Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.04.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 16252 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от К.А.С. против З. „Д.з.“ АД *** осъдителен иск за сумата 50 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.06.2016г. до изплащането.

Твърденията са, че на 20.06.2016г. в гр.Казанлък, на таксиметрова стоянка, при опит на ищцата да се качи на задна седалка в такси л.а.Деу Матиз с ДК № ******, управляван от Я.А.Д., същият потеглил без да се увери, че качването на пътника е приключило, в резултат на което паднала на тротоара, а левия й крак останал заклещен между седалката в купето и вратата на автомобила. Като последица от произшествието получила травматични увреждания-счупване на дясна мишична кост, охлузвания и натъртвания по десния крак и по тялото. По повод фрактурата постъпила в болнично заведение, където след проведени изследвания, направена репозиция и имобилизация с гипсова шина, като за период от около шест месеца била в трайно затруднение движението на десния горен крайник. Твърди във връзка с това да е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в затруднен и ограничен обем на движенията на този крайник, пряко свързано със затруднения при обслужването и осъществяването на ежедневни дейности и нуждата от ползване на чужда помощ, понастоящем продължава да изпитва болки и движенията не са напълно възстановени, изживяла силен стрес. Претендира от ответника, в качеството на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които оценява на сумата от 50 000лв. Претендира присъждането на законната лихва от деня на увреждането 20.06.2016г. до изплащането, както и разноските по делото.

Ответникът навежда възражение за недопустимост на иска по съображения за неизпълнение изискванията на чл.498, ал.3 КЗ, тъй като ищцата не предявила извънсъдебно претенцията си. Оспорва водачът на автомобила да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД и конкретно да е извършил деянието виновно. Сочи, че образуваното досъдебно производство било прекратено по искане на ищцата, поради което счита, че по този начин е допринесла за настъпване на събитието. Допълнително навежда на съпричиняване с твърденето с поведението си да не е обективирала намерението да се качи в автомобила, неоснователно се забавила при качването при работещ двигател, съставляващо индиция, че водача се кани да потегли и не знае за намерението на ищцата да се качи в превозното средство. Оспорва иска и по размер с доводи за завишеност на претендираното обезщетение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Искът за обезщетение на ищцата се основава на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Деу Матиз с ДК № ******, сключен на 28.12.2015г. Ответникът не оспорва да е страна по този договор. Произшествието е настъпило на 20.06.2016г. в срока на действие на този договор, но при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ . Съгласно §22 от ДР на КЗ /2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Следователно приложими в случая са разпоредбите на КЗ /отм./, а прякото право на увредения се основава на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

 В отменения Кодекс за застраховането /2005г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да предяви своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред. Такова условие е въведено с чл.498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са приложими за сключени договори „Гражданска отговорност“ след влизането му в сила. Предвид това възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.

По делото не е предмет на спор настъпило на 20.06.2016г. в гр.Казанлък пътно-транспортно произшествие, при което пострадала ищцата. Неговия механизъм се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ. Видно от същите л.а. Деу Матиз, управляван от Я.Д. бил паркиран на таксиметрова стоянка в гр.Казанлък, като на мястото бил единствено такси. Ищцата заедно с друга жена Т.Г.се насочили към автомобила с намерението да се качат и това тяхно намерение било възприето от водача. Т.Г.се качила от предна дясна седалка с помощта на ищцата, след което последната отворила дясната задна врата и предприела влизане в автомобила. В момента, в който била с поставен ляв крак и лява ръка вътре в купето, водачът привел в движение автомобила, при което кракът й останал заклещен между седалките и вратата, ищцата изпаднала от автомобила и паднала на земята.

Разпитан в съдебно заседание водачът на автомобила Я.Д. заявява, че когато потеглил ищцата вече била вътре в автомобила, но не затворила вратата, в която част показанията му съдът не кредитира, като противоречащи на останалите доказателства. От същите по безспорен начин се установява, че потеглил при предприето от нея качване от задна дясна страна, но преди тялото й изцяло да се намира в автомобила и очевидно преди да е затворена вратата.

Съгласно дефиницията на §6, т.26 от ДР на ЗДв.П пътник е лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му, а съгласно §6, т.28 участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В случая ищцата, освен пътник е и участник в движението, какъвто се явява и застрахования при ответника водач. Разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗДв.П задължава всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Съдът намира, че поведението на водача на таксиметровия автомобил не е съответно на посочената разпоредба. След като е възприел намерението на ищцата и другата жена да се качат в автомобила, изчакал е Т.Г.да се качи от предна дясна седалка и при предприето качване от ищцата от дясна задна страна, не е изчакал, съответно не се убедил, че напълно се е качила в автомобила, вместо което потеглил и по този начин виновно причинил настъпването на произшествието. Предвид това е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на ответника да заплати обезщетение за причинените вреди.

Посочения механизъм и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието изключват противоправно поведение на ищцата, поради което и не е налице основание да се приеме принос от нейна страна по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Още по-малко за такъв принос може да се говори поради обстоятелството, че наказателното производство против водача е прекратено по нейно искане на основание чл.29, ал.1, т.9 НПК. Нормата предвижда право на пострадалия, упражняването на което законът свързва с невъзможността да се търси наказателна отговорност от обвиняемия. Съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си обективно пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, каквото не е упражняването на законово признато право.

На основание чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото доказателства се установява, че като последица от ПТП ищцата получила травматично увреждане-закрито диафизарно счупване на дясна раменна кост в средната му част. Вещото лице по изслушаната СМЕ сочи, че това счупване често се среща при пешеходци или при ПТП, когато тялото пада на твърда пътна настилка и тежестта му се локализира върху дясната мищница. Кортикалната /диафизарна/ част на раменната кост е доста здрава, но твърде уязвима при внезапно нанесен удар. Характерно е, че поради силните мускули на мищницата тези фрактури трудно се наместват и често се разместват. В случая по своя вид и тежест полученото от ищцата счупване на дясната раменна кост е довело до трайно затруднение на движенията в десния горен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Фрактурата на раменната кост налага за срок от 2-3 месеца да се ограничат движенията на раменната и лакътната стави, а дългото обездвижване води до трудно преодолими контрактури на тези стави и продължителен възстановителен период. Счупването на ищцата е било лекувано консервативно, без оперативна интервенция, с репозиция /наместване/ на раменната кост и трайно обездвижване с гипсова имобилизация, като зарастването е станало за около четири месеца с проведена впоследствие рехабилитация или общ лечебен и възстановителен период около 6 месеца. В този период е търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите два месеца след инцидента и около 2-3 седмици в началото на рехабилитацията. Извън тези периоди е търпяла периодични болки при преумора на увредения крайник, както и при рязка промяна на времето-студено и влажно време. В заключението сочи, че към настоящия момент счупването на раменната кост е зарастнало окончателно с малка остатъчна деформация под ъгъл. Движенията на дясната лакътна става вече са в норма, но отвеждането встрани /абдукцията/ на ръката в раменната става са в трайно намален обем с 30 градуса. Все още се наблюдава остатъчна хипотрофия на мускулатурата на дясната мищница, която е типична при фрактури лекувани неоперативно.

По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от 2002г. /стр.15/, съгласно което е инвалидизирана с трайно намалена работоспособност от 50.15% поради ампутация на ІІІ, ІV и V пръсти, контрактура на ІІ пръст на дясна доминантна ръка поради претърпяна през 1987г. трудова злополука, поради което няма причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

В показанията си св.Диян Рачев /внук на ищцата/ сочи, че видял баба си за първи път в болницата. Имала болки в дясната ръка между лакътя и рамото и в ребрата, била в шок и силно разстроена. След изписването от болницата продължила лечението си в къщи, като в рамките на въстановяването била невъзможност да се обслужва сама и да извършва ежедневни и/или домакински дейности без чужда помощ. През цялото време изпитвала болки, а след като се възстановила се оплаквала от такива при промяна във времето и вземала обезболяващи средства. Не била напълно възстановена, тъй като след зарастване на счупването имала ограничен обем в движенията на дясната ръка и при натоварването й започвала да изпитва болки.Свидетелства, че инцидентът й се отразил негативно в емоционално отношение-развила чувство на страх и се чувствала безопасно само, когато той я вози в автомобил. Преди това била самостоятелна и активна жена, но се променила след това, тъй като чувствала неудобство от обстоятелството, че трябва да й помага друг човек.

Тези доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване. При отчитане възрастта й  /68г./, вида и характера на полученото травматично увреждане, лечебният и възстановителен период с продължителност около 6 месеца поради счупването на раменна кост /мищница/, довело до затруднение в движенията в тази част на тялото, от своя страна създало личен дискомфорт и обективно препятствало възможността да се обслужва и извършва обичайните дейности в ежедневието, спорадично изпитваните впоследствие болки и страдания, включително трайното ограничение в обема на движенията, както и негативното отражение върху психиката съдът приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 40 000лв., до която сума следва да се уважи предявения иск.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати върху обезщетението за неимуществени вреди и законната лихва от деня на увреждането 20.06.2016г. до изплащането.

 

По разноските

 

            С определение на съда ищцата е освободена от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК.

            По делото е направила разноски от 605лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед частичното уважаване на иска ответникът следва да заплати 484лв.

            Ищцата е представлявана безплатно от адвокат по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38 ЗА ответникът следва да заплати на адв.П.К.-САК адвокатско възнаграждение от 1948.80лв. с включен ДДС /представени доказателства за регистриране на адвокат по ЗДДС и на основание §2а от ДР на наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Ответникът е направил разноски от 100лв., както и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на сумата от 100лв. по Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 200лв. С оглед отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 40лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 1600лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.А.С., ЕГН **********, с адрес гр.Казанлък, ж.к.*******, сумата от 40 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 20.06.2016г. в гр.Казанлък и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Деу Матиз с ДК № ******, ведно със законната лихва от деня на увреждането 20.06.2016г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв.

ОСЪЖДА З. „Д.з.“ АД, *** да заплати на К.А.С., ЕГН **********, гр.Казанлък, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 484лв.

ОСЪЖДА З. „Д.з.“ АД, ***, да заплати на адв. П.К. с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1948.80лв.

ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН **********, от гр.Казанлък, да заплати на З. „Д.з.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 40лв.

ОСЪЖДА З. „Д.з.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1600лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: