с кръгово сечение, дъсчената покривна обшивка е
с непрофесионално изпълнение с множество дефекти, отвори, изгнилости, изкривявания. В покрива са
вложени около 1000 броя керемиди, като
част от тях биха били годни за втора употреба при евентуален ремонт.
Идентични обстоятелства се установиха по
делото и относно находящата се в имота тоалетна, за която съделителят В. сочи,
че е изградил. Свидетелката М.Ц. твърди, че И. и дядо му направили нова
по-съвременна тоалетна. Не е присъствала на строежа, но я видяла в имота в
завършен вид. Свидетелят Ю. С. от своя страна заявява, че гледайки от улицата в
имота не установява каквато и да било промяна в тоалетната на двора и че си
изглежда по начина, по който е била още през 2008 г., когато за пръв път е
посетил този имот. В обстоятелствената
част на експертизата на вещото лице се сочи, че тоалетната представлява тухлена
кабина със стоманобетонна плоча, като предполагаемите години на постройката са
поне тридесет, а и повече.
Съделителят И.В. не ангажира и
доказателства, които да установят по несъмнен и категоричен начин, че от 2013
г. до заявяване на претенцията е поддържал процесния имот чрез косене два пъти
месечно, почиствал е и е облагородявал имота. Твърденията на И.В., че е косил и облагородявал имота се
опровергават от изслушаната по делото съдебно-техническа и оценителна
експертиза, в която е отразено, че при извършения оглед на имота на 21.10.2020
г. вещото лице го е намерило в крайно
занемарено състояние, като съществуват части от двора, които са непроходими,
поради което претендираната поддръжка не е осъществена. Изготвен е снимков
материал към експертизата.
Ето защо по делото не се
ангажираха доказателства, в подкрепа на твърденията на съделителя И.В., че е
извършил претендираните подобрения в процесния имот, които да доведат до
единствения и обоснован извод, че съделителят ги е извършил и именно той е заплатил за тяхното извършване, както
и момента на извършването им. По изложените съображения, настоящият състав
приема, че по делото не се установява, съделителят И.В. да е извършил подобрения в процесния
имот на стойност 20013.00 лева,
както и че стойността на жилищната сграда, вследствие на извършените
подобрения се е увеличила с
претендираната сума. Изложеното сочи на неоснователност на заявената претенция,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноските:
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна
практика /т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г./, относно разпределянето на разноските
в делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се
заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, съгласно чл.355 от ГПК, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното
производство, се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в
прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а
когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по
присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК. Особеност
на делбеното производство е, че всеки съделител има двойно качество в съдебната
делба - ищец относно своето право на делба и ответник относно правото на делба
на останалите съделители. Тази особеност намира отражение и при отговорността
на съделителите за съдебни разноски.
В случая на основание чл.355 от ГПК и
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му,
определена върху актуалната пазарна стойност на имота, а именно – Ц.В.С. – 87,11 лева,
И.С.В. – 68,44 лева и за М.С.В. - 68,44 лева.
Предвид изхода на спора по иска
с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявен от Ц.В.С.
срещу И.С.В., последният следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата от 30,67 лева съобразно
уважената част от иска, а Ц.В.С. ще
заплати държавната такса дължима върху
отхвърлената част от иска в размер на 69,40 лева.
С оглед неоснователността на
претенцията по сметки заявена от И.С.В. последният
следва да заплати държавна такса за претенцията по чл.346 от ГПК в размер на 800,52 лева.
Предвид неоснователността на претенцията по сметки заявена
от И.С.В., последният дължи разноските
заплатени от ищцата Ц.С. за адвокатско възнаграждение в размер на 1100.00 лева,
съгласно правилата на чл.78 от ГПК. По делото е представен Договор за правна
защита и съдействие, от който се установява, че същите са реално заплатени от
ищцата на адв.В. във връзка с предявения иск от ответника И.В.. Присъденото
възнаграждение съдът намира, че съответства на фактическата и правна сложност
на делото, процесуалните действия извършени от пълномощника на ищцата и броя
проведени открити съдебни заседания, поради което не следва да бъде намалявано.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И : ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Едноетажна
жилищна сграда с таванско помещение, находяща се в с.О., О. Г. М., С.област, цялата с
площ от 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място върху което е построена, съставляващо държавен урегулиран поземлен имот
УПИ VIII-283 в кв.17 по плана на с.О., с
площ от 650 кв.м. с граници: УПИ VII-283, УПИ IХ-283, УПИ Х-283 и път Пазарната
стойност на имота е 5600.00 /пет хиляди и шестстотин/ лева.
ПОСТАНОВЯВА получената от
проданта сума да се разпредели между съделителите съразмерно квотите им, както
следва: за Ц.В.С. – 14,36 идеални части, за И.С.В. –
11,36 идеални части и за М.С.В. – 11,36
идеални части.
ОСЪЖДА на
основание чл.346 от ГПК вр. чл.31, ал.2 от ГПК И.С.В., ЕГН
********** да заплати на Ц.В.С., ЕГН ********** ***, сумата от 764,94 лева /седемстотин шестдесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването за периода 01.07.2016 г. до 05.08.2020 г. за полагащите
й се 14/36 ид.ч. от
процесния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, находяща се
в с.О., Община Г.М., С. област, цялата с площ от 40 кв.м., заедно с ½
ид.ч. от правото на строеж върху дворното място върху което е построена,
съставляващо държавен урегулиран поземлен имот УПИ VIII-283 в кв.17 по плана на с.О., с площ от 650 кв.м. с
граници: УПИ VII-283, УПИ IХ-283, УПИ Х-283 и път,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 2500.00 лева, ведно със законната лихва за всяка месечна вноска считано от 01.07.2016
г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** да заплати на Ц.В.С., ЕГН ********** сумата от 15,55 лева /петнадесет лева и
петдесет и пет стотинки/ месечно, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от ищцата 14/36 идеална
част от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от
влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на
делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на И.С.В., ЕГН ********** срещу Ц.В.С., ЕГН ********** с правно
основание чл.346 от ГПК за заплащане на сумата от 20013.00 лева /двадесет хиляди и тринадесет лева/ съставляваща
направени подобрения и включваща суми за извършени ремонти, както следва: закупуване на дървен
материал, керемиди, капаци и улуци, както и демонтаж на старата покривна
конструкция и отстраняване на ламаринения покрив – 8000.00 лева с труд и
материали; изкоповане на канализация за свързване с централната
канализация - 15 м. изкоп и полагане на
тръби – 3000.00 лева с труд и материали; изграждане на тоалетна – отливане на
бетонна плоча, тръби, включени в централната канализация - 2000.00 лева труд и материали; изграждане на
водопровод и канализация в кухнята – 1500.00 лева; изграждане на бетонова шахта
за водомер /по зададените изрични указания на водопреносното дружество/
изразяващо се в направа на изкоп с дълбочина 1,5 м., отливане на дъно и 4 стени
от бетон – 1300.00 лева с труд и материали; ежемесечни разходи по поддръжка на
имота изразяващи се два пъти месечно
косене на целия двор, като разход по 30.00 лева на косене или общо 60.00 лева
месечно, почистване и облагородяване на имота за месеците май, юни, юли,
август, септември и октомври общо по
300.00 лева годишно, считано от 2013 г., като общата сума възлиза на 2100.00
лева извършени в процесния имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение,
находяща се в с.Огняново, Община Горна Малина, Софийска област, цялата с площ
от 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място
върху което е построена, съставляващо държавен урегулиран поземлен имот УПИ VIII-283 в кв.17 по плана на с.Огняново, с площ от 650 кв.м.
с граници: УПИ VII-283, УПИ IХ-283, УПИ Х-283 и път, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Ц.В.С., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 87,11 лева, /осемдесет и седем
лева и единадесет стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** да заплати държавна такса
по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 68,44 лева, /шестдесет и осем
лева и четиридесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН ********** да заплати
държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 68,44 лева, /шестдесет и осем
лева и четиридесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на уважената част на предявената претенция по сметки с правно основание чл.346
от ГПК от Ц.В.С., ЕГН ********** в размер на 30,67 лева, /тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Ц.В.С., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на отхвърлената част на предявената от
нея претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК в размер на 69,40 лева
/шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявената от него претенция по
сметки с правно основание чл.346 от ГПК в размер
на 800,52 лева
/осемстотин
лева и петдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** да
заплати на Ц.В.С.,
ЕГН ********** сторените по делото разноски в
размер на 1100.00 лева /хиляда и сто
лева/ във връзка с отхвърлената претенция по сметки
с правно основание чл.346 от ГПК заявена от И.С.В..
Решението в частта за
произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК имаща характер на определение, подлежи на
обжалване, с частна жалба, в седмичен срок, на основание чл.275, ал.1 от ГПК, а
в останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок, на основание чл.259,
ал.2 от ГПК, от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: