Решение по дело №323/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 257
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100900323
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900323 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20220520164616/20.05.2022 г. на „Мар
Негро.4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бяла, ул. „Хан Тервел“ № 11Б, бл. В, ет. 3, ап. В-32 срещу Отказ №
20220510162636-2/13.05.2022 г. на длъжностното лице при Агенция по
вписванията, с който е отказано вписване по партида на дружеството на
обстоятелства по Заявление № 20220510162636/10.05.2022 г. за вписване на
действителен собственик на капитала на дружеството, юридическо лице, чрез
което пряко се упражнява контрол и представител на юридическо лице, чрез
което пряко се упражнява контрол и физическо лице за контакт, постоянно
пребиваващо на територията на Република България, на основание чл.63, ал.1
и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП).
В жалбата се изразява становище за неправилност и
незаконосъобразност на отказа, като се формулира искане за неговата отмяна
и даване на задължителни указания за вписване на заявените обстоятелства. В
подкрепа на тезата си жалбоподателят преимуществено излага аргументи, че
при вписване на обстоятелства по чл. 63 ЗМИП законът изисква
представянето единствено на нарочна декларация, както и че длъжностното
лице по регистрация (ДЛР) е ограничено само до преценката дали е
представена декларацията, но не и дали посочените в нея обстоятелства
действително съществуват. В тази връзка се обръща внимание, че документът
се съставя под страх от наказателна отговорност и се придружава от друга
декларация, в която се заявява истинност на заявените обстоятелства. Твърди
се и че доколкото представените към заявлението документи за
чуждестранните дружества са издадени от орган на чужда държава, то той не
може да декларира повече данни от тези, с които разполага. Липсата на
сведения не може да обоснове отказ за вписване, тъй като може да бъде
попълнена чрез друг документ – например, такъв по чл. 63, ал 4 ЗМИП.
1
Поддържа се, че чл. 64, ал. 4 ЗМИП изключва необходимостта от представяне
на доказателства за съществуване на заявените за вписване обстоятелства,
каквото изискване поставя нормата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ (Наредба № 1),
към която препраща чл. 63, ал. 3 от ЗМИП и чл. 31 от ЗТРРЮЛНЦ. До този
извод води и приложението на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, сочещ, че при колизия
между норми от различни по степен в йерархически смисъл нормативни
актове, приложение намира разпоредбата от по-висшия по степен акт.
От своя страна, Агенция по вписванията (АВ) намира постановения
отказ за правилен и законосъобразен, а жалбата за неоснователна.
Жалбата, приложените към заявлението документи и отказа са
представени в официално заверено копие съгласно изискванията на чл. 25, ал.
3 от ЗТРРЮЛНЦ. Същата е депозирана пред АВ в срока по чл. 25, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ и изхожда от легитимирано лице – заявител, поради което съдът
я намира за допустима за разглеждане.
Съдът като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и
документите, съдържащи се в приложената по заявлението преписка, намира
следното от фактическа и правна страна:
Със заявление с вх. № 20220510162636/10.05.2022 г. „Мар Негро.4“
ЕООД е поискало по неговата партида в ТР да бъдат вписани обстоятелства
по чл. 63, ал. 1 и 4 от ЗМИП. Съгласно представената към заявлението
нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, данните се отнасят до
вписването на действителния собственик физическо лице – Д.Е.Д., на
юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху дружеството
заявител – „Роудбей Дивелъпмънт Корп”, чуждестранно юридическо лице,
вписано в Регистъра по корпоративните въпроси на Британските Вирджински
острови с идентификационен № 1577964, представлявано от Д.Е.Д. и на адв.
Вихрен Николаев Бъчваров като физическо лице за контакт постоянно
пребиваващо на територията на Република България.
От представеното към заявлението свидетелство за пълномощията на
действащите органи на управление на „Роудбей Дивелъпмънт Корп“ се
установява, че считано от 29.03.2010 г. управителят на дружеството не е
посоченото в декларацията лице – Д.Е.Д., а юридическото лице „Контрол
Сървисис Корп,“ чуждестранно юридическо лице, вписано в Регистъра по
корпоративните въпроси на Британските Вирджински острови с
идентификационен № 375612, представлявано от М.У, Д.Д.Е., Х.Е., М.Р и
К.С..
За установяване на представителната власт на лицето Д.Е.Д. по
отношение на „Роудбей Дивелъпмънт“ Корп, на заявителя са дадени указания
на 11.05.2022 г.
В изпълнение на указанията, процесуалният представител на „Мар
Негро.4“ ЕООД е депозирал уточняваща молба, в която е посочил, че
предоставените данни са извлечени от посоченото от Хагай Аидлин –
управител на „Мар Негро.4“ ЕООД в декларацията му по чл. 63, ал. 4 от
ЗМИП, попълнена под страх от наказателна отговорност и подкрепена от
декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Липсата на отразяване на Д.Е.Д.
като един от управителите на „Контрол Сървисис Корп“ заявителят
обосновава с факта, че удостоверителният документ се издава от орган на
чужда държава, от който не може да бъде изисквано предоставянето на повече
2
данни от онези, с които разполага, като липсващата информация можела да
бъде попълнена чрез декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
С обжалвания Отказ № 20220510162636-2/13.05.2022 г. ДЛР е счело, че
дадените указания не са изпълнени и е отхвърлило заявлението.
Съгласно чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 от ЗМИП, в съответствие с
изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването
на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на
тероризма се въвеждат: изисквания за идентифициране на физическите лица,
действителни собственици на юридическо лице или друго правно
образувание; ред за събиране на съответните данни и задължение за
предоставяне от учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и
актуална информация относно такива действителни собственици, чрез
вписване на информацията и данните по партидите, включително в
ТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗМИП въз основа на
представената от задълженото лице декларация в регистъра се вписват данни:
1) за действителните собственици - физически лица; 2) за юридическите лица
или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол и техните представители; 3) за физическо лице за контакт, постоянно
пребиваващо на територията на Република България. Посочените три групи
данни са регламентирани като отделни, самостоятелни за деклариране и
вписване обстоятелства съгласно ЗМИП.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП изрично предвижда данните,
които следва да бъдат вписани по партида на съответното дружество, а чл. 63,
ал. 3 от ЗМИП урежда процесуалния ред, по който това да бъде осъществено,
препращайки към разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ. Чл. 31 от ЗТРРЮЛНЦ ясно
посочва, че Наредба № 1 индикира изчерпателно приложенията, които е
необходимо да бъдат представени към заявленията за всеки вид вписване,
заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона. От своя страна
чл. 50а, ал. 2 от Наредба № 1, предвижда, че в зависимост от вида на
заявените за вписване обстоятелства заявлението следва да бъде придружено
от различни приложения, като в съответната хипотеза според т. 3 от същата
разпоредба се прилагат различни документи, установяващи съществуването
на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или
непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги
представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското
право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ. Съдът намира, че ЗМИП,
ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 се допълват, а не си противоречат и макар че
ЗМИП и ЗТРРЮЛНЦ регулират различни типове обществени отношения,
целта на приложимите в конкретния случай техни разпоредби е една –
осигуряване на публичност, прозрачност и яснота относно действителните
собственици на търговските дружества. /Решение № 222/11.03.2022 г. по т.д.
№ 412/2022 г. на СГС/. По тези съображения не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя за противоречие между чл. 50а, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 и чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, водещо до приложението на чл. 15, ал. 3
от ЗНА, респективно до дерогацията на релевантната разпоредба на Наредба
№ 1.
Несъстоятелен е и аргументът, че ДЛР следва да ограничава проверката
си единствено до това дали е представена нарочната декларация или не.
3
Изискването за удостоверяващи документи произтича и от проверката на ДЛР
по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, включваща в себе си, наред с всичко останало и
извод дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство е
надлежно удостоверено в представените писмени документи, което в
конкретния случай означава, че е необходимо да се изследват приложените от
заявителя доказателства за съществуването, правосубектността и
представителството на чуждестранното юридическо лице, упражняващо
контрол. /Решение № 124/13.02.2020 г. по в. ч. т. д. № 32/2020 г. на БАпС/.
Дължимата от ДЛР формална проверка се свежда именно до това дали
заявените за вписване обстоятелства съответстват на данните в извлеченията
от официалните регистри при преглеждането им от външна страна.
Действително когато удостоверителни документи за данни, свързани с
чуждестранни юридически лица, се издават от органи на чужди държави, не
може да се изисква да бъдат представени всички сведения, които биха били
необходими на българските власти, поради което липсващата информация
може да бъде допълнена чрез други документи, вкл. и чрез нотариално
заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. В настоящия случай, обаче,
предоставените от Регистъра по корпоративните въпроси на Британските
Вирджински острови свидетелства за пълномощията на действителните
органи на управление на „Роудбей Дивелъпмънт Корп“ и „Контрол Сървисис
Корп“ съдържат нужната информация за техните управители, което изключва
необходимостта от деклариране на допълнителни обстоятелства чрез нарочен
акт. От същите обаче е видно, че физическото лице Д.Е.Д. всъщност не е сред
управителите на „Контрол Сървисис Корп“, т.е. че данните от декларацията
не съответстват на тези от представените официални документи. Въпреки
дадените на заявителя указания не са представени и други доказателства,
заявеното за вписване физическо лице да разполага с представителна власт по
отношение на чуждестранното юридическо лице.
По изложените съображения в частта относно вписването на
юридическо лице, упражняващо контрол, отказът се явява законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
По отношение на данните за физическото лице действителен
собственик съдът намира отказът за незаконосъобразен. В заявлението и
декларацията по чл.63, ал.4 ЗМИП ясно са упоменати всички изискуеми
данни по чл.63, ал.4, т.1 от ЗМИП: а) имената; б) гражданството; г) датата на
раждане за лицата, различни от тези по буква "в"; д) държавата на
пребиваване, ако е различна от Република България, поради което не се
констатира пречка пред извършване на посканото вписване. Следователно
подложеният на съдебен контрол охранителен акт следва да бъде отменен в
тази част с указания до длъжностното лице по регистрация да впише исканото
обстоятелство.
Незаконосъобразен се явява отказът и в частта относно искането за
вписване на адв. Вихрен Николаев Бъчваров като физическо лице за контакт
на дружеството. Действително представеното към заявлението нотариално
заверено съгласие е дадено по отношение на физическото лице –
действителен собственик, вместо по отношение на лицето по чл.61, ал.1 от
ЗМИП. Но тази доказателствена непълнота е отстранима по реда на чл. 22, ал.
5 ЗТР, каквито указания не са били давани на заявителя, като по този начин е
била препятствана възможността за прилагане на липсващия документ. По
изложените съображения в тази част отказът следва да бъде отменен, а
4
преписката по заявлението да бъде върната за даване на указания до заявителя
за отстраняване на констатираните по заявлението нередовности.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20220510162636-2/13.05.2022 г. на
длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по подадено
Заявление № 20220510162636/10.05.2022 г. от „Мар Негро.4“ ЕООД, ЕИК
*********, в частта, с която е отказано вписване по партидата на
дружеството на „Роудбей Дивелъпмънт Корп”, чуждестранно юридическо
лице, вписано в Регистъра по корпоративните въпроси на Британските
Вирджински острови с идентификационен № 1577964, като юридическо лице,
чрез което пряко се упражнява контрол и на Д.Е.Д. като представител на
юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол, на основание
чл.63, ал.1 и 4 от ЗМИП.

ОТМЕНЯ Отказ № 20220510162636-2/13.05.2022 г. на длъжностното
лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление №
20220510162636/ 10.05.2022 г., в частта, с която е отказано вписване по
партидата на „Мар Негро.4“ ЕООД, ЕИК ********* на Д.Е.Д., като
действителен собственик на капитала на дружеството, на основание чл.63,
ал.1 и 4 от ЗМИП и УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши
вписване на това обстоятелство.

ОТМЕНЯ Отказ № 20220510162636-2/13.05.2022 г. на длъжностното
лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление №
20220510162636/ 10.05.2022 г. в частта, с която е отказано вписване по
партидата на „Мар Негро.4“ ЕООД, ЕИК ********* на адв. Вихрен Николаев
Бъчваров като физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на
територията на Република България и ВРЪЩА преписката по заявлението за
даване на указания до заявителя за прилагане на нотариално заверено
съгласие на физическото лице за контакт с дружеството, дадено по
отношение на лицето по чл.61, ал.1 от ЗМИП, като се спазят сроковете,
визирани в нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ
считано от получаване на препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5