Определение по дело №541/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2019 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20192200500541
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 13.11.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на  тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                   мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

   като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 541 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е образувано по частна жалба подадена от Е.Н.И. ***, чрез процесуален представител адв.Д.Й. срещу разпореждане от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2932 от 2917 г. по описа на Районен съд – Сливен. В частната жалба се твърди, че на 10.09.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г.Г., в качеството му на наследник на М.С.И. – негова съпруга, като към поканата е бил приложен препис от изпълнителен лист от 07.08.2017 г. издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение № 1941/16.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2932/2017 г. на Сливенски районен съд. Издаването на изпълнителен лист е разпоредено с разпореждане от 20.07.2017 г., като съдът е приел, че издадената заповед за изпълнение се счита връчена на длъжника при условията на чл. 45 ал.5 от ГПК. Уведомлението е било залепено на 28.06.2017 г. и срока по чл.47 ал.2 от ГПК никой не се явил в канцеларията на съда, за да получи призовка. Твърди се, че е нарушена процедурата за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, тъй като заповедта не е връчена надлежно. Съответният връчител е следвало да е удостоверил надлежно отсъствието на страната от адреса, което не е спазено и се цитира практика на ВКС в тази насока. Така счита, че заповедта на СлРС не е влязла в сила и не са били налице основанията за издаване на изпълнителен лист, поради което се иска да бъде отменено разпореждането и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.

          Постъпил е отговор на частната жалба от заявителя, чрез процесуален представител по пълномощие, в който отговор се сочи, че разпореждането за издаване на изпълнителния лист, не подлежи на обжалване. Единствено заявителят има право да обжалва разпореждането, отделно от това след издаването на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.Г., като поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжницата на 23.11.2017 г., като същата е имала възможност да възрази на основание на чл. 423 от ГПК. В срока за подаване на възражение тече от узнаване на заповедта за изпълнение и възможността за такова обжалване е преклудиран. Поради това, частната жалба се явява недопустима.

          Съдът след като се запозна с частната жалба, отговор и изисканото изпълнително дело № 8428/2017 г. на ЧСИ Г.Г., констатира следното: Със заявление от 15.06.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника М.С.И.. Въз основа на заявлението е издадена заповед № 1941/16.06.2017 г. на СлРС, която заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. С разпореждане от 20.07.2017 г. съдът е приел, че заповедта е редовно връчена и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист е образуваното посоченото по-горе изпълнително дело при ЧСИ Г.Г., като на 23.11.2017 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение при условията на чл. 46 ал. 2 от ГПК. В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжникът е починал на 19.03.2018 г. и взискателят е направил искане за конституиране на наследниците. На 09.09.2019 г. на жалбоподателят, в качеството му на наследник и конституиран като длъжник по изпълнителното дело, е била връчена поканата за доброволно изпълнение.

При тази фактология настоящия състав намира подадената частна жалба за недопустима, поради следните съображения:

В случая наведените доводи касаят ненадлежно връчване на Заповедта за изпълнение, което следва да се тълкува като възражение по чл. 423 от ГПК. Както изрично е посочил в задължителната си практика ВКС когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл. 47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр. /, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.

Безспорно в случая, длъжникът по делото е узнал за издадената заповед за изпълнение на 23.11.2017 г. и следователно от този момент е започнал да тече предвидения в чл. 423 от ГПК едномесечен срок за подаване на възражение. Такова не е било подадено, поради което подадената след този срок от настоящия жалбоподател частна жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

ОСТАВЯ без разглеждане възражение по чл.423 от ГПК, инкорпорирано в частна жалба подадена от Е.Н.И. ***, чрез процесуален представител адв.Д.Й. срещу разпореждане от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2932 от 2917 г. по описа на Районен съд – Сливен, като недопустимо.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 541/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред БАС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

ЧЛЕНОВЕ: