№ 799
гр. Пловдив , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Елена З. Калпачка
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 248, ал. 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Ф. Г., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адвокат М., против Определение № 263086 от
21.06.2021 г., постановено по гр. д. № 15757 по описа на РС – Пловдив за 2020
г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение
на Решение № 261324 от 26.04.2021 г., постановено по същото дело, в частта
му за разноските.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на така
постановеното определение. Поддържа се, че първоинстанционният съд
неправилно е определил размера на дължимото от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на
обжалваното определение и постановяване на друго, с което горепосоченото
съдебно решение да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата –
жалбоподател в настоящото производство, адвокатско възнаграждение в
пълния претендиран размер.
В постъпилия по делото отговор на частната жалба, подаден от „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му
юрисконсулт К., се взема становище за нейната неоснователност и се отправя
молба за оставянето ѝ без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е по предявени от Ж. Ф. Г.
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД искове за приемане за установено,
че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 4, ал. 2 от сключения между
страните договор за паричен заем от 28.08.2017 г., е нищожна, както и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 115,04 лв., недължимо платена от
ищцата по същата клауза, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В хода
на производството ищцата е поискала присъждането на сторените по делото
разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК, съгласно който същата е
претендирала разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и
адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 900 лв. на
процесуалния представител, от които 600 лв. по иска за нищожност на
неустоечната клауза по договора за заем и 300 лв. по иска за заплащане на
полученото без основание. С постановеното по делото решение съдът е
уважил изцяло предявените искове, като е присъдил на ищцата сумата от 50
лв. – разноски за заплатена държавна такса, а на процесуалния представител
– адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Първоинстанционният съд е
приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено като за
един иск, тъй като уважаването на осъдителния иск се следва от
основателността на установителния иск. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцата
е подала молба за изменение на решението в частта за разноските и осъждане
на ответника да заплати адвокатско възнаграждение в размера, предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащ на сумата от 900 лв. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за ревизиране
на решението в частта за разноските и е оставил подадената молба за без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА съдът определя
възнаграждението на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, в размер,
не по-нисък от предвидения в наредбата. В чл. 2, ал. 5 от същата е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай се
касае за два обективно кумулативно съединени иска, поради което за всеки
един от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Така и с оглед разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба на процесуалния представител на
ищцата се следва възнаграждение в размер на 300 лв. по първия иск и 300 лв.
по втория иск. Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че
предявеният от нея иск за прогласяване на нищожността на клаузата за
2
неустойка е неоценяем, поради което дължимото адвокатско възнаграждение
за защита по него следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
наредбата. Искът е оценяем, доколкото атакуваната клауза има точно
определена стойност, въз основа на която се определя цената на иска,
възлизаща на 115,04 лв.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено
в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на
Решение № 261324 от 26.04.2021 г., постановено по гр. д. № 15757 по описа
на РС – Пловдив за 2020 г., в частта му за определеното му по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за разликата между 300 лв. и 600 лв., а
вместо това следва да бъде постановено изменение на решението, като
ответникът бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата
допълнително сумата от 300 лв. В останалата част първоинстанционното
определение следва да бъде потвърдено.
Без уважение следва да се остави направеното в частната жалба искане
за присъждане на разноски в настоящото производство. Производството по
чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи
отговорност за разноски. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1103/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1847/2016 г., ВКС, II г. о., Определение № 66/02.02.2017 г. по ч. гр. д. №
5503/2016 г., ВКС, IV г. о. и други.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263086 от 21.06.2021 г., постановено по гр.
д. № 15757 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е оставена
без уважение молбата на Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, за изменение на
постановеното по делото Решение № 261324 от 26.04.2021 г. в частта му за
определеното на адвокат С.П. М., АК – Пловдив, служебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 1, офис 5, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатско възнаграждение за разликата между 300 лв. и 600 лв., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 261324 от 26.04.2021 г., постановено по гр. д. №
15757 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта му за определеното на
адвокат С.П. М., АК – Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Стефан
Веркович“ № 3, ет. 1, офис 5, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА,
като
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, да
3
заплати на адвокат С.П. М., АК – Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Стефан Веркович“ № 3, ет. 1, офис 5, допълнително сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263086 от 21.06.2021 г., постановено
по гр. д. № 15757 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4