Мотиви
към присъда по НОХД № 259/2019 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимия С.Н.В. за престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК - за това, че на
01.11.2018 год. в с. Дерманци, обл.Ловеч, след като на 24.10.2018год. намерил
чужда движима вещ - мобилен телефон с ИМЕИ 358952088157789 на стойност 230.00
лв., собственост на Л.А.А. и ползвана от Д.П.М., в продължение на една седмица
не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.
В съдебното производство съдът прие за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявения от Л.А.А. против подсъдимия С.Н.В. граждански
иск за сумата от 230,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 01.11.2018
г. до окончателното изплащане, а Л. А.А. бе конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание представителят на РП Луковит поддържа
така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че същото е безспорно
доказано, поради което моли съда да признае подсъдмия за виновен в
извършване на престъплението по обвинението. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност, предлага на подсъдимия да се наложи наказание глоба
в размер под средния предвиден в закона, а именно 150 лева.
Защитникът счита, че от събраните
доказателства се потвърждава фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт. Пледира наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл. 55,
ал.1, т. 1 НК - под минимума, предвиден в закона, като изтъква смекчаващо
отговорността обстоятелство, че същият е възстановил част от стойността на
инкриминираната вещ.
Подсъдимият дава обяснения, признава,
че е намерил инкриминирания телефон, продал го е защото "децата няма какво
да ядат", а и не е знаел, че е на гражданския ищец. Не взема становище по
въпроса за вината. В последното заседание, в което се проведоха съдебните
прения, не се явява и не взема становище.
Гражданският ищец моли за частично
уважаване на гражданския иск.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
С.Н.В. е роден на *** ***, български гражданин, българин, основно образование,
неженен - живее на семейни начала, работи като общ работник в строителството,
осъждан, ЕГН **********.
На
18.08.2018год. св. Л.А.А. закупил на лизинг мобилен телефон марка „Samsung"
модел „ J 3" с IMEI 358952088157789. След тази дата мобилният апарат се
ползвал от сина му, св. Д.П.М. със СИМ-карта с мобилен номер *********.
На
24.10.2018год. около обяд св. М. се прибрал с автобус от гр. Луковит в с.
Дерманци и потеглил от центъра на селото към дома си на ул. Л.К.**. Телефонът
се намирал в джоба на панталона му, като на улицата на агро-аптеката той
изпаднал на земята, което св. М. не усетил. Едва когато се прибрал в дома си
установил липсата на телефона.
По
същото време, подс. В. минал по улицата и видял падналия на асфалта мобилен
телефон. Взел го и го отнесъл в дома си. Междувременно, св. М. позвънил
неколкократно на телефона си от мобилния апарат на своя близка, като
първоначално телефонът давал свободно, а после някой от отсрещната страна
прекъсвал връзката.
След
17ч. подсъдимият В. разглобил намерения от него телефон и изхвърлил СИМ-
картата на св. М., като на нейно място сложил своята СИМ-карта с номер **********.
Тъй като не могъл да използва телефона поради наличието на парола, още същата
вечер обвиняемият го продал на св. В.С.Б. за сумата от 20лв. Няколко дни
по-късно последният изгубил телефона и понастоящем неговото местонахождение не
е известно.
В
рамките на извършената предварителна проверка по жалбата на св. А. е била
изискана справка от мобилните оператори и установено, че за времето от 17.40ч.
до 18.20ч. на 24.10.2018год. инкриминираният мобилен телефон е сработвал със
СИМ- карта с номер **********, регистрирана на името на подсъдимия С.В..
Видно
от справка от РУ - Луковит /л.34 от ДП/ в седмодневен срок след процесната дата
не е постъпвал сигнал за намерен мобилен телефон с характеристиките на
процесния.
Видно
е от показанията на свидетелите А. и М., че подсъдимият В. не ги е уведомявал
за това, че е намерил мобилния телефон.
Съгласно
заключението на назначената в ДП оценителна експертиза , което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, стойността на вещта към процесната дата
възлиза на сумата 230.00лв.
Установява
се от показанията на гражданския ищец Л.А., че след образуване на съдебното
производство подсъдимият му е възстановил частично вредите, като му е превел
чрез пощенски запис сумата от 100 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от гласните
доказателства - обясненията на подсъдимия, показанията на св. Л.А.А., св. Д.П.М.,
св. К.Т.Д., св. В.С.Б. /на последния показанията от досъдебното производство
приобщени чрез прочитане по реда на чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК/, от заключението на съдебно-оценителната
експертиза, както и от писмените доказателства - справка от РП - Луковит,
докладна записка, договор за мобилни услуги,
договор за лизинг, характеристична справка, справка за съдимост и др.
Доказателствата
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи. Всички доказателствени източници са еднозначни помежду си,
като не се констатират някакви несъответствия и разминавания между тях, поради
което и съдът намира обвинителната теза за напълно доказана и обоснована.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изпълнително
деяние на престъплението по чл. 207, ал.1 НК се осъществява чрез
бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица на
собственика, на този, който я е загубил, или на властта за това, че вещта е у
него. Присвояването на намерена вещ е формално престъпление, което се
осъществява единствено чрез бездействието на субекта и се счита довършено с
изтичане на едноседмичния срок от намирането на вещта.
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 207
ал.1 НК.
От обективна страна същият безспорно е осъществил
процесното деяние, тъй като на 01.11.2018 год. в с. Дерманци, обл.Ловеч, след
като на 24.10.2018год. намерил чужда движима вещ - мобилен телефон с ИМЕИ
358952088157789 на стойност 230.00 лв., собственост на Л.А.А. и ползвана от Д.П.М.,
в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или
на този, който я е загубил.
От
субективна страна подсъдимият е извършил
деянието при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че намерената вещ е
чужда, но не е изпълнил задължението си да съобщи за нея, вместо това се е
разпоредил с нея като я продал на св. В.Б. за сумата от 20.00 лева.
Поради
това съдът призна подсъдимия С.Н.В. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 207, ал.1 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО.
За престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства: направеното още в хода на досъдебното производство
самопризнание, обстоятелството, че е възстановил на гражданския ищец частично причинените вреди, като му е заплатил сумата
от 100 лева, а като отегчаващи обстоятелства: предишните осъждания за
престъпления от общ характер.
С
оглед на това при превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът
наложи на подсъдимия наказание глоба в минимален размер, а именно 100 лева,
която да заплати в полза на държавата.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С
оглед признаване подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му
престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК и признанието на гражданския ищец, че
подсъдимият му е възстановил частично вредите, като му е заплатил сумата от 100
лева, съдът намери предявеният граждански иск за частично основателен и
доказан за сумата от 130 лева. В този
размер съдът уважи гражданския иск, а за разликата над 130 лева до пълния
предявен размер от 230 лева, отхвърли иска.
С оглед уважения размер на гражданския иск подсъдимият С.Н.В. бе осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Луковит сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Н.В. да заплати
направените входа на досъдебното производство разноски в размер на 58,60 лева
по сметка на ОДМВР Ловеч, както и разноските направени в съдебното производство
в размер на 55,06 лева по сметка на РС - Луковит.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: