№ 689
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Иван Ал. Стоилов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100603788 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от В. С. Ч.,
ЕГН ********** против Присъда, № 332, постановена от Софийски районен
съд на 27.05.2024 година по НЧХ дело № 7595/2023 година, с която
подсъдимият В. В. М. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнато с
частна тъжба обвинение за престъпление по чл.148,ал.2, във вр. с
ал.1,т.1,т.2,прдл.2,т.4, във вр. с чл.147,ал.1 от НК.
Претенцията е за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова с обратен резултат.
В съдебно заседание, пред въззивната инстанция тъжителят не се яви, но
чрез процесуалният си представител поддържа въззивната жалба. Релевира
доводи в нейна подкрепа, имащи насока – незаконосъобразност на присъдата,
поради неправилна оценка на доказателствата, от там, неправилна преценка на
фактите и като последица неправилни изводи относно приложението на
относимия към процеса материален закон. Пледира за постановяване на нова
присъда, с която атакуваната да бъде отменена, вместо нея да бъде
постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, да му
бъде наложено справедливо наказание и да бъдат присъдени деловодни
разноски за първата от двете инстанции.
В противовес на тезата на жалбоподателя, подсъдимият, отново не лично,
а чрез защитника си оспори въззивната жалба. Изложи доводи в подкрепа на
атакуваната присъда. Моли потвърждаването й.
Пред въззивната инстанция бяха събрани единствено писмени
1
доказателства – два броя съдебни решения, установяващи приключили
деликтни правни спорове със страна подсъдимият М., който е осъден да
заплати материални обезщетения за причинени вреди, вследствие на нанесени
клевети на лица, различни от тъжителя Ч.. Въззивният съд прие тези писмени
доказателства с оглед установяване на характеристични данни за личността на
подсъдимия и които доказателства ще коментира по-долу в настоящото
решение.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата,
събрани в производството и закона, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е подадена от
процесуално-легитимирано лице /частен тъжител/, в предвидената в закона
форма и то в срока, установен от процесуалния закон.
Разгледана „по същество“, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Доколкото въззивният съд изпълнява ролята на „втора първа инстанция“,
той е длъжен да разгледа всеобхватно материалите по делото и да ги прецени в
контекста на сезирането му от съответна страна по съответен ред, т.е. длъжен
е на първо място да изгради самостоятелни изводи относно фактите.
Същевременно, доколкото се контролира постановената от
първоинстанционния съд присъда няма никаква пречка въззивният съд да
сподели част или изцяло аргументацията по нея, стига разбира се да изрази
отношението с дължима мотивировка.
И това се преценява самостоятелно за всеки отделен казус, с оглед на
неговата фактическа и правна сложност.
А конкретният такъв изисква самостоятелен, обстоен прочит на
доказателствата, от там самостоятелно изградени изводи по фактите и едва
след това такива самостоятелни изводи и „по правото“.
И в тази връзка, фактите, които въззивната инстанция установява,
поднесени в хронологичен порядък са следните:
Подсъдимият В. М. бил двукратно М. на к. в служебни правителства с
М.-председател Г.Д..
Такъв бил и на дата 25.09.2022 година, когато дадено от него
телевизионно интервю било излъчено в телевизионното предаване „На фокус“
по Нова телевизия с водещ журналиста Л.К..
Интервюто с В. М. е с продължителност 12 мин. и 58 сек. и по време на
него основно е обсъждана работата му в двете служебни правителства и
намирането и спасяването на няколко олтарни икони от български граничар,
които според професор М. напомняли стила на странджанската икона.
В последната част на този разговор Л.К. се обръща към събеседника си с
думите, /тук не може да не бъде забелязана известната журналистическа
провокация във въпроса/:
„….Вие сте М.а, който буквално скочи срещу багерите съвсем наскоро.
Занесохте писмо в централата на ГЕРБ. И това го помним в близкото минало.
Изобщо, все нетрадиционни методи използвате като М. на к.. Разбрах обаче,
2
че сте получили и заплахи. Ааа, и сте сезирали...заплахи за живота си, сте
сезирали МВР и прокуратурата. Колко сериозни, колко сериозни?....“.
На този въпрос събеседникът й професор М. отговаря:
„Гледайте, едни получават заплахи, други получават апартаментна
дупка. Спомняте ли си колко апартаменти на дупка, както се нарича на зелено
иначе, бяха раздадени?“.
Водещата малко по-късно продължава да дълбае в темата:
„….Тук в случая тази заплаха от къде идва и успяха ли да установят
нещо службите?....“.
На този въпрос подсъдимият М. отговаря:
“….Ами тя идва по линия на собственици, които са изненадани от моето
поведение. Някакси са били свикнали, че всичко е тяхно, че кметството е
тяхно, че кметът е техен....“.
Следва и директно насочващата реплика на водещата К.:
„Свързвате го с ааа бутането на сграда, която е културно наследство в гр.
Пловдив, нали така?“
На тази „подсказка“ М. отговоря:
„Да, да, точно така“.
Тогава водещата подсилва насоката на въпроса:
„С тази сграда го свързвате? Сигналът, който подавате е вследствие на
заплаха, която сте получили лично или нещо което....по какъв начин дойде
тази заплаха?“.
В. М. отговаря:
“Ами, първоначално беше пубикувана...иии можеше да бъде прочетена.
Тя се появи в 01:05 часа през нощта. Ситуацията е наистина особена. И аз
поисках да се извърши проверка, тъй като не ми е приятно да чувам такива...“.
В този момент водещата К. го прекъсва с думите:
„Как? За да стане ясно на зрителите“.
Тогава професор М. пояснява:
“Всъщност беше изказано съжаление, че не съм бил застрелян на място,
там в Пловдив онази същата нощ, когато се появих в 10 часа“.
След това водещата задава въпроса:
“ Публикация от кого?“
В. М. й отговаря:
“Публикация от един сайт, който е собственост на собственика на
срутената сграда. Той впрочем е и почетен консул на Молдова и аз ще искам
обяснение от моя колега в Молдова, от премиера, от външния М., каква е
точно ролята му като почетен консул на Молдова и какъв имунитет му е
предложен тук като такъв“.
По-късно в разговора водещата пита събеседника си:
„……С пловдивския, аа с бутането на тази сграда докъде ще стигнете?
Имате ли реално време да реагирате по някакъв начин?“.
Професор М. отговаря:
3
“Има, да. Те нещата тръгнаха.“,
Следва реплика от К.:
“Защото тя избухна тая история и отшумя“.
М. допълва предния си отговор:
“Нещата се задвижиха с много неприятен характер, но г-жо К., това е
ставало пред очите на мнозина. И така нещата там вървят от 2009 година. И
това е тъгата. И никой...“ .
Следващия въпрос от журналиста:
„Налага ли се М.а да бъде на място в 12 през нощта, като...?“,
М. отговаря:
“Налага се да бъде по всяко време на деня, независимо дали е през
нощта. И когато се разбра, че тръгвам за Пловдив, това се е разбрало някъде в
мрежите, изведнъж посред нощ този багер прекъснал работа си....А това е в
противоречие с всички форми на безопасност“.
Водещата:
„Ваш коментар, че на следващия ден общинския съвет е трябвало да
забрани това бутане, така ли е?“.
Професор М. отговаря:
„Не, това трябваше да...очакваше се заседание на специализирания
съвет, който щеше да спре тези безобразия“ .
Следва нов въпрос от водещата:
„Смятате ли, че е изтекла информация, заради която се е случило?“.
Отговорът:
“ Най –вероятно, с един ден предварение. Това се случи преди
решението на специализирания съвет.“.
Водещата пита:
“Очаквахте ли го или бяхте изненадан от тази ситуация?“.
На който М. дава следния отговор:
“Ами такова нещо не съм очаквал наистина, това е прекалено“.
Това са относимите към предмета на доказване факти, установени в това
производство и те изцяло съвпадат с тези, които е приел за установени и
първостепенният съд.
В производството са събрани и широк обем доказателства, които
установяват факти, свързани с ненадейното посещение на М. В. М. в
„Тютюнев склад на К.П. и Бр. К. П. М.“, известен като „тютюневите
складове“, находящ се в град Пловдив, бул. **** през нощта на 01.09.2022
година, с редицата публикации в електронни медии, в които се обсъжда
поведението на М.а, с последващо издадената Заповед, с която горния обект е
обявен за „културно-историческо наследство“, със статут на групова
недвижима културна ценност, /Заповед № РД 9Д-2/18.10.2022 година на
Зам.М.а на к./. Тези факти, макар и да касаят предисторията, последващите
събития, изграждайки така и цялостната картина на случилото се имат
единствено допълващо значение и могат да послужат за изводи относно това
4
как се е стигнало и кое е провокирало М. да изкаже цитираните изрази във
въпросното интервю.
Първоинстанционният съд в решението си е направил един доста
„богат“ и прецизен доказателствен анализ. Въззивната инстанция споделя и
анализа и изводите, до които е достигнал на базата на него районният съд.
Когато се прави преценка на фактите те трябва на първо място да бъдат
коментирани в светлината на конкретното изпълнително деяние на
конкретното инкриминирано деяние. Това разбира се не означава, че следва да
бъдат напълно пренебрегнати доказателствата, които въззивният съд определи
като установяващи събитията „преди“ и „после“. Но би било погрешно
преобладаващо да се насочва внимание към „провокиращите“ ситуацията
факти за сметка на съществените.
И в тази връзка, основното доказателство, което установява
конкретните, съществените за правилното разрешаване на този спор
доказателства е заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена
въз основа на съдържанието и пресъздаваща съдържанието на процесното
предаване “На фокус“, излъчено по Нова телевизия на 25.09.2022 г., с всички
въпроси на водещия журналист Л.К., с всички отговори на подсъдимия В. М..
И именно въз основа на това доказателство на първо място, съдът
установява, че в това предаване лично В. М. е изказал двата инкриминирани
посредством частната тъжба изрази:
„…. Идва по линия на собственици, които са изненадани от моето
поведение, някак си са били свикнали, че всичко е тяхно, че кметството е
тяхно, че кметът е техен“ и
„…..Да, да точно така“ …“първоначално заплахата беше публикувана и
можеше да бъде прочетена, тя се появи в 01 часа и 5 минути през нощта;
ситуацията е наистина особена и аз поисках да се извърши проверка, тъй
като не ми е приятно да чувам такива; всъщност беше изказано
съжаление, че не съм бил застрелян на място, там в Пловдив онази
същата нощ, когато се появих в 10 часа вечерта, публикация от един сайт,
който е собственост на собственика на срутената сграда. Той впрочем е и
почетен консул на Молдова и аз ще искам обяснение от моя колега в
Молдова, от премиера, от външния М. каква е точно ролята му като
почетен консул на Молдова и какъв имунитет му е предложен тук като
такъв….“.
Предаването е достъпно за всеобщо гледане в „официалната“ интернет
страница на Нова телевизия в „Nova play“, във фейсбук страницата на
професор М. – „Facebook – В. М. 25.09.2022 г.“ и на интернет страницата на
„YouTube“ и ако се проследи „сваления“ текст от експертите на хартиен
носител ще се установи и пълна прилика между съдържнието „на хартия“ и
това което може да бъде видяно в предаването.
Така че съмнения относно това дали М. е казал думите няма. Още
повече, че сам подсъдимият М. потвърждава това и в обясненията си. А и
защитната му позиция, въведена и поддържана от процесуалните му
представители не насочва към обратното.
Процесуалната прецизност задължава въззивната инстанция все пак да
подчертае, че посредством някои от останалите доказателства е установен
5
фактът, че М. наистина през нощта на 01.09.2022 година като М. ненадейно е
посетил така наречените „тютюневи складове“ в град Пловдив. Това негово
посещение е било посрещнато с интерес на първо място от журналисти, а след
това и от обществеността. Провокирано е било от информация, че складовете
са подложени на умишлено разрушаване. Сред тези доказателства са
показанията на свидетелите С.Т. и Е.Н., обясненията на подсъдимия,
подадения от него в качеството му на М. на к. сигнал до ГД „Национална
полиция“, Постановлението на Софийска районна прокуратура за отказ да
образува досъдебно производство, множеството публикации в електронни
медии, които пък са били провокирани именно от това негово ненадейно
посещение и от последвалото деклариране на обекта като културно-
историческа ценност.
Не може да не бъдат съобразени и взетите на заседание на
Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни
ценности (СЕСОНКЦ), проведено на 01.09.2022 г. Решения.
Видно от приетото като доказателство по делото Решение на Съвета,
прието на основание чл.58, ал.1 от ЗКН и чл.3, ал.1, т.1 от Правилника за
устройството, организацията на работата и финансирането на СЕСОНКЦ,
експертният съвет е предложил на М.а на к. да издаде заповед за деклариране
на сграда „Тютюнев склад на К.П. и Бр.К.П.М.“, бул.“****, кв.170 (стар 308),
пл.№ 764, сграда с идентификатор 56784.522.764.2 по КККР на гр.Пловдив,
общ.Пловдив, обл.Пловдив, с класификация на единична архитектурно-
строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория „местно
значение“.
Специализираният експертен съвет с решенията си изисква:
Да се спрат всякакви действия и намеси върху сграда с идентификатор
56784.522.764.2 по КККР на гр.Пловдив, до приключване на процедурата
за деклариране на обекта по чл.58, ал.1 ЗКН.
Собствениците да извършат укрепване на съществуващите към този
момент фасади.
По реда на ЗУТ да се внесе в Община Пловдив проект за укрепването им.
От това може да се направи и извод, който стои малко встрани от
основния спор, че посещението на М. М. през нощта на същата дата, когато е
взето решението на експертния съвет /01.09.2022 година/ не е било единствено
„пи ар акция“, както е окачествено в някои от електронните публикации,
приети като писмени извадки пред първоинстанционния съд, а е лежало върху
обективна основа.
Въззивният съд е може да намери слабости в доказателствения анализ,
изготвен от първостепенния, както по обсъдените по-горе доказателства, така
и по останалите, поради което и препраща в мотивите си към
доказателствения коментар на районния съд по тези доказателства, които не
намери за нужно подробно да анализира.
Достатъчно е единствено да се подчертае, че доказателства, които да
въвеждат колебание в резултата от изясняване на правно-значимите факти
относно изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление в това
производство няма.
На базата на фактическия и доказателствен анализ, втората инстанция
6
изгражда и следните изводи „по правото“:
Основният състав на повдигнатото обвинение е този на клеветата по
чл.147,ал.1 НК.
Правната рамка на обсъждане, първоинстанционният съд я е поставил
акуратно. Клеветата по смисъла на НК и съдебната практика представлява
„разгласяване” на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписване на неизвършено престъпление. За да е налице клевета по смисъла
на наказателното право от обективна страна е необходимо разгласените факти
и обстоятелства освен позорящи да бъдат и неистински, като същото важи и
за преписваното престъпление. Клеветата е престъпление против личността с
непосредствен обект на престъпление обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Пострадал е конкретно
физическо лице, което е точно и ясно назовано. Изпълнителното деяние има
две проявни форми – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство или
приписването на престъпление. Клеветата е резултатно престъпление и е
довършено, когато поне едно трето лице - адресат е узнало твърдението на
дееца за съществуващото позорно обстоятелство. От обективна страна,
клеветата е престъпление, което е извършено в отсъствие на пострадалия.
Част от субективната страна на клеветата е волята на дееца и целта му
твърденията му да достигнат и да бъдат възприети от трети лица, те са
насочени към трети лица, като по този начин се постига целения резултат –
негативно се засяга обществената оценка за пострадалия, като се разгласяват
клеветнически твърдения.
И след като е поставена правилно „правната рамка“ следва така
правилно и да се „премерят“ фактите по отделните елементи от състава на
това престъпление.
Твърдението на тъжителя е, че престъплението е реализирано с думи,
посредством които са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние:
Разгласяване на позорно обстоятелство и
Приписване на престъпление, като според обвинението
престъплението е „закана с убийство“.
И отново, твърдението в тъжбата, която очертава и рамката, в пределите,
на която съдът е длъжен да реализира правосъдие е че разгласеното позорно
обстоятелство е чрез изречението, изказано безспорно от М. „…. Идва по
линия на собственици, които са изненадани от моето поведение, някак си са
били свикнали, че всичко е тяхно, че кметството е тяхно, че кметът е техен“.
Разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на
определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото
минало или настоящо поведение, укорими от гледна точка на господстващия
морал прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви
или отрицателни качества, които са от една страна неверни, несъответни на
обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто
му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на
пострадалия.
Клеветата при това трябва да бъде конкретно адресирана. Тя не може да
7
е абстрактна. И ако до някаква степен, въпреки липсата на директно насочване
на инкриминираните думи може да се приеме, че са изпратени именно към
личността на В. Ч., за когото са събрани безспорни доказателства, че той е
сред тези „някои от собствениците“, то характера на изречението е трудно да
бъде възприет като съзнателно изказване на позорящо обстоятелство.
Практиката на ВС и ВКС приема, че предмет на престъплението клевета
могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано
явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и
добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва
извършването на престъпление. Приложението на тези критерии по
тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи,
че в инкриминираният с тъжбата израз, изложен по-горе не се съдържат
твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства, а
са плод единствено на личен за М. аналитичен, мисловен процес, израз на
лична оценка на фактите, до които той е бил достигнал при преценка на
конкретната ситуация. Тези негови думи имат видимо лична позиция, изказана
в обсега на свободата на правото на изразяване на личността, поради което не
представляват по съществото си клеветническо твърдение.
Не без значение е обстоятелството, че при даване на това интервю В. М.
е бил провокиран веднъж от обстоятелствата по събарянето на сграда, за която
е прието да бъде декларирана като културно-историческо наследство, втори
път от множеството статии, определящи горното и неговото отношение към
горното като, меко казано неприемливо и трети път провокирано от
журналистическите въпроси на Л.К., която неколкократно е насочвала
разговора с него към получаване на крайния резултат, довел ни и до това
наказателно производство. Силната емоционалност, експанзивният му
характер и речта, често пъти изпреварваща мисълта са слабости, които личат и
от двата съдебни акта, несвързани с това дело, приети във въззивното
производство.
Подсъдимият не е казал, че има информация, че частният тъжител
„притежава“ влияние върху Кмета на Пловдив, а че според него някои
собственици „смятат, че всичко е тяхно….. и кмета също“. Позицията на
подсъдимия дали някои „смятат“ нещо, т.е. „вярват си в нещо“ има само
оценъчен, мисловен характер и за нея той не следва да носи наказателна
отговорност.
Второто изпълнително деяние според частното обвинение е
„приписване на престъпление“. Думите, посредством които според Ч. му се
приписва престъпление са „…..Да, да точно така“ …първоначално заплахата
беше публикувана и можеше да бъде прочетена, тя се появи в 01 часа и 5
минути през нощта; ситуацията е наистина особена и аз поисках да се
извърши проверка, тъй като не ми е приятно да чувам такива; всъщност беше
изказано съжаление, че не съм бил застрелян на място, там в Пловдив онази
същата нощ, когато се появих в 10 часа вечерта, публикация от един сайт,
който е собственост на собственика на срутената сграда. Той впрочем е и
почетен консул на Молдова и аз ще искам обяснение от моя колега в Молдова,
от премиера, от външния М. каква е точно ролята му като почетен консул на
Молдова и какъв имунитет му е предложен тук като такъв….“. Доколкото
8
престъплението, което според обвинителя му е приписано е „закана за
убийство“, то и най-вероятно съществените изрази, с които пак според него е
приписано това престъпление са „беше изказано съжаление, че не съм бил
застрелян на място, там в Пловдив онази същата нощ“. Престъплението
„закана с убийство“ предполага директна и ясна, а не предполагаема закана с
извършване на престъпление убийство, която да могла да бъде възприета
сериозно от пострадалия.
Т.е., в светлината на случилото се, нужно е думите, изречени от М. в
интервюто на първо място да съдържат ясно и конкретно изказана или
демонстрирана от тъжителя В. С. Ч. закана с убийство, която при това да е
годна да бъде възприета като такава от М.. Съжалението, че М. не е бил убит
на 01.09.2022 година, дори да е казано, написано, дори изкрещяно от Ч. не е
престъпление „закана с убийство“, защото подобно „съжаление“ поражда
заслужена оценка на морална укоримост и обществено отрицание. Такива
думи са дори противни на човешката природа, но не са престъпление. Чрез тях
човек не се заканва да извърши нещо, а единствено показва лошо възпитание
или липсата на емпатия, например. Такива думи не могат да бъдат възприети
като сериозна закана с убийство, защото в тях не се съдържа елемента на
„заканата“ за някакво противоправно бъдещо действие, а съжаление, че такова
не се е случило. И тук не без значение е „журналистическата провокация“ на
водещата, в примките на която М. до някъде се е хванал.
Изграждайки своя правен анализ, въззивната инстанция, подобно на
първата намери, че с инкриминираните в тъжбата изрази не са осъществени и
двете форми на изпълнително деяние на основния състав на чл.147,ал.1 НК.
Тогава и напълно излишно е да се прави коментар върху това дали са
налице квалифициращите признаци на чл.148,ал.2, във вр. с
ал.1,т.1,т.2,прдл.2,т.4 НК.
Присъдата на първостепенния съд следва да бъде потвърдена.
При изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 332, постановена от Софийски
районен съд на 27.05.2024 година по НЧХ дело № 7595/2023 година като
законосъобразна и правилна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9