Решение по дело №50734/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16442
Дата: 2 септември 2024 г.
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20231110150734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16442
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110150734 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу А. И. Д., за присъждане
на вземания за ползвана топлинна енергия и такса за услуга дялово
разпределение по аб. №ххх, както и за мораторна лихва.
Ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване дължимостта на суми за топлинна
енергия и за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се в гр.
ххх, ведно с искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение
за забава върху дължимите суми за топлинна енергия, както и за дялово
разпределение, ведно с разноските сторени в настоящото производство.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
Процесният недвижим имот, находящ се гр. ххх, е бил придобит с
представения и приет като писмено доказателство, нотариален акт за
продажба от 14.04.1998г., от А С Д. и от ответницата А. И. Д.. След смъртта си
на 15.07.2018г., видно от представеното удостоверение за наследници, А С Д.
1
се наследила от децата си - Н И Д и А. И. Д., като видно от представеното и
прието като доказателство по делото съдебно удостоверение, Н И Д се отказал
от наследството на А С Д., като отказът му бил вписан на 07.08.2018г. Така, от
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
през исковия период, ответницата е била единствен собственик процесния
недвижим имот.
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена. Видно от представените и приети като
писмени доказателства, документи за извършен топлинен отчет на уредите от
третото лице - помагач, такъв в извършван, като са посочени конкретните
отчетени показатели
Видно от издадените от ищцовата страна, фактури, приети като доказателство
по настоящото производство, следва да се приеме, че през процесния период е
доставяна топлинна енергия в топлоснабдения недвижим имот.
За основателността на предявените искови претенции, следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
настоящото производство с предмет продажба и доставка на топлинна енергия
и насрещно задължение за заплащане на дължимите суми за ползването й,
както и установяване по безспорен начин на изпълнение на задълженията по
правоотношението от страна на ищеца, което обуславя синалагматичното му
право да поиска изпълнение на задължението на другата страна по
правоотношението.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на
вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безспорен начин, че ответницата се
явява собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което
по силата на закона, за същата възниква задължение да заплаща при
посочените условия доставяната топлинна енергия. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че процесният недвижим имот е
топлоснабден, като през процесния период, ищецът е доставял топлинна
енергия, за което издал необходимите счетоводни документи.
По исковите претенции за обезщетение за мораторната лихва върху
вземанията за топлинна енергия и за дялово разпределение, с оглед
предвиденото в Общите условия на ищеца, че вземанията за топлинна енергия
възникват и са платими в срок от 45 дни след издаване на фактура от
продавача /ищеца/, а по отношение на вземанията за дялово разпределение -
по реда и в сроковете по раздел III от договора за предоставяне на услугата за
дялово разпределение от 02.06.2017г./чл.38 от ОУ към същия/, то съдът счита,
че същите се явяват основателни в претендирания с исковата молба размер/.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
2
полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., или в общ размер на
180,29 лв. по исковото производството, както и сумата от 94,55 лв. - общ
размер на разноските за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.150 от
ЗЕ, че А. И. Д. с ЕГН **********, дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, следните суми: 1836,46 лева
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2023г. до окончателното
плащане; сумата от 348,89 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 - 23.12.2022г.; сумата от 27,70 лева
такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.01.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 7,84 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.01.2020г. -23.12.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. И. Д. с ЕГН **********, да
заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
сумата от 189,29 лв., разноски по исковото производство, както и сумата от
94,55 лв. - разноски по заповедното производство.

Решението е постановено с участието на “Б Б” ООД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3