№ 1241
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720102675 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявени са искове от Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М.
САК
СРЕЩУ
МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район
Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С.
с пр.осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на клаузата предвидена в чл.10 от
Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 сключен между страните, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 172.80лв. , като нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 чл.19 ЗПК както и по чл.143 ал.1 ЗЗП, чиято невалидност иска да се прогласи
Претендира и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че:
- между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски
кредит от разстояние № 149910 – в размер 300лв. като обща сума за връщане е 336.90лв. и е
предвидена неустойка в общ размер 172.80лв. която е начислена на ищцата, тъй като не е
представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора, като
месечната погасителна вноска е станала 84.95лв. а общата сума за връщане става 509.70лв.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете, с доводи, че договорът бил действителен, а всички получени Моли
отхвърляне на исковете.
Предявен е НАСРЕЩЕН осъдителен ИСК от МАКРОАДВАНС АД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София район Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С.
СРЕЩУ
Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М. САК
А именно : да бъде осъдена последната да заплати на посочените дължими суми по
Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 – в размер 300лв и приложим към него
Погасителен план, приложение и ОУ, а именно : главница в размер 300лв. ведно със законната
лихва за забава от подаване на насрещния иск 06.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите,
както и разноските по делото.
Отговор по насрещния иск не е постъпил в срока по чл.131 ГПК
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение
по Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 – в размер 300лв. като обща сума за
връщане е 336.90лв. и е предвидена неустойка в общ размер 172.80лв. която е начислена на
ищцата, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в договора, като месечната погасителна вноска е станала 84.95лв. а общата сума за
връщане става 509.70лв.
По договора предоставената от ответника парична сума в размер на 300 лв. е изцяло усвоена от
кредитополучателя ищец. Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото
облигационно отношение, обективирано в представения екземпляр на договор и погасителния
план към него.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр.
чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
2
23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на
законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната
Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за
сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на
разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се
предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това,
дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава
своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин.
В конкретния случай в спорните между страните клаузи на раздел I. Цел и предмет на договора, в
срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита,
кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и общите
условия.
Съгласно чл.10 в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по
кредита съгласно сроковете и условията на цитираните по-горе или действието на обезпечение
бъде прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за
всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката претендиран в
казуса е 172.80лв.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9
ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва
размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва: изискуемост на главното
задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като примерни критерии дали неустойката излиза извън присъщите й
три функции, в същото тълкувателно решение са посочени:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
3
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 10 от договора с останалите
клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото парично задължение в
размер на 172.80 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а
представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на
предоставения от него финансов ресурс.
Така в Договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави поне едно от
следните обезпечения: поръчителство на две физически лица, които отговарят на изискванията
посочени пак там, или банкова гаранция.
В цитираната вече норма е предвидено, че ако надлежното обезпечение не бъде
предоставено в тридневен срок от сключване на договора се дължи неустойка в определения
размер. Видно от приложения по делото погасителен план неустойката е включена в стойността на
месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на
договора и преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните
компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки един
месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.
В договора е предвидено, че поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като
всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния
доход в размер на 1500 лв.;
От посочените констатации следва несъмненият извод, че сумата 172.80 лева е въведена в
процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за
предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът,
по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за
кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката – като
скрита добавка към възнаградителната лихва.
Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че тази сума не
представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Нещо повече, от начина на калкулиране и
предвидения начин на издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително
„възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на
4
чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в
общия размер на ГПР по договора.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен,
поради което следва да бъде прогласена нищожността на клаузата предвидена в чл.10 от Договор
за потребителски кредит от разстояние № 149910 сключен между страните, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 172.80 лв. , като нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 чл.19 ЗПК както и по чл.143 ал.1 ЗЗП, чиято невалидност иска да се прогласи
По насрещния иск :
С оглед констатациите по-горе, а именно – за нищожност на клауза от процесния договор,
то остава неоснователен и недоказан предявения осъдителен насрещен иск, който се основава на
нищожна клауза на един и същ договор.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал. 1 ГПК. Ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК, по който съдът намира че такива са установени в размер на
50лева /за държавна такса/, като ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.
На основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д.М., САК следва да се присъди сумата 360
лева -адвокатски хонорар за представителство по делото, както и сумата 360лв. с оглед отхвърляне
на насрещния иск
По възражението за прекомерност на адв.възнаграждения – съдът не възприема подобно
гледище, тъй като размерът е съобразен с мин.размери, и по двата иска, и е с оглед изхода на спора
Водим от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА на клаузата предвидена в чл.510 от Договор
за потребителски кредит от разстояние № 149910 предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 172.80лв сключен между
Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М. САК
и
МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район
Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С.
а именно , предвиждаща заплащането на неустойка в размер 172.80 лв. , на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 чл.19 ЗПК както и по чл.143 ал.1 ЗЗП,като невалидна
5
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения НАСРЕЩЕН ИСК от
МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район
Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С.
СРЕЩУ Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник и чрез адв.Д. М. САК
А именно : за осъждане последната да заплати на посочените дължими суми по
Договор за потребителски кредит от разстояние № 149910 и приложим към него Погасителен
план, приложение и ОУ, а именно : главница в размер 300лв. ведно със законната лихва за забава
от подаване на насрещния иск 06.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С. , на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на Б. Д. Б. ЕГН ********** с.******** общ.Перник разноски 50лв. направени за
държавна такса
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Средец ул.Раковски 147 ап.14 предст. от В.Г.С. , на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на адвокат Д.М. САК,
на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата 360 лева с оглед изхода на иска, и 360лв. с оглед
отхвърляне на насрещния иск,представляващи адвокатски хонорар за процесуално
представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6