РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Девня, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101445 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. №
5430/30.11.2021г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, срещу А. Р. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., кв. “ Х. “ бл.**, вх. Б, ет.*, ап.*, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 376,34 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит, сключен с „
Провидент Файненшъл България „ ООД на 15.05.2021г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, лихва за забава за периода 15.03.2018г. –
13.03.2020г в размер на 76,32 лв. и в размер на 3,52 лв. за периода 14.07.2020г. –
12.03.2021г., за които вземания, прехвърлени с договор за цесия от 28.07.2016 г. на ищеца
по делото, по ч. гр. д. № 627 по описа на ДРС за 2021 година е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените в
настоящото производство разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, са :
В исковата молба се твърди, че на 15.05.2015г. между „ Провидент Файненшъл
България „ ООД като заемодател и А. Р. С. като заемател е сключен договор за
потребителски кредит №*********, в изпълнение на който заемодателя предоставя на
заемателя сумата от 500 лева, а кредитополучателя се задължава да я върне ведно с
уговорените лихви и такси на 60 месечни погасителни вноски, ведно с утоворените лихви и
такси. Кредитополучателят е удостоверил непосредствено чрез полагането на подпис върху
1
договора, че е получил заеманата сума по посочената в договора банкова сметка. Длъжникът
преустановил обслужването на заема и изпаднал в забава, считано от 27.09.2015г. – деня на
падежа на първата неплатена вноска по договора. Падежът на цялото задължение по кредита
е настъпил на 08.07.2016 г., с което е станало изискуемо целия неизплатен остатък от
задълженията по договора.
С Договор от 28.07.2016 година кредиторът „ Провидент Файненшъл България „ ООД
прехвърля изискуемото си вземане на заявителя “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
ЕИК: *********, като и след извършената цесия няма последвало изпълнение.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорените му задължения
е предявена претенцията по съдебен ред по реда на чл.410 т.1 ГПК. По образуваното ч.гр.д.
№ 627/2021 година на РС Девня е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен
на длъжника по реда на чл.47 ГПК
С оглед на изложеното се моли за уважаване на исковете.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :
Назначеният на ответника особен представител по реда на чл. 47 ГПК излага, че
исковете са допустими, но неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за всички вноски за главница с падеж преди 01.06.2016г. и на вземането на лихва за
забава за периода 27.09.2015г. до 01.06.2016г. за сумата от 609,12 лв. Твърди, че ответника
не е бил надлежно уведомен за извършената цесия на вземания. Излага, че не е ясно как се
формира посочения в договора ГПР и че същия е нищожен поради противоречие с добрите
нрави, всички елементи от договора са с шрифт по – малък от 12, което води до
недействителност на договора.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани и приети по делото са експертно
заключение на вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно –счетоводна експертиза и
експертно заключение на вещото лице Ц. Ц. по назначената от съда съдебно –
криминалистическа експертиза за техническо изследване на документи.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото Договор за потребителски кредит от 15.05.2015 г. се установява,
че кредиторът - “Провидент файненшъл България“ ООД е предоставил на длъжника -
ответник в настоящото производство потребителски кредит в размер на 500 лв. Договорена
била такса за оценка на досие в размер на 25 лв.; фиксирана лихва в общ размер на 98,62 лв.,
както и такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 391,49 лв. Срокът на договора бил 60
седмични плащания, всяко в размер на 16,92 лв. / без последното плащане/ Представен по
делото е Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД /в качеството на цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в
качеството на цесионер/, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера
вземания, произтичащи от договори за заем, които вземания са описани в Приложение № 1
към договора, съдържащо списък на длъжниците и прехвърлените вземания. Приложение
2
№1 към договора не е представено до датата на приключаване устните състезания пред
първата инстанция и на съда не е известно неговото съдържание, като предвид липсата на
данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на чл.133 ГПК съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си
права в хода на делото. Представено е удостоверение от 22.11.2021 г., издател Силвия
Попова като упълномощено лице на " Файненшъл България" ЕООД / с предишно
наименование "Провидент Файненшъл България" ООД /, че вземането на цедента по
процесния договор за кредит е включено в предмета на договора за цесия от 28.07.2016 г. С
пълномощно от 19.06.2019 г. цедентът "Провидент Файненшъл България" ООД, чрез
управителя и законен представител Петър Благовестов Дамянов е упълномощил "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, да уведомява длъжниците за сключения Договор за цесия от
28.07.2016 г. Към исковата молба е приложено Уведомление до ответника за извършеното
прехвърляне на вземания, невръчено, тъй като от приложената обратна разписка по делото
се установява, че пратката е била върната на подателя като непотърсена.
От приетото по делото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че съгласно чл.27 от договора с подписването му
кредитополучателят удостоверява получаването на сумата по главницата от 500 лв. В
процесния договор е вписан ГПР в размер на 48 %. Този лихвен процент не превишава
петкратния размер на законната лихва към 15.05.2015г. , освен ако в размера на
погасителната вноска се включи и услуга “ кредит у дома “ , като тогава размера на ГПР би
се променил на 301,08 лв. От проверените документи при “Провидент Файненшъл
България“ ООД са установени плащания по процесния договор в общ размер на 308,50 лв,
като последното плащане е извършено на 15.11.2015г. Общото задължение към датата на
подаване заявлението по чл.410 ГПК в съда е в размер на главница 376,29 лв. и лихва за
забава за период 15.03.2018г. – 12.03.2012 г. – 101,59 лв. С оглед направеното възражение за
изтекла погасителна давност от назначения на съда особен представител по реда на чл.47
ГПК размерът на дължимата главница е 376,29 лв. и лихва за забава за период 18.06.2019г. –
12.03.2021 г. – 53,51 лв.
От приетото по делото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата съдебно –
криминалистическа експертиза за техническо изследване на документи се установява, че
машинните текстове на 1 , 2 , 3 и 4 страница от договора са изпълнени с шрифт “ Times
New Roman “, размер 12
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК са предявени в рамките на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК
Съдът намира, че ищецът не се легитимира надлежно като цесионер и поради това не е
налице интерес да установи дълга по процесния договор за кредит по отношение на
3
оспорващия го ответник. С процесния договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016
страните по него “Провидент Файненшъл България“ ООД и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД се споразумяват, че продавачът ще прехвърли на купувача
вземания от договори за кредит, които цедентът е отпускал на свои клиенти, като тези
вземания ще се индивидуализират в списък, представлящ Приложение №1 към договора за
цесия. Въпреки изричните указания на съда, дадени с проекто – доклада на делото,
обективиран в определение №615/04.10.2022г., и при доклада на делото в първо по делото
о.с.з. на 02.11.2022г., Приложение №1 към договора за цесия от 28.07.2016г. не е
представено до датата на приключаване устните състезания пред първата инстанция и на
съда не е известно неговото съдържание, като предвид липсата на данни по делото, че
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК
съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
делото. Към исковата молба е приложено писмено потвърждение за прехвърляне на
вземанията по процесния договор, изходящо от трето упълномощено лице Силвия Попова.
Пълномощно от представляващия “Провидент Файненшъл България“ ООД или "
Файненшъл България" ЕООД / с предишно наименование "Провидент Файненшъл
България" ООД / към датата на документа – 22.11.2021г. – Петър Благовестов Дамянов
съгласно ТР на РБ, за Силвия Попова да прави изявления от името на дружеството
“Провидент Файненшъл България“ ООД или " Файненшъл България" ЕООД във връзка с
извършеното прехвърляне на вземания с договора за цесия от 28.07.2016г. обаче по делото
не са представени от ищеца. Съдът намира, че за ищеца не е съществувала никаква
обективна пречка да представи съгласно указанията на съда до преключване устните
състезания по делото пред настоящата инстанция нито Приложение № 1 към процесния
договор за цесия, нито извлечение от него посредством разпечатка от електронен носител,
което доказателство би установило в пълнота твърдяното обстоятелство, а именно, че
вземането на “Провидент Файненшъл България“ ООД , респ. " Файненшъл България"
ЕООД / с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / към А. Р. С.
по процесния Договор за потребителски кредит от 15.05.2015г., е било цедирано на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД. Така представеното по делото производно
доказателство – потвърждение за извършената цесия по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, изходящо от
Силвия Попова ., действаща като упълномощено лице на " Файненшъл България" ЕООД / с
предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / представлява частен
свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за издателя си факти относно
съдържанието на процесния договор за цесия от 28.07.2016 г. и няма задължителна за съда
доказателствена сила Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато един факт
може да бъде установен чрез първични доказателства /в конкретния случай посредством
представянето на Приложение № 1 към договора/, е недопустимо този факт да се доказва
чрез производни такива. Съгласно Решение №32 от 09.09.2010г. по т.д.№438/2009г., II т.о.
на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР
№1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС договора за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или
4
определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на
цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е
поради липса на предмет по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Дори да не се приеме разрешението в
по -горепосочените решения, че процесния договор за цесия е недействителен поради
неопределеност на прехвърлените вземания, то липсата на доказателства за упълномощаване
на Силвия Попова от представляващия цедента " Файненшъл България" ЕООД / с
предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / да прави изявления във
връзка със съдържанието на Приложение №1 към договора за цесия от 28.07.2016г. и
относно индивидуализация на конкретното вземане от ответника, препятства възможността
да се провери дали цесионера по договора е носител на правото да го реализира. Следва да
се приеме, че изявлението на Силвия Попова в удостоверение от 22.11.2021г. няма
удостоверителна функция между страните по договора за цесия, тъй като същото е
изявление на физическото лице Силвия Попова, а не обективира изявление на юридическото
лице " Файненшъл България" ЕООД / с предишно наименование "Провидент Файненшъл
България" ООД / в качеството му ан страна по договора за цесия и Приложение №1 към
него. Следователно, налага се извода, че договора за прехвърляне на вземания от 28.07.2016
г., сключен между “Провидент Файненшъл България“ ООД и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД не установява по безспорен начин вземане в полза на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД против ответника А. Р. С.. При тези мотиви, съдът в
този си състав намира, че ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД не се легитимира
като кредитор на ответника А. Р. С. по силата на Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 28.07.2016 г., поради което и предявенити установителни искове с правно
основание 422 ГПК се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението съдът следва да се произнесе и по останалите възражения
на ответната страна.
От доказателствата по делото се установява, че между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем / потребителски паричен
кредит / за сумата от 500 лв., която е следвало да бъде заплатена на 60 месечни вноски.
Предаването на сумата в държане на ответника по делото се установяватот разпоредбата на
чл. 27 на подписания договор, според която ответникът е декларирал, че с подписването на
договора е получил сумата по кредит. Самият договор има характер на разписка за
предаване на средствата, поради което и други доказателства не са необходими. Ответникът
е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска, настъпил през
м.10.2015г вследствие на което изпадал в забава. Крайният срок за изпълнение на договора е
настъпил на 08.07.2016 г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от
главницата. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение за периода от 15.03.2018г.
до 12.03.2021г. в размер на 79,84 лева се дължи на основание разпоредбата на чл.9 от
договора за потребителски кредит, където е предвидено при забава в плащането на всяка
една седмична погасителна вноска, същата да се дължи на следващата падежна дата /сряда/,
а кредитодателят има право да си начисли неустойка в размер на законната лихва от падежа
5
до плащане на задължението. Тази клауза от договора според настоящия съдебен състав не
противоречи на разпоредбата на чл.33 ЗПК
Само за пълнота на изложението доколкото макар да не са предмет на делото, но са
наведени като възражение от особения представител на ответника в представените писмени
бележки следва да се отбележи, че посочената в договора услуга за администриране на
кредита и относно услуга кредит у дома със същите се заобикаля забраната на чл.33 ЗПК и
същите тези клаузи следва да се считат за нищожни. Тази нищожност обаче не води до
нищожност на целия договор за кредит и сумите за главница и за обещететение за забава,
претендирани от ищеца, остават дължими на договорно основание.
Съдът следва да се произнесе само за пълнота на изложението и по възражението за
изтекла погасителна давност, направено от назначения на ответника особен представител по
реда на чл.47 ГПК. Съгласно общите правила, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Относно началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане срока на кредита кредитополучателят е длъжен
да върне цялата сума, ведно с уговорената лихва, като ако не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит, същото става изискуемо след изтичане на
уговорения срок. Процесните вземания произтичат от Договор за кредит, разновидност на
Договора за заем, а за вземания, произтичащи от Договор за заем, се прилага общата
петгодишна давност, договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. За
казуса се установява, че крайният срок на договора е 08.07.2016 г., а заявлението на ищеца
за издаване на процесната заповед за изпълнение е депозирано в РС Варна на 18.03.2021г., т.
е. предвидения в закона давностен срок не е изтекъл и възражението на ответната страна е
неоснователно.
Мотивиран от така изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че А. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв.
Х., бл.**, вх. Б, ет.*, ап.*, ДЪЛЖИ на „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ Х. Ибсен „ №15,ет.7, сумата 376,34 лева /
триста седемдесет и шест лева и 34 стотинки /- главница по договор за потребителски
кредит №*********, сключен с „ Провидент Файненшъл България „ ООД на 15.05.2015г.,
вземанията по който са цедирани, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 79,84 лева / седемдесет и девет лева и 84
стотинки/ лихва за забава , от която 76,32 лв, начислени за периода 15.03.2018г. –
6
13.03.2020г. и 3,52 лв, начислени за периода 14.07.2020г. – 12.03.2021г., за която сума по ч.
гр. д. № 627 по описа на ДРС за 2021 година е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7