№ 293
гр. Русе, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета А.
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20254500500310 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Н. К., ЕГН: ********** от с.
*******, област Русе чрез адв. Д. Ж. – АК Русе против решение №
1730/17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 582/2024 г. на Русенския районен
съд, с което е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата: С.В.Н., родена на **.**.**** г. с ЕГН: **********,
Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** и А.В.Н.., роден на
**.**.**** г. с ЕГН: **********, на майката – Н. А. Г. с ЕГН: **********;
определено е местоживеенето им при майката в с.*******, ул."***" *, община
********, област *****; определен е режим на лични отношения на бащата В.
Н. К. с децата С.В.Н., Н.В.Н.. и А.В.Н.., както следва: всяка първа и трета
събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и 30 дни през лятото,
когато децата не са на училище и майката не ползва платения си годишен
отпуск, през което време бащата може да взема децата при себе си, след което
да го връща при майка им; осъден е да заплаща ежемесечна издръжка за всяко
от децата си чрез тяхната майка и законен представител Н. А. Г. в размер на
233,00 лева, считано от 27.08.2024 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, както и сторените в производството по делото разноски.
Твърди, че решението е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, по подробни съображения,
изложени в жалбата. Счита, че предоставяйки родителските права на майката,
1
първоинстанционният съд не е съобразил трайната съдебна практика
обобщена в ППВС № 1/74 г. относно обстоятелствата, които следва да се имат
в предвид при първоначалното предоставяне упражняването на родителските
права, а именно нуждите на децата и техните интереси, конкретно висшият
интерес на всяко дете, дефиниран в § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на
3акона за закрила на детето. Навежда доводи за това, че с предоставянето на
родителските права на майката районният съд е пренебрегнал желанията и
чувствата на децата, физическите, психическите и емоционалните им
потребности. От разпита им в съдебно заседание се установява по категоричен
начин, че децата желаят да бъдат отглеждани от баща си и от прародителите
им по бащина линия в с. *******, обл. Русе. Счита, че с предоставянето на
родителските права на майката районният съд не е обследвал последиците
които ще настъпят за децата променяйки рязко местожителството им, битово-
социалната среда, с която децата са свикнали и са отглеждани до момента,
като с определянето на друга социално-битова среда, различна от
досегашната, районният съд поставя в риск правилното психическо и оттам
физическо развитие на всяко едно от децата, което не е в техен интерес. Сочи
за видно от събраните по делото доказателства, че децата веднъж са
променяли социалната и битовата си среда, като последицата която е
настъпила за тях е повтаряне на класовете в които са били, предвид
невъзможността им да се адаптират при новите условия.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като
постанови ново, с което да предостави упражняването на родителските права
по отношение на децата Н.В.Н.., С.В.Н. и А.В.Н.. на техния баща В. Н. К.; да
определи местоживеенето на децата да бъде в с. *******, общ. *******, обл.
Русе, ул. ******** № *; да осъди ответницата да заплаща на малолетните си
деца месечна издръжка в размер на 240 лв. за всяко едно от тях чрез техния
баща и законен представител В. Н. К., считано от 31.01.2024 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства
водещи до нейното изменение или прекратяване; да определи режим на лични
контакти с майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, първата половина от зимната и пролетната ваканция и по един
месец през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на бащата. В
случай, че съдът счете, че в интерес на децата е родителските права да бъдат
предоставени на майката, моли силно ограничения режим на лични
отношения, с бащата да бъде коригиран, както и да издръжка за всяко едно от
децата да се дължи от деня на реалното преместване на децата при майката, а
не както е постановено в обжалваното решение" считано от 27.08.2024 г.“
Претендира направените във въззивната инстанция разноски.
Ответницата по жалбата Н. А. Г., ЕГН: ********** счита същата за
неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение – за правилно и
законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Навежда доводи за
това, че след като В. Н. К. внезапно на 13.12.2023 г. е тръгнал с децата им от
Германия и се е наложило тя да остане в Германия за да изплати с работа
средствата, които К. дължи на своя работодател, е заведено настоящото дело в
България за родителските права върху децата, като счита, че К. се е надявал да
2
не може да се върне и да разбере за това.
Сочи, че притежава родителски капацитет за правилното
отглеждане и възпитание на децата, като при нея в къщата в с. *******,
община *******, област ***** има по-добри битови условия и по-добра
семейна среда, като преди К. да ги отчужди децата са били много привързани
към нея, баба им и дядо им по майчина линия. Счита, че К. е небрежен по
отношение на бащините си задължения и не се е интересувал нито от храната,
нито от облеклото на децата докато са живеели заедно. Освен това му липсват
възпитателски качества и нормално отношение към децата. Претендира
направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото
и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, съдът приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легити***ано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по предявения от В. Н. К.,
ЕГН: ********** от с. *******, област Русе чрез адв. Д. Ж. – АК Русе иск
срещу Н. А. Г., ЕГН: ********** за предоставянето му на родителските
права на децата С.В.Н., родена на **.**.**** г. с ЕГН: **********, Н.В.Н..,
роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** и А.В.Н.., роден на **.**.**** г. с
ЕГН: **********, определяне местоживеенето им при него на неговия
постоянен адрес; определяне режима на лични отношения с майката и
заплащане на ежемесечна издръжка на всяко от децата.
За да отхвърли заявената претенция, първоинстанционният съд е
приел, че в случая в интерес на всяко от децата е упражняването на
родителските права от майката, като в конкретния случай именно майката
притежава нужните възпитателски качества, като демонстрира и ясно и
категорично желание да полага грижи за своите деца. При преценката на
родителският капацитет на двамата родители съдът е съобразил, че въпреки,
че бащата в момента осигурява добри условия за живот на децата, това не го
прави по-добрия родител, тъй като когато са живеели заедно същият е
тормозел майката, биел я пред децата и я гонел от къщата. Освен това от
приетото като писмено доказателство по делото изявление от немския
работодател на страните се установяват данни, че ищецът е присвоил пари от
работодателя си в Германия, прибрал се в България и се е възползвал от
отсъствието на майката за да заведе настоящото дело, което обосновава
наличие на нисък морал, липса на отговорност и липса на качества да
възпитава деца. Освен това са налице и данни, че ищецът отчуждава децата от
тяхната майка и ги настройва срещу нея, ограничава по всякакъв начин
контактите на майката с децата, като ги поставя в конфликт на лоялност
между родителите и всичко това безспорно не е в интерес на децата.
Настоящият съдебен състав на***а тези изводи на
първоинстанционният съд за правилни и законосъобразни, съответстващи на
3
събраните по делото доказателства, включително и тези пред настоящата
въззивна инстанция и в интерес и на децата, но счита, че следва да бъде
отчетено и тяхното желание.
Във въззивната инстанция, в проведеното та 06.06.2025 г. открито
съдебно заседание е допуснато изслушване на всяко от децата.
А.В.Н.., на * години споделя, че не знае кога има рожден ден, но
тогава има сняг; не знае и как се казва училището, в което учи в с. ******* и
трябва да попита. Сега е завършил втори клас и ще бъде в трети. В с. *******
живее с баба, Н., тати, мама, С., дядо, като има своя стая. Казва, че майка му се
казва А., и тя е хубава и добричка,; някой път му се кара, но не го пошляпва, а
тати го бие, когато го ядосва. Харесва му да живее и в ******* и в *******.
С.В.Н., на **години споделя, че ходи на училище в с. *******, и
там е хубаво. Ходила е в с. *******, където също е хубаво. В ******* живее с
баща си, другата майка, баба й и дядо й. Другата майка се казва А. В., другата
майка е мащеха, но й викат майка. Живеят с нея от почти месец и се разбират.
Истинската й майка също има друг мъж , с когото живее от около 2 месеца и
с него също се разбира. Иска да живее при майка си. Осъзнава, че на нейните
години вече женят момичетата, но тя не иска да я омъжват, все още не иска да
има и деца. „Има такива традиции и ритуали при нас, но аз не искам да се
омъжвам. Баща ми знае, че искам да отида при майка ми и той е съгласен….
Нямам смелост да кажа на баща ми, че искам да живея при мама.“ Иска да
стане фризьорка.
Н.В.Н., на ** години споделя, че ходи на училище и е завършил
пети клас. Не знае защо са си тръгнали от Германия, тръгнал е само с баща си,
а майка му не е тръгнала и не е пътувала с тях. „Не си взехме довиждане,
беше ми мъчно за мама. Ние и казахме, че ние тръгваме, защото на мен ми
беше ми трудно, защото не знам езика. Когато тръгнахме тя каза, че ни обича,
каза ни да останем. Тръгнахме си, защото бях далече от близките си, второ –
там ми беше много трудно с езика. В ******* ми беше непознато. На 1-2
години бях, когато отидох за първи път и сега отидох отново. Не ми хареса
това, че там хората не са като нас, съседите се карат, не са роднини на майка
ми, те не се карат на нас, а по между си. В ******* няма такова нещо. При
баща ми ми е по-хубаво. При мама се чувствам напрегнато, защото не съм
свикнал там. Не бих искал да свикна там.“ … „Обичам я, но повече баща ми
обичам. Към баща ми имам повече чувства, отколкото към нея. Към новата
майка съм много добре, тя се грижи за нас, прави ни щастливи, пита ме за
училище, добре съм с училището ми казва, няма проблеми. Един месец има,
откакто живее с нас. Тя ми беше непозната, но аз свикнах за 1 месец. При
мама не мога отвътре да го приема. Аз съм съгласен да се виждам с нея ама не
искам да живея при нея, но нямам нищо против да ходя при нея да се
виждаме. …Искам да живея при баща ми, но ще ходя да виждам
мама.“Споделя, че ходи на училище и е завършил пети клас.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид
установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното
4
от правна страна:
Въззивният съд следи служебно за валидността на обжалвания
съдебен акт, за допустимостта в обжалваната му част, а за правилността му –
съобразно въведените във въззивната жалба оплаквания.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че
малолетните деца Н.В.Н.., роден на **.**.**** г.,С.В.Н., родена на **.**.****
г. и А.В.Н.., роден на **.**.**** г. са родени от съжителството между
въззивният жалбоподател В. К. – техен баща и въззиваемата страна Н. Г. –
тяхна майка. Родителите не живеят заедно, всеки от тях има нов партньор в
живота си, трудно поддържат никакви контакти и не си сътрудничат.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 4 от СК при
решаване на въпроса за упражняването на родителските права, режим на
лични отношения с другия родител и издръжка, съдът следва да прецени с
оглед интересите на децата всички конкретни обстоятелства относно
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към тях, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето,
следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието "най-добър
интерес на детето", дадена в ДР на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се
изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността
на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него
при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от
двамата родители да предостави упражняването на родителските права
единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в
конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските
качества на всеки от родителите, на начина, вида, продължителността,
ефективността на полаганите от него грижи към децата, на изразената му
готовност да живее с децата/не само като заявление, но и като реално
предприети действия за това/, изследвайки към кого от двамата родители в по-
голяма степен децата са привързани, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до децата лица, на които при нужда може да разчита,
съобразява социалната среда, в която предстои да живее детето след раздялата
на родителите/включително бит, нрави, схващания, манталитет на
обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите му условия на живот,
финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и
възрастта на детето. Децата имат интерес родителските права да бъдат
възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на
развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и
за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. В определени
5
случаи, възпитателските качества или привързаността на децата към един от
родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса им,
независимо, че другият родител също притежава възможност и желание да
отглежда и възпитава децата. При решаване на въпроса за родителските права
съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и
доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не
препятстват контактите между децата и другия родител, вкл. чрез създаване на
психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват
щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика.
Съдът не поставя под съмнение обичта, която и майката и бащата
изпитват към децата си, нито възможността да им осигурят средства за
живеене на децата. При съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в
полза на всеки родител, съдът дава превес на тези, които счита за максимално
съответстващи на заложените от правните норми критерии, като се ръководи
изцяло и единствено от най-добрия интерес за малолетните деца и констатира
къде безспорно той ще бъде максимално защитен.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд на Република
България, чрез режима на личните отношения трябва да се постигне
възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина се приема, че по принцип
мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най – широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително
от другия родител. В тази връзка, съобразявайки изложеното, отчитайки
обстоятелството, че режимът на лични отношения следва да съхрани
отношенията на привързаност, обич и разбирателство и емоционалната връзка
между родителите и децата, и като взе предвид изразеното ясно желание на
най-голямото дете Н. да живее при своя баща, който притежава и необходимия
родителски капацитет, както и изразеното от бащата В. К. съгласие при него
да останат тези, които искат са останат, като няма да ги спира да отиват и при
майка си; реципрочното отношение на майката Н. Г. „Съгласна съм, знае се
кои деца къде искат. Аз съм съгласна децата да се разделят, но искам В. когато
децата решат да дойдат при мен, той да ги пусне“. Видно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства децата се разбират много добре с
новите партньори на своите биологични родители, чувстват се обичани и
спокойни.
Настоящият съдебен състав на***а, че отчитайки възрастта на
децата, тяхното психологическо състояние, привързаността им към
родителите, навиците и уменията на всеки от родителите, както и желанието
на децата и особеностите на обществото, към което принадлежи семейството,
в интерес на децата е майката да упражнява родителските права върху най-
малкото дете А. и сестра му С., а родителските права върху най-големият син
Н. да бъдат предоставени на бащата, така, както и те самите изразяват
6
желание. Съдът на***а за искрено желанието на Н. Г. като майка да осигури
добро бъдеще на дъщеря си С., като й се даде възможност да учи, а не да бъде
омъжена и да има нейната съдба: „Искам да кажа, че нали знаете, че при нас
булката се продава. Аз сега плащам грешката на моите родители, това че баща
ми е решил да ме продаде, а това не е законно, аз бях продадена, не е законно
да се продава едно дете. Не искам моето дете да има тази съдба. Искам детето
ми да се изучи, не искам да има такава съдба като мене. Тя е момиче и според
мен ще я продадат, защото при нас на 15-16 години ги продават. Аз искам да
стане лекар или каквото и да е, но да е изучена, на това държа. Аз не искам тя
да отиде по лоши пътища, някъде да я продадат и да я тормозят, искам да се
изучи.“ Предвид ниската възраст на най-малкото дете А. и това, че макар и на
* години все още не знае кога е роден и в кое училище учи, следва да се
приеме, че за него се налага полагане на повече усилия от досегашните за
придобиване на житейски знания и умения и по-задълбочена грижа, за
каквато и двамата родители имат капацитет, но следва да се даде приоритет на
майката.
В хода на изслушването най-голямото дете показва изключителна
близост с баща си, към когото е емоционално по-привързан и желание да
живее при него.
Съдът не подлага на критика способностите, възможностите и
готовността на всеки от родителите да прояви всеотдайността и любовта си
към децата, да поддържа емоционална и духовна връзка с тях. Всичко това
може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде
съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето и не въз
основа на него всеки от родителите ще фор***а поведението си. Поради това,
ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо
положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се
приведе в съответствие с новосъздадената обстановка. Но, тъй като
решаващият мотив винаги е интересът на децата, към момента съдът счита, че
за спокойствието и душевния им интегритет е изключително важно те да не
изпитват повече емоционален дискомфорт, нито да се дефор***а съзнанието
им чрез отричане на някой от родителите и изключването му от живота на
децата. Това следва да е движещият мотив и за всеки от родителите, поради
което най-силната проява на родителска обич понякога се състои в това да се
оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на всяка цена. Да
пожертваш собствените си желания в името на спокойствието на детето, е
висш израз на родителска обич, достойнство и мъдрост, който е въпрос на
личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.
По изложените съображения обжалваното решение в частта
относно предоставянето на родителските права на майката Н. А. Г. с ЕГН:
********** по отношение на децата А.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН:
********** и С.В.Н., родена на **.**.**** г. с ЕГН: **********, режима на
лични отношения между тях и баща им, както и дължимата издръжка следва
да бъде потвърдено, като с оглед отдалечеността на населените места, в които
живеят двамата родители режимът на лични отношения следва да бъде
осъществяван и в неделния ден. Решението в частта, касаеща тези въпроси по
7
отношение на детето Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което родителските
права бъдат предоставени на бащата В. Н. К., ЕГН: **********, а на майката
Н. А. Г. бъде определен режим на лични отношения с детето Н.В.Н.., както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в
събота до 17.00 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, когато децата не са
на училище и бащата не ползва платения си годишен отпуск, през което време
майката може да взема децата при себе си, след което да го връща при баща
им като по този начин и трите деца ще могат да прекарват цялото време
заедно и ще спомогне в най- пълна степен за укрепване на връзката между
родителите и трите деца, при настоящата възраст на децата, а и по този начин
не се накърнява връзката с другия родител.
Местоживеенето на Н.В.Н.. следва да бъде определено на адреса,
който се обитава от бащата: с. *******, област Русе, ул. „********“ № *.
Майката следва да заплаща месечна издръжка в размер на 240,00 на детето
Н.В.Н...
Производството по чл. 127 СК представлява спорна съдебна
администрация, поради което не се дължат разноски, с изключение на
държавна такса върху присъдената сума за издръжка на основание чл.69, ал.1,
т.7 от ГПК вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, изчислена на база 4% върху определената от съда
издръжка от 240,00 лева за период от 36 месеца.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1730/17.12.2024 г., постановено по гр.д. №
582/2024 г. на Русенския районен съд, В ЧАСТТА, с която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** на майката – Н. А. Г. с ЕГН:
**********; определено е местоживеенето им при майката в с.*******,
ул."***" *, община ********, област *****; определен е режим на лични
отношения на бащата В. Н. К. с децата А.В.Н.. и С.В.Н., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и 30 дни през
лятото, когато децата не са на училище и майката не ползва платения си
годишен отпуск, през което време бащата може да взема децата при себе си,
след което да го връща при майка им; осъден е да заплаща ежемесечна
издръжка за всяко от децата си чрез тяхната майка и законен представител Н.
А. Г. в размер на 233,00 лева, считано от 27.08.2024 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН:
********** на бащата – В. Н. К., ЕГН: **********;
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Н.В.Н.., роден
на **.**.**** г. с ЕГН: ********** при бащата в с. *******, област Русе, ул.
8
„********“ № *.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. А. Г. с
детето Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** както следва: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, както и 30 дни през лятото, когато детето не е на училище и
бащата не ползва платения си годишен отпуск, през което време майката може
да взема детето при себе си, след което да го върне при баща му като по този
начин и трите деца ще могат да прекарват голяма част от уикендите и
ваканцията си заедно.
ОСЪЖДА Н. А. Г., ЕГН: ********** да заплаща ежемесечна
издръжка на детето си Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** чрез
неговия баща и законен представител В. Н. К., ЕГН: ********** в размер на
240,00 лв, считано от 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Н. А. Г., ЕГН: ********** да плати в полза на Окръжен
съд Русе сумата от 435,60 лв държавна такса на основание чл.69, ал.1, т.7 от
ГПК вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, изчислена на база 4% върху определената от съда
издръжка от 233,00 лева за период от 36 месеца.
ИЗМЕНЯ решение № 1730/17.12.2024 г., постановено по гр.д. №
582/2024 г. на Русенския районен съд В ЧАСТТА, с която е определен режим
на лични отношения на бащата В. Н. К. с децата А.В.Н.. и С.В.Н., всяка първа
и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и 30 дни през
лятото, когато децата не са на училище и майката не ползва платения си
годишен отпуск, през което време бащата може да взема децата при себе си,
след което да го връща при майка им, като ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на В. Н. К. с децата
А.В.Н.. и С.В.Н., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа
в събота до 17.00 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, когато децата не са
на училище и майката не ползва платения си годишен отпуск, през което
време бащата може да взема децата при себе си, след което да го връща при
майка им.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1730/17.12.2024 г., постановено по
гр.д. № 582/2024 г. на Русенския районен съд в останалата част, с която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата:
А.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** и С.В.Н., родена на
**.**.**** г. с ЕГН: **********, на майката – Н. А. Г. с ЕГН: **********;
определено е местоживеенето им при майката в с.*******, ул."***" *, община
********, област *****; бащата В. Н. К., ЕГН: ********** осъден е да
заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата си чрез тяхната майка и
законен представител Н. А. Г. в размер на 233,00 лева, считано от 27.08.2024 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок пред
Върховен касационен съд София.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10