Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.08.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №11546/2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Е.Б.Ц. излага в исковата, че на 19.10.2007г. сключил с ответника
договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, по силата на който
получил сумата от 118 800евро срещу задължението за погасяването й на 180
месечни анюитетни вноски, в размер на 1087,87евро, считано от 17.11.2007г. до
10.10.2022г., с падеж 25-то число на месеца, при лихвен процент от 7,25%. Съласно чл.5,ал. 1 от договора банката има
право едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен в ал. 1, в
зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните
условия, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната
или изнася информация за това в банковите
салони. Предвидено е, че в такива случаи не е необходимо подписване на
анекс към настоящия договор.
Ищецът погасявал задълженията си по договора, като внасял посочен от
банката размер на месечните вноски, но размерът на погасителната вноска бил
увеличен. През 2012г. подписал с банката
допълнително споразумение, с което се намалява размерът на вноските и се
увеличава срока за погасяване на кредита. През 2015г. подписал с ответника
второ допълнително споразумение в чл.1.1 на което било предвидено, че годишният лихвен процент за редовна
главница по договора за кредит се променя
на 5,7% плюс надбавка 0,69 пункта или общо 6,39 %. Въпреки намаляване стойността на посочените
в договора за кредит показатели за формиране на основен лихвен процент в нито
един монет банката не намалила лихвения процент. Месечните погасителни вноски
били повишени без основание и въпреки несъгласието си с размера им бил принуден
да ги плаща.
Излага съображения, че едностранното увеличение в размера на вноската е
резултат от приложението на неравноправни клаузи в договора за кредит и
допълнителните споразумения, а именно чл.5, ал.3 от договора, според който
банката има право едностранно да променя лихвения процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен
процент на БНБ и пазарните условия , за което уведомява кредитополучателя в
едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони.
В такива случаи не е необходимо подписване на анекс къ настоящия договор.
В допълнителнно споразумение от 20.10.2015г. се съдържаъ следните клаузи: -чл.1.1 - Годишният лихвен процент за редовна
главница по договора за кредит се променя с 5,7% плюс надбавка от 0.69 пункта
или общо 6,39%.
-чл.2 - Банката има право едостранно да променя размера на лихвения
процент, посочен по-горе, в зависимост от размера на инфлацията, основния
лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя
в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банквоите
салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към договора за кредит.
Излага доводи, че в резултат от приложението на посочените неравноправни
и нищожни клаузи е надвнесъл процесната сума, връщането на която претендира.
Предвид
изложеното ищецът предявява искове за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 14
895,40евро, представляваща платена без
основание сума по договор за предоставяне
на кредит за ремонт и строителство от 19.10.2007г., за периода от датата на
подписване на договора-19.10.2007г. до датата на исковата молба, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата
на исковата молба до окочнателното им плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът "О.б.б. " АД в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Счита, че са налице обективни критерии
за определяне размера на лихвения процент по договора за кредит, поради което е
неоснователно възражението за неравноправност на клаузите, предоставящи тази
възможност на банката. Ищецът избрал банката ответник за получаване на кредит,
тъй като е преценил предлаганите от нея условия за по- добри от други банки,
като изрично е декларирал, че е запознат
и приема условията на договора, като го е подписал. Твърди, че ищецът е имал
възможност да погаси изцяло дълга си и преди настъпване на крайния срок,
съгласно чл.15, ал.1 от договора, но същата не е ползвана от него.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо
без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В исковата молба са изложени
съображения за наличие на начална липса на основание за плащане
на процесните суми, тъй като ищецът е заплатил суми в по-висок от първоначално
договорения размер на месечните анюитетни вноски в резултат от приложението на нищожни клаузи от договора за кредит. Основателността на предявения иск се обуславя от установяването на две обстоятелства,
че процесните суми са платени на ответника, както и че плащането е без правно
основание. Съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да установи, че е извършил
плащане на исковите суми, а ответникът - да установи, че е налице основание за задържане на полученото.
От писмените
доказателства се установява и между страните не е спорно, че са сключили
посочения в исковата молба договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 118 800евро
срещу задължението за погасяването й на 180 месечни анюитетни вноски в размер на
1087,87евро, считано от 17.11.2007г. до 10.10.2022г., с падеж 25-то
число на месеца, при лихвен процент от 7,25%. Съгласно чл.5, ал.3 от договора банката
има право едностранно да променя лихвения процент в зависимост от размера на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което
уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася
информация за това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо
подписване на анекс къ настоящия
договор.
Между страните е подписано и допълнително споразумение от 20.10.2015г.,
което съдържа следните клаузи:
-чл.1.1 -Годишния лихвен процент за редовна главница по договора за
кредит се променя с 5,7% плюс надбавка от 0.69 пункта или общо 6,39%.
-чл.2 Банката има право едостранно да променя размера на лихвения процент
, посочен по -горе, в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен
процент на БНБ и пазарните условия , за което уведомява кредитополучателя в
едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банквоите
салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към договора за
кредит.
От съдържанието на спорните
клаузи от договора и допълнителното споразумение от 20.10.2015г. следва да се направи извод, че регламентират възможността за корекция в размера на лихвата, определен едностранно от
банката, без възможност за договоряне, както и едностранно изменение на
дължимата месечна вноска, като решението за размера на изменението е поставено
изцяло в избор на управителния съвет на банката, тъй като не е обвързано от ясни и предварително фиксирани
критерии за това кога и с какъв размер може да се изменят вноски и лихви. Този извод се налага, както от съдържанието на
процесните договорни клаузи, така и от заключението на вещото лице Л., който
констатира липса на информация за тежестта и процента на отделните компоненти в
общия процент на определения от банката лихвен процент и поради липса на
информация за промените в стойностите на част от компонентите през процесния
период не може да посочи категорично дали лихвеният процент на банката отразява
коректно промените в техните стойности. Следователно липсват конкретни
обективни критерии за определяне размера на лихвения процент по кредита и с оглед съдебната практика,
обективирана в Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4452/2014 г., III г. о., ГК,
е налице основание да се приеме, че процесните клаузи са нищожни. Още
повече, че ответникът не ангажира доказателства, от които да се направи извод
да е налице изключението, регламентирано в чл. 143, ал.
3, т. 1 от ЗЗП, предвиждащо изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор.
От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е платил
сума в размер по-висок от първоначално договорения в погасителния план,
неразделна част от договора, и съобразно уговореното в допълнителното
споразумение, поради следното:
По
делото са приети една основна и три допълнителни съдебно -счетоводни
експертизи, изготвени от вещото лице Л.. Първите три, приети при разглеждане на
делото от Софийски районен съд, не следва да се кредитират по отншение извода
за наличие на надплатени суми, тъй като същите са изготвени въз основа на различни
справки за платените суми. Този извод се налага, тъй като вещото лице Л., в
открито съдебно заседание от 04.12.2018г., уточнява, че в третата експертиза е
взел предвид последните данни, предоставени от ответника, получени във файл от
м.11.2018г., които счита за коректни. Поради констатирана разлика, вещото лице
отправило ново запитване до банката, като е получена информация, че във файла, получен
през м. 05.2018г., е включена информация за погасяване на задължения по два
кредита, поради което се получава толкова голяма разлика от 15 000евро. След като се извадят данните от втория кредит
вещото лице приема, че се получава платена сума от 102 464,30евро.
В
приетата на 04.12.2018г. допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е направено
заключение, че като се вземе предвид справката от м. 05.2018г. за платените от
ищеца суми, съпоставени с дължимите, съобразно договора и допълнителните
споразумения, се получава надвнесена сума в размер на 14 895,40евро. Според
вещото лице, като се вземат предвид данните за платените от ищеца суми по
справката, изпратена през м.11.2018г., и
дължимите съобразно договореното суми за процесния период, се получава недвнесена от ищеца сума в размер на
6306,29евро.
С
оглед наличието на противоречия в данните, предоставени на вещото лице при
изготвяне на посочените основна и три допълнителни ССЕ, същите не следва да се
вземат предвид в частта, в която се определя размерът на надвнесените суми, тъй
като изводите се базират на неточна информация, при която не е взет
предвид наличен втори договор за кредит.
Приета
е трета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която взема предвид
предоставените от ответника данни за платени погасителни вноски, разграничава сумите платени по процесния
кредит и тези, платени по друг кредит, сключен между страните на 02.10.2008г. - лист 214-227 от делото. В същата
е направено заключение, че при процесния кредит в размер на 118 800евро и
съставен анюитетен погасителен план, съобразно с условията на чл.5 от договора,
спорните клаузи на допълнителното споразумение, съобразен със стойностите на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ ежемесечно, общата дължима сума за
главница и възнаградителна лихва е в размер на 108 770,59евро. Според
извлеченията от сметката на ищеца, обслужваща процесния кредит, за процесния
период е внесена сума в раземр на 102 464,30евро, от което е направен извод, че
дължимата стойност от ищеца е по-висока от платеното за процесния период с 6306,29 евро.
Във
връзка с въпрос дали е налице надплащане над първоначално договорените месечни
анюитетни вноски за периода от датата на сключване на договора-19.10.2007г. до
датата на исковата молба, вещото лице изчислява, че дължимите според
първоначално договорения погасителен план суми, съобразен с договореностите в
допълнителните споразумения, са в размер на 109 690,50 евро, а платената от
ищеца сума е в размер на 102 464,30евро. От посоченото е направен извод, че
дължимата сума е по-голяма от платената с 7226,20 евро.
От третата допълнителна ССЕ, която съдът кредитира като
обективна и обоснована, следва да се направи извод, че в резултат от
приложението на спорните клаузи от договора и допълнително споразумение от 20.10.2015г. ищецът не е внесъл
суми в по-голям размер от дължимия, поради което не се установява втората кумулативна
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.
55, ал.1 от ЗЗД, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
без да се обсъждат останалите предпоставки за уважаването им.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски. Пресдатвени са
доказателства за напарвени разноски в размер на 350,00лева, които следва да се
присъдят, заедно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00лева,
определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, като общият размер на разноските
е 800,00лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Б.Ц. с ЕГН ********** срещу "О.Б.Б."АД с ЕИК ******обективно
съединени искове с правно оснвоание чл. чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 14 895,40евро, представляваща
платена без основание сума по договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 19.10.2007г., за периода от
датата на подписване на договора-19.10.2007г. до датата на исковата
молба-29.12.2017г.
ОСЪЖДА Е.Б.Ц. с ЕГН ********** да заплати на
"О.Б.Б."АД с ЕИК ******на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 800,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.