РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Велико Търново, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20244001000135 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 40/ 11.04.2024г. по т. д. №102/2023 год. ОС- Плевен е
осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК000694286, гр.София,
район „Триадица“, ********, представлявано заедно от Изпълнителните
директори Н. Д. Ч. и И. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на К. К. /C. C./, ЕГН***********,
с постоянен адрес: Република Румъния, окръг Калараш, с. Драгалина, махала
„Дражна нова“, ********, сумата от 160 000,00 лв. /сто и шестдесет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни
увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 19.08.2019г., по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна
полица № BG/03/119000183501, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция- 09.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната
сума от 300 000,00 лв. е отхвърлил иска.
Присъдени са и разноски.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от К. К.
/C. C./, чрез адв. Й., в частта, в която искът е отхвърлен над сумата 160 000
1
лева до претендираният размер от 300 000 лева. Излагат се съображения за
заниженост на определеното обезщетение в противоречие с принципа на
справедливост и съдебната практика при компенсиране на вреди от това
естество. Твърди се, че е несправедливо телесното здраве и психологичните
травми да се оценяват спрямо съдебната практика от преди 7-8 години, когато
премиите и лимитите на застраховката „ГО" са били по- ниски. Получените
увреждания довели до реална опасност за живота на пострадалата,
оздравителния процес продължил повече от една година, интензитета на
болките през първите 6 месеца бил изключително силен и към настоящият
момент били налице затруднения в походката. Все още при промяна на
времето пострадалата изпитвала силни болки, които най- вероятно ще
продължат през целия й живот, особено в областта на корема, което е
вследствие на претърпяната операция, трябвало да спазва до края на живота
си хранителна диета и да взема медикаменти. Всичко това водело до
невъзможност за пълно възстановяване и пълноценност в ежедневието. Не
било отчетено, че в Република Румъния стандартът на живот е по- висок.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част, да се
присъди пълният претендиран размер на обезщетението, както и
възнаграждение по чл. 38 ЗА на адв. Й..
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, чрез адв. К., в частта, с която застрахователното
дружество е осъдено да заплати на К. К. сумата над 100 000 лева до 160 000
лева- т.е. за сумата от 60 000 лева. Излагат се съображения, че определеното
обезщетение е завишено и несъразмерно с вредите, като противоречи на
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът приел
продължителност на оздравителният процес 11- 12 месеца, като се позовал на
писменото заключение на вещото лице, но в открито съдебно заседание, след
изслушване показанията на свидетелите Б. К. и К. Н., вещото лице заявило, че
ищцата практически се е възстановила след като се е върнала на работа.
Възможността след това да е търпяла силни и интензивни болки, не била
доказана по безспорен начин. Напротив- вещото лице посочило, че е
възможно да има инцидентни болки, които не се отразяват съществено на
ежедневната, битова и трудова дейност, а освен това няма данни за
инвалидизация. По делото липсвала медицинска документация за усложнения
при възстановителния процес като парези или парализи. Факта, че ищцата е
започнала работа, означавал, че не съществува необходимост от домашно или
болнично лечение и възстановителният процес е приключил. Макар формално
да е посочил в мотивите на решението изводите на вещото лице д-р Д. Д.,
съдът реално не отчел същите при определяне размера на обезщетението, а
именно, че: макар да не се изключва вероятността при промяна на времето или
при физическо натоварване ищцата да се оплаква от болки в кръста, те нямат
съществено практическо значение за нейната ежедневна битова и трудова
дейност; затрудненията в походката поради частична пареза в резултат на
фрактурата на гръбначния стълб е съвсем лекостепенна и също не пречи на
2
ежедневната битова и трудова дейност; проблемите със стомашно чревния
тракт не са усложнение, а естествена последица от оперативното лечение.
След като възстановителният процес е приключил до шест месеца от
увреждането, работоспособността на ищцата е възстановена изцяло и без
усложнения, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 160 000 лева се явявало прекомерно с оглед действителния обем и
интензитет на претърпените болки и страдания, а също така и съобразно
съдебната практика при такъв тип увреди.
Претендира се решението да се отмени в обжалваната част и да се
присъдят разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото,
становищата на страните и възраженията във въззивната жалба, предвид
правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на
ответника „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, като
застраховател на гражданската отговорност за л.а. „Лексус СТ200Н" с рег. №
СС 27****, с които е причинено произшествието, в резултат на което е
пострадала ищцата- пътник в другият автомобил марка „Рено", модел „Меган"
с румънска peгистрация № CL 25 ТСВ, управляван от Б. К.. Елементите от
правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице.
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина /влязла в сила присъда по НОХД № 1800/2021г. по
описа на РС- Плевен/; наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
"гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което
искът е доказан по основание.
Механизмът на произшествието не се спори и е установен, както и
получените от пострадалата увреждания- чрез медицинска експертиза, приета
като доказателство по делото от първата инстанция и неоспорена от страните.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
С обжалваното решение ОС- Плевен е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 160 000 лева, като е посочил, че
преценява всички обстоятелства от значение за същия: вида и характера на
получените от ищцата увреждания на здравето; продължителността и
интензивността на търпените неблагоприятни въздействия върху
неимуществената сфера- оздравителен процес 11-12 месеца; тежкото общо
състояние, в което се е намирала пострадалата непосредствено след
инцидента, вследствие получените телесни увреждания, причинили
3
разстройство на здравето, временно опасно за живота; претърпяните тежка
коремна операция и операция на поясния отдел на гръбначния стълб;
търпяните болки и страдания, които особено през първите 6 месеца са били
много силни до средно интензивни.
Първата инстанция е приела, че вследствие процесното ПТП К. К. е
претърпяла тежка съчетана травма със сериозен интензитет, която
първоначално е била временно опасна за живота, възстановяването е било
тежко и продължително, пострадалата е имала нужда от помощ в ежедневието
си в продължение на шест месеца, но същевременно по делото не се съдържат
доказателства, от които да се установява трайна или намалена
работоспособност при ищцата, установена с медицинска документация,
пострадалата е практически възстановена, работи, последиците от
травматичните увреждания не водят до значителна неблагоприятна промяна в
начина й на живот.
Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Плевен за доказаност
на претенцията за обезщетение на пострадалата над сумата 120 000 лева за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, като над тази сума намира същата
за завишена и неотговаряща на претърпените болки и страдания, на принципа
на справедливост и социално- икономическите условия на живот в страната
към момента на произшествието- 19.08.2019г.
Видно от данните по делото и заключението на вещото лице д-р Д.,
пострадалата е получила в резултат на пътно- транспортното произшествие
следните травми: генерализирана контузия на меките тъкани на тялото и
крайниците; тежка коремна травма с разкъсване на мускулите на предната
коремна стена и разкъсване на две места на тънките черва и на техния връзков
апарат /опорак/ и масивен излив на кръв в кухината на малкия таз; счупване на
тялото на трети поясен прешлен, довело като усложнение до пареза на
долните крайници; тежък травматичен и хеморагичен /кръвозагубен/ шок,
обуславящ реална опасност за живота.
От заключението на вещото лице и заявеното от същото в с.з. на
18.03.2024г. пред ОС- Плевен, се установява, че продължителността на
оздравителеният процес е до една година, като предвид показанията на
свидетелите може да се приеме, че по- тежките и средни болки са били до
около шест месеца. Вещото лице е посочило също, че ищцата е практически
възстановена, тъй като се е върнала работа 6 месеца след произшествието, но
е възможно няколко месеца след това да продължава да търпи болки и
страдания, възможно е и при промяна на времето също да търпи болки, но е
заявило, че „това са инцидентни неща“.
Действително, пострадалата е претърпяла две операции- извършена по
спешност коремна операция, състояща се в евакуация на натеклата се кръв,
спиране на кървенето, отстраняване на разкъсаните и контузени участъци от
тънките черва и след това възстановяване на тяхната цялост и чревния пасаж с
хирургични шевове, т.нар. латеро- латерална анастомоза; операция на поясния
4
отдел на гръбначния стълб, на който е извършена имобилизация с метални
плаки и винтове /след транспортирането й с хеликоптер в Република
Румъния/, което обосновава по- високият размер на обезщетение.
Същевременно обаче, както е посочило вещото лице, ищцата е
практически възстановена, върнала се е на работа 6 месеца след
произшествието, няма установена трайна или намалена работоспособност и
последиците от травматичните увреждания не водят до значителна
неблагоприятна промяна в начина на живот. При последващо посещение в
Спешна университетска болница в гр. Букурещ около месец след изписването
на К. К. е установено, че не се налага повторен прием в болница, не се
предписват лекарства, както и не е дадена препоръка за медицинско
обслужване в домашни условия, тъй като не е необходимо, а във връзка с
оплаквания, свързани със стомашно- чревния тракт около година след
инцидента е дадена препоръка за диета и избягване на определени
медикаменти, както и е предписано лечение за около месец.
Следва да се вземе предвид също, че оплакванията на ищцата, свързани
със стомашно- чревния тракт са остатъчно явление от коремната операция, а
не усложнение, както е пояснило вещото лице. Възможността при промяна на
времето или при физическо натоварване, пострадалата да се оплаква от болки
в кръста, е само вероятност, а твърдяните затруднения в походката, поради
частична пареза в резултат на фрактурата на гръбначния стълб, е съвсем
лекостепенна и не пречи на ежедневната битова и трудова дейност. По делото
няма твърдения и данни претърпяното от ищцата произшествие да е
причинило депресивни и/ или психологични разстройства, които да са довели
до нарушаване на социалните, професионални и други важни области на
функциониране.
Предвид гореизложеното, при съобразяване на горните обстоятелства,
както и на общите икономически условия в страната към момента на
настъпване на произшествието- 19.08.2019г., въззивният съд счита, че за
справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да бъде приет размер на
обезщетението за неимуществени вреди не по- висок от 120 000 лева, който
напълно адекватно и изцяло обезщетява претърпените болки и страдания.
Този размер е съобразен и с принципа на справедливостта и социално-
икономическите условия на живот в страната към 2019г. /минимална заплата
за страната 560 лева/, тъй като обезщетението се определя към момента и
мястото на извършване на деликта.
Гореизложеното обуславя отмяна на първоинстанционното решение в
частта за уважаването на иска за неимуществени вреди за разликата над 120
000 лв. и отхвърлянето му над тази сума до присъдените 160 000 лв., ведно
със законната лихва от 09.07.2021г.
Разноски: С оглед изхода на делото адвокатското възнаграждение на адв.
Ю. Й. за първата инстанция е в размер на 9450 лева /определено по чл. 38 ЗА/,
а за въззивната инстанция- 400 лева /при неоснователна въззивна жалба само
5
за подаване отговор на въззивната жалба на застрахователя/.
К. К. следва да бъде осъдена да заплати на застрахователното дружество
разноски в размер на сумата 12 744 лева- лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за първата инстанция. На застрахователната компания следва
да се присъдят и разноски за въззивното производство, съобразно уважената
част от жалбата, в размер на сумата 800 лева- предвид представените
доказателства за разноски за ДТ. Общо разноски за двете съдебни инстанции-
13 544 лева / 12 744 лева адвокатоско възнаграждение за първата инстанция и
800 лева ДТ за въззивното производство/.
Даденият ход на делото по същество пред въззивната инстанция не може
да бъде отменен, за да се представи списък на разноски по чл.80 ГПК от
застрахователната компания. Присъждане на разноски е поискано с
въззивната жалба, като към същата е следвало да се представят и
доказателствата за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както
е представено банково бордеро за внесена ДТ. Като не е направила това
своевременно, вкл. от насрочване на делото до провеждане на откритото с.з.,
страната сама не е упражнила правата си, за разлика от другата, чийто
представител се е явил пред съда и е упражнил правата на упълномощилото го
лице.
Решението на първата инстанция следва да се отмени и в частта, в която
застрахователната компания е осъдена да заплати ДТ над сумата 4 800 лева и
разноски към бюджета върху уважената част от иска в размер над 390 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 40/ 11.04.2024г. по т. д. №102/2023г. на ОС-
Плевен, в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата
над 120 000 лева, до размер на 160 000 лева- обезщетение, дължимо на
основаниечл.432 ал.1 КЗ, ведно с лихвата от 09.07.2021г., както и в частта, в
която застрахователната компания е осъдена да заплати ДТ към бюджета
върху уважената част от иска в размер над сумата 4800 лева, разноски по
сметка на съда /за вещо лице и преводач/ над сумата 390 лева и изцяло в
частта за адвокатските възнаграждения, вместо което постанови:
Отхвърля иска с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, предявен от К. К. /C.
C./ , ЕГН ***********, с постоянен адрес: Република Румъния, окръг
Калараш, с. Драгалина, махала „Дражна нова“, ********, против ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
район „Триадица“, ********, за сумата над 120 000 лева, до размер на
присъдените 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 19.08.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане.
Осъжда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
6
ГРУП“ ЕАД , ЕИК *********, да заплати на адвокат Ю. Й. сумата 9850 лева
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Осъжда К. К. /C. C./ , ЕГН ***********, да заплати на „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за двете
съдебни инстанции в размер на сумата 13 544 лева.
Потвърждава решение № № 40/ 11.04.2024г. по т. д. №102/2023г. на ОС-
Плевен в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7