РЕШЕНИЕ
№ 13700
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110127055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД от ЗК „Л.И.“ АД против „З.д. „Е.“” АД за заплащане на сумата 211,45
лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета № 0000-1361-
22-25299/2022 г.“, и сумата 51,39 лева - мораторна лихва за периода 21.07.2023-
06.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.05.2025 г. до
окончателното й изплащане.
Ответното дружество признава иска. Моли разноските да се възложат на
ищеца, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът заявява да се постанови решение по реда на
чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, приети са за безспорни и
ненуждаещи са от доказване всички правнорелеватни факти за възникване на
спорното право. Ответникът не твърди и не сочи доказателства да е заплатил
претендираните парични вземания.
Предвид изричното изявление на ответното дружество, направено по реда
на чл. 237, ал. 1 от ГПК, искането на ищеца съдът да се произнесе съобразно
същото, както и че не се установяват пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът
приема, че следва да постанови настоящото решение при условията на признание
на иска от ответника. При това положение и на основание чл. 237, ал. 2 от
ГПК, не е необходимо да се излагат допълнителни мотиви по спора. Предявеният
иск подлежи на уважение по основание и размер.
1
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца съдебни разноски за сумата общо 200 лв. за платена
държавна и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минималния
размер по чл. 25 от НЗПП. Съдът не се констатира хипотезата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК, на която се позовава ответника. Видно от покана и писмо относно регресни
претенции, неоспорени от страните, същите са входирани в канцеларията на
ответника на 21.06.2023 г., като е поканен извънсъдебно и доброволно да
заплати процесните парични вземания, които са станали изискуеми. Предвид
това макар признал иска, ответникът е дал повод за водене на делото, и следва да
се отбележи, че ответникът е признал и иска за мораторна лихва, следователно
не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на
изискуеми задължения на техния падеж дава повод за завеждане на делото.
Предвид горното, съдът на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.д. „Е.““ АД, с ЕИК:***********, да заплати на „З.к. „Л.И.““
АД, с ЕИК:************, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 211,45 лева – главница, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ЗК
Л.И. АД, назована „щета № 0000-1361-22-25299/2022 г.“, и сумата 51,39 лева -
мораторна лихва за периода 21.07.2023-06.05.2025г., ведно със законната лихва
върху главницата от 13.05.2025 г. до окончателното й изплащане; както и сумата
200,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми може да се внесат по сметка на З.к. „Л.И.““ АД с
№IBAN********** при „У. Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2