О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
13.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно гр.д.№ 541 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по частна жалба подадена от Е.Н.И. ***, чрез процесуален
представител адв.Д.Й. срещу разпореждане от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2932 от
2917 г. по описа на Районен съд – Сливен. В частната жалба се твърди, че на
10.09.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г.Г., в качеството му на наследник на М.С.И. – негова
съпруга, като към поканата е бил приложен препис от изпълнителен лист от
07.08.2017 г. издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение №
1941/16.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2932/2017 г. на Сливенски районен съд.
Издаването на изпълнителен лист е разпоредено с
разпореждане от 20.07.2017 г., като съдът е приел, че издадената заповед за
изпълнение се счита връчена на длъжника при условията на чл. 45 ал.5 от ГПК.
Уведомлението е било залепено на 28.06.2017 г. и срока по чл.47 ал.2 от ГПК
никой не се явил в канцеларията на съда, за да получи призовка. Твърди се, че е
нарушена процедурата за връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, тъй като заповедта не е връчена надлежно.
Съответният връчител е следвало да е удостоверил
надлежно отсъствието на страната от адреса, което не е спазено и се цитира
практика на ВКС в тази насока. Така счита, че заповедта на СлРС
не е влязла в сила и не са били налице основанията за издаване на изпълнителен
лист, поради което се иска да бъде отменено разпореждането и да бъде обезсилен
издадения изпълнителен лист.
Постъпил
е отговор на частната жалба от заявителя, чрез процесуален представител по
пълномощие, в който отговор се сочи, че разпореждането за издаване на
изпълнителния лист, не подлежи на обжалване. Единствено заявителят има право да
обжалва разпореждането, отделно от това след издаването на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.Г., като
поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжницата на 23.11.2017
г., като същата е имала възможност да възрази на основание на чл. 423 от ГПК. В
срока за подаване на възражение тече от узнаване на заповедта за изпълнение и
възможността за такова обжалване е преклудиран.
Поради това, частната жалба се явява недопустима.
Съдът
след като се запозна с частната жалба, отговор и изисканото изпълнително дело №
8428/2017 г. на ЧСИ Г.Г., констатира следното: Със
заявление от 15.06.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника М.С.И..
Въз основа на заявлението е издадена заповед № 1941/16.06.2017 г. на СлРС, която заповед е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление. С разпореждане от 20.07.2017 г. съдът е приел, че заповедта е
редовно връчена и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Въз основа на
изпълнителния лист е образуваното посоченото по-горе изпълнително дело при ЧСИ Г.Г., като на 23.11.2017 г. длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение при условията на чл. 46 ал. 2 от ГПК. В хода на
изпълнителното производство е установено, че длъжникът е починал на 19.03.2018
г. и взискателят е направил искане за конституиране на наследниците. На 09.09.2019 г. на жалбоподателят, в качеството му на наследник
и конституиран като длъжник по изпълнителното дело, е била връчена поканата за
доброволно изпълнение.
При тази фактология настоящия състав намира подадената частна жалба
за недопустима, поради следните съображения:
В случая
наведените доводи касаят ненадлежно връчване на Заповедта за изпълнение, което
следва да се тълкува като възражение по чл. 423 от ГПК. Както изрично е посочил
в задължителната си практика ВКС когато длъжникът
твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на
заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса
на предвидените в чл.
47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр. /, налице е
хипотезата на чл.
423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред
въззивния съд.
Безспорно в
случая, длъжникът по делото е узнал за издадената заповед за изпълнение на
23.11.2017 г. и следователно от този момент е започнал да тече предвидения в
чл. 423 от ГПК едномесечен срок за подаване на възражение. Такова не е било
подадено, поради което подадената след този срок от настоящия жалбоподател
частна жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане възражение по чл.423 от ГПК, инкорпорирано в частна жалба
подадена от Е.Н.И. ***, чрез процесуален представител адв.Д.Й. срещу
разпореждане от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2932 от 2917 г. по описа на Районен
съд – Сливен, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 541/2019 г.
по описа на Окръжен съд гр. Сливен.
Определението подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: