№ 236
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100102841 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от И. И. Г. срещу Прокуратурата на Република България
искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 200000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали от незаконно повдигнати и поддържани обвинения в наказателното
производство по НОХД №76/2015 г. по описа на Пловдивския военен съд, ведно със
законната лихва върху сумата от 11,03,2019 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата 300000,00 лв., обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
– неизплатени възнаграждения в полза на ищеца, вследствие на отстраняването му от
длъжност „Прокурор във Военно-окръжна прокуратура - София“, за периода от 24,01,2013 г.
до 20,03,2019 г., ведно със законната лихва от 20,03,2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Излагат се съображения, че с Присъда № 15 от 11.11.2015 г. по НОХД № 76/2015 г. на
Пловдивския военен съд ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.286, ал.1, вр.чл.26 от НК.
Поддържа се, че с въззивно решение № 13 от 06.06.2018 г. по ВНОХД № 63/2017г.
Софийският апелативен съд, НО, V състав, е изменил присъдата в наказателноправната и в
гражданскоправната част, като я е отменил частично и е признал ищеца за виновен за това,
че на 05.10.2009 г., в гр. София, с жалба до главния прокурор пред надлежен орган на
властта набедил прокурорът М. А. Ф. в престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК; на 10.03.2010
г. в гр. София, с жалба до главния прокурор от 08.03.2010 г. пред надлежен орган на властта
набедил прокурорите Д. П. Д., В. С. С. и М. Б. Б. в престъпления по чл. 294, ал. 4, във вр. с
1
ал. 1 от НК; на 06.10.2010 г. в жалба до главния прокурор пред надлежен орган на властта
набедил прокурорът М. А. Ф. в извършване на престьпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, алт. 1 от
НК.
Въззивният съд е признал ищеца за невинен, в това да е извършил включени в
продължаваната престъпна дейност по чл. 286, ал. 1 НК деяния, реализирани чрез искане за
отвод до Главния прокурор с дата 11.05.2010 г. и в жалби от 09.07.2010 г. и от 06.10.2010 г.,
като с решение № 206/11.03.2019 г., постановено по НД № 823/2018 г . по описа на ВКС, II
НО, е оставено в сила въззивно решение № 13 от 06.06.2018 г., постановено по В.Н.О.Х.Д. №
63/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, V състав. Твърди
се, че с решение на ВСС по протокол №3/24.01.2013 г., на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ,
поради повдигнатите му обвинения ищецът бива временно отстранен от длъжност като
Прокурор във Военно-Окръжна Прокуратура - София, а на 20.03.2019 г. е освободен от
заеманата длъжност.
Навеждат се доводи, че вследствие на повдигнатото обвинение на ищеца са нанесени
тежки неимуществени вреди. Към момента на повдигането на обвинението ищецът е бил
неосъждан и се ползвал с добро име, уважение и авторитет. Наказателното производство
продължило 7 години и рефлектирало върху честта и достойнството му, неговото
ежедневие, контактите му с хората и на всички сфери от неговия живот. Вследствие на
обвинението неговите близки и приятели започнали да странят от него, като е било внесено
напрежение и в семейството му. Повдигнатото обвинение било обект на медийно
отразяване, поради което често се налагало да обяснява на близки, че не е извършил
деянията, в които е обвинен. Негативното въздействие върху психиката му било толкова
силно, че наложило лечението му в психиатрично заведение. Ищецът изпитвал силни
негативни емоции бил изнервен, постоянно унил, стресиран, не можел да спи, срамувал се и
не искал да общува с близки и приятели. Поддържа се, че наказателното производство
продължило извън разумния срок за това. Излагат се съображения, че във връзка с
повдигнатото обвинение ищецът е отстранен от длъжност за период от 6 г. и 2 месеца, за
който период не е получавал трудово възнаграждение. За този период той е търпял
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи в размер на неполучените от него
възнаграждения в размер на 300000,00 лв.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Прокуратурата на Република България в указания законоустановен срок по чл. 131 от
ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
Посочва, че не са налице доказателства за влизане в сила на приложената към исковата
молба присъда. Поддържа, че доколкото се претендират вреди от накърняване на правото за
разглеждане на делата в разумен срок по чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, следва да е изпълнена
административната процедура по реда на глава IIIа от ЗСВ. Посочва, че ищецът е оправдан
само частично, като е признат за виновен в извършването на по-голяма част от повдигнатите
обвинения, като той не е ангажирал доказателства за това кои вреди са настъпили от
2
обвиненията, по които е оправдан. Твърди, че липсват данни Прокуратурата да е разгласила
невярна информация относно наказателното производство, като тя не може да носи
отговорност за начина на отразяване от съответните медии, за което последните носят
отговорност на самостоятелно основание. Навеждат се доводи, че ищецът не доказва
настъпването на изложените в исковата молба вреди. Не се установява влошаване на
здравето на ищеца във връзка с обвинението. Посочва, че в хода на наказателното
производство по отношение на ищеца не са налагани мерки на процесуална принуда, което
сочи за по-нисък интензитет на претърпените вреди. Твърди, че в настоящото производство
не подлежат на обезщетяване вредите, претърпени от трети лица – близки на ищеца.
Поддържа, че продължителността на наказателното производство отговоря на неговата
фактическа и правна сложност, поведението на участъците в него и разглеждането му на
няколко съдебни инстанции и останалите фактори от значение за продължителността му.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, като счита същия за
прекомерен. Твърди, че ищецът не е доказал сигурното настъпване на твърдените от него
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи. Поддържа, че решението за
отстраняването му от длъжност е взето от ВСС и не е в причинна връзка с предприети от
прокуратурата действия. Посочва, че с оглед признаването му за виновен по част от
повдигнатите обвинения, законосъобразни се явяват, както временното му отстраняване,
така и освобождаването от длъжност след влизане в сила на оправдателната присъда.
Оспорва претенцията за законна лихва, релевира възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на лихвата.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С присъда №15/11,11,2015год. постановена по НОХД № 76/2015год. Пловдивски
военен съд е признал ищеца за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.294, ал.4,
вр.ал.1 от НК за извършено деяние в периода от 11,05,2010год. до 06,10,2010год. в
условията на продължавано престъпление в жалби от 06,07,2010 и от 06,10,2010год. и по
искане за отвод от 11,05,2010год. пред надлежен орган на власт като набедил в
извършване на престъпления лицата М.А.Ф., В.С.С., Д.П.Д., М.Б. Б., поради което и на
основание чл.286, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден на една година и шест
месеца лишаване от свобода, както и обществено порицание като е ОПРАВДАН, за това че
в периода от 05,10,2009год. до 06,10,2010год. в гр.София и гр.Пловдив при условията на
продължавано престъпление в жалби от 05,10,2009год., 03,02,2010, 08,03,2010год. и
14,05,2010год., протокол за разпит на свидетел от 09,04,2010год., 26,07,2010год. и
04,08,2010год. набедил М.А.Ф., В.С.С., Д.П.Д., М.Б. Б., В.П., Б.Т. и И.Н.Д. –престъпление
по чл.286, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
С решение №13/06,06,2018год. постановено по ВНОХД №063/2017год. по описа на
САС е изменена първоинстанционната присъда, както в осъдителната така и в
3
оправдателната част за част от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност,
както и в частта по предявените граждански искове.
С решение № 206/11.03.2019 г., постановено по НД № 823/2018 г. по описа на ВКС,
II НО, е оставено в сила въззивно решение № 13 от 06.06.2018 г., постановено по В.Н.О.Х.Д.
№ 63/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, V състав.
Представени са протоколи от съдебни заседания проведени по НОХД № 76/2015год.
по описа на Пловдивски военен съд, проведени в периода от 26,05,2015год. до
11,11,2015год., от които е видно, че ищецът е присъствал на всички проведени съдебни
заседания и не е ставал причина за отлагане, респективно забавяне на делото.
Видно от извлечение от протокол № 3/л. 52/, на заседание от 24,01,2013год. ВСС е
взел решение за отстраняване временно от длъжност на осн.чл.230 от ЗСВ на И. И. Г. до
приключване на наказателни производства НОХД №420/2012год. по описа на Военен съд
Пловдив и досъдебно производство №085-Сл-1-4/2010год. по описа на Военно-окръжна
прокуратура Сливен. Решението е връчено на ищеца на 28,01,2013год.
От ищеца са депозирани две молби за възстановяване на длъжност, които са
оставени без уважение с решения на Прокурорска колегия на ВСС по протокол
№19/02,11,2016год. и протокол №9/20,03,2019год./стр.343 и стр.345 от делото /;
С решение по протокол №9/20,03,2019год. на ВСС на осн.чл.165, ал.1, т.3 от ЗСВ,
ВСС е освободил И. И. Г. от длъжност прокурор във Военно –окръжна прокуратура София
с ранг прокурор в АП, считано от датата на вземане на решението.
От заключението на изслушаната комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че е преживявал тежко повдигнатите му
обвинения. Нарушило се качеството на съня му и се е наложило да прибегне към
медикаментозно лечение. Провел е две хоспитализации в Психиатричната клиника Св.
„Наум“, МБАЛНП от 27.07.2010г. до 30.07.2010г. и 30.08.2010г. до 07.09-2010г., провокирани
от оплаквания от повишена раздразнителност, изнервеност, особено в следобедните часове,
плачливост на моменти, натрапливи тревожни мисли, тревоги за бъдещото, загубил желание
за социални контакти. Поставена е диагноза разстройство в адаптацията. Провел е лечение с
антидепресанти и бензодиазепини, като до 2016год. приемал Ремирта /антидепресант/. Към
периода на изготвяне на експертизата резултатите на ищеца са в норма, но продължава да
споделя инсомния и ситуативна тревожност, които се засилват при поредно съдебно
заседание и срещи с бивши колеги. Във връзка с водените срещу ищеца дела се чувствал
безпомощен, напрегнат, тревожен, изпитвал неудобство от близките и колеги.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- М.В.А., които
съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че
наказателното производство водено срещу ищеца му се е отразило неблагоприятно в личен
и професионален план. Бил разстроен, притеснен, ограничил социалните си контакти.
Изживявал силно чувство на обида и разочарование от системата.
4
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и
приета от съда се установява, че общият размер на възнаграждението, което би получил
ищеца, ако не е временно отстранен от длъжност в периода от 24,01,2013год. до 20,03,2019
год. е 255890,64лв.
От прокуратурата са представени доказателства за водени преди настоящото
производство съдебни спорове за обезщетение по ЗОДОВ за инициирано срещу ищеца
наказателно преследване, както следва:
С решение от 31,10,2014год., постановено по гр.д.№ 8508/2012год., по описа на
СГС, ГО, 10 състав е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение по ДП 53-Сл/2009 на ВОП за престъпление по чл.311, ал.1, пр.1, вр.чл.26 от НК,
във връзка с което е образувано НОХД № 095/2010год., впоследствие НОХД № 145/2011 по
описа на Софийски военен съд, влязло в сила на 04,05,2012год. Обезщетението е в размер
на 60000,00лв. за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 04,05,2012год. до
изплащане на вземането, като е отхвърлен иск за обезщетение за имуществени вреди за
сума в размер на 100152лв.-неплатено трудово възнаграждение за периода от 08,10,2010год.
до 04,07,2012год.
С решение от 23,10,2017год., постановено по гр.д.№ 6710/2016год. по описа на СГС,
ГО, 3 състав е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на в размер на
210000,00лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 181485,06лв. за инициирано
наказателно преследване по ДП № 37-Сл-4-2/2011 за престъпления по чл.387, ал.1, чл.339,
ал.1 и чл.202, т.2, вр.чл.311 от НК и образувано НОХД № 420/2012 по описа на Военен съд
Пловдив. С решение на САС №1888/18,07,2018год. САС, ГК, 7 състав е отменено решение
на СГС за неимуществени вреди за разликата над 130000,00лв. до 210000,00лв., както и в
частта за сумата от 181485,06лв.-претърпени загуби и пропуснати ползи, за периода от
01,01,2013год. до 02,06,2016год., като в мотивите е посочено, че ищецът е посочил, че има
изплатено възнаграждение по гр.д.№8508/2012.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ/ДВ бр. 7/2018/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, имуществени
вреди-пропуснати ползи от неполучено възнаграждение, както и причинна връзка между
вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По делото бе установено, че е налице частично оправдателна присъда
№15/11,11,2015год. по отношение на ищеца, влязла в сила на 11,03,2019год.
5
От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и
нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен. В този смисъл съдът
съобрази т.11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, съгласно
което обезщетение се дължи и в случаите на частично оправдаване при доказана причинна
връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение. В този случай се вземат
предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда; тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за
които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяка едно от обвиненията, за
които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тези случаи
обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 200000,00 лв.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
6
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.286
от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, имащо
характера на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и обществено
порицание, данните за други инициирани наказателни производства, в който случай следва
същите да бъдат съобразени като фактор влияещ на емоционалното състояние на лицето,
продължителността на наказателното преследване от около 3години, 9 месеца и 13 дни / по
делото не са ангажирани доказателства за периода на досъдебното производство водено
срещу ищеца, както и кога е привлечен като обвиняем, поради което съдът приема за
релевантен периода на съдебната фаза, за която са представени доказателства за
проведени съдебни заседания по НОХД №76/2015 по описа на Пловдивски военен съд до
датата на окончателното решение на ВКС-11,03,2019год./. Съществен момент при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е обстоятелството,
че обвинението срещу ищеца е повдигнато във връзка с умишлено извършено престъпление,
в качеството на прокурор, длъжност призвана да следи за спазването на законността – 127 от
КРБ. В този смисъл общественото очакване към лицата осъществяващи определени
професии-магистрати, полицаи, военни и др., във връзка със спазването на морално-етични
принципи, почтеност и отдаденост е завишено, като подозрения засягащи тези им качества, е
от естество да урони съществено професионалния им имидж. Наказателното преследване е
засегнало възможността на ищеца за служебно израстване, професионалната му репутация
сред колегите, професионалните му изяви. В тази връзка се съобрази, че ищецът е лишен от
възможността да упражнява професионалната си дейност, в периода от 24,01,2013год. до
20,03,2019год. поради отстраняването му от длъжност, когато е и освободен на осн.чл.165,
ал.1, т.3 от ЗСВ от длъжността прокурор във Военно-окръжна прокуратура София,
обстоятелство съставляващо тежко посегателство върху професионалния авторитет на
ищеца. Съдът намира по делото да липсват данни за медийно отразяване на наказателното
производство спрямо ищеца по инициатива на прокуратурата. Приложените статии в
отделни медии през м.ноември 2015год., касаят осъдителната присъда спрямо лицето.
Следва да се съобразят установените по делото неимуществени вреди, посредством
събраните гласни доказателства и заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза сочеща на отражението на извършеното спрямо него
наказателно преследване –разстройство адаптацията, влошаване на семейния климат,
неврологична симптоматика, тревожност, инсомния, социално ограничение. Същевременно
следва да бъде съобразено, че по същото време очевидно са водени и други наказателни
производства, които в съвкупност са довели до негативните емоционални изживявания за
лицето/ оправдателните присъди са от 04,05,2012год. и 28,03,2016год./, за които е
обезщетен със сумата от общо 190000,00лв.-неимуществени вреди. Ето защо отчитайки
горните обстоятелства и това, че с процесната присъда лицето е осъдено за същото
престъпление за част от деянията на продължаваното престъпление, отчитайки и социално -
икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на допълнително обезщетение е
7
20000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата до 200000,00 лв. като неоснователна и доколкото няма как да се разграничи
страданието на ищеца от наказателното преследване, за което е обезщетен и обвинението за
престъпление по чл.286 от НК.
При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като фактори
обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че по отношение на ищеца
няма данни за наложена мярка за неотклонение, обстоятелството, че наказателното
производство е приключило в разумен срок;
По претенцията с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва:
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в конкретния случай от 11,03,2019год. Приложимата
давност съгласно чл. 111, б. „В“ от ЗЗД е тригодишна. С оглед релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за лихва на осн. чл. 120 от ЗЗД и
като съобрази датата на депозиране на исковата молба на 11,03,2024год., съдът намира да е
погасена по давност претенцията за лихва преди 11,03,2021год., поради което обезщетение
за забава се дължи, считано от 11,03,2021год. до окончателното изплащане на вземането.
По претенцията за имуществени вреди:
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Не се
спори, че ищецът е временно отстранен от длъжност в периода 23,01,2013год. до
20,03,2019год. Въпреки това настоящият състав намира исковата претенция да е
неоснователна. Видно от решение на ВСС за отстраняването причина е НОХД №420/2012
по описа на военен съд Пловдив и ДП №085-Сл-1-4/2010год. по описа на Военно окръжна
прокуратура -гр.Сливен. В редакцията на чл.230, ал.2 от ЗСВ към датата на отстраняване е
предвидена възможността за преценка на ВСС за вземане на решение за отстраняване от
длъжност/За разлика от хипотезата на задължително отстраняване-чл.230, ал.1 от ЗСВ/,
доколкото спрямо ищеца е повдигнато обвинение за престъпление извън упражняваната
служебна дейност, поради което не е налице пряка причинна връзка на твърдените вреди,
обосновани с незаконното обвинение. Налице е специален ред за обезщетяване по реда на
чл.231 от ЗСВ.
На самостоятелно основание исковата претенция е неоснователна, тъй като ищецът е
осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.286 от НК, като същевременно няма
как да се разграничи, дали за деянията, за които е оправдан не би бил отстранен от длъжност.
Ето защо исковата претенция е неоснователна. Предвид неоснователност на главната
искова претенция неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава от
20,03,2019год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 10, 00 лв. - д.т. и 951,66лв. – депозит за вещото
лице-СПЕ по сметка на СГС;
На адв. И. Ю. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се дължи адв. възнаграждение съобразно
уважената част от исковата претенция в размер на 986,00лв. от общо 24650,00лв. определено
по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
8
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на И. И. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на
20000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу
ищеца обвинение, ведно със законната лихва от 11,03,2021год. до окончателното изпащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за сумата над 20000,00лв. до пълния предявен размер от 200000.00лв. като неоснователeн,
както и претенцията за законната лихва за периода от 11,03,2019год. до 10,03,2021год. като
погасенa по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявен от И. И. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.”Витоша”№2
иск с пр.осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ иск за сума в размер на 300000,00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – незаплатени
възнаграждения в полза на ищеца, вследствие на отстраняването му от длъжност „Прокурор
във Военно-окръжна прокуратура - София“, за периода от 24,01,2013 г. до 20,03,2019 г.,
ведно със законната лихва от 20,03,2019 г. до окончателното изплащане на вземането като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на И. И. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сума в размер на 10,00лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на адв. И. Ю., съдебен адрес: съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сума в размер на 986,00лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати, на основание чл. 10, ал. 3 от ГПК, по бюджетна сметка на СГС сумата от
951,66лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9