Решение по дело №45/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 26
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20223520200045
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Попово, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
в присъствието на прокурора Пл. Ст. Тр.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20223520200045 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ЕРДЖ. Н. ИСМ. - роден на г. в гр. П., бълг. гр., пост.
адрес с. С., ул. „В.Т.“ № , грамотен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 24.02.2022г., около 10.50-11.00 часа, по пътя между с. Баба Тонка и с. Славяново, е
управлявал МПС - лек автомобил „С. И.а" с № на рама , който не е бил регистриран по
надлежния ред, съгласно чл. 140 от ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР, в сила
от 14.04.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
МПС и ремаркета, теглени от тях - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради
което на основание чл. 78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за
извършеното престъпление, като МУ НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/, която да се заплати в полза на Съдебната власт по
бюджетната сметка на Поповския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес, пред
Търговищкия окръжен съд, по реда на Глава ХХI от НПК.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НАХД № 45/2022г. по описа на ПпРС

Производството по делото е образувано по внесено постановление на Районна
прокуратура гр.Търговище, ТО- Попово с предложение за освобождаване на основание чл.
78а от НК на обвиняемия Е.Н. И. от с.С., общ.П., от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
това, че: “ 24.02.2022г., около 10.50-11.00 часа, по пътя между с. Баба Тонка и с. Славяново,
е управлявал МПС - лек автомобил „С.И." с № на рама , който не е бил регистриран по
надлежния ред, съгласно чл. 140 от ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР, в сила
от 14.04.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях“.
В съдебно заседание, представителят на РП гр.Търговище, ТО- Попово поддържа
повдигнатото обвинение и направеното предложение, като пледира за налагане на наказание
в минималния размер предвиден в закона.
Обвиняемият се явява лично, като не оспорва, че е извършил деянието, така както е
посочено в постановлението на РП гр.Търговище, ТО- Попово. По същество пледира за
налагане на минимално наказание.
След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият Ерджан Неждиев Исмаилов е неправоспособен водач, като към датата
на извършване на инкриминираното деяние и към настоящия момент същия не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК.
Макар, че бил неправоспособен водач на МПС, обв.И.в притежавал лек автомобил
„С. И." с № на рама . Този лек автомобил бил с прекратена регистрация още от 27.03.2019 г.,
като иззети били и регистрационните му номера.
Въпреки това, на 24.02.2022г., обвиняемият решил да управлява автомобила си, и с
него тръгнал към гората в с. Баба Тонка, общ.Попово, за да събира рога. Около 10,50 - 11,00
часа, на връщане към с. Славяново, той бил проследен от полицейски автомобил. След като
видял полицейския патрул, обвиняемият се уплашил и тръгнал да бяга от него, навлизайки
в кална улица в селото. Скоро обаче закъсал в калта, при което изоставил автомобила и
избягал пешком. Въпреки това полицейските служители успели да го открият, и при
проверката било установено, че автомобилът му е без надлежна регистрация, съобразно
Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. на МВР, в сила от 14.04.2000г. На място му бил съставен
АУАН, №492515 ( приложен по БП №83/2022г. по описа на РУ-Попово).
Гореизложената фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
наказателното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, като в тази насока следва да се
отбележи, че всички доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да
са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие
следното:
При съвкупната оценка на приобщените по делото доказателства се налага извода, че
обвиняемият Исмаилов е осъществил състава на инкриминираното деяние по чл.345, ал.2,
вр.ал.1 от НК. Описаното деяние съставлява от обективна и субективна страна транспортно
престъпление.
1
От обективна страна са налице всички елементи на престъпния състав. От събраните
и приобщени по делото писмени доказателства, в т.ч. и от обясненията на обвиняемия в БП
и в с.з. се установи по безспорен и категоричен начин, че процесното МПС по време на
проверката не е било надлежно регистрирано пред съответните органи и ред, предвидени в
българското законодателство. При движението му на него не са били поставени съответните
регистрационни табели, тъй като същото не е било с надлежна регистрация. По този начин
обвиняемият като водач на МПС не е изпълнил задължението си по чл.140, ал.1 от ЗДвП:
„По пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“ и по чл.140, ал.2 от ЗДвП, като не е регистрирал
ползваното от него МПС при условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях по реда,
определен с Наредба № I-45 на МВР от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Управлявайки в този
вид и статут процесното МПС без регистрация и без поставени на него регистрационни
табели, обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на престъпния състав на чл.345,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като обв.И. е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици, и пряко ги е целял.
Обвиняемият е знаел, че автомобилът, който притежава е с прекратена регистрация и
иззети регистрационни номера, и за да го управлява следва да бъде наново регистриран.
Именно поради това обстоятелство не е следвало да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване, но въпреки това е продължил да го управлява до спирането му от
полицейските служители.
Като взе предвид гореизложеното и при съвкупната оценка на приобщените по
делото доказателства, съдът направи извода, че обвиняемия е осъществил състава на
инкриминираното деяние по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че тъй като към момента
на извършване на настоящото деяние, обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, от деянието не са настъпили
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване и за извършеното умишлено
престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или
“глоба от петстотин до хиляда лева”, при което съдът, на основание чл. 78а от НК, освободи
обвиняемия Иванов от наказателна отговорност за извършеното престъпление.
При определяне на наказанието “глоба” /съгл.чл.47,ал.1 НК/ съдът съобрази имотното
състояние на обв.Исмаилов. Видно от приложената декларация за семейно положение и
имотно състояние на обвиняемия, същия получава годишен доход от 1000.00лв., не
притежава недвижими имоти, а единствения му автомобил е този, с който е извършил
деянието. При така изложените обстоятелства, съда определи наказанието в размер към
минималния, посочен в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 1000.00лв., като прие, че подобен
размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо него, като при
индивидуализацията му се съобрази с посочените обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ :
2