Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 3748 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от И.С.И.,
ЕГН ********** и Г.Т.И., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител –
адв. Ж.Б., срещу Л.К.Л., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.82 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищците сума в общ размер от 500лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищците имуществени вреди от неизпълнението на ответника по предварителен договор от дата
21.06.2005г. за покупко-продажба на лек автомобил, изразяващи се в изплатена от
ищците стойност на електронни фишове, както следва: ел. фиш за глоба от 100лв.
серия К №1548040 ОДМВР – Разград; ел. фиш за глоба от 50лв. серия К №2250030
ОДМВР – Разград; ел. фиш за глоба от 50лв. серия К №1456188 ОДМВР – Шумен; ел.
фиш за глоба от 50лв. серия К №1945709 ОДМВР – Шумен; ел. фиш за глоба от
250лв. серия Г №0000156 ОДМВР - Разград.
Твърди се в
исковата молба, че между ищците, като продавачи и ответникът, като купувач, бил
сключен предварителен договор от дата 21.06.2005г. за покупко-продажба на лек
автомобил „Мазда 323 Ф“, рег. №В...СК, двигател В..., рама JMZBG144200275029,
цвят черен, с който ищците се задължили да прехвърлят автомобила
за сумата от 2200лв. Продажната цена била изплатена изцяло в деня на сключване
на предварителния договор, когато било предадено на ответника и владението
върху автомобила. Ответникът поел ангажимент да организира сам прехвърлянето на
собствеността пред нотариус, като за целта ищците му дали нотариално заверено
пълномощно, което го овластявало да прехвърли сам на себе си собствеността. В
продължение на години ищците живели с мисълта, че собствеността е прехвърлена.
През 2018г. им били връчени от КАТ процесните електронни фишове, от които
установили, че окончателен договор не е сключен. Издирили ответника, но от
проведения с него разговор установили, че все още са собственици на автомобила.
Въпреки многократните покани, ответникът не изпълнил задължението си по
предварителния договор. Същевременно, ищците поддържат, че са претърпели
имуществени вреди от неизпълнението на задължението на ответника да прехвърли
собствеността, въпреки осигурените му пълномощни и декларации, заплащайки
издадените електронни фишове. Моли се за уважаване на предявените искове по
тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска.
Заявяват, че регистрацията на автомобила е прекратена поради липса на сключена
застраховка „Гражданска отговорност”. В хода на устните състезания заявяват, че
в договора е посочено, че ответникът носи изцяло материалната и наказателната
отговорност за всички събития, случващи се с автомобила. Считат, че ответникът
е нарушил договора и следва да понесе отговорност във връзка с това.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Л.Л.,
в който не се оспорва твърдението на ищците, че между тях и ответника е сключен
описаният в исковата молба предварителен договор, както и че сумата по него и
предаването на вещта са извършени в деня на подписване на договора. Отрича да е
поемал задължение да прехвърли собствеността на негово име, като сочи и че с
договора не е поемано подобно задължение. Поддържа, че автомобилът му е бил
предоставен за управление и разпореждане напълно доброволно от собственика.
Излага, че през 2012г., или 2013г., не помни точно кога, предоставил автомобила
на трето лице, ведно с всички документи, като не помни имената му. Оспорва иска
за заплащане на сумата от 500лв., тъй като той не е управлявал автомобила. Моли
за отхвърляне на предявените искове. В открито съдебно заседание ответникът
лично и чрез процесуален представител, поддържа отговора на исковата молба. В
хода на устните състезания заявява, че всъщност между страните е сключен
договор за продажба на МПС, който е нищожен, тъй като не е сключен в
предвидената от закона форма. Поради това, за ответника не може да възникне
отговорност по този договор.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
На осн.
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че между ищците, като продавачи и
ответникът, като купувач, бил сключен предварителен договор от дата
21.06.2005г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мазда 323 Ф“, рег. №В...СК,
двигател В..., рама JMZBG144200275029, цвят черен, с
който ищците се задължили да прехвърлят автомобила за сумата от 2200лв;
продажната цена била изплатена изцяло в деня на сключване на предварителния
договор, когато било предадено на ответника и владението върху автомобила.
Приет е
като писмено доказателство на л. 7 предварителен договор от дата 21.06.2005г.
за покупко-продажба на лек автомобил „Мазда 323 Ф“, рег. №В...СК. В него е
посочено под предмет на договора, че продавачите продават на купувача
собственото си МПС в състоянието, в което се намира в момента на продажбата,
заедно с всички принадлежности, за сумата от 2200лв., която сума купувачът е
броил напълно и в брой при подписване на договора. Владението на автомобила се
предава от продавачите на купувача от момента на сключване на този договор. Купувачът
носи изцяло материалната и наказателната отговорност за всички събития,
случващи се с автомобила от този момент. Купувачът заявява, че купува описаното
МПС за посочената сума и при условията на настоящия договор. Договорът е
подписан за продавачи от И. и Г. Иванови и за купувач от Л.Л..
Приети
са на л.8-12 следните електронни фишове за налагане на глоби на обща стойност
от 500лв.: ел. фиш за глоба от 100лв. серия К №1548040 ОДМВР – Разград за
нарушение от 17.02.2017г.; ел. фиш за глоба от 50лв. серия К №2250030 ОДМВР –
Разград за нарушение от 02.08.2018г.; ел. фиш за глоба от 50лв. серия К
№1456188 ОДМВР – Шумен за нарушение от 24.11.2016г.; ел. фиш за глоба от 50лв.
серия К №1945709 ОДМВР – Шумен за нарушение от 30.12.2017г. и ел. фиш за глоба
от 250лв. серия Г №0000156 ОДМВР – Разград за нарушение от 02.08.2018г.
Приети
са на л.30 и 31 платежно нареждане от 16.04.2019г. за заплащане от И.И. на
сумата от 250лв. с основание за плащане ел. фиш серия Г №0000156 ОДМВР –
Разград от 02.08.2018г., както и квитанция и разписка за заплащане на сума в
общ размер от 250лв. чрез ПОС терминално устройство от същата дата за
останалите фишове, описани в квитанцията.
Представено
е от ищците като писмено доказателство писмо от МВР- Варна, Сектор – Пътна
полиция, от което е видно, че на 09.08.2018г. в АИС „КАТ” е отразено
прекратяването на регистрацията на процесното МПС на осн. чл.143, ал.10 ЗДвП на
основание получено уведомление от Гаранционен фонд от 29.06.2018г.
Ангажирани
са от ответника гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Л. А. и З.С.А..
Първият свидетел – баща на ответника, излага че закупили автомобила от гр.
Варна. Синът му го харесал от сайт, срещнали се с продавача и го купили. Мисли,
че продавачът им дал някакво пълномощно да го кара и представлява пред КАТ,
данъчни служби и други институции. Взели автомобила и си отишли в Нови пазар.
Синът му започнал да го кара, но започнали проблемите, автомобилът излязъл
„скапан”. Докъм 2011г. карал автомобила синът му. След като дал много дефекти,
го оставили на един познат за ремонт и купили друг автомобил. Автомобилът стоял
при момчето - Злати за ремонт и след това при него отишли хора, които дали пари
и синът му продал колата. Когато купували автомобила продавачът много бързал,
дал им талона и казал, че няма смисъл да го отчисляват.
Свидетелят
З.А.твърди, че той е поддържал автомобила Мазда докато бил в Л., тъй като има
автосервиз. 2011г., или 2012г. Л. докарал колата при него. Автомобилът не бил в
добро състояние и свидетелят правил много неща по него. В един момент на Л. му
писнало и я оставил при свидетеля за продажба. Дошъл някой от Стефан Караджа и
купил автомобила. Свидетелят му казал да прегледа документите, той взел парите
и след това ги дал на Любо, а човекът, който купил автомобила повече не се
обадил да оправят документите.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Ищците по делото се
позовават и домогват да реализират договорната отговорност на ответника по предварителен
договор от дата 21.06.2005г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мазда 323
Ф“, рег. №В...СК, за който няма спор, че е сключен между тях.
Макар и несвоевременно
направено едва в хода на устните състезания, следва да се посочи, че принципно
възражението на ответната страна за освобождаване от отговорност поради
нищожност на процесния договор поради неспазването на предвидената в закона
форма, е неоснователно. Въпреки, че гореописаното съдържание на договора между
страните в действителност сочи на волеизявления за окончателно уреждане на
отношенията между страните по повод прехвърляне на вещта, разпоредбата на
чл.144, ал.2 ЗДвП поставя изискването за писмена форма с нотариална заверка на
подписите досежно договор за продажба на регистрирани МПС. В този смисъл,
именованият като предварителен договор в изискуемата от чл.19, ал.1 ЗЗД форма
не би могъл да бъде прогласен за недействителен на това основание и е годен да
породи последици на предварителен договор.
Съобразно чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
обезщетение за неизпълнение. По силата на чл.82 ЗЗД, обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди. Съгласно чл.83 ЗЗД, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за
вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър
стопанин.
Недоказани в
процеса, въпреки дадените указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, останаха
твърденията на ищците, че ответникът е поел задължение да прехвърли автомобила
по нотариален ред, за което е бил снабден с пълномощно да договаря сам със себе
си. Такава уговорка липсва в съдържанието на подписния между страните договор,
а други доказателства в тази връзка ищците не ангажираха. Поради това и не може
да се възприеме, че ответникът виновно не е изпълнил такова свое задължение.
На следващо място,
в светлината на горецитираната нормативна уредба относно неизпълнението на
договорните задължения, съдът намира че са налице и обстоятелства, които
изключват отговорността на ответника в процесния случай. За да достигне до този
извод, съдът съобразява, че формулировката на всички уговорки в писмения
договор сочи на окончателно прехвърляне в отношенията между продавача и
купувача на вещта. Това се извежда и от показанията на разпитаните по
инициатива на ответника свидетели К. А. и Злати Ананиев, които съдът кредитира
като логични, последователни и съответстващи на ангажираните писмени
доказателства. Този извод се подкрепя и от факта на пълното заплащане на цената
в деня на сключване на процесния договор и предаването на владението върху
вещта. При липса на доказване в отношенията между страните задълженията по оформяне
на прехвърлянето на автомобила, респективно изпълнение на свързаните с това
административни задължения, да е възложено на ответника, следва да се приеме,
че задължение и на двете страни е да сключат окончателен договор. Също така, приложима
към момента на сключване на договора, е редакцията на чл.145, ал.1 ЗДвП /ДВ, бр.20 от
5 Март 1999г./, предвиждаща
задължение за праводателя да регистрира промяната в собствеността. В този
смисъл, ако ищците бяха положили дължимата грижа да обезпечат изпълнение на
формалните законови изисквания по надлежно прехвърляне и регистриране на
продажбата, те не биха претърпели процесните вреди под формата на загуби чрез
заплащане на административните наказания – глоби.
Дори да не се
споделят горните изводи, в процесния случай липсват и предпоставките на пряка
причинно-следствена връзка между вредите и предвидимост на същите доколкото по
делото се установи, че в периода, за който са наложени административните
наказания, автомобилът не е бил във фактическа власт на ответника и не в
резултат на негово поведение са наложени глоби по ЗДВп.
Така мотивиран,
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
своевременно отправеното искане, изхода на спора и представените доказателства,
ищците следва да бъдат осъдени на осн. чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника
сторените по делото разноски в размер от 420лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.И., ЕГН ********** и Г.Т.И., ЕГН
**********,***, срещу Л.К.Л., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.82 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
от ищците имуществени вреди от неизпълнението на ответника по предварителен договор от дата
21.06.2005г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мазда 323 Ф“, рег. №В...СК,
изразяващи се в изплатена от ищците стойност на електронни фишове, както
следва: ел. фиш за глоба от 100лв. серия К №1548040 ОДМВР – Разград за
нарушение от 17.02.2017г.; ел. фиш за глоба от 50лв. серия К №2250030 ОДМВР –
Разград за нарушение от 02.08.2018г.; ел. фиш за глоба от 50лв. серия К
№1456188 ОДМВР – Шумен за нарушение от 24.11.2016г.; ел. фиш за глоба от 50лв.
серия К №1945709 ОДМВР – Шумен за нарушение от 30.12.2017г. и ел. фиш за глоба
от 250лв. серия Г №0000156 ОДМВР – Разград за нарушение от 02.08.2018г.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** и Г.Т.И., ЕГН **********,***, да заплатят на Л.К.Л., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 420лв. /четиристотин
и двадесет лева/ представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: