Р Е Ш
Е Н И Е № 390
гр. Пловдив, 26.02.2014 г.
Пловдивски Окръжен
Съд, гражданско въззивно отделение, Х състав в закрито заседание на 26.02.2014 г. в състав
Председател:Величка
Белева
Членове: Пламен Чакалов
Мария Петрова
при секретаря, като разгледа
докладваното от съдията Белева гр. д. № 137/2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл. 435 от ГПК.
Обжалва се от А.М.Д. – длъжник по изп.д. № 990/2013 г. на ЧСИ П. И.,
рег. № * предприето от съдебния изпълнител действие по принудително изпълнение-
насрочен опис върху собствени й недвижими имоти. Поддържаните оплаквания са за
несъквестируемост на имотите на основание чл. 444 т.т. 5 и 7 от ГПК, искането –
за отмяната им като незаконосъобразни.
Взискателят по изпълнението –„ Банка ДСК „ ЕАД взема становище за
недопустимост на жалбата като просрочена, евентуално – за нейната
неоснователност, тъй кото имотите не са несъквестируеми.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Взема
становище жалбата да е допустима, но неоснователна. Несъквестируемост на
имотите нива и дворно място на твърдяното основание чл. 444 т. 5 от ГПК не е
налице – тъй като ищцата не е земеделски производител, а досежно жилищната
сграда – че същата многократно надвишава жилищните й нужди като едночленно
семейство, поради което опис е насрочен с оглед преценка дали са налице
условията на чл. 39 ал. 2 от ЗС за обособяване и продажба на надвишаващата
жилищната й нужда част съгласно чл. 444 т.7, предложение второ от ГПК.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок – депозирана на 17.10.2013 г., при получено съобщение
за насрочен опис на 10.10.2013 г. / л. 67 от изп. дело /, от надлежна страна – длъжника, против подлежащо
на обжалване действие – насочване на принудително изпълнение върху имущество на
длъжника с оплаквания за несъквестируемост. Внесена е дължимата ДТ, изпълнена е
процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Като така жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на изпълнение са произтичащи от договор за банков кредит
парични вземания на банката – взискател срещу длъжника Д., за които е издадена
от Съда заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Възбранени са притежавани от
длъжницата дворно място с площ от 1 435 кв.м., съставляващо УПИ V – 292,
кв. 53 по плана на село Б., построената в него жилищна сграда, както и ½
ид.ч. от нива с площ 5, 612 дка, съставляваща имот № 004250 в землището на село
Б., мест. „ **”.
Поддържаната несъквестируемост по чл. 444 т. 5 от ГПК е относно нивата
и дворното място и се основава на твърденията че те се използват от
жалбоподателя – длъжник, за производство на земеделска продукция за задоволяване
на собствени нужди – лични и на членовете на семейството й, както и за размяна
срещу други необходими им продукти поради недостатъчност на доходите. Следователно
длъжницата е земеделски стопанин с ниви под несъквестируемите 30 дка.
Твърденията за несъквестируемост по чл. 444 т. 7 от ГПК са относно
жилищната сграда, като се твърди тя да е единствено жилище за длъжника и
семейството й, като никой от членовете на семейството не притежава друг жилищен
имот. Жалбоподателката твърди семейството й да включва синът й М. М. П., дъщеря
й Н. И. М., както и съпругът на М. и двете им непълнолетни деца, с които живеят
заедно.
Неоснователно е твърдението за
несъквестируемост по чл. 444 т. 5 от ГПК
относно нивата и дворното място, за които е заявено. Факта че те се обработват
и се добива продукция за задоволяване на собствени нужди / който и не е доказан
по делото / не означава непременно че жалбоподателят е земеделски стопанин по
смисъла на горепосочената разпоредба – по занятие като основно средство за
издръжка, като в противна на тази насока е и установеното по делото че
длъжницата е в трудово правоотношение с търг. дружество „ Автотранс – 2000 „
ООД и е наложен запор на труд. й възнаграждение. По отношение на дворното място
е установено че е в регулация и съставлява УПИ с построена в него жилищна
сграда – т.е. то не е земеделска земя.
Също неоснователно е и твърдението за несъквестируемост по чл. 444
т.7 на жилищната сграда.
На първо място следва да се посочи че семейството по смисъла на чл. 444
т. 7 от ГПК според настоящия състав на Съда включва съпрузите и ненавършилите
пълнолетие деца, които родителите издържат и които по закон са длъжни да живеят
при тях, но не и пълнолетните низходящи и техните съпрузи и деца – какъвто е
настоящия случай. С оглед което се
приема че жалбоподателката – длъжник е едночленно семейство и съгласно
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство
нейната несъквестируема жилищна площ е 25 кв.м. По делото няма категорични
данни какво представлява жилищната сграда, нейната етажност, площ, брой
самостоятелни обекти в нея, като единствените данни по отношение на площта е
декларираната такава от
С оглед изложеното Съдът
Р Е
Ш И
Оставя без уважение жалбата
на А.М.Д. – длъжник по изп. дело №990/2013 г. на ЧСИ П. И., рег. № **, против
насрочен от ЧСИ за 03.10.2013 г. опис на следните недвижими имоти – дворно
място, застр. и незастроена площ от 1 435 кв.м., съставляващо УПИ V – 292,
кв. 53 по регулационния плбан на село Б., ведно с построената в това дворно
място жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения и ½ ид.ч.
от нива, цялата с площ 5, 621 дка, съставляваща имот № 004250 в землището на
село Б., местност „ **”.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.