РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. П., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100761 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59, ал.9 СК и е образувано по молба на Д. К.
Р., ЕГН: ********** от гр.С., ул.Т. № 13, лично и като баща и законен представител на
малолетното си дете Г.Д. Р., роден на *** г. в гр.С., с ЕГН: **********, действащ чрез
пълномощника си адв.Я. Т., с адрес за призоваване и връчване на книжа: чрез адв.Я. Т. гр.С.,
ул.С. № 7, вх.Б, срещу К. Г. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул.С. № 2А.
Ищецът посочва, че с ответницата са бивши съпрузи, като от брака си имат родени
две деца: К.Д. Р., ЕГН: **** и Г.Д. Р., ЕГН: **********. Сочи, че с Решение № 237 от
15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1092/2018 г. по описа на Районен съд-град П., влязло в
законна сила на 15.10.2018 г., чрез одобрено от съда споразумение между съпрузите, бил
прекратен гражданският брак между тях, като родителските права по отношение
малолетното им дете Г.Д. Р., били предоставени на неговата майка К. Г. Р., ЕГН:
**********, с местоживеене на детето на адреса на майката, със задължение бащата да
заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева, платима до 10-то число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основания за нейното изменяване или отмяна, както и бил определен режим на лични
контакти между детето и неговия баща.
Излага твърдения за цинично поведение на майката. Твърди, че същата многократно
оставя детето на неговите грижи и отива с други мъже.
Посочва, че децата им са силно притеснени и изнервени, нарушена е емоционалната
връзка между тях, поради разделянето им.
Посочва, че понастоящем работи като военнослужещ в Бригадно командване 26400 в
Благоевград, като може да разчитам на помощ за отглеждането на детето си на неговото
семейството. Твърди, че е след постановяване на горецитираното решение на РС-П. не е
прекъсвал връзка със сина си Г., тъй като той ту живее в град П., ту живее в неговия дом в
град С.. Счита, че духовната и емоционалната връзка между него и двете деца, е по-силна
отколкото тази с майка им. Посочва, че откакто на ответницата са предоставени
упражняването на родителските права по отношение на детето им Г., същото, във времето
когато е при нея, било поверявано на непълнолетната дъщеря на същата от първия й брак.
Счита, че моделът на поведение на майката не е пример за момчета на възрастта на децата
1
им.
С горното изразява становище, че е налице е трайно, съществено изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, при които е било постановено решение №
237 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1092/2018г. по описа на Районен съд-град П.,
влязло в законна сила на 15.10.2018 г. Навежда, че в интерес на малолетното им дете Г.Д. Р.,
е да бъдат променени мерките относно родителските права и упражняването на същите да
бъдат предоставени на ищеца като негов баща. Посочва, че е в състояние финансово да се
грижи и за детето Г., че притежава нужния родителски капацитет, че емоционалната връзка
между него и детето Г. е изключително силна, че притежава необходимия родителски
капацитет, който да му позволи да упражнява родителските права по отношение на детето.
Посочва още, че негови колеги и познати му изпращат снимки, изтеглени от порно
сайтове, на които майката на децата му предлага секс-услуги за пари, което го сринало
емоционално.
В тази връзка иска от съда да постанови решение, с което да измени постановените с
Решение № 237 от 15.10.2018 г., постановено по Гр.д.№ 1092/2018 г. по описа на Районен
съд-гр.П. мерки, относно родителските права, спрямо малолетно дете Г.Д. Р., роден на *** г.
в гр.С., с ЕГН: **********, като предостави упражняването на същите на бащата Д. К. Р.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.С., ул.Т. № 13 и определи местоживеенето на детето
при бащата по настоящия му адрес, находящ се в гр.С., ул.Т. № 13, като следва неговото
местоживееене ако то бъде променено. Да бъде определен режим на лични контакти между
детето Г.Д. Р., роден на *** г. в гр.С., с ЕГН: ********** и майката К. Г. Р., както следва:
всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа
в неделя, с преспиване, да осъди майката К. Г. Р. с адрес гр.П., ул.С. № 2А да заплаща на
малолетното си дете Г.Д. Р., роден на *** г. в гр.С., с ЕГН: ********** месечна издръжка в
размер на 200 /двеста/ лева, платима до 10-то число на текущия месец по банкова сметка,
чрез неговия баща и законен представител, считано от датата на влизане на решението в
законна сила до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като се
иска от съда да прекрати присъдената с Решение № 237 от 15.10.2018 г., постановено по
Гр.д.№ 1092/2018 г. по описа на Районен съд гр.П., влязло в законна сила на 15.10.2018 г.,
месечна издръжка за малолетното дете Г.Д. Р., роден на *** г. в гр.С., с ЕГН: **********,
дължима от бащата Д. К. Р., ЕГН: ********** от гр.С., ул.Т. № 13.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и в рамките на законоустановения срок, от
ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва изложените от ищеца
твърдения. Посочва, че не са налице твърдяните в исковата молба нови обстоятелства.
Посочва, че доскоро с ищеца имали нормални взаимоотношения, докато той започнал за
проявява силна ревност и агресия по отношение на нея. Посочва конкретна случка на
агресия. Навежда, че целта на бившия й съпруг е да я унижава и обижда. Оспорва
твърдяното от ищеца, че е лош родител. Посочва, че работата й по никакъв начин не е
причина да не се грижи за децата си. Оспорва претендираната от ищеца издръжка по
отношение на детето Г..
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат,
който поддържа исковата претенция.
Ответницата се явява лично и с процесуален представител, оспорват исковата молба.
В хода на делото, в качеството им на свидетели, са разпитани лицата: В.С.Р., Л.К. Ц.,
С. А.М. и С.К.К.. Събрани са писмени доказателства. Изслушано е заключение по назначена
съдебно-психологическа експертиза.
Децата К. Р. и Г. Р. са изслушани по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето в
специално обособена „Синя стая“, находяща се в Център за обществена подкрепа към
Община П., в присъствието на психолога А.Я..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност по ред на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори от страните, а и представените писмени доказателства установяват, че с
Решение № 237/15.10.2018 г. по гр. д. № 1092/2018 г. на Районен съд – гр. П., бракът между
страните е прекратен с развод, като родителските права над малолетния К.Д. Р. са
предоставени на бащата Д. Р., а родителските права по отношение на детето Г.Д. Р. са
2
предоставени на майката К. Г. Р.. Определени са и режими на лични контакти на родителите
с всяко от детето, чийто родителски права не упражнява, както и е определена съответната
издръжка, дължима от всеки един от родителите.
Установи се по делото, че от раздялата на родителите детето Г. Р. живее със своята
майка и по-голямата му сестра от преходен брак на майката в гр.П., а детето К. Р. живее с
баща си и неговите родители в гр.С..
По делото са приобщени социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“
гр.П. и Дирекция „Социално подпомагане“ гр.С., в които се посочват обстоятелствата, че
децата живеят разделени едно от друго и всеки живее при родителя, на който са
предоставени за упражняване родителските права. Жилищните условия и в П. и в С. са
добри и подходящи за отглеждане на децата. Посочено е още, че детето Г. посещава баща си
и брат си в гр.С., докато детето К. не желае да осъществява контакти с майка си и да идва в
гр.П.. Изложено е, че отношенията между децата са много добри, същите комуникират и
между тях съществува привързаност.
На основание чл.15 от Закона за закрила на детето в с.з. проведено на 15.09.2022 г. в
специално обособена „Синя стая“, находяща се в Център за обществена подкрепа към
Община П., в присъствието на психолога А.Я. са изслушани децата Г. и К. Р.и.
Детето Г. Р. заявява, че в момента живее с майка си, батко си и кака си /от предходен
брак на майката/ в гр.П. и учи в училище „Никола Вапцаров“ в града. Посочва, че му е по
интересно да играе на плейстейшъна отколкото да спортува. Заявява, че с брат си К. играят
игри и се чуват по телефона. Споделя, че желае брат му К. да живее с тях в П., но той не
иска. Посочва, че с брат си К. не са се виждали отдавна, както и че баща му не му липсва.
Заявява, че желае да си живее в гр.П..
Детето К. Р. заявява, че живее в гр.С., заедно с баща си, баба си и дядо си, както и че
учи в училище „Христо Ботев“ в гр.С.. Твърди, че с Г. не са се виждали от много време, като
преди това брат му му е звънял, за да играят на плейстейшъна. Сочи, че не му е приятно да
ходи в П. защото майка му постоянно го разпитва какво става в С.. Заявява, че желае да
живее в С., защото там му обръщат повече внимание. Споделя, че брат му му липсва, че иска
да се вижда с него, но не иска да се среща с майка му, защото винаги ставали скандали
между родителите. Заявява, че желае да си живее в гр.С., където има приятели.
В проведено съдебно заседание на 11.02.2022 г. са разпитани водените от страните
свидетели.
Свидетелката В. Р. /майка на Д. Р. и баба на децата по бащина линия/ заявява, че
първоначално Д. и К. Р.и живели в гр.П., след което се преместили при тях в гр.С.. Когато К.
бил на пет години, а Г. на три години Д. и К. се развели, като децата останали при тях.
Заявява, че докато живели заедно, тя и съпругът й се грижили за децата, тъй като синът й
ходил на работа, а К. работила нощно време и през деня си почивала. Посочва, че К. не иска
да отива в П. и не иска да се вижда с майка си, защото тя постоянно го заплашвала с
полиция. Излага твърдения, че от известно време Г. не идвал в С., но преди това когато
отивал винаги се гушкал, а когато бил в П. и свидетелката му се обаждала „гледал набързо
да претупа нещата“. Сочи, че Г. с радост отивал в С., но К. не искал да отива в П..
Свидетелят Л. Ц. заявява, че се познават с Д. от деца, а К. познава след като сключили
брак с Д.. Заявява, че според него Д. е добър баща, че постоянно извеждал децата сам, тъй
като К. все си имала някаква работа. Твърди, че двамата живеели заедно с децата и в П. и в
С.. Заявява, че след раздялата между родителите неговите деца не общуват с Г., а преди това
общували, както и че Г. сега му се струвал, че е по свит, не както преди.
Свидетелката С. К. /майка на К. и баба на децата по майчина линия/, заявява, че
първоначално Д. и К. живели в гр.П., но след като Д. започнал работа в Благоевград, се
преместили да живеят в С.. Заявява, че двете деца общуват въпреки, че са разделени, като
самата тя твърди, че въпреки, че от шест месеца не е виждала К., не иска да отива в С., за да
не го тормозят след това. Посочва, че Гошко се чувства добре при тях, но й е много мъчно,
че не може да си вижда другото внуче. Сочи, че не е правила опити да отива да вижда К. в
С., за да не стават скандали пред детето.
Свидетелката С. М., заявява, че познава К., тъй като Г. е приятел с нейното по-малко
дете. Посочва, че майката се държи добре с детето, обгрижва го и според нея отношенията
между майката и детето са добри. Твърди, че знае, че майката не може да общува с другото
си дете, с братчето на Г. защото бащата ограничава правото да го вижда и да общува с него.
Заявява, че не познава братчето на Г. и за тези три години откакто се познават с К. не го е
3
виждала.
По искане на страните съдът е назначил съдебно-психологическа експертиза на
родителите и децата, вещото лице по което на поставените въпроси дава следното
заключение:
Към момента на изследването децата са в добро общо психично състояние.
Г. общува и с двамата родители и се чувства добра, към момента на изследването.
Костадин отказва да общува с майка си, обвинява я, че ги е изоставила заради други
мъже.
Има влошаване на контакта между малолетното дете К. и майката, влошаването се
дължи на факта, че К. не желае да дели любовта си към майката с други мъже и щом тя си
има приятел, за него означава, че тя не го обича и го е изоставила. Бащата не спестява на
детето подробности за връзките на майка му, показва му снимки, разговаря пред него за нея
и това несъмнено влияе за отношението му към нея.
Към момента на изследване нямаше влошаване на контакта между Г. и баща му.
Влошените отношения между двамата родители неминуемо влияят върху децата,
датират от момента, в който започва развода.
В случай, че може да говорим за негативна кампания от страна на единия родител
срещу други, то категорично може да кажем, че това би действало травмиращо върху
тяхната психика.
Няма данни за синдром на родителско отчуждение при нито едно от децата.
К., може правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни
изявления при изслушване.
Г., може правилно да възприема фактите от значение за делото и да даде достоверни
изявления при изслушване, стига разпита да се извършва професионално, за да се извлече
необходимата информация.
Има данни за наличие на емоционална лабилност и нисък самоконтрол при Г.. Няма
наличие на понижена самооценка при нито едно от децата. К. изразява отрицателна нагласа
към поведението и постъпките на майка си.
Важно е родителите да разберат по категоричен начин, че водещ е интереса на детето,
като се препоръчва психотерапия на родителите или медиация.
Децата на възраст от 3 до 10 години са уязвими, но може да различават критичното и
да тълкуват несъответствието между това, което самите те възприемат и това, което им се
казва или разказва от възрастните.
Всяка промяна се отразява върху емоционалното и психично състояние на децата,
така че ще е необходимо време те да се адаптират, в случай, че бъде променено
местожителството им.
Родителят, с което живее към момента не създава предпоставки за притеснение у
детето, относно поведението му към бащата.
Детето не показва признаци на извършено върху него манипулация от страна на
майката.
Г. е спокоен, щастлив, забавлява се и е доволен, когато е с баща си.
Детето води щастлив, пълноценен и здравословен за неговото развитие начин на
живот при своята майка.
Всяка майка е значима за детето си, К. е значима за децата си.
Г. се чувства добре и при двамата родители. Споделя, че му е по забавно при баща му,
защото там е брат му и си играят и му се обръща повече внимание.К. не ходи при майка си.
Ищецът Д. Р. многократно в съдебно заседание заявява, че в последно време не може
да се вижда с Г.. Твърди, че не той възпрепятства контактите на К. с ответницата, а самото
дете не желае да има контакти с майка си, и причина за това е самото поведение на К. Р..
Ответница К. Р., заявява, че Д. Р. не спестява нищо на детето К., че го настройва и не
позволява да го вижда, а единственото, което тя желае е да може да общува с детето си.
В хода на производството по делото са ангажирани писмени доказателства:
4
удостоверение за раждане на Г.Д. Р., Решение № 237 от 15.10.2018 г., постановено по Гр.д.
№ 1092/2018 г. по описа на РС-П., удостоверение за промени на настоящ адрес на детето
Г.Д. Р., удостоверение от ДСИ при РС-П. по ИД № 57/2021 г., искова молба от Д. Р. срещу
К. Р. депозирана до РС-С., Протокол от с.з. проведено на 19.09.2019 г. по Гр.д.№ 520/2019 г.
по описа на РС-С., искова молба от Д. Р. срещу К. Р. депозирана до РС-С., Протокол от с.з.
проведено на 28.01.2019 г. по Гр.д.№ 1337/2018 г. по описа на РС-С., писмо изх.№ 16527-
1/11.10.2021 г. от ТД на НАП С., офис Благоевград, ведно със справка актуално състояние на
всички трудови договори на отв.К. Р..
Към доказателствата по делото са приобщени социални доклади от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.П. и Дирекция „Социално подпомагане“ гр.С..
Изслушани са родителите /страни по делото/, така както изисква нормата на закона -
чл. 59, ал. 6 СК и съобразно задължителната съдебна практика обективирана в ППВС №
1/1974 г. и в постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., Решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014
г., ІІІ г.о., Решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о.
Така приетата за установена фактическа обстановка, предпоставя следните
правни изводи :
Предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Производството за изменение на мерките за упражняване на родителски права
представлява съдебна администрация на граждански спор, поради което, за допустимостта
му е достатъчно съществуването на спор между родителите във връзка с определения вече
режим. Следователно, производството е допустимо.
За основателността на молбата следва да се докаже трайно и съществено изменение в
обстоятелствата, при които са определени мерките, относно режима на лични отношения
между дете и родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права.
Т.е., важна предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 59,
ал. 9 от СК е изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето -
наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия
на постановените мерки.
Изменени обстоятелства по смисъла на тази законова разпоредба са както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето, така и обстоятелствата, с които би
се подобрило положението му при ново разрешение.
Във всички случаи при преценката кой е по подходящият родител, който да отглежда
и възпитава детето, съдът следва да се съобрази с критериите от значение за решаването му,
наложени с практиката на Върховния съд в тази насока - ППВС № 4/6.12.1962г., ППВС №
1/12.11.1974г. на ВС.
Това са всички обстоятелства, които съдът следва да прецени в тяхната съвкупност,
обозначени като „интерес на детето" - възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Обсъдени в тяхната съвкупност доказателствата по делото не дават основание да се
приеме, че е налице новосъздадена обстановка, която налага ревизия по отношение, на
местоживеенето, упражняването на родителските права по отношение на детето Г.Д. Р. и
режима на лични отношения между детето и неговия баща /ищец/.
Тежестта на доказване на претенцията по чл. 59, ал. 9 от СК е на ищеца. Същият
следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този
иск обстоятелства, а именно, че в сравнение с предходното определяне упражняването на
родителските права са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят
определяне на нов режим на мерки.
5
В настоящия случай обаче, ищцовата страна не представя категорични доказателства
за такива съществени и значими промени. Няма безспорни данни за обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, нито пък са налице обстоятелства, които да доведат до подобряване
положението на детето при другия родител.
Ищецът не доказа по безспорен начин фактическите си твърдения, че не са налице
необходимите условия за отглеждане и възпитание на детето Г. Р. от майката, както и както
и твърдения дефицит на родителски качества досежно К. Р..
Напротив от събраните гласни и писмени доказателствени средства се установи, че
отношенията между родителите /Д. и К. Р.и/ са изключително обтегнати, което пряко
рефлектира и върху отношенията между братята К. и Г. Р.и, правейки връзката между
децата все по-нарушена.
На следващо място следва да се съобрази, че с бракоразводното решение касателно
страните е определен режим на лични отношения между детето Г. и неговия баща, които
създават възможност на бащата да го вижда и да изразява своята обич и привързаност, а
също и детето да развива чувства към него. Дадена е възможност детето да израства не само
под грижите и обичта на майката, но и при подкрепата и бащината обич на бащата, след
раздялата на двамата родители.
Твърденията изнесени в хода на процеса, за неспазване на предоставените на
родителите режими на лични контакти с децата е ирелевантно по настоящото дело, защото
наличието на съдебно решение относно режима на лични отношения между родители и деца
и изпълнителната сила, с която същото се ползва - са достатъчна гаранция относно защита
на права, при тяхното евентуално нарушаване.
Настоящият съдебен състав счита, че установения със съдебното решение режим е в
интерес на детето Г., отговаряйки напълно сегашната възраст на детето. С този режим е
предоставена възможност детето да осъществява контакти със своя баща и да не губи
емоционалната си връзка си с него, т.е. е съобразен с нормативна уредба, визирана в
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК.
Следва де се отбележи това, че съдът не отрича родителските качества на бащата,
добрите му финансови и битови възможности да отглежда детето Г., както и
манифестираното му желанието да поддържа по-разширена връзка с него.
Но за да бъде постановена промяна в мерките относно упражняването на
родителските права фактическото положение, установено с влязлото в сила бракоразводно
решение следва съществено да се променени, за да се промени и правното положение, като
се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка, като определящ отново ще е
интересът на детето. Такава съществена промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.
9 от СК, налагаща съответната правна промяна, не се установи по делото.
Напротив, според настоящия решаващ състав, към момента всяка една промяна, в
какъвто и да е вид, не само не би помогнала, а по-скоро би допълнително усложнила и без
това изключително комплицираните отношения между самите родители, между тях и и
децата К. и Г., а и между двамата братя, също.
С оглед изложеното, предявената искова претенция, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата се дължат разноски с оглед изхода от
делото. Предвид, че страната не е претендирала присъждането на такива, съдът не следва
произнасяне в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл.59, ал.9 СК, П.кият районен съд
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Р., ЕГН: ********** от гр.С., ул.Т. № 13, лично и
като баща и законен представител на малолетното си дете Г.Д. Р., роден на *** г. в гр.С., с
ЕГН: **********, срещу К. Г. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул.С. № 2, иск с правно
основание чл.59, ал.9 от СК във вр. с чл.127, ал.2 от СК, с който се иска от съда да измени
постановените с Решение № 237 от 15.10.2018 г., постановено по Гр.д.№ 1092/2018 г. по
описа на Районен съд-гр.П. мерки, относно родителските права, спрямо малолетно дете Г.Д.
Р., роден на *** г. в гр.С., с ЕГН: **********, като предостави упражняването на същите на
бащата Д. К. Р., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.С., ул.Т. № 13 и определи
местоживеенето на детето при бащата по настоящия му адрес, находящ се в гр.С., ул.Т. №
13, като следва неговото местоживееене ако то бъде променено. Да бъде определен режим
на лични контакти между детето Г.Д. Р., роден на *** г. в гр.С., с ЕГН: ********** и
майката К. Г. Р., както следва: всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от
10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, да бъде осъдена майката К. Г. Р. с
адрес гр.П., ул.С. № 2А да заплаща на малолетното си дете Г.Д. Р., роден на *** г. в гр.С., с
ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, платима до 10-то число на
текущия месец по банкова сметка, чрез неговия баща и законен представител, считано от
датата на влизане на решението в законна сила до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, както и се иска от съда да прекрати присъдената с Решение №
237 от 15.10.2018 г., постановено по Гр.д.№ 1092/2018 г. по описа на Районен съд гр.П.,
влязло в законна сила на 15.10.2018 г., месечна издръжка за малолетното дете Г.Д. Р., роден
на *** г. в гр.С., с ЕГН: **********, дължима от бащата Д. К. Р., ЕГН: ********** от гр.С.,
ул.Т. № 13, като НЕОСНОВАТЕЛЕН /НЕДОКАЗАН/.
Решението може да бъде обжалвано пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7