РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен
състав в публично
съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
с участието на
секретаря МАРИНА ТОДОРОВА и в
присъствието на прокурора АХМЕД КОКОЕВ,
след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ
ВНОХД № 2036/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 24.02.2017.,
постановена по НОХД № 22005/2012 г., СРС, НО, 122-ри състав е признал
подсъдимия М.М.И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, като му е наложил наказание "лишаване от
свобода" за срок от три месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК . На основание чл. 189, ал. 3 НПК в
тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски в размер общо
на 22,50 лева , както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така
постановения акт на районния съд е депозирана въззивна жалба от адв. В.Х. - защитник на подс. И., в която се твърди,
че присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са
доводи, че обвинението срещу подс. И. се подкрепя само от показанията на
пострадалия Г.Г., дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно
заседание, които коренно се различават от показанията, дадени от него пред
съда. Направено е искане присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Въззивният съд по реда на чл.327
от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивния съд защитникът на подс. И. - адв. Х. поддържа изложеното в жалбата, като излага
подробна аргументация в тази насока. Моли съдът да отмени първоинстанционната
присъда. Детайлно анализира доказателствената съвкупност по делото, като обръща
специално внимание на свидетелските показания на св. Г. и възможността му в
тъмната част на денонощието да е възприел и запомнил добре подсъдимия и
неговите действия. Сочи,
че доказателствата по делото не сочат подзащитният му да е взел участие в
извършването на престъплението, в което е обвинен
Представителят
на СГП моли съдът да остави жалбата без уважение, като потвърди
първоинстанционната присъда. Счита, че са събрани достатъчно доказателства
досежно извършеното престъпление и неговото авторство и намира присъдата за
правилна и законосъобразна, а направеният от защитника анализ на
доказателствените източници за неправилен.
Подсъдимият М.И. се
явява лично пред въззивния съд и в последната си дума моли съда да бъде
оправдан, тъй като не е извършил престъпление.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в
съдебното заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически
изводи. Районният съдия е обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради
които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил
задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Производството
пред контролирания съд е протекло по общия ред. В хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими
обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние,
и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и
чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници,
които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
След извършен собствен анализ на
доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се
различава от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият М.М.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, с
ЕГН: **********, с адрес: ***.
На 25.09.2012 г. около 23:00 часа подс. М.М.И. и
свидетеля И.С.Д., с лек автомобил „Алфа Ромео“, управляван от последния,
пристигнали на неохраняем паркинг, находящ се в гр. София. ж.к. „********.
Двамата решили да отнемат авторадио устройство от автомобил, паркиран на
процесния паркинг. Подс. И. и св. Д. след като слезли от автомобила, се
насочили към лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№ *******, който бил паркиран
от свидетеля Г.Г. на паркинг, в ж.к. „*******. Автомобилът бил паркиран от св. Г.
така, че същият да може да го наблюдава от балкона на обитаваното от него
жилище, намиращо се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. *******. Свидетелят Д.,
след като достигнал до лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№ *******,
посредством отвертка счупил заключващия механизъм на предната лява врата на
превозното средство, отворил я, след което проникнал във вътрешността на
същото. След като влязъл в автомобила, св. Д. е ръка отскубнал монтирания на
таблото в превозното средство авторадиоплеър марка "Сони", с фабричен
№ 1663926, като при проникването в превозното средство, задействал алармата на
същото. Докато св. Д. отнемал от автомобила авторадиоплеър марка
"Сони", с фабричен № 1663926, подсъдимият М.И. стоял изправен в
близост до лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№ ******* и се оглеждал за
приближаването на други лица, за идването на които да предупреди св. Д..
Свидетелят Г.Г., който по това време бил в жилището
си, чул алармата на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№ ******* и веднага
излязъл на балкона, като погледнал в посока паркирания от него автомобил и
успял да види, че свидетелят Д., който Г. до този момент не познавал, бил във
вътрешността на превозното средство и дърпал авторадиоплеъра. От балкона св. Г.
успял да види, че до автомобила му стояло друго непознато за него момче, което
се оглеждало, като това бил подс. И..
Веднага след като видял двете лица, св. Г. излязъл от
жилището си и се насочил към паркинга, където бил паркиран автомобила му.
След като излязъл от входа на жилищната кооперация,
св. Г. видял подс. И. и св. Д., бягайки да се отдалечават от автомобила му,
като ги подгонил и започнал да вика след тях, за да спрат.
Виковете на св. Г. били чути от св. В.Т., който по
това време бил до автомобила си, като в този момент същият видял подс. И. и св.
Д. да минават покрай него.
Свидетелят Т.. видял, че след подс. И. и св. Д., бягал
св. Г. и го спрял, като го попитал защо гонел двете лица.
Свидетелят Г. му казал, че двете лица му разбили
колата и му взели авто радио плеъра.
Към свидетелите Г. и Т.. се приближил свидетелят К.К.,
който от балкона на жилището бил видял св. Г. да гони подс. И. и св. Д..
Тримата свидетели Г., Т.. и К. тръгнали след подс. И.
и св. Д., като в градинка зад бл. *** в кв. Дружба ги видели и се приближили до
тях.
След като Г. се доближил до подсъдимия И. и св. Д., същият
ги попитал къде му е авто радио плеъра, при което подсъдимият избягал, като
преди да избяга, свидетелят Г. успял да види лицето му и в хода на досъдебното
производство, при проведено разпознаване, категорично го посочил за лицето,
което било до автомобила му, когато другото лице му откраднало СД-плеъра.
Свидетелят Д. също се опитал да избяга, но бил хванат
от тримата свидетели.
За случая били уведомени органите на МВР, като на
мястото били изпратени служители на 08 РУ-СДВР-свидетелите К.Л.и Д.М..
Полицейските служители след като пристигнали на
мястото, където Г., Т.. и К. били задържали св. Д., провели разговор с
последния, който им казал, че с него бил М., като им показал и мястото, където
бил оставен от него радио плеъра.
Бил извършен и оглед на мястото, където Д. показал, че
е скрит радио плеъра, като при огледа бил открит авторадио плеър марка
"Сони", с фабричен № 1663926, отвертка и два чифта плетени ръкавици.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства:
обясненията на подс. И. (л. 197 от СП), от показанията на свидетелите К.Л.(л. 82 - 83 от СП), вкл. приобщените от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал.4 от НПК (л.12 от ДП), св. Д.М. (л. 83 от
СП) вкл. приобщените от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4 от НПК (
л.11 от ДП), св. К.К. (л.170 – 171 от СП) вкл. приобщените от досъдебното
производство на основание чл. 281, ал.4 от НПК (л.13 от ДП), св. В.Т. (л. 196 -197 от СП), вкл. приобщените от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал.4 от НПК (л. 14 от ДП), св. Г.Г. (л. 252 -255 от СП) вкл. приобщените от досъдебното производство (л. 9-10
от ДП), св. И. Д. (л. 278 от СП); писмените
доказателствени средства: протоколи
за оглед на местопроизшествие (л.5 - л.8 от ДП; л.18-19 от ДП), протокол за
разпознаване (л.23), протокол за оглед на веществени доказателства и албум към
него (л.91 - 94 от ДП); писмените доказателства: справка за съдимост за подс. М.И., както и от заключенията на изготвените в хода на
делото експертизи, а именно: съдебно-оценителна
експертиза (л.47-50 от ДП), както и
всички останали представени, приети и приложени по делото доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени
и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност
фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и
преповтаряне в тази насока не се налага.
Настоящия съдебен състав възприема
фактическите констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и
точна интерпретация на събраните гласи и писмени доказателства. Всички тези
доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин механизма
на деянието и авторството на същото. Задълженията му по разкрИ.е на обективната истина са
изпълнени отговорно и картината на деянието е очертана в нужната пълнота. СГС
напълно възприема аргументирания анализ на доказателствените източници,
подробно изложени в мотивите към присъдата, относно кредитирането на
показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика.
Не могат да бъдат споделени доводите на защита за
необоснованост на съдебния акт на СРС и за
едностранчиво тълкуване на доказателствената маса досежно инкриминираното
деяние и участието на подс. И. в него. Мотивите на присъдата се базират на
подробните, логични и взаимно допълващи се показания на свидетелите Г., Т.., К.,
Л. и М.. Едно от основните
доказателствени средства по делото се явяват показанията на свидетеля Г..
Правилно първоинстанционният съдебен състав внимателно е подложил същите на
особено прецизна преценка, от една страна, защото свидетелят е пострадал от
престъплението, а от друга - тъй като той се явява единственият пряк очевидец
досежно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние и ролята, която е
изпълнявал – а именно – на помагач , като съблюдава за евентуално приближаващи
хора и в случай на опасност да уведоми своя съучастник – св. Д.. Показанията на
св. Г. са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно
темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимия
деяние. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме подсъдимия, както и
поведението му по време и непосредствено след осъществяване на процесното
посегателство. Свидетелят Г. подробно описва всички
факти, които непосредствено е възприел през процесната нощ, касаещи
присъствието на подсъдимия и св. Д. на конкретните места – първо на
неохраняемия паркинг в ж.к. „********, а после - в градинката зад бл.***
в същия квартал, откъдето подсъдимият е избягал.
Въззивната инстанция
не споделя възражението на защитата досежно липсата на достатъчно
доказателства, водещи до единствено възможния и правдив извод, че подс. И. със
своето поведение и осъществил състава на престъплението, за което е предаден на
съд, вземайки ролята на помагач – физическа охрана. Обстоятелството, че инкриминираното
деяние се е случило в тъмната част на денонощието, не е попречило св. Г. да
види от балкона си две момчета – едното „отворило предна дясна врата на автомобила
ми и дърпаше с ръце СД плеъра от таблото вътре“, а другото – „което стоеше леко
встрани до автомобила ми и се оглеждаше“. След като забелязва всичко това, св. Г.
излиза навън и се втурва след момчетата. По пътя се натъква на св. К. и Т.., на
които обяснява какво се е случило и всички заедно започват да тичат след двете
момчета. Когато ги намират стояши в градинката на блок *** в ж.к „Дружба“, св. Г.
ги пита какво се е случило с СД плеъра му, като веднага след задаването на
въпроса, подс. И. хуква да бяга, а св. Г., К. и Т.. успяват да заловят другото
момче – св. Д. и изчакват заедно пристигането на полицейските служители. Правилно
контролираният съд е заключил, че показанията на св. Г. се подкрепят и от тези
на св. Т.. и К. относно деня, мястото и поведението на подсъдимия И.. И тримата
свидетели са тичали след двете момчета, като са успели да запомнят както външния
им вид, така и ответните им реакции.
Показанията на св. Л.
иМ. са логически свързани и непротиворечащи както помежду си, така и с останалата
доказателствена съвкупност. Доколкото и двамата свидетели са органи на реда и
нямат каквото и да е отношение с някоя от страните по делото, то те се явяват
незаинтересования от крайния му изход, а показанията им – обективно пресъздаващи
факти и обстоятелства от инкриминираната вечер. От показанията им се
установява, че, пристигайки на местопроизшествието след подаден сигнал за разбит автомобил „Фолксваген Голф“, както
и за задържане на едно от лицата, участвало в кражбата, заварват св. Г., К. и Т..,
ведно със задържания от тях св. Д.. От последния разбират местонахождението на
отнетото радио и използваната за разбИ.е на вратата на колата отвертка.
Паралелно, показанията им са в унисон с останалите свидетелски показания досежно
обстоятелството, че св. Д. не е действал сам при осъществяване на
инкриминираното деяние, а е имал съучастник – подсъдимият И..
Лансираната от защитника Х.
теза за неучастие на подзащитния му И. в инкриминираното деяние поради
обстоятелството, че по същото време той се е намирал на съвсем различно място,
е несъстоятелна. Нелогични се явяват и доводите на защитника досежно факта, че
всички свидетели „не са познавали подсъдимия преди и след инкриминираното
деяние“, като не са го посочили за извършител на престъплението, а единствено
са го видели да бяга. Обясненията на подсъдимия И. са опит за изграждане на
защитна теза – фактът, че посочва, че през цялото време е стоял до паркираната
кола на св. Д., която е на разстояние „10 – 15 коли спрени една до друга“ от
мястото на кражбата, не се подкрепя от останалите свидетелски показания.
Изводите на съда досежно виновността на подсъдимия и участието му в инкриминираното
деяние се затвърждават и от неговото поведение непосредствено след осъществяване
на деянието и появата на св. Г. – а именно - веднъж започва да бяга от св. Г.
от паркинга, втори път – при заварването му в градинката пред блок *** от св. Г.,
Т.. и К.. Отделно, обстоятелството, че свидетелите не са познавали подсъдимия
преди процесната вечер на по - голямо основание обосновава кредитирането на
показанията на упоменатите свидетели като обективни, безпристрастни и житейски
правдиви. В тази насока съдът обръща внимание, че двама от свидетелите - а именно – К. иМ. са служители на МВР и нямат
причина да познават подсъдимия, доколкото същия не е криминално проявен.
Касателно другия пункт на
защитата, че подсъдимият И. не е видян да носи в себе никакви вещи, въззивният
съд счита за неоснователни. Спрямо И. е повдигнато обвинение като помагач, а не
като извършител на деянието. Тоест, от него не се очаква да е участвал в
изпълнителното деяние - нито, повреждайки здраво направената преграда чрез
специално техническо средство, нито, отнемайки чуждата вещ. Неговата престъпна
деятелност се изразява именно в премахване на пречки, в процесния случай –
стоене на пост и наблюдаване за приближаващи трети лица.
Поради горните
аргументи, настоящият състав намира доводите на защитника на подсъдимия за
липса на доказателства, сочещи категорично подсъдимия за извършител на деянието,
за несъстоятелни. Действително,
между така събраните гласни доказателствени средства от досъдебната и съдебната
фаза на процеса се наблюдават известни незначителни несъответствия, но същите
са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания, и тези на
разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки
човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от
време. Тези несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от първия съд,
посредством приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на
досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по надлежния
процесуален реда, още и по никакъв начин не разколебават убеждението на
инстанциите по същество, че събраните гласни доказателствени средства, в
обсъдените по-горе части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и
депозирани обективно и безпристрастно. Поради това, те представляват достатъчно
стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи
по фактите.
Единствените доказателства в
противоречие с показанията на полицейските служители и св. Г., К. и Т.. се
явяват обясненията на самия подсъдим ведно с показанията на св. Д.. Правилно
първостепенният съд не ги е кредитирал в частта им, касаеща неучастието на
подс. И. в деянието, като е изградил фактическите си и правни изводи въз основа
на останалите доказателствени източници. Св. Д. е бил съучастник на подсъдимия,
намирали са се в приятелки взаимоотношения и е нормално той чрез депозираните
показания да се опитва да внесе допълнително съмнение в обвинителната теза,
като прехвърли отговорността за случилото се единствено върху себе си. Отделно,
показанията на св. Д. се разминават не само с показанията на св. Г., К. и Т..,
но и със самите обяснения на подсъдимия И.. Св. Д. заявява, че подс. И. е
останал в колата на св. Д. и след извършването на кражбата не знае какво се е
случило с И.. В тази си част показанията се оборват както от обясненията на
самия И., който настоява, че е стоял отстрани до колата, а после е побягнал,
така и от показанията на останалите свидетели, преследвали двамата съучастници.
Основателно първата инстанция не се е доверила
на обясненията на подсъдимия И.. Тъй като подсъдимият не се признава за виновен
в съдебната фаза на процеса, нито пред първата, нито пред въззивната инстанция,
съдът следва да отбележи, че обясненията му влизат в колизия с останалия
доказателствен материал по делото, който съдът е приел като достоверен и
обективен. Ето защо настоящия състав на СГС също намира, че в случая
обясненията на подсъдимия по-скоро имат защитна функция и целят изграждането на
защитна версия на последния, и като такива не следва да бъдат кредитирани. Обясненията
на подсъдимия освен валидно доказателствено средство се явяват и средство за защита
срещу така повдигнатото му обвинение. В процесния случай дадените от И. обяснения
правилно са преценени от контролирания съд именно в светлината на ефикасно
средство за защита, с което същият се опитва да обори теза на прокуратурата. В този ред на мисли, въззивният съд се солидаризира
с извода на първата инстанция, че на обясненията на И. не следва да се дава
вяра.
Правилно Районният
съд е кредитирал и заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза. Същата е изготвена обективно и компетентно и няма причина да не
бъде кредитирана от съда. Същото се отнася и за изводите на СРС относно
кредитирания протокол за разпознаване, който се явява годно писмено
доказателствено средство досежно органа и реда, по който е извършено , както и
досежно обективираното в него съдържание.
При така установената
фактическа обстановка районният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият М.И. с действията си е
осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 195, ал.1 т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
За да е осъществен съставът на
престъплението "кражба" при квалифициращото съставомерно
обстоятелство "повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот" е необходимо деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на
другиго, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като
за извършване на това да е въздействал отрицателно върху структурата или
субстанцията на преграда, поставена за ограничаване достъпа на трети лица до
вещта, така, че тази преграда да е станала временно или частично негодна да
служи съобразно основното си предназначение. В настоящия случай безспорно се
установява, че на инкриминираните място и време, в съучастие помежду си – подсъдимият
И. – като помагач, а св. Д. – като
извършител, са отнели чужда движима вещ - авторадиоплеър марка "Сони", с
фабричен № 1663926 на стойност 80 лв. (осемдесет лева) от владението на св. Г. С.
Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като за
извършване на кражбата са увредили заключващия механизъм на предната лява врата
на автомобила му чрез използване на техническо средство (отвертка).
Също така, безспорно описаната в
обвинителния акт вещ е чужда движима вещи по заложеното от законодателя
определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането на която подсъдимите не са получили
съгласие или разрешение за вземането ѝ. Изпълнителното
деяние на престъплението "кражба" се характеризира с действия, които
първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик и
второ - които са насочени към установяване на свое владение върху вещта. Деянието
е осъществено от подсъдимия И. и св. Д. в съучастие помежду им, по смисъла на чл. 20
от НК, като св. Д. е осъществил елементите на изпълнителното деяние на кражбата
- повредил е преграда, здраво направена за защита на имот, проникнал е в лекия
автомобил на пострадалия Г. и е взел радиоплеъра, а подс. И. е действал като помагач
, тъй като не е осъществявал пряко елемент от изпълнителното деяние на
престъплението, но е подпомогнал физически прекия извършител Д., като е пазел
пред колата, стоейки встрани до нея. Там той е наблюдавал за приближаване на
трети лица, с цел да предупреди извършителя Д. за наближаване на такива и така
да осуети разкрИ.е на извършваното от тях деяние.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че
деянието е извършено при пряк умисъл и с намерението на подсъдимия И. да
присвои инкриминираната вещ. И двамата съучастници – подс. И. и св. Д. са
знаели, че предприемат отнемане на чужда вещ, посредством разрушаване на
преграда; съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали
намерение да присвоят вещта, като са осъзнавали общественоопасния характер на
деянията си, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от тях
и са искали настъпването на същите - да присвоят предмета на престъплението.
Подсъдимият И. и св. Д. са действали при наличие на общ престъпен умисъл, като съзнавали, че св. Д.
осъществява елементите от състава престъплението, а подс. И. го улеснява, като пази на паркинга
пред лекия автомобил от приближаване на трети лица, за да могат действията им
да останат неразкрити.
Подс. И. е действал при условията на
съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 4, вр., ал. 1 от НК като
помагач, доколкото с поведението си е отстранявал спънки, с което е улеснил
извършването на престъплението и установяването на трайна фактическа власт
върху инкриминираната вещ, макар и за кратък времеви отрязък.
По
наказанието:
За престъплението по
чл. 195, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за
срок от една до десет години. Настоящата инстанция намира, че определеното
наказание от 3 (три) месеца „лишаване от свобода“ е съразмерно на обществената
опасност на дееца и деянието, като счита, че същото е правилно
индивидуализирано, като са съотнесени всички релевантни факти и обстоятелства.
Правилни са изводите
на районният съд и по отношение на наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Първостепенният съд правилно
е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, както и факта,
че е изтекъл изтичането сравнително
дълъг период от време от извършване на деянието до окончателното наказване на
обвиняемия, което е в нарушение на принципа за разглеждане на делата в
разумен срок. Разумният срок според
ЕСПЧ и ВКС е една от гаранциите, осигуряващи правото на справедлив съдебен процес и адекватен и
своевременен достъп до правосъдие. При неговото отчитане се взема предвид
поведението на страните (до каква степен те самите са станали причина със
собственото си поведение за протакване на делото), както и фактическата и
правна сложност на разглежданото дело. Правилно СРС е отчел наличието на
многобройни по своята същност смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят приложението на чл.55 от НК и определеното наказание да е под
законоустановения минимум.
Правилен е решаващият извод на СРС за
приложението на чл.66 от НК, включително и по отношение на неговия срок.
Настоящата въззивна инстанция счита, че минималният отлагателен срок, предвиден
в закона е от естеството да укаже необходимото поправително и превъзпитателно,
а най-вече - възпиращо въздействие върху поведението на подсъдимия, като я
въздържа от подобни неприемливи прояви против обществения ред. Въззивната инстанция
приема, че по този начин целите, визирани в чл.36 от НК ще бъдат постигнати.
Предвид крайния изход
на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
направените по делото разноски общо в размер на 22.50 лева, както и сумата от 5
лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист са възложени в
тежест на подсъдимия И..
При тези съображения и след обобщаване
на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
атакувания акт, настоящият състав не установи допуснати процесуални нарушения,
мотивиращи неговата отмяна, нито основания за неговото изменение.
С оглед изложеното и
на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, НО,
6 -ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.02.2017 г., постановена по НОХД № 22005/2012 г. на СРС,
НО, 122-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.