Определение по дело №1090/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 737
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20195610101090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                            ОПРЕДЕЛЕНИЕ
  

                                гр.Димитровград,21.06.2019 год.

 

Димитровградският районен съд,в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   Председател:Гергана Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело №1090 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, взе предвид:

Съдебното производство пред Районен съд-Димитровград е образувано по искова молба на  Т.Х.М., ЕГН-**********, в лично качество и в качеството на майка и законна представителка на малолетното дете А.П.П., ЕГН ********** и П.К.П., ЕГН **********, в лично качество и като баща и законен представител на малолетното дете-А.П.П. , ЕГН ********** с адрес *** срещу Окръжен съд-Стара Загора за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 15000 лева/ по 5000 лева за всеки един от тримата/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-морални вреди, болки, страдания, притеснения и лишения, ведно със законната лихва, считано от датата на задържането на малолетното дете в Затвора Сливен  до окончателното изплащане, които вреди са пряко следствие от действия на Старозагорския окръжен съд с постановяване на решение № 11/ 23.01.2018 г. по ЧНД 519/ 2017 г., с което незаконно настанил малолетното дете в Затвора, съгласно взета спрямо майката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и постановил предаването му на Белгийските власти.

От изложените в исковата молба факти и обстоятелства  може да се направи обоснован извод, че искът е недопустим, тъй като претенцията на ищците не попада в хипотезите на чл.2,ал.1,т.1,пр.3-то и т.5 от ЗОДОВ (чл.2,ал.1,т.4 и т.5 от ЗОДОВ-ред.преди ЗИД на ЗОДОВ-Д.В.бр.38 от 18.V.2012г.),единствено при които съдът е легитимиран да представлява държавата.

С Тълкувателно решение №5 от 15.VІ.2015 г. по тълкувателно дело  №5/2013г. на ОСГК на ВКС на РБ бе даден отговор на пораждащия до този момент противоречива съдебна практика по чл.290 от ГПК въпрос ”Легитимиран ли е съдът да представлява държавата  по искове за вреди по чл.2 ЗОДОВ и в кои случаи ?”.

Според посоченото тълкувателно решение, което е задължително и за настоящия съдебен състав при прилагане нормите на ЗОДОВ,”Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 от ЗОДОВ/ред.преди ЗИД на ЗОДОВ-Д.в.бр.38 от 18.V.2012г./ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно”.

Даденото тълкувателно разрешение касае пасивната легитимация на съдилищата и допустимостта на предявените срещу тях искове по чл.2 от ЗОДОВ.Абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване правото на иск против съдилищата за обезщетения по ЗОДОВ са ясно очертани и изчерпателно изброени в тълкувателното решение и те не са налице в процесния случай при предявения иск срещу Окръжен съд-Стара Загора.

Липсата на положителните  процесуални предпоставки за  предявения иск  срещу Окръжен съд-Стара Загора води до недопустимост на този иск и на образуваното въз основа на него съдебно производство.

           С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе, Районен съд-Димитровград  намира,че  производството срещу ответника е недопустимо поради образуването му по недопустим иск при липса на пасивна процесуална легитимация.Поради това същото производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.129,ал.3 във връзка с чл.127,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК и чл.130 от ГПК, Димитровградският районен съд

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВРЪЩА исковата молба на Т.Х.М., ЕГН-**********, в лично качество и в качеството на майка и законна представителка на малолетното дете А.П.П., ЕГН ********** и П.К.П., ЕГН **********, в лично качество и като баща и законен представител на малолетното дете-А.П.П. , ЕГН ********** с адрес ***, против Окръжен съд-Стара Загора за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 15000 лева/ по 5000 лева за всеки един от тримата/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-морални вреди, болки, страдания, притеснения и лишения, ведно със законната лихва, считано от датата на задържането на малолетното дете в Затвора Сливен  до окончателното изплащане, които вреди са пряко следствие от действия на Старозагорския окръжен съд с постановяване на решение № 11/ 23.01.2018 г. по ЧНД 519/ 2017 г., с което незаконно настанил малолетното дете в Затвора, съгласно взета спрямо майката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и постановил предаването му на Белгийските власти, поради недопустимост на предявения с тази искова молба иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1090/2019 год. по описа на Районен съд-Димитровград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Хасково в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

                                                      СЪДИЯ: