№ 5626
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110124358 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ или чл. 411 от Кодекса на застраховането /нов КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ц.Р., срещу ЗАД „Алианц
България“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 7455.55 лева / искът в този размер след
извършен частичен отказ от иск – молба с вх. № 204481/20.06.2024 г. за
сумата от 828.40 лева /, представляваща регресно вземане за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован товарен автомобил
марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СА****НС, които ответното
дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на
вредите водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. №
СА****СР при настъпило на 22.09.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.09.2015 г., около 08:45 ч. на път I-4,
км. 51+300 м., товарен автомобил „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № СА ****
СР, управляван от Л.Б.Я., навлязъл в лентата за насрещно движение с
превишена за пътния участък скорост от 121 км/ч, при което ударил насрещно
движещото се ППС „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № СА **** НС,
управлявано от Е.Й.Т..
1
Ищецът посочва, че ПТП е документирано с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 53, издаден на 20.10.2015 г. от Д..Д., дежурен по
ПТП, сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР-Ловеч. За настъпилото ПТП е
образувано досъдебно производство № 586/2015 г. по описа на РУ-Ловеч, по
което на 13.07.2017 г. е изготвен обвинителен акт на Окръжна прокуратура-
Ловеч. Като обвиняеми били привлечени Л.Б.Я. и Е.Й.Т., в качеството им на
водачи на двете ППС, участвали в процесното ПТП. На 24.06.2019 г. Л.Б.Я.
починал, поради което наказателното производство срещу него било
прекратено. С Присъда № 260005/26.03.2021 г. по НОХД № 104 по описа на
Окръжен съд-Ловеч, НО за 2020 г., подсъдимият Е.Й.Т. е признат за виновен
за това, че в независимо съизвършителство с Л.Б.Я. е допуснал ПТП със
съставомерни престъпни последици.
Посочват също така, че на 22.12.2021 г. е влязло в сила съдебно решение
по гр.д. 9024/2020 г. по описа на СГС, ГО, 6 с-в, с което е уважен иск на
пострадало от ПТП лице срещу ответника ЗАД „Алианц България“ АД, при
участие на ищеца ЗАД „Армеец“ АД като трето лице помагач, като със сила
на пресъдено нещо е признато, че Л.Б.Я., застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има
вина 90% за настъпване на ПТП, а другият водач Е.Й.Т., застрахован при
ищеца има 10% вина.
На следващо място се твърди, че водачът на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“ с peг. № СА****СР бил застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
с валидно застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното
ПТП.
Посочва се, че за увредения товарен автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“ с рег. № СА****НС, собственост на „МПМ Хотелс“ ООД, е
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” с
ищцовото дружество ЗАД „Армеец” АД, по полица № 0306Х0110131 и период
на застрахователното покритие 21.04.2015 г. – 20.04.2016 г.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана щета
№ 10015030130708 за възстановяване на уврежданията по застрахования
товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СА****НС, причинени
вследствие на процесното ПТП. В тази връзка и на собственика на процесния
лек автомобил е изплатено застрахователно обезщетение за тотална щета на
МПС по банков път на 12.05.2017 г. за сумата от 8283,95 лева.
На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател
по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП
настъпило поради виновни и противоправни действия на водач на товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СА****СР, застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗАД „Алианц България“ АД в срока на валидно застрахователно
покритие.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
2
С исковата молба са представени: уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 25.09.2015 г.; комбинирана застрахователна
полица № 0306Х0110131 от 20.04.2015 г. за застраховка „каско и злополуки“;
общи условия по застраховка на МПС „Каско“; талон за ГТП от 21.02.2015 г.;
свидетелство за регистрация на МПС- част II; опис на претенция №
10015030130708/26.07.2016 г.; опис-заключение по щета №
10015030130708/26.07.2015 г. – 3 бр.; опис и експертиза на претенция №
10015030130708/27.07.2016 г.; техническа експертиза от 02.08.2016 г. по щета
№ 10015030130708; свидетелство за регистрация на МПС – част I за МПС с
рег. № СА****НС и с отбелязване „Прекратена регистрация тотална щета
31.01.2017 г.“; доклад по щета № 10015030130708 от 05.04.2017 г.;
обвинителен акт № 15/2017 ОП-Ловеч по досъдебно производство № 586/2015
г. по описа на РУ на МВР гр. Ловеч; решение от 24.11.2021 г. по гр.д.
9024/2020 г. по описа на СГС, 1-6 състав, ГО; Присъда 260005/26.03.2021 г. по
НОХД 104/2020 г. по описа на ОС-Ловеч и мотиви към нея; уведомление изх.
№ 100-1794/10.03.2017 г.; снимки по щета № 10015030130708; платежно
нареждане № П9607521 от 12.05.2017 г.; документи за водач на МПС Е.Й.Т.;
контролен талон № 3844930 от 12.10.2000 г.; констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 53/22.09.2015 г.; писмо вх.№ Л-3254/18.04.2022 г.;
протокол за оглед на местопроизшествие от 26.02.2016 г.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.02.2016 г.; протокол за оглед на местопроизшествие
от 20.10.2015 г.; албум за оглед на местопроизшествие на път I-4, км. 51+300
от 22.09.2015 г.-препис и копие на оригинала и фотоалбум към него;
заключение по комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
по ДП 586/2015 г. по описа н РУ МВР гр. Ловеч вх.№ 1738/15/24.03.2017 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск по размер.
Посочва, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по
чл. 213а, ал.1 КЗ (отм.) е застрахователят о имуществена застраховка да е
предявил извънсъдебна писмена застрахователна претенция пред
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и да се изчака 30-
дневен срок за отговор, а в случая няма доказателства за предявяване на
такава извънсъдебна претенция, поради което оспорва иска и като
недопустим. Посочва, че застрахователното обезщетение следва да се
определи в размер на действителната стойност на вредата към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че са налице запазени
части, със стойността на които следва да бъде намалена стойността на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение.
Навежда възражение за съпричиняване на вредите от процесното ПТП
от страна на водача на товарен автомобил „Пежо“, модел „Партнер“ с peг. №
СА****НС. Посочва, че в мотивите на влязлото в сила Решение от 24.11.2021
г. по гражданско дело № 9024/2020 г. по описа на СГС е прието, че
предприетата от Евгени Ташев спасителна маневра е неправомерна, тъй като
той е нарушил правилата за движение по пътищата на първо място чл.15, ал.1
от ЗДвП, като не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение.
На второ място, е нарушил и нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 отЗДвП, като не е
3
намалил скоростта и не е спрял при така възникналата за движението
опасност, при обективна възможност за това. В мотивите се установява, че
водачът Ташев е управлявал своето МПС със разрешена скорост от 66,47
км/ч., при максимално разрешена за пътния участък от 90 км/ч., поради което
при настъпване на ПТП е могъл е да възприеме насрещния автомобил на
разстояние най-малко от 131,13 метра, при опасна зона за спиране 43,86 метра,
следователно е имал възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на произшествието. Поради това, че е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат от своя страна е основание за
намаляване на размера на евентуално присъдения размер на обезщетение
според чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Посочва, че между страните действа
задължителната сила на мотивите между подпомагаща и главна страна, която
следва да се зачете от съда по настоящото дело. Въз основа на посоченото
моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Изслушана е съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. №
21978/22.01.2025 г./.
Представен е заверен препис от влязло в сила Решение от 24.11.2021 г.
по гр.д. 9024/2020 г. по описа на СГС, 1-6 състав, ГО.
В проведеното на 11.03.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска изцяло евентуално частично. Също претендира разноски.
От страните са постъпили и писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 0306Х0110131 от 20.04.2015 г. по
комбинирана застраховка „Каско и злополука“/ се установява, че относно л.а.
марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № СА****НС, собственост на „МПМ
Хотелс“ ООД, е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско” с ищцовото дружество ЗАД „Армеец” АД с период на покритие
21.04.2015 г. – 20.04.2016 г. Няма спор, че премията по застраховката е
платена.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна л.а. марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СА****СР собственост
на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с
период на валидност от 02.02.2015 г. до 01.02.2016 г.
Страните не спорят и че на 22.09.2015 г. двата автомобила се намирали на
Републикански път І-4 /София-Варна в района на гр. Ловеч и гр. Троян/,
когато между тях настъпило ПТП.
4
Съгласно съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. №
21978/22.01.2025 г./ ПТП е настъпило при следния механизъм – на 22.09.2015
г., около 08:45 часа, водачът на товарен автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с
рег.№ СА****СР Л.Я., се движел по Републикански път І-4, с посока от гр.
+300
София към гр. Варна. В района на км 51, обаче водачът навлезнал в
лентата за насрещно движение, след което предприел маневра за връщане в
полагащата му се лента за движение. В същия момент и в обратна посока се
движел лек автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с рег.№ СА****НС, като в
момента, в който възприема насрещно движещия се товарен автомобил „Пежо
Партнер“, с рег.№ СА****СР, водачът предприема маневра за отклонение
вляво и навлиза от своя страна в лентата за насрещно движение. От своя
страна при връщане на насрещно движещото се МПС рег.№ СА****СР в
полагащата му се лента, траекториите на двата автомобила се пресичат и
настъпва челен удар между тях около осевата линия на пътя. Вследствие на
удара лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег.№ СА****НС, отскача и спира
върху предпазната мантинела от лявата му страна.
Предвид челния удар вещото лице сочи, че всички увреждания по лек
автомобил „Пежо Партнер“, с рег.№ СА****НС, се намират в пряка и
причинно - следствена връзка с настъпилото на 22.09.2015 г. произшествие на
+300
Републикански път 1-4, км 51.
На следващо място от експертизата се установява, че стойността
необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Пежо
Партнер“, с рег.№ СА****НС, определена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 58452,12 лева. От своя страна действителната
(средната пазарна) стойност на процесният лек автомобил „Пежо Партнер“, с
рег.№ СА****НС, определена към датата на настъпване на застрахователното
събитие възлиза на 11045 лева.
Предвид това и вещото лице разяснява, че вследствие на ПТП лек
автомобил „Пежо Партнер“, с рег.№ СА****НС е претърпял „тотална щета“.
В тази връзка и стойността на запазените части по лек автомобил „Пежо
Партнер“, с рег.№ СА****НС, определена като 20% от неговата действителна
стойност възлиза на 2209 лева.
Предвид това и вещото лице дава заключение, че стойността на
застрахователното обезщетение за лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег.№
СА****НС, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части в размер на 20%, е 8836 лева.
На последно място съгласно САТЕ водачът на лек автомобил „Пежо
Партнер“, с рег.№ СА****НС, е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП ако е задействал своевременно спирачната
система на автомобила и е преминал максимално вдясно на платното за
движение. Инициалният удар е настъпил в предната част на лек автомобил
„Пежо Партнер“, с рег.№ СА****НС, със сумарна скорост от около 188 км/ч.,
като вследствие на удара същият е отскочил и е настъпило съприкосновение с
предпазната мантинела от лявата му страна.
5
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Видно от КП за ПТП с пострадали лица № 53 и двете МПС са получили
удар в предната част като двамата водачи са с получени телесни повреди, а
двамата пътници в л.а. „Пежо Партнер“, с рег.№ СА****СР са починали.
По делото са изискани и представени като заверен препис Присъда №
260005/26.03.2021 г. по НОХД № 104/2020 г. по описа на ОС-Ловеч, с която
подсъдимият Е.Й.Т., роден на 24.12.1982 г. в гр. Русе, е признат за виновен в
това, че на 22.09.2015 г. на път 1- 4 София - Варна, при км. 51+300, с посока на
движение гр. София, при условията на независимо извършителство с Л.Б.Я.,
починал на 24.04.2019 г. като водач на т.а ,,Пежо Партнер" с per. № СА ****
СР, при управление на МПС - л.а. ,,Пежо Партнер" с peг. № СА **** НС,
собственост на ,,МПМ хотелс“ ООД гр. София нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, като при
възникване на опасност за движението - навлизане в неговата пътна лента за
движение на т.а. „Пежо Партнер“ с peг. № СА **** НС не намалил скоростта и
в случай на необходимост не спрял и по непредпазливост причинил смъртта
на С.М.Г., ЕГН ********** от гр. Варна и П.Е.Н., ЕГН ********** от гр.
София, една тежка и три средни телесни повреди на Л.Б.Я., ЕГН **********
от гр. София, като са му наложени и съответните наказания.
С Решение № 129/07.11.2022 г. по ВНОХД 233/2021 г. по описа на АС-
Велико Търново, първоинстанционната присъда е изменена, като е
преквалифицирано извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с
ал. 4, вр. с чл.342, ал. 1 НК и лицето е оправдано по обвинението с
квалификация чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК, като в останалата част присъдата е била
потвърдена. Решението на АС Велико Търново е потвърдено Решение №
330/07.06.2024 г. по КНОХД № 422/2024 г. по описа на ВКС, 2-ро НО.
Видно от мотивите на съдебните актове лицето Л.Б.Я. /починал на
24.04.2019 г. – което е довело до прекратяване на наказателното производство
спрямо него/ като водач на т.а ,,Пежо Партнер" с per. № СА **** СР е
управлявал същото при процесното ПТП с концентрация на алкохол в кръвта
от над 1.3 промила.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. ,,Пежо Партнер" с
peг. № СА **** НС по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била
образувана щета № 10015030130708.
Видно от опис заключение по щета и калкулации автомобилът е
претърпял тотална щета вследствие на челния удар. Поради това и ремонът на
МПС е оценен на сумата от 13 400 лева при застрахователна сума от 11 200
лева. Действителната стойност на МПС към датата на ПТП е изчислена на 10
472 лева, а след приспадане на стойността на запазените части е определена
за изплащане на застрахованото лице сумата от 8283.95 лева.
Представен е и платежен документ, от който е видно, че сумата от общо
8283.95 лева е преведена от ЗД „Армеец“ АД на собственика на увреденото
6
МПС на 12.05.2017 г.
Предвид плащането дружеството ЗД „Армеец“ АД се е обърнало към
ответното дружество като застраховател на виновния водач по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В тази връзка и
ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от
8283.95 лева. От ответното дружество не последвало плащане.
На последно видно от съдебно решение – Решение № 266656/24.11.2021
г. по гр.д. 9024/2020 г. по описа на СГС, 1-6 състав, ГО, влязло в сила на
22.12.2021 г. с дружеството ЗАД „Алианц България“ АД като ответник и
дружеството ЗД „Армеец“ АД като негово трето лице помагач е прието
съпричиняване на вредоносния резултат от водачите – като водачът на л.а.
,,Пежо Партнер" с peг. № СА **** НС Е.Й.Т. е съпричинил 10 % от
вредоносния резултат, а водачът на т.а ,,Пежо Партнер" с per. № СА **** СР
Л.Б.Я. е съпричинил 90 % от вредоносния резултат.
Поради това и ищецът е намалил исковата си претенция, в съчетание с
отказ от иск, за стойност от 10 % от исковата си претенция.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 213 от КЗ /отм./ настоящ чл.
411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „АвтоКаско“ между него и увреденото лице; 2) наличие на
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното
събитие – по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
между ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на
самото застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи /в случая
се твърди „тотална щета“/; 6) заплащане на обезщетение в същия размер на
увреденото лице и 7) наличие на твърдените предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на виновния водач спрямо неговия застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ –
а именно, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача, застрахован
при ответника. При установяване на така посочените факти в тежест на
ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят
липсата на регресни права спрямо него, както и възражението си за
съпричиняване.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
,,Пежо Партнер" с peг. № СА **** НС е имал имуществена застраховка
„АвтоКаско“ при ищеца – към датата на ПТП. Липсва спор и че т.а ,,Пежо
Партнер" с per. № СА **** СР е имал задължителна застраховка „Г.О. на
автомобилистите“ при ответното дружество – към датата на ПТП. На
следващо място по делото липсва спор и относно датата на застрахователното
събитие – а именно 22.09.2015 г., на пътя София – Варна в района на гр. Троян
7
и гр. Ловеч.
Липсва спор и че двата автомобила са се удари челно, при което л.а.
марка ,,Пежо Партнер" с peг. № СА **** НС е претърпял щети от пълна
деформация на предна част. Претенцията за възстановяването им е подадена
своевременно, поради което и при ищеца е образувана щета. От САТЕ и
писмените доказателства по щетата се установяват вида на щетите по л.а.
марка ,,Пежо Партнер" с peг. № СА **** НС, а именно, че същото е
претърпяло тотална щета. След приспадане на стойността на запазените
части в.л. е оценило автомобила на 8836 лева. По делото се установи, че
ищецът е оценил автомобила на 8283.95 лева, която сума е заплатена на
неговия собственик. Нито САТЕ, нито извършеното плащане са оспорени по
делото.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото. По този въпрос съдът намира, че
следва да се основе на представения КП за ПТП и на САТЕ.
В тази връзка и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има водачът
на т.а ,,Пежо Партнер" с per. № СА **** СР – лицето Л.Б.Я.. Това е така,
доколкото същият е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, както и че при избиране скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай лицето Л.Б.Я. с управлявания т.а
,,Пежо Партнер" с per. № СА **** СР е причинил ПТП – като е навлезнал
безпричинно в лентата за насрещно движение със скорост от 121 км/ч при
разрешена за участъка от 80 км/ч, като е управлявал МПС и под въздействие
на алкохол – концентрация над 1.3 промила.
Ето защо и лицето Янев с управлявания автомобил действително е
станал непосредствена причина за ПТП.
В случая обаче наведеното възражение на ответника за липса на
изключителна вина на водача Янев за настъпване на ПТП настоящият състав
намира за основателно. Това е така, доколкото вина за настъпване на ПТП има
и водачът на л.а. марка ,,Пежо Партнер" с peг. № СА **** НС лицето Евгени
Ташев. Това е така, доколкото същият е имал възможност да възприеме
насрещно движещият се срещу него автомобил и да предприеме спасителна
маневра като се отклони максимално вдясно и спре. В случая обаче под
въздействието на ситуацията същият е предприел погрешна спасителна
маневра като от своя страна се е насочил към лентата за насрещно движение.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
8
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото се установиха конкретни действия на
водача на пострадалия автомобил – а именно, че същият не е реагирал
адекватно на създадената опасност – като вместо да намали и спре в дясно, е
опитал да избегне удара, навлизайки в насрещна пътна лента.
Предвид това и съдът намира, че с поведението си лицето Ташев като
водач л.а. с peг. № СА **** НС е съпричинил вредоносния резултат макар
поначало да се е движел правомерно и с разрешена скорост.
С оглед установената фактическа обстановка това съпричиняване съдът
намира, че възлиза на 10 %.
В същия смисъл са и изводите по Решение № 266656/24.11.2021 г. по гр.д.
9024/2020 г. по описа на СГС, 1-6 състав, ГО.
Поради това и исковата претенция е основателна в пълния си предявен
размер от 7455.55 лева – доколкото ищецът е съобразил 10 % стойност на
съпричиняването и се е отказал частично от претенцията си.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 881.36 лева, от които
331.36 лева за държавн такса, 200 лева – възнаграждение на юрисконсулт и
350 лева – депозит за САТЕ /списък, обективиран в протокола от о.с.з/.
Предвид изхода на делото с оглед уважения размер на иска на ищеца се дължи
сумата от 793.22 лева.
Ответникът претендира общо 1704.08 лева, от които 1354.08 лева адв.
хонорар с ДДС и 350 лева депозит за САТЕ, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. От представените по делото платежни нареждания се установява,
че посочените суми са действително заплатени, като адвокатското
възнаграждение е в минимален размер /изчислен от съда без ДДС/. Съобразно
откаа от иск на ответника се дължат 170.41 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, с ЕИК: *********, гр. София,
район Лозенец, ул. Сребърна № 16, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2,
сумата от 7455.55 лева, представляваща регресно вземане за заплатено от
ищеца ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СА****НС,
които ответното дружество ЗАД „Алианц България“ дължи като застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на виновния за настъпване на вредите водач на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Партнер“, с рег. № СА****СР при настъпило на 22.09.2015 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, с ЕИК: *********, гр. София,
район Лозенец, ул. Сребърна № 16 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. Стефан Караджа № 2 сумата от общо 793.22 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗАД „Алианц България“, с ЕИК: *********, гр. София,
район Лозенец, ул. Сребърна № 16 сумата от общо 170.41 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
прекратената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10