№ 1728
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203642 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-003540/20.04.2021 г.,
издадено от Началник група сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, в частта с която на
Н. Н. Н. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174,
ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП
Жалбоподателят оспорва НП единствено по отношение на нарушението по чл. 5,
ал. 3, т. 1 вр. с чл. 174, ал.2, вр. с ал. 1 ЗДвП, като по отношение на наложеното му
наказание за нарушение на чл. 20, ал. 1 наказателното постановление е влязло в сила.
НП се оспорва в обжалваната част с доводи, че на жалбоподателя не е било достатъчно
времето за даване на кръвна проба, с което са били нарушени правата му.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
1
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: на 03.04.2021 г. около 09:25 часа в гр. Пловдив, на ул. Свети Иван Рилски
– кръстовището с ул. „Васил Левски“, жалбоподателят управлявал лек автомобил
Волво 850 с рег. № ***, под въздействието на алкохол. Същият осъществил ПТП с
паркиран наблизо автомобил и това било установено от служителите на с-р ПП –мл.
автоконтрольор Й.И. и А. В.. Полицаите изпробвали лицето с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARВА-0180, който отчел положителен резултат
0,92 промила в издишания въздух. На водачът бил съставен АУАН № 345998 от същата
дата и талон за медицинско изследване № 088833, където било отразено че водачът
следва да стигне до УМБАЛ Свети Георги Пловдив за 45 мин. В талона лицето е
декларирало, че той му е връчен в 10.05 ч., след което лицето е било освободено да
стигне до лечебното заведение за вземане на кръв. То извикало по телефона своя
приятелка, която пристигнала на мястото, качила се в автомобила на жалбоподателя,
преместила го пред дома си, след това започнали да търсят таксиметрова компания,
която да им изпрати кола, с която да достигнат до лечебното заведение и в 10:56 лицето
се явило в УМБАЛ Свети Георги, но след разговор с ОДЧ и установяването, че лицето
е пресрочило времето за вземане на кръвна проба дежурният екип е отказал вземането
на кръв за изследване. Наказателното постановление било издадено по показания на
техническото средство.
Видно от справката за нарушител/водач нарушителят е бил наказван за същото
нарушение, а именно такова по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП – управление след употреба на
алкохол, с НП № 19-4332-012351, влязло в сила на 06.09.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, като констатациите в същия изрично са признати от
жалбоподателя, поради което и не се е наложило разпит на свидетелите по акта, а
съдът се позовава на презумптивната сила на АУАН, както и писмените доказателства
– данни за апарата и резултати от Draeger Alcotest 7510, талон за медицинско
изследване № 088833/03.04.2021, копие от лист на пациент, 2 бр. оправомощителни
заповеди, протокол за преминала техническа проверка на Draeger Alcotest 7510,
протокол за ПТП, както и справка за нарушител –водач, както и показанията на свид. Л.
Б..
Съдът кредитира показанията на свид. Б., тъй като същите са логични
непротиворечиви, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен материал,
като същите се допълват от него и не съдържат вътрешни противоречия.
Кореспондират със съставените и приобщени по делото писмени доказателства:
справка от показанията на Алкотест Дрегер, талон за медицинско изследване и
болничен лист. Съдът отчете приятелската връзка между свидетелката и
жалбоподателя, но намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани поради
посочените по-горе съображения. Същите не противоречат на талона за амбулаторния
2
преглед тъй като тя посочва, че са пристигнали в района на хирургиите преди 45тата
минута, но не отрича, че когато са били до мястото на вземане на кръв, времето е било
изтекло, като посочва че причина за това е била суматоха с маски, върнали са ги на
регистратура и са се забавили при чакането на възрастните хора.
От представения по делото протокол за техническа проверка се установява
изправността на техническото средство и надеждността на дадените от него показания.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно се установява, че на 03.04.2021 г. около 9,25 ч. в гр. Пловдив, на ул.
Свети Иван Рилски на кръстовището с ул. Васил Левски жалбоподателя Н. Н. Н. е
управлявал лек автомобил марка Волво 850 с рег. № *** с концентрация на алкохол в
издишания въздух 0,92 на хиляда, което е нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
Правилно е квалифицирано поведението на водача и правилно е определена
санкцията, въз основа на санкционната норма.
Между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че Н. е
наказван и друг път за подобно нарушение, което обстоятелство се доказва от
приложената справка нарушител водач.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че
извършеното от Н. на 03.04.2021 г. административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП е "повторно" такова по смисъла на ЗДвП, тъй като с НП № 19-4332-012351,
влязло в сила на 06.09.2019 г., същият е наказан за извършено нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че дали едно деяние е
повторно или не е, е относимо обстоятелство единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът на
нарушението, което в случая е безспорно установено. В разпоредбите на чл.42 от
ЗАНН няма поставено изискване да бъде посочена санкционната разпоредба, която
следва да се приложи, както и вида и размера на наказанието. Задължителни реквизити
на АУАН са единствено елементите от обективна страна- дата и място на нарушението,
описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, както и елемент от
субективна страна- субект при деяния, извършени от физически лица. Изискването на
чл.42, т.4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия
състав на деянието по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП е спазено при съставянето на АУАН
Серия GA, бланков № 345998 от 03.04.2021 г. Съгласно чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, едва
при издаване на наказателно постановление към елементите по чл.42, т.т.2 -5 от ЗАНН
се допълват видът и размерът на наказанието, за определянето на което е от значение,
дали деянието е повторно или не. Дейността по определяне на вида и размера на
наказанието е в правомощията на административнонаказващия, който издава НП, при
съобразяване с разпоредбата на чл.27, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗАНН, за определяне
3
на по-тежко наказание при отегчаващи обстоятелства, включително и при повторност
на деянието. Обстоятелството, че едва в процесното НП е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност, но не и в издадения преди това АУАН, не сочи
на съществено процесуално нарушение, тъй като повторността има отношение само
към размера на наложената санкция, но не и към установяване на фактическия състав,
при наличието на който се ангажира отговорността на нарушителя. Следва да се
посочи че административния орган изключително подробно е посочил относимите към
повторността обстоятелства като номер на НП и датата му на влизане в сила, като
също е и приложил доказателства за това в административнонаказателната преписка. (
В този смисъл Решение № 853 от 26.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 599 / 2021 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 862 от 26.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 741 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив)
По отношение на наведеното от жалбоподателя възражение за нарушаване на
правото му на защита във връзка с недостигането му до лечебното заведение навреме,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози нарушителят
може да оспори показанията на техническото средство, като в този случай се пристъпва
към даване на кръвна проба, като същата следва да бъде дадена в указания от
контролния орган срок. В случай, че нарушителят се яви в съответното акредитирано
медицинско заведение и даде кръвна проба в указания от контролния орган срок
меродавни за административно-наказателната му отговорност са показанията на
кръвното изследване. В случай, че водачът не се яви в медицинското заведение в
указания срок или не даде кръвна проба, меродавни са стойностите измерени от
техническото средство. В цитирания чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.е посочен
и срокът за явяване за даване на кръвна проба, като същият е диференциран, както
следва до 45 мин, ако медицинското заведение се намира в същото населено място,
където е установено нарушението – какъвто е настоящия случай и до 120 мин в
останалите случаи.
В процесния случай от приложения по делото Талон за медицинско изследване
№ 088833 се установява, че предоставеният срок е 45 мин. Мястото на констатиране на
нарушението е в границите на град Пловдив и безспорно се установява, че талонът е
връчен на лицето в 10.05 ч. За да се придвижи до медицинско заведение в гр. Пловдив
жалбоподателят не е могъл законосъобразно да отиде с управляваното от него МПС, а
е следвало да си осигури друг транспорт, каквото е и направил. За това е имал 45 мин.,
като съдът намира даденото време за разумно.
Независимо от причината, поради която водачът се е забавил с даването на
кръвна проба, същият се е явил в лечебното заведение след крайния срок посочен в
наредбата, видно от издадения му амбулаторен лист, поради което законосъобразно му
4
е било отказано.
Съдът не намира за доказано, че водача е бил по-рано в лечебното заведение,
доколкото според свидетелските показания същият е стигнал в района на заведението
преди да изтече времето, но когато е стигнал до мястото за вземане на кръв в лечебното
заведение и когато релевантно е установено времето в което е можело да му се вземе
кръв, то е било изтекло. Причините за забавянето са ирелевантни за съда. Съд намира,
че неуспехът на Н. да стигне до лечебното заведение и да даде кръв за изследване не
компрометират по никакъв начин пробата взета с техническото средство в издишания
въздух. Същият не е могъл да се възползва единствено от допълнително дадената от
наредбата гаранция, която не е задължителен елемент от фактическия състав на
нарушението и редът за неговото установяване. Според настоящия състав на съда
нарушителят е имал обективна възможност да даде кръвна проба, но поради редица
обстоятелства, които са били субективно зависими, не е могъл да го направи, а именно
решение да не извика веднага такси, а да изчака приятелката си да мести колата, да не
предвиди време за минаване през регистратура и чакане на опашка и т.н.
Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и
категорично е бил установен с положителна проба за алкохол в издишания въздух,
която е доказателство за наличие на алкохол в кръвта и която е била над допустимата и
в границите между 0,5 и 0,8 на хиляда при управлението му на МПС, а именно в
размер на 0,92 на хиляда.
По спазването на процесуалните правила:
От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и заповед №
8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в
НП, като по отношение на признака повторност, аргументи се изложиха по-горе. Както
в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Съвсем коректно, предвид установената концентрация на алкохол -0,92 промила
и наличието на признака „повторност“ е определена и санкционната норма- чл. 174,
ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Предвидената санкция е определена в минималния размер,
поради което и по-нататъшни съображения относно нейната индивидуализация не се
5
дължат.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да
намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В подкрепа на този извод е и че се установява,
че лицето е реализирало ПТП, а също така от справката з нарушител/водач е видно, че
това не е изолиран случай на нарушаване на правилата на ЗДвП, поради което не може
да се твърди , че случаят е маловажен.
Именно поради това съдът намира, че в обжалваната част правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя поради което
наказателното постановление следва да се потвърди в обжалваната част.
В частта за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП същото е влязло в
сила.
В частта за разноските:
При този изход от производството, право на разноски възникват за въззиваемата
страна, но същата не доказва такива да са направени и не претендира такива.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ІІІ н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-003540/20.04.2021 г.,
издадено от Началник група сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, в частта с която на
Н. Н. Н. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174,
ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В останалата си част същото е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6