ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.11.2018г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на 21.11.2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа
в.гр.д. № 622/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е частна жалба от Р.А.
срещу определението от 07.08.2018г., постановено по гр.д. № 36/2018г. по описа
на РС-Етрополе, с което производството
е прекратено с мотиви за недопустимост на предявения иск, а ищецът А. е осъден
да заплати на насрещната страна разноски в размер на 200 лв.
Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, довели до постановяване на
обжалваното определение. Анализира реквизитите на процесния
запис на заповед и счита, че е поемател по него,
което обуславя активната му легитимация по делото. Счита, че с обжалваното
определение районният съд се е произнесъл по съществото на спора, което било
недопустимо да се извършва по този ред. Моли въззивния
съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по жалбата – М.Ц. и „М.-1“ ООД –
не са депозирали отговори в едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление от 26.06.2107г. Р.А. е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 (към момента на
подаване на заявлението, а към настоящия момент – т. 10) от ГПК въз основа на
запис на заповед срещу М.Ц. и „М.-1“ ООД.
Заявлението е уважено и на 23.06.2017г. е издадена
заповед за изпълнение срещу посочените лица за претендираните
суми, а на 26.06.2017г. е издаден и изпълнителен лист.
На 29.11.2017г. е постъпило възражение само от „М.-1“
ООД, с което се заявява, че дружеството не дължи изпълнение по издадената
заповед.
След като се е уверил, че възражението е подадено в
срок, първоинстанционният съд е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си като довнесе
дължимата държавна такса.
В рамките на посочения от съда едномесечен срок
заявителят А. е предявил установителен иск по чл. 422
от ГПК срещу М.Ц. и „М.-1“ ООД, и е представил доказателства за това по
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, които изразяват становище за недопустимост на
иска поради това, че същият бил предявен от Р.А. като физическо лице, докато поемател по процесния запис било
същото лице, но в качеството си на управител на „Е. – К.“ ООД. Считат, че
поради това А. не е активно процесуално легитимиран да предяви иска, а исковата
молба е следвало да бъде подадена от юридическото лице „Е. – К.“ ООД. Правят
извод, че искът е недопустим, както и че съдът следва да прекрати
производството по делото.
Етрополският районен съд е счел за основателни
изложените в отговора доводи по допустимостта на иска, поради което е
постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е
прекратил производството по делото, мотивирайки се с това, че с процесния запис на заповед ответниците
са се задължили към Р.А. в качеството му на управител на „Е. – К.“ ООД, а не в
качеството му на физическо лице, в каквото качество той е предявил иска по чл.
422 от ГПК.
При тези данни съдът намира, че частната жалба е
основателна, поради следните съображения.
Наистина,
една от процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск е именно процесуалната легитимация (т.е. въпросът за
надлежните страни по делото и принадлежността на правото на иск). Тя, обаче, се определя от единствено
от твърденията на ищеца в исковата молба, че именно той е носителят на
накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното
право (арг. от Решение
№ 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 47/2010
г., III г. о., ГК, Определение № 17 от 12.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
35/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 57 от 6.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 384/2018 г., IV г. о., ГК и др.).
В случая тази предпоставка за допустимост на предявения иск е налице,
доколкото ищецът А. твърди, че е титуляр на вземане (т.е. субективно облигационно
право) срещу посочените ответници. Дали това негово
твърдение е вярно, и дали в действителност са се осъществили претендираните от него факти, е въпрос на материалноправна легитимация на страните, извод за която
съдът следва да направи въз основа на събраните по делото доказателства. Поради
това настоящият съдебен състав намира, че изложените от ответниците
в отговора им съображения, възприети и от първоинстанционния
съд в обжалваното определение, касаят именно материалната легитимация на ищеца,
т.е. дали той в действителност е поемател по процесния запис на заповед и дали именно нему се дължи
плащане по него. Както се посочи по- горе, обаче, тази легитимация зависи от
доказването на иска и е свързана с неговата основателност (а не допустимост),
поради което по този въпрос съдът следва да се произнесе едва със съдебния акт
по съществото на спора.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото – да се върне на Етрополския районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия, вкл. и като прецени
правния интерес от предявяване на установителен иск
срещу двамата ответници, с оглед авторството на
подаденото възражение по чл. 414 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение
без номер от 07.08.2018г., постановено по гр.д. № 36/2018г. по описа на РС-Етрополе,
с което е прекратено производството,
образувано по искова молба на Р.А. срещу М.Ц.
и „М.-1“ ООД, с която е предявен
иск по чл. 422 за установяване на вземания на ищеца срещу тези ответници, за които е била издадена заповед за изпълнение №
199/23.06.2017г. по ч.гр.д. № 271/2017г. по описа на Етрополския районен съд.
ВРЪЩА делото на Етрополския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия при
съобразяване с мотивната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.