РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 270439/28.01.2021г. от
„КАЛИОПА“ ЕООД срещу Решение № 260540/11.12.2020г., постановено по
т.д. № 336/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 14 състав, с
което е прекратено на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК дружеството
„КАЛИОПА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Област София, Община Столична, район „Лозенец“, бул. „Христо
Смирненски“ № 32, представлявано от управителя Й. М. Д. и е осъдено да
заплати сумата от 300 лева, съдебни разноски, както и 80.00 лева държавна
такса.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е недопустимо, тъй
като не е налице висящо изпълнително дело, което представлява процесуална
предпоставка за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК. Предприетите
действия по прехвърляне на делото не съставляват изпълнителни действия,
поради което изпълнителното производство се прекратява поради перемпция,
поради което е отпаднало качеството взискател. Решението е необосновано и
поради това, че съдът е приел, че не може ответникът да противопоставя
възражения, че вземането не съществува, поради погасяването му по давност.
Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и
1
постановяване на решение по същество на спора, с което се отхвърли
предявения иск, ведно с предвидените в закона последици.
Въззиваемата страна АППК моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като се присъдят направените по делото разноски.
Твърди се, че не подлежат на пряк или косвен контрол действията на
съдебния изпълнител, включително постановлението му от 26.11.2018г. за
овластяване на кредитора АППК да предяви иска.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е конститутивен иск от АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ
ПРЕПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (АППК) против ответника „Калиопа“ ЕООД с
правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване на търговското
дружество „Калиопа“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, Област София, Община Столична, район „Лозенец“,
бул. „Христо Смирненски“ № 32, представлявано от управителя Й. М. Д., с
оглед удовлетворяване на съдебно установени вземания на АППК срещу
„Нова Калиопа“ АД – едноличен собственик на капитала на „Калиопа“ ЕООД
в рамките на последващо производство по ликвидация на прекратеното
дружество.
В исковата си молба от 14.02.2020г. ищецът излага, че е взискател по
изпълнително производство - изп.дело 20187670400688 по описа на ЧСИ
с peг. № 767 Г. Г. с район на действие ОС – Силистра срещу длъжника „Нова
Калиопа“ АД. Изпълнителното производство е образувано за принудително
удовлетворяване на парични вземания по:
1/изпълнителен лист от 28.11.2006г., издаден въз основа на влезли в
сила Решение № 9/12.04.2005 г. по т.д. № 45/2004 г. на ОС - Силистра и
Решение № 244/15.12.2005 г. на Апелативен съд - Варна по в.т.д. № 258/2005
г., в полза на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), съгласно
който „Нова Калиопа“ АД е осъдена да заплати на АСК, както следва:
- сумата от 332 990,03 щ. долара, представляваща стойността на
неизплатените първа, втора, трета, четвърта и пета годишни разсрочени
вноски по договора за приватизация на 80% от дружествените дялове на
„Калиопа“ ЕООД с падежи съответно на 03.07.2000г., 2001г., 2002г., 2003г. и
2004г.;
- сумата от 145 335,01 щ. долара, представляваща неустойка
за просрочие върху всяка от неизплатените първа, втора, трета, четвърта и
пета годишни разсрочени вноски по приватизационния договор от
03.07.2000г. за периода от 04.07.2000г. до 02.08.2004г.;
- сумата от 66 679,48 щ. долара, представляваща стойността на част от
първоначална, първа, втора, трета и четвърта годишни разсрочени вноски от
2
цената по договора за продажба на 20% от дружествените дялове от
„Калиопа“ ЕООД от 11.02.1999г.;
- сумата от 26 338, 64 щ. долара, представляваща неустойка
за просрочие върху всяка от неизплатените първоначална, първа, втора, трета
и четвърта годишни вноски по приватизационния договор от 11.02.1999г. за
периода от 12.02.1999г. до 02.08.2004г.;
- сумата от 228 521,55 щ. долара, представляваща стойността на
останалите 4 (четири) вноски от покупната цена по приватизационния
договор от 03.07.1998г. с падежи 03.07.2005г., 2006г., 2007г. и 2008г., ведно
със законната лихва върху нея в щ. долара, считано от датата на завеждане на
иска - 01.09.2004г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 72 104,31 щ. долара, представляваща стойността на
останалите 5 (пет) годишни вноски от покупната цена по договора за
приватизационна продажба от 11.02.1999 г. с падежи 11.02.2005г., 2006г.,
2007г., 2008г. и 2009г., ведно със законната лихва върху нея в щ. долара,
считано от датата на завеждане на иска - 01.09.2004г. до окончателното й
изплащане.
2/ изпълнителен лист от 03.08.2011г. изд. въз основа на влязло в сила
Решение № 16/03.06.2008г. по т.д. № 33/2008г. на ОС - Силистра, във връзка с
Решение № 5/07.01.2011 г. по т.д. № 499/2010г. на Апелативен съд - Варна,
влязло в сила на 25.02.2011г.., с което е осъдил „Нова Калиопа“ АД да
заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК),
като правоприемник на АСК, сумата от:
- 258 408,05 щ. долара, представляваща договорна неустойка за
периода 01.03.2005г. - 04.02.2008г., както и 7 214,50 лв., представляващи
разноски по делото.
Ищецът излага, че ответното търговско дружество „Калиопа“ ЕООД е
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Област София, Община Столична, район „Лозенец“,
бул. „Христо Смирненски“ № 32, с предмет на дейност „производство и
търговия в страната на шивашки изделия“ и с капитал 37 700 лв. с едноличен
собственик на капитала „Нова Калиопа“ АД, ЕИК *********.
Изпълнителното производство против длъжника „Нова Калиопа“ АД е
образувано по молба на АСК с изх. № 11-00-2834/15.05.2007г. и въз основа на
ИЛ от 28.11.2006г. по т.д. № 46/04 г. на ОС - Силистра и по изп. дело №
24/2007г. на ДСИ при СИС към PC - гр. Дулово. Към него с молба с изх. №
92-00-23-1087/13.12.2012г. е присъединен ИЛ от 03.08.2011г., издаден по т.д.
№ 33/2008г. на ОС - Силистра. По молба с изх. № 92-00-10-224/30.03.2015г.
на АПСК, изп.дело № 24/2007г. е препратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ с peг. № 834 Е. Ю. с район на действие ОС
3
- Силистра, пред когото изпълнителното производство е преобразувано под
№ 20158340400084, съгласно съобщение с изх. № 1867/21.04.2015г. на ЧСИ Е.
Ю.. Впоследствие, по молба с изх. № 92-00-10-609/30.11.2017г. изпълнително
дело № 20158340400084 на ЧСИ Е. Ю. е препратено за продължаване на
изпълнителните действия и преобразувано под № 20187670400688 пред ЧСИ
с peг. № 767 Г. Г. с район на действие ОС - Силистра. По молба на АПСК с
изх. № 92-00-10-399/27.07.2018г. до ЧСИ с peг. № 767 Г. Г. за налагането на
запор върху притежаваните от „Нова Калиопа“ АД дялове от капитала на
„Калиопа“ ЕООД за обезпечаване изпълнението на вземанията в
изпълнителното производство, със запорно съобщение с изх. №
12053/07.08.2018г. ЧСИ е наложил запор върху всички дружествени дялове на
„Нова Калиопа“ АД с ЕИК ********* в търговско дружество „Калиопа“
ЕООД с ЕИК 82804983 за обезпечаване на изпълнението за вземания в
размер на 2 749 500, 32 лв., дължими на взискателя АПСК към
07.08.2018г. Запорът е вписан в търговския регистър към Агенция по
вписванията - Силистра на 05.09.2018г. Ищецът твърди, че с Постановление
от 26.11.2018г. ЧСИ Г. Г. е овластил взискателя по делото АПСК да предяви
иск пред Софийски градски съд за прекратяване на дружеството „Калиопа“
ЕООД с ЕИК *********.
С исковата молба се посочва, че в ДВ, брой 79 от 08.10.2019г. е
обнародван Законът за публичните предприятия (ЗППр.) Съгласно § 5, ал. 1
от ПЗР на ЗППр., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол
(АПСК) е преименувана на Агенция за публичните предприятия и контрол
(АППК), като по силата на §5, ал. 2, изр. 2-ро от ПЗР на ЗППр., висящите дела
към датата на влизането в сила на закона, по които страна е АПСК, се
продължават от АППК до тяхното приключване във всички инстанции. В
качеството си на правоприемник на АПСК, Агенцията е конституирана
като взискател в изпълнителното производство пред ЧСИ Г. Г..
Ищецът твърди, че съгласно удостоверение за размера на дълга по
висящото изпълнително дело № 20187670400688 с изх. № 333/10.01.2020 г. на
ЧСИ с peг. № 767 Г. Г., задължението на длъжника „Нова Калиопа“ АД към
АППК е в размер на: главница в размер на 378 609,93 лв. със законна лихва в
размер на 661 023,75 лв. за периода 01.09.2004г. - 10.01.2020г.; главница в
размер на 119 460,98 лв. със законна лихва в размер на 208 569,64 лв. за
периода 01.09.2004г. - 10.01.2020г.; 1 374 715,21 лв. - неолихвяеми вземания;
разноски по делата - 7214,50 лв. Същото отразява размера на дълга и
наложеният запор върху всички дружествени дялове на длъжника в
„Калиопа“ ЕООД, както и обстоятелството, че по изпълнителното
4
производство към дата 10.01.2020г. не са постъпили суми за удовлетворяване
на взискателя. Твърди се, че в АППК не са постъпили и доброволни плащания
от страна на длъжника, поради което ликвидното и изискуемо вземане на
кредитора е непогасено.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва пасивната процесуална
легитимация на ищеца, като твърди, че той няма качеството на взискател по
висящо изпълнително производство, тъй като същото е прекратено по силата
на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, респ. чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК
(отм.) и неговото превъзлагане, както и извършените изпълнителни действия
са незаконосъобразни. Прави възражение за погасяване на задължението по
давност.
Съдът след съвкупна преценка на доказателствата намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните и това се установява от представените по
делото доказателства, че въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2006г.,
издаден въз основа на влезли в сила Решение № 9/12.04.2005г. по т.д. №
45/2004г. на ОС - Силистра и Решение № 244/15.12.2005г. на Апелативен съд
- Варна по в.т.д. № 258/2005г., в полза на Агенцията за следприватизационен
контрол (АСК) и изпълнителен лист от 03.08.2011г. изд. въз основа на влязло
в сила Решение № 16/03.06.2008г. по т. дело № 33/2008г. на ОС - Силистра,
във връзка с Решение № 5/07.01.2011г. по т.д. № 499/2010г. на Апелативен
съд - Варна, влязло в сила на 25.02.2011 г. „Нова Калиопа“ АД гр.Дулово е
осъдено да заплати на АСК (чиито правоприемник е АППК) суми,
съставляващи цена по договор за приватизационна продажба, законна лихва
върху тях, неустойка за просрочие и разноски. По молба на Агенцията е било
образувано изпълнително производство за удовлетворяване на паричните
вземания, което е препратено за продължаване на изпълнителните действия
на ЧСИ с peг. № 834 Е. Ю. с район на действие - ОС - Силистра, пред когото
изпълнителното производство е преобразувано под № 20158340400084,
съгласно съобщение с изх. № 1867/21.04.2015 г. на ЧСИ Е. Ю.. Впоследствие,
по молба с изх. № 92-00-10-609/30.11.2017г. изпълнително дело №
20158340400084 на ЧСИ Е. Ю. е препратено за продължаване на
изпълнителните действия и преобразувано под № 20187670400688 пред ЧСИ
с peг. № 767 Г. Г. с район на действие ОС - Силистра. По молба на АПСК с
изх. № 92-00-10-399/27.07.2018г. до ЧСИ с peг. № 767 Г. Г. за налагането на
запор върху притежаваните от „Нова Калиопа“ АД дялове от капитала на
„Калиопа“ ЕООД за обезпечаване изпълнението на вземанията в
изпълнителното производство, със запорно съобщение с изх. №
12053/07.08.2018г. ЧСИ е наложил запор върху всички дружествени дялове на
5
„Нова Калиопа“ АД в търговско дружество „Калиопа“ ЕООД за обезпечаване
на изпълнението за вземания в размер на 2 749 500, 32 лв., дължими
на взискателя АПСК към 07.08.2018г.
От извършената справка в търговския регистър е видно, че запорът е
вписан в търговския регистър към Агенция по вписванията - Силистра на
05.09.2018г. под номер 20180905135410.
С Постановление от 26.11.2018г. ЧСИ Г. Г. е овластил взискателя по
делото АПСК да предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на
дружеството „Калиопа“ ЕООД.
От представеното по делото удостоверение с изх. № 333/10.01.2020г. на
ЧСИ с peг. № 767 Г. Г. за размера на дълга по изпълнително дело №
20187670400688 е видно, че задължението на длъжника „Нова Калиопа“ АД
към АППК е в размер на: главница в размер на 378 609,93 лв. със законна
лихва в размер на 661 023,75 лв. за периода 01.09.2004г. - 10.01.2020г.;
главница в размер на 119 460,98 лв. със законна лихва в размер на 208 569,64
лв. за периода 01.09.2004г. - 10.01.2020г.; 1 374 715,21 лв.
- неолихвяеми вземания; разноски по делата - 7214,50 лв. Същото отразява
размера на дълга и наложеният запор върху всички дружествени дялове на
длъжника в „Калиопа“ ЕООД, както и обстоятелството, че по изпълнителното
производство към дата 10.01.2020г. не са постъпили суми за удовлетворяване
на взискателя.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Исковата молба е предявена от лице, имащо качеството взискател, срещу
еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик
на капитала се твърди да е длъжникът на ищеца /а това не се оспорва и се
установява от приложеното изпълнително дело/. Наличието на висящо
изпълнително производство, обуславящо и легитимацията на ищеца като
взискател по него, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
на иска, който е конститутивен по своя характер, както се приема от теорията
и съдебната практика /Решение № 60/10.07.2013г. по т. д. № 134/12г. на първо
т.о. на ВКС, Решение № 76/1.07.14 г. по т.д. № 2163/13г. на второ т.о. на ВКС,
Решение № 104/10.07.14 г. по т.д. № 2144/13г. на второ т.о. на ВКС/.
Легитимацията на ищеца като взискател се установява на базата на
издаденото от съдия-изпълнителя постановление за овластяване, което
удостоверява, че към момента на постановяването му е налице висящо
изпълнително производство срещу длъжника, а овластеното да предяви иска
по чл. 517 ГПК лице е негов взискател. В случая възраженията на въззивника
са основани на твърдения за настъпило прекратяване на изпълнителното дело
преди издаването на постановлението за овластяване на основание чл. 433,
6
ал. 1, т. 8 ГПК.
За да удостовери висящността на изпълнителното производство и
правото на предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК съдебния изпълнител
издава акт за овластяване на кредитора, в настоящият случай с
Постановление от 26.11.2018г. ЧСИ Г. Г. е овластил взискателя по делото
АПСК да предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на
дружеството „Калиопа“ ЕООД. По съществото си така издаденото
постановление има характер на официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила. Опровергаването на официалният
свидетелствуващ документ следва да се извърши при условията на пълно и
главно доказване от страната, която черпи благоприятните последици от
доказването на този факт, а именно ответника и тъй като не са ангажирани
доказателства следва да е приеме, че официалното удостоверяване не е
опровергано. Съдът е обвързан от удостовереното в Постановление от
26.11.2018г. на ЧСИ Г. Г. за овластяване на кредитора да предяви иск по чл.
517, ал. 4 от ГПК и наличието на висящо изпълнително производство, по
което е наложен запор на всички дружествени дялове на „Нова Калиопа“ АД
в търговското дружество „Калиопа“ ЕООД.
Както наложеният запор върху дружествените дялове на длъжникът
„Нова Калиопа“ АД от капитала на ответника „Калиопа“ ЕООД, така и
постановлението на съдебния изпълнител за овластяване за предявяване на
иск по чл. 517, ал.4 ГПК, са осъществени при надлежно образувано и висящо
изпълнително производство, поради което са налице всички предпоставки за
предявяване на процесния конститутивен иск.
Искът по чл. 517, ал.3 от ГПК е предоставен на взискателя в
изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението
си и изпълнението е насочено срещу притежаваните от него дялове от
капитала на дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка
за упражняване на правото на иск за прекратяване на дружество с ограничена
отговорност е овластяването на взискателя от съдебния изпълнител. Актът на
съдебния изпълнител сочи взискателя, на когото е предоставено правото на
иск, и дружеството, спрямо което ще настъпят последиците от упражняването
на правото на ищеца в исковото производство. Уважаването на иска има за
последица извършването на ликвидация на прекратеното дружество, като
удовлетворяването на взискателя се осъществява в ликвидационното
производство.
Предпоставките за основателност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК са
императивно разписани в самия закон. Общите за ал. 4 и ал. 3 на посочената
разпоредба са: насочване на принудителното изпълнение върху дела на
ограничено отговорния съдружник в ответното дружество за удовлетворяване
на задължение към ищеца – взискател по изпълнението; налагане на запор
върху дела чрез вписването му в Агенцията по вписванията и овластяване на
7
взискателя да иска прекратяване на дружеството по съдебен ред. Тъй като
всички дялове от капитала на едноличното дружество с ограничена
отговорност се притежават от длъжника, в хипотезата на ал. 4 не се изисква
връчване на дружеството на изявление за прекратяване участието на
едноличния собственик на капитала и не се спазват изискванията на чл. 96, ал.
1 ТЗ. В този случай, аналогично и при иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, проверката
на съда се свежда до установяване наличието на законовите изисквания, без
да се доказва материалноправната легитимация на ищеца като кредитор на
длъжника, т. е. основанието на вземането е ирелевантно за съда, разглеждащ
иска по чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ГПК. Искът може да бъде отхвърлен
единствено в случай, че не е налице някоя от посочените предпоставки или в
срок до приключване на първото по делото заседание вземането на взискателя
бъде удовлетворено / чл. 517, ал. 4 изр. 2 ГПК/, тъй като предмет на иска по
чл. 517, ал.3 ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на
кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на
търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като
способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. При предявен
конститутивен иск по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК не може да се разглежда
спорът относно съществуване на вземането, чието принудително изпълнение
се цели с предприетия изпълнителен способ /така Определение № 6 от
08.01.2010г. по ч.т.д. № 401/2009г., II т.о. на ВКС и Определение № 86 от
04.02.2010г. по ч.т.д. № 903/2009г., II т.о. на ВКС/, поради което и
ответникът не може да противопоставя възражение, че изпълняемото право не
съществува, поради което и направеното от него възражение за погасяването
му по давност е недопустимо.
В настоящият случай, при кумулативното наличие на посочените в чл.
517, ал.3 от ГПК предпоставки: наложен запор върху дружествените дялове
на ограничено отговорния съдружник, с едноличен собственик на капитала
длъжникът по изпълнението; отправено от взискателя изявление до
дружеството за прекратяване на участието на съдружника; изтекъл
тримесечния преклузивен срок, нарочно овластяване на взискателя да
предяви иск за прекратяване на дружеството и липса на плащане или
удовлетворение по друг начин, предявеният на основание чл. 517, ал. 3 от
ГПК следва да бъде уважен.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Последната представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира разноски в
размер на 300, 00 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение, което
следва да й бъде присъдено в цялост.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260540 от 11.12.2020г. по т.д. №
336/2020г. на Софийски градски съд, VІ- 14 състав.
ОСЪЖДА „КАЛИОПА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Област София, Община Столична, район
„Лозенец“, бул. „Христо Смирненски“ № 32 да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (АППК) на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 300 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9