РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Силистра, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101357 по описа за 2021 година
Ищцата П. А. К. твърди, че през 2019 г. се намирала в трудови правоотношения с ЕТ
„Н. – Н. – Н. Й.“, който търговец към момента е заличен, а търговското предприятие –
прехвърлено на ответното дружество „Н. Н.“ ЕООД. При този работодател ищцата заемала
длъжност „продавач – консултант“ в магазин – закусвалня, находящ се в гр. С. в района на
Общински п., като на 27.08.2019 г. в края на работния ден тя претърпяла трудова злополука
при затварянето на прозорец тип „шибър“ с метална плъзгаща се преграда, намиращ се
между две работни помещения, който прозорец паднал върху дясната ръка. Ищцата
изпитала силна болка и повърнала, като пръстите на ръката започнали да се подуват и
посиняват; в резултат на злополуката тя изпаднала в състояние на временна
неработоспособност, продължила до 29.11.2019 г., провела два курса на физиолечение, от
което нямало особен резултат, изпитвала месеци наред силни болки и срещала огромни
затруднения при обслужването си, обгрижването на двете си деца и изпълнението на
домакинските задължения, за които се налагало да търси помощ от трети лица. При
освидетелстването от съдебен лекар няколко месеца по – късно - на 09.12.2019 г., били
констатирани следните физически увреждания: контузия на втори, трети, четвърти и пети
пръст на дясната ръка с оток, кръвонасядане и продължителен функционален дефицит,
падане на ноктите на трети и четвърти пръст с непълно възстановяване на същите, което
води до персистиране на остра болка при опити за движение, допир и температурни
амплитуди. Съдебният лекар констатирал също така, че претърпените травми представляват
постоянно разтройство на здравето, неопасно за живота, както и че движенията в дисталната
интерфалангеална става на трети пръст са невъзможни. Твърди, че и към настоящия момент
продължава да изпитва болки в пръстите на ръката при движение или температурни
1
амплитуди, поради което моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука в размер на
15000 лв. заедно със законната лихва от датата на злополуката - 27.08.2019 г., до
окончателното му плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Н.Н.“ ЕООД оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Обръща внимание, че част от представените от ищцата
медицински документи (амбулаторни листове) касаят увреждане на лявата й ръка, което не
би могло да е последица от трудовата злополука, поради което счита, че то не следва да се
коментира при разглеждане на отговорността му по чл. 200 КТ. Твърди, че в останалите
амбулаторни листове били констатирани увреждания по различни пръсти на дясната ръка
на ищцата, като поставя под съмнение заключението от съдебномедицинското
удостоверение, че възникналото след злополуката разстройство на здравето на ищцата има
постоянен характер и допуска, че евентуалните усложнения в здравословното състояние са
се задълбочили и поради изпълнение на лични или служебни ангажименти. Счита, че
ищцата е допринесла за настъпване на инцидента със своята груба небрежност, изразяваща
се в несериозно отношение към работата и извършване на действия в нарушение на
установени правила за безопасност на труда (без да посочва кои са тези действия и кои са
нарушените чрез тях правила за безопасност, а единствено споменава, че тя е приложила
неправилен подход при затварянето на прозореца). Поради тези причини счита, че
дължимото обезщетение следва да бъде намалено поради съпричиняване с 90 %, като
изразява становище, че по принцип размерът на исковата претенция е прекомерно завишен.
При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото не е спорна трудовоправната обвързаност между ищцата и ЕТ „Н. – Н. – Н.
Й.“, при когото през 2019 г. тя заемала длъжността „продавач – консултант“ в магазин –
закусвалня в гр. С.. Докато изпълнявала трудовите си задължения на 27.08.2019 г. в края на
работния ден ищцата получила травма в резултат на падането върху пръстите на дясната
ръка на прозорец тип „шибър“, намиращ се между две работни помещения, който прозорец
тя се опитвала да затвори. Случаят бил признат за трудова злополука чрез разпореждане №
5104 – 18 – 21 от 17.09.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С., потвърдено с
решение на Директора на ТП на НОИ – С., жалбата срещу което е отхвърлена с решение №
19 от 13.03.2020 г. по адм.д. № 312/2019 г. по описа на АС – С., потвърдено с решение №
11890 от 24.09.2020 г. по адм.д. № 6033/2020 г. на ВАС. От показанията на свидетеля А. Х.,
познат на ищцата, се установява, че при настъпването на злополуката тя незабавно се
свързала със съжителя си, който заедно със свидетеля я придружил до отделението за
спешна медицинска помощ; ищцата изглеждала пребледняла, имала голяма рана на ръката
си, изпитвала силни болки и плачела. Болките продължили с висока интензивност през
първите няколко дни и за да ги понесе пострадалата приемала болкоуспокояващи
2
медикаменти, което се потвърждава и от свидетелката Д. М. нейна приятелка, която я
посетила на следващия ден, за да окаже подкрепа в ежедневните ангажименти. През
следващите няколко месеца поради травмата ищцата не била в състояние да изпълнява
домакинските си задължения, поради което разчитала на помощта на по – голямата си
дъщеря, на съжителя си и основно на свои приятелки, включително и на свидетелката М.,
която я посещавала поне четири пъти седмично, за да помага с готвенето и поддържането
на домакинството.
От представените по делото писмени доказателства става ясно, че в деня на
злополуката ищцата се явила в спешното отделение в гр. С., където била поставена
диагноза „контузия на пръстите на ръката без увреждане на ноктите“, като след тази дата
през месеците септември, октомври и ноември тя многократно посещавала медицински
специалисти, а от представените амбулаторни листи се установява, че при консултациите
тя продължавала да се оплаква от болки и ограничение на движенията на пръстите на
дясната ръка. Според амбулаторните листи при прегледите бил констатиран оток и
кръвонасядане на втори, трети, четвърти и пети пръст на ръката, силна палпаторна
болезненост, ограничени движения на ставите и пръстите и затруднена функция на ръката,
като съдът приема, че констатирането на увреждания на лявата ръка в някои от тези
медицински документи се дължи на допусната техническа грешка при изготвянето им, тъй
като нито свидетелите, нито съдебният лекар, прегледал впоследствие ищцата, разкриват
паралелни проблеми и с другата ръка. Това състояние довело до временната
нетрудоспособност на ищцата, наложила ползването на отпуск по болест до края на месец
ноември 2019 г. В средата на м. декември 2019 г., видно от показанията на свидетелите Н. В.
и И. И., клиенти на дискотека „Л.“ - С., и Т.М., управител на дискотеката, тя за кратко
време започнала работа като сервитьор в това заведение, но след около три седмици
напуснала работното си място, обяснявайки на работодателя си, че не се чувства добре и
има болки в ръката.
Междувременно ищцата провела два курса на физиолечение, но въпреки това
болките в ръката не преминали напълно, тъй като се възобновявали при застудяване на
времето, а пръстите се сковавали от студа, в който смисъл свидетелстват нейните познати
Х. и М., възпроизвеждайки оплакванията на самата пострадала. При медицинското
освидетелстване, извършено на 09.12.2019 г. съдебния лекар констатирал, че ноктите на
трети и четвърти пръст на дясната ръка са с нарушена цялост и естетичен вид, неравни,
пигментирани, без блясък, с палпаторна болезненост, непълно покриващи нокътното ложе,
като движенията в дисталната интерфалангеална става на трети пръст били невъзможни; в
заключението си съдебният лекар квалифицирал уврежданията като контузия на втори,
трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка с оток, кръвонасядане и продължителен
функционален дефицит, опадане на ноктите трети и четвърти пръст и непълното им
възстановяване, което предизвиквало остра болка при опити за движение, допир и
температурни амплитуди. Вещото лице по назначената в настоящото производство СМЕ
установява намален обем на движение с непълен захват на втори, трети, четвърти и пети
3
пръст на дясната ръка, помътнени, задебелени и грапави нокътни плочки, повишена
чувствителност на допир, натиск и термични въздействия на втори и четвърти пръст и
непълно възстановяване на нокътните плочки на същите, което водело до болки при опити
за активни движения, допир и температурни амплитуди. Според вещото лице в резултат на
уврежданията хватателната функция на ръката била нарушена, тъй като ищцата не била в
състояние да свие пръстите си до дланта, като експертът прогнозира, че констатираните
функционални нарушения ще имат траен, дори постоянен характер и счита, че те са
причинили на пострадалата продължително разстройство на здравето, неопасно за живота.
Чл. 200, ал. 1 КТ гласи, че за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. При изложените факти съдът счита, че обезщетението за претърпените от
ищцата в резултат на трудовата злополука болки и страдания следва да се определи на
сумата от 15000 лв., поради което предявеният на това основание иск следва да се уважи в
пълен размер. Стана ясно, че първоначално след травмата оплакванията на ищцата се
изразявали в интензивни болки, наложили прием на болкоуспокояващи медикаменти,
затруднения при битовото обслужване, неработоспособност и невъзможност за
осъществяване на задълженията, свързани с поддържането на домакинството и
отглеждането на децата . Като се отчете намаляване интензитета на физическата болка от
травмата горната ситуация продължила поне три месеца след инцидента, а фактическата
неработоспособност на ищцата – и до по – късен етап, тъй като стана ясно, че при
първоначалния си опит да възобнови трудовата си активност ищцата отново изпитала болки
в ръката и общо неразположение, които я принудили да напусне работното си място. Към
настоящия момент тези физически страдания и житейски неудобства са до голяма степен
преодолени, но въпреки това от заключението на вещото лице става ясно, че все още ищцата
изпитва болки при опити за активни движения, допир и температурни амплитуди, както и че
хватателната функция на дясната ръка е трайно нарушена и на този етап не са налице
перспективи за възстановяване на нейната фунционалност в пълен обем. Горното е
свързано с постоянен бъдещ дискомфорт, както и определена степен на физическа
непълноценност, изразяваща се затруднения при извършването на ежедневните дейности и
при изпълнение на трудови задължения, ако последните изискват натоварване на увредената
ръка.
Чл. 201, ал. 1 КТ гласи, че отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В
конкретния случай съдът счита, че възраженията на ответника, основани на тази разпоредба,
са неоснователни, тъй като същият не конкретизира поведението на ищцата, в което според
него се е изразила проявената груба небрежност и не посочи кои са вътрешните правила за
безопасност на труда, които тя е нарушила, т.е. не изложи факти, обосноваващи намаляване
отговорността на работодателя, а още по – малко ангажира доказателства за тяхното
4
действително настъпване. Интензивността на изпитаните от ищцата болки, тяхната
продължителност, както и времетраенето на нейната неработоспособност, претърпените
физически и битови неудобства и трайните последици от увреждането дават основание на
съда да уважи предявения иск в пълен размер, без да намали полагащото се обезщетение
по реда на чл. 201, ал. 1 КТ поради неосъществяването на предвидените в тази разпоредба
предпоставки. По делото липсват данни за наличието на други обстоятелства, способствали
за задълбочаване на последиците от травмата на ищцата, например пренатоварване на
наранената ръка, като дори стана ясно, че поради болките и дискомфорта от увреждането
ищцата сама е напуснала първата си работа след злополуката и е възобновила трудовата си
дейност едва в края на м. януари 2020 г., т.е. два месеца след изтичане на разрешения
отпуск за временна неработоспособност. По делото не е спорно, че макар да не е
работодател на ищцата, ответникът е придобил търговското предприятие на ЕТ „Н. – Н. –
Н. Й.“, представляващо съвкупност от правата и задълженията на това лице, поради което
именно той, като правоприемник на работодателя, отговаря за възмездяване на
претърпените от служителката в резултат на трудовата злополука вреди. На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД определеното по – горе обезщетение за неимуществени вреди следва да се
присъди заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното му
изплащане.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА полза на процесуалния представител на ищцата адв. В.Г. следва да се присъди
адвокатски хонорар в размер на 980 лв., а искането на ответника за присъждане на
деловодни разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 600 лв.
и да възстанови разноските, направени от бюджетните средства на съда, в размер на 300 лв.
за експертиза. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н. Н.“ ЕООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., ет.
., представлявано от Н. И. Й., да заплати на П. А. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ №
..обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила
на 27.08.2019 г., докато ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ЕТ „Н. – Н. – Н.
Й.“, чието предприятие е придобито към момента от ответника, в размер на 15000 лв.
(петнадесет хиляди лв.), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на трудовата
злополука - 27.08.2019 г., до окончателното му плащане.
ОСЪЖДА „Н. Н.“ ЕООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., ет.
., представлявано от Н. И. Й., да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. В.Г.
адвокатски хонорар в размер на 980 лв. (деветстотин и осемдесет лв.).
ОТХВЪРЛЯ искането на „Н. Н. ЕООД с ЕИК ......... и адрес на управление: гр. С., ул.
„Д.“ № .., ет. ., представлявано от Н. И. Й., за присъждане на направените по делото
5
разноски.
ОСЪЖДА „Н. Н.“ ЕООД с ЕИК ...............и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № ..,
ет. ., представлявано от Н. И. Й., да заплати по сметка на СРС държавна такса за
настоящото производство в размер на 600 лв. (шестстотин лв.) и разноски за експертиза в
размер на 300 лв. (триста лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6