О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
гр. Пловдив, 07 юни 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XV с., в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИКОЛОВА
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3210 по описа за 2021 год.
и взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на адв. Х.М. – пълномощник на заинтересованата
страна „ДИМЕКСЛИФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с вх.№ 9454 от 13.05.2022г. за допълване на Определение
№ 632 от 18.04.2022г. постановено по адм.д.№ 3210/2021г., в частта за
разноските.
Препис от молбата за допълване на определението е
връчен на страните в съдебното производство, като в законоустановения
едноседмичен срок, отговор е постъпил от двама от жалбоподателите – М.Б.П. и М.А.И..
В отговора е изразено становище за неоснователност на молбата, а в условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По
така направеното искане, съдът констатира следното:
Молбата
по чл.248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
С Определение № 632 в закрито
заседание от 18.04.2022 г. съдът е прекратил производството по делото, поради
липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателите да обжалват Заповед № 21ОА-2987/08.11.2021г. на
Кмета на Община Пловдив, с която се допуска изработването на Комплексен проект
за инвестиционна инициатива на част от кв.8 по плана на Старинна градска част,
гр.Пловдив в части: Устройство на територията: ПРЗ и РУП в обхват УПИ XIII
– общински; контактна
зона: УПИ XI, XII, XXVII, XXX и улици; инвестиционен проект: УПИ XIII.
С
молбата вх.№ 9454 от 13.05.2022г., се
иска от процесуалния представител на заинтересованата страна да бъдат присъдени
направените разноски, за които прилага списък, договор за правна помощ и
съдействие с договорено възнаграждение от 2040 лв. платено по банкова сметка, ***еждане.
Отговорността
за разноски в административния процес е уредена в чл.143 от АПК, като според
ал.4 когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на
разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. При нормалното развитие на съдебното производство и
на горепосоченото правно основание искането за присъждане на направените по
делото разноски може да бъде отправено до съда до приключване на устните
състезания. В случая по делото са проведени две открити съдебни заседания, по
които не е даден ход на делото. Не е налице нормативно изискване за представяне
на искането за разноските и доказателства за плащане на разноски към момента на
стартиране на съдебната процедура.
Поради
прекратяване на производството в закрито съдебно заседание на заинтересованата
страна не е била дадена
процесуална възможност да направи искането си за присъждане на разноските. За нея
не е съществувала правна възможност за това и в открито съдебно заседание, тъй
като при проведените две открити съдебни заседания, не е даден ход на делото. Поради това единствената възможност на жалбоподателя е
да предяви искането си за разноски по реда на чл.248 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК. - след
уведомяването му за постановеното прекратително определение. Тоест, искането не
е преклудирано. Освен това, при служебната проверка за допустимостта на
производството страните обективно не биха могли да имат познанието относно
точния момент за подобно развитие на процеса и съответно – да поискат
присъждане на разноски и да представят доказателства за плащането им. Срок да
се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден /чл.81 и чл.78, ал.4 ГПК вр.
чл.144 АПК/ - Определение № 2712 от 2019г. на ВАС по адм.д.№ 15159/2018г.
Следва да се отбележи, че искането за разноски е акцесорно вземане, основано на облигационните
отношения между страните и се дължи от страната, която с поведението си
неоснователно е предизвикала правния спор.
От данните по делото се установява,
че заинтересованата страна е направила разноските преди определението за
прекратяване. Още в проведеното съдебно заседание на 10.02.2022г., адв. М. е
представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие, както и фактура и
платежно нареждане (лист 78-80). Ето
защо, на основание чл.143, ал.4 от АПК на заинтересованата страна се дължат
разноски.
Съдът счита за основателно
възражението на жалбоподателите М.Б.П. и М.А.И.
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Направените от заинтересованата
страна - „ДИМЕКСЛИФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение са в
размер на 2040 лв., като минималното такова предвидено в чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 900 лв. Доколкото делото не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност и с оглед обстоятелството, че адв.М. се е
явил и е представлявал заинтересованата страна „ДИМЕКСЛИФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на
проведените две открити съдебни заседания, като при второто (от 07.04.2022г.) е
изложил подробно становище относно недопустимостта на жалбата, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано
до сумата от 1200 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
Определение № 632/18.04.2022 г.
постановено по адм.д.№ 3210/2021г. на Административен съд – Пловдив в частта за
разноските, като
ОСЪЖДА М.Б.П., с ЕГН **********, М.А.И., с ЕГН ********** и
двете с адрес: *** и И.Р.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „ДИМЕКСЛИФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща направени по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от Определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: