№ 23843
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110149401 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от 15 септември 2022 г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ра
Като разгледа гражданско дело № 49401 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХІІ ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 188169/09.09.2022г. на
СРС, депозирана от Д. ХР. Р. срещу „България Ер“ АД, подадена във връзка
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1
13739/18.05.2022г., издадена по ч.гр.д. № 19392/2022г. на СРС, за
установяване на дължимостта на сумата от 488,96 лева, представляваща
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕС) 261/2004 във връзка с полет № FB301
по маршрут София-Прага, предназначен за изпълнение на 15.08.2017г., ведно
със законна лихва до окончателното изплащане.
Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират
извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищцата
като страна по облигационно отношение с потребителски характер за
въздушен превоз на пътници. Единствено основанието, от което произтичат
отношенията между страните (в случая потребителски/о
договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно
физическо лице (опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.). Преценката за
това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1
ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие в други
закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20
от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от
Закона за потребителския кредит, §1, т. 41б, б. „а“ от Закона за енергетиката и
др., както и релевантните разпоредби в актовете на правото на Европейския
съюз. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява
основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично
законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита
правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия
живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с
търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на
свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в
ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на
въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител е даден в
редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец
цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице
тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от
съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със
сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски
договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор,
както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при
сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън
рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен
2
характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на
общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При
спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в
същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е
породил правни последици и дали между страните е налице облигационно
отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в
националното законодателство специални материалноправни норми,
гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на
потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в
първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169
ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно
приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни
мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Ищцата има качеството на потребител на предоставяните от ответника
услуги по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр и чл. 17, т. 1 от Регламент /ЕС/ №
1215/2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела. Чл. 18, т. 1 от него
определя като компетентни да разгледан иск, предявен от потребител, или
съдилищата по местоживеене на страната-непотребител, или тези по
местожителство на потребителя. Става дума за определяне на националната
компетентност на българския съд, но не и за определяне на местно
компетентен български съд. Това следва от неслучайното използване на
множествено число („съдилища“). Местно компетентният съд следва да се
определи съобразно вътрешното българско право и установените в него
правила за защита на потребителите при водени от и срещу тях дела, като в
тази насока следва да се възприема и релевантната към въпроса практика на
съда на ЕС. Извод в противна насока би бил в противовес на вложените както
в европейската, така и в националната правна регламентация, принципи за
гарантиране и закрила на правата на потребителите.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна
подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и служебно до първото по
делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Без значение е, че заповедното
производство е разгледано от Софийския районен съд: след измененията на
ГПК, свързани с подсъдността на потребителските спорове, включително по
заповедните производства, местната подсъдност следва да бъде преценявана
поотделно за заповедното и за исковото производство по специфичните за
всяко такова критерии. Видно от извършената справка в НБД „Население“, от
2013г. ищцата е с настоящ адрес: област Стара Загора, община Стара
Загора, град Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 148, вх. А, ет. 5, ап. 30 .
Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Стара
Загора.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския
3
районен съд следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на
компетентния да го разгледа Районен съд в град Стара Загора.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49401/2022г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата
чрез адв. В. по посочения в исковата молба съдебен адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4