№ 275
гр. ****, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430106246 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** седалище и адрес на управление
гр.***редставлявано от *** против ЦВ. Д. Р. с ЕГН ********** и ИВ. АНГ. Р.
с ЕГН **********, двамата с адрес ***. Ищецът твърди, че ответниците са
собственици на топлоснабден имот и са клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към ***. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник
„Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “***” бр.239 /13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на
1
двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответниците
за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от
месеца, ответниците са изпаднали в забава за тази сума като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответниците
солидарно му дължат 800,91 лева главница за ползвана но незаплатена
топлоенергия за периода 01.12.2018г – 30.04.2021г. и сумата от 78,44 лева
лихва за забава за периода 04.02.2019г. до 04.02.2021г. Прави искане за
допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Назначеният особен представител оспорва предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Двамата
ответника се представляват от назначения особен представител и поддържат
подадения отговор.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 3926/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу двамата ответника. Заповедта е връчена на двамата длъжника чрез
залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 01.09.2021г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 3926/2021г. по описа на ****ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
2
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са собственици на
недвижим имот, находящ се в ***. Тези твърдения се доказват от
представените по делото писмени доказателства. Установява се от
представения нотариален акт № 36 том 6, дело 1782, че на 17.09.1974г. * ***
Р. и ***. (***) са признати за собственици на ап.№3 в ***“, находяща се в
гр***
По делото е представено удостоверение с Изх.№ 83-854/17.02.2022г., на
О****, от което се установява, че през 1997г. ул.“***“ е преименувана на
ул.“***“, с оглед на което съдът приема за установено, че имот на ул.*** №3
е идентичен с имота на ответниците посочен с административен адрес ул.***
№3.
Представен е нотариален акт №184 том 5 дело 984/1985ж., от който се
установява, че на 24.12.1085г. *** е дарила на *** си ЦВ. Д. Р. своята
собствена ¼ идеална част от процесния имот.
Установява се от представения в копие нотариален акт №24 том 17 дело
3224/1992 на нотариус при ****, че * *** Р. е прехвърлил на ИВ. АНГ. Р.,
съпруга на сина му ЦВ. Д. Р., собствените си 3/8 идеални части от процесния
имот.
След смъртта си, * *** Р. е оставил за свои законни наследници ЦВ. Д.
Р. и П*** Р., които наследяват по 3/16 идеални части от имота от
притежаваните от наследодателя 3/8 идеални части.
След прехвърляне и наследяване, двамата ответници ЦВ. Д. Р. и ИВ.
АНГ. Р. са станали собственици на 13/16 идеални части от имота, като
останалите 3/16 идеални части са останали собственост на другия наследник
П*** Р..
Представените нотариални актове кореспондират и с представените по
делото декларации, подадени по реда на ЗМДТ, в които също е отразена
посочената съсобственост върху процесния имот.
Двамата ответника като собственици в режим на СИО, има качеството
на потребители на топлинна енергия и са страна по Общите условия на
договора за предоставяне на топлинна енергия.
Представен е Договор №1611/07.11.2018г. сключен между ЕС находяща
се на ул.*** и „***“ ****, с които Етажната собственост в качеството на
възложител е възложила на топлинния счетоводител да извършва
индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на
топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в *** за периода 01.12.2018г. –
30.04.2021г. са в размер на 800,91 лева.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „**** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
3
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.
По делото са приложени фактури за задълженията на двамата ответника за
процесния период, за който се претендира заплащане и които фактури не са
оспорени по делото. От заключението се установява, че топлинната енергия
за имота е от сградна инсталация на стойност 541,04 лева, щранг лира в
банята на стойност 247,49 лева и услуга дялово разпределение – 18,99 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че двамата ответника са собственици на 13/16 идеални части от
топлоснабден имот с абонатен номер 26548 в сграда в режим на етажна
собственост на адрес гр.****, ул.*** №5 ап.3. За периода 01.02.2019г. –
31.01.2021г. ответниците са ползвали топлоенергия в имота и не са
представили доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е
указал в определението за насрочване, нито са посочили правоизключващи
или правопогасяващи факти и обстоятелства. За имота е начислена
топлоенергия на стойност 800,91 лева и по партидата няма отразено плащане.
От тази сума, двамата ответника следва да заплатят 13/16 идеални части
съобразно собствеността си. Двамата ответника дължат главница в размер на
650,73 лева солидарно, тъй като съгласно чл.32 ал.2 СК съпрузите отговарят
солидарно за задължения поети за задоволяване на нуждите на семейството.
Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ
срок за плащане на задължения, мотивира съда да приеме за безспорно
доказано, че двамата ответника дължат и суми за лихва. Съгласно
заключението на вещото лице, лихвата за забава върху главницата 650,73 лева
за периода 04.02.2019г. – 04.06.2021г. е в размер на 63,73 лева.
При този изход на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
следва да се произнесе по въпроса за разноските и в двете производства, като
съобрази пълното съвпадение между предмета на исковото и заповедно
производство и уважаването на претенциите на ищеца /съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските направени от ищеца и в заповедното производство/. Съобразно
представения списък на разноски, разноските в заповедното производство са
в размер на 75 лева, а в исковото – 555 лева. С оглед изхода на делото,
ответниците дължат разноски за заповедното производство в размер на 60,93
лева, а за исковото – в размер на 450,92 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че ЦВ. Д. Р. с ЕГН ********** и ИВ. АНГ.
Р. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
********” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
„****** ** з****, следните суми: 650,73 лева – главница, представляваща
4
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2018г. –
30.04.2021г.; 63,73 лева - лихва върху главницата за периода от 04.02.2019г. –
04.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.06.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3926/2021г. по описа на ПлРС,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 2334/17.06.2021г., като за разликата до 800,91 лева за
главница и до 78,44 лева за мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ претенцията като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ЦВ. Д. Р. с ЕГН
********** и ИВ. АНГ. Р. с ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят
СОЛИДАРНО на ***-****”ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ****, „****** ** з****, разноски в исковото производство в
размер на 450,92 лева и разноски по ч.гр.д. № 3926/2021г. на ПлРС в размер
на 60,93 лв.
Решението може да се обжалва пред ****ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5