№ 584
гр. Видин, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320101588 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД
от И. А. „В. К.И В.-П. Д.”, представлявана от изпълнителния директор Т.А, с
адрес: гр. С., бул. „Ц. О.“ № * против „МА Г.С.“ ЕООД, ЕИК: ********,
представлявано от М. Р. И., със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к.
„Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
Твърди се в исковата молба, че между Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно - почивно дело" и "МА Г.С." ЕООД е сключен договор № Н-
3/27.01.2021 г. за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на
самостоятелен обект - Бивше кафе с площ 25.90 кв. м, прилежаща тераса с
площ 19.60 кв. м, обща отдаваема площ от 45,50 кв. м, находящи се в гр.
Видин, ул. „Б. В." № *. Имотът е публична държавна собственост (АПДС №
2747/19.04.2011 г.) и се управлява от ИА ВКВПД. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 5 от наемното правоотношение, предоставянето на обекта
се осъществява посредством предавателно-приемателен протокол. С протокол
изх. № 486 от 05.02.2021 г. е извършено предаването на отдадения под наем
обект. В чл. 3, ал. 1 от Договора е уговорена наемна цена в размер на 102.00
лева месечно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, наемната цена се заплаща до
15 - то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.
1
Твърди се, че за периода от 05.02.2021 г. до 31.10.2024 г. наемните
вноски за наетия обект системно са били заплащани със закъснение, след
посочения в договора падеж, което е основание за възникване в полза на
наемодателя на вземане за неустойка за забава, съгласно чл. 27, от Договора, а
именно: „За всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими
консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя
неустойка в размер на:
1. 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на
дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни
2. В случай, че забавата надхвърли срока по ал. 1, се начислява
неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки просрочен
месец.
Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора наемната цена подлежи на
ежегодна актуализация, към датата на подписване на договора, чрез
подписване на допълнително споразумение. Твърди се, че са съставени четири
допълнителни споразумения за актуализация на наемната цена, както следва:
допълнително споразумение с изх. № 2734 от 07.03.2022 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 106.18 лв.;
допълнително споразумение с изх. № 3311 от 17.03.2023 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 123.06 лв.;
допълнително споразумение с изх. № 3134 от 06.03.2024 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 133.40 лв.;
допълнително споразумение с изх. № 2450 от 26.02.2025 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 137.40 лв.
Твърди се, че наемателят "МА Г.С." ЕООД дължи на ИА ВКВПД сумата
в общ размер на 1 940.61 лева, представляваща дължими неустойки за
заплатени след настъпил падеж наемни вноски, както следва:
1. неустойка в размер на 12.24 лева, представляваща 10% върху сумата
от 122.40 лева по фактура № **********/13.07.2021 г. за 1 ден забава от
15.08.2021 г. до 16.08.2021 г.;
2. неустойка в размер на 124.37 лева, представляваща 10% върху сумата
от 82.91 лева по фактура № **********/19.11.2021г. за 15 дни забава от
26.11.2021 г. до 01.12.2021 г.;
2
3. неустойка в размер на 229.36 лева, представляваща 10% върху сумата
от 127.42 лева по фактура № **********/10.08.2022 г. за 18 дни забава от
15.09.2022 г. до 03.10.2022 г.
4. неустойка в размер на 216.61 лева, представляваща 10% върху сумата
от 127.42 лева по фактура № **********/05.09.2022 г. за 17 дни забава от
15.10.2022 г. до 02.11.2022 г.;
5. неустойка в размер на 203.87 лева, представляваща 10% върху сумата
от 127.42 лева по фактура № **********/17.10.2022 г. за 16 дни забава от
15.11.2022 г. до 01.12.2022 г.;
6. неустойка в размер на 127.42 лева, представляваща 10% върху сумата
от 127.42 лева по фактура № **********/06.03.2023 г. за 10 дни забава от
15.04.2023 г. до 25.04.2023 г.;
7. неустойка в размер на 88.60 лева, представляваща 10% върху сумата
от 147.67 лева по фактура № **********/02.06.2023 г. за 6 дни забава от
15.07.2023 г. до 21.07.2023 г.;
8. неустойка в размер на 44.30 лева, представляваща 10% върху сумата
от 147.67 лева по фактура № **********/05.07.2023 г. за 3 дни забава от
15.08.2023 г. до 18.08.2023 г.;
9. неустойка в размер на 206.74 лева, представляваща 10% върху сумата
от 147.67 лева по фактура № **********/01.08.2023 г. за 14 дни забава от
15.09.2023 г. до 29.09.2023 г.;
10. неустойка в размер на 118.14 лева, представляваща 10% върху
сумата от 147.67 лева по фактура № **********/05.09.2023 г. за 8 дни забава
от 15.10.2023 г. до 23.10.2023 г.;
11. неустойка в размер на 103.37 лева, представляваща 10% върху
сумата от 147.67 лева по фактура № **********/09.10.2023 г. за 7 дни забава
от 15.11.2023 г. до 22.11.2023 г.;
12. неустойка в размер на 241.49 лева, представляваща 10% върху
сумата от 172.49 лева по фактура № **********/14.03.2024 г. за 14 дни забава
от 15.04.2024 г. до 29.04.2024 г.;
13. неустойка в размер на 224.11 лева, представляваща 10% върху
сумата от 160.08 лева по фактура № **********/05.04.2024 г. за 14 дни забава
от 15.05.2024 г. до 29.05.2024 г.
3
Сочи се, че на 11.10.2021 г. е издадена фактура № **********/11.10.2021
г. за наемна цена за сумата от 102.00 лева за месец 10.2021 г., съгласно договор
№ Н-3/27.01.2020 г. От страна на "МА Г.С." ЕООД е постъпило заявление вх.
№ 12066/03.11.2021 г., с което е обективирано искане за освобождаване от
месечен наем за помещение във В.к. - гр. В., ул. „Б. В." № *, предвид влезли в
сила Заповед № РД-01- 1964/08.10.2021 г. на директора на РЗИ - гр. Видин и
Заповед № РД 01- 856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването,
относно ограничения свързани с COVID-19. След извършена проверка от
страна на ИА ВКВПД е установено, че наемателят не извършва търговска
дейност. До "МА Г.С." ЕООД е изпратено писмо изх. № 14762/16.11.2021 г., с
което същият е уведомен, че за периода от 21.10.2021 г. до 31.10.2021 г. не
дължи припадащата се част от наемната вноска.
На 19.11.2021 г. е изготвена нова фактура за наем №
**********/19.11.2021 г. за сумата от 82.91 лева с ДДС, след уважените
искания на "МА Г.С." ЕООД, като на 01.12.2021 г. с платежно нареждане е
заплатена наемната цена за месец 10.2021 г. Неустойката в размера на 124.37
лева, съгласно чл. 27 от договора е изчислена върху намалената сума за наем
от 82.91 лева за месец октомври 2021 г. за периода на забава от 16.11.2021 г. до
01.12.2021 г.
До наемателя "МА Г.С." ЕООД е изготвена и изпратена покана с изх. №
15496/16.12.2024 г. за доброволно заплащане на сумите.
Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба дължимите
от страна на наемателя неустойки не са заплатени.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
между страните, че ответникът "МА Г.С." ЕООД дължи на ищеца
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело" сумата в общ
размер на 1 940.61 лева, представляваща дължими неустойки за заплатени
след настъпил падеж наемни вноски по договор № Н-3/27.01.2021 г. за
периода от 05.02.2021 г. до 31.10.2024 г.
Претендират се направените по делото разноски.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
Исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Прави
4
се възражение за изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.
111, б. „в" от ЗЗД.
Твърди се, че разпоредбите от Договор за наем № Н -3/27.01.2021 г.
между дружеството „МА Г.С." ЕООД и ИА ВКВПД, с които е уговорена лихва
в размер на 10% за всеки ден забава при плащането на наемната цена са
нищожни или алтернативно незаконосъобразни поради следните
съображения:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожна е всяка уговорка, която
противоречи на закона или добрите нрави. Лихвата от 10% на ден е
икономически необоснована, представлява санкция, а не обезщетение, и
противоречи на основните функции на лихвата - обезщетителна и
стимулираща. Твърди се, че от сключване на договора за наем до момента
ищецът нито веднъж не е приложил стимулираща функция на лихвата - да
мотивира длъжника да изпълни задължението си навреме, което би имало
предупредителен и превантивен характер за бъдещо своевременно плащане на
задължението за наем.
Размерът на тази лихва надвишава разумните граници на обезщетение за
забава. Такава клауза води до натрупване на лихва в размер на 300% месечно
или над 3600% на година, което на практика представлява лихварство.
Предвид това, ответникът смята за ирелевантно обстоятелството, че
наемателят е търговец, тъй като същият е бил в неравнопоставено положение
да договаря условията на договора за наем с ИА „ВКВПД“.
В случай че съдът не приеме, че клаузата за 10% дневна лихва за забава е
нищожна, ответникът иска същата да бъде намалена до размер, съответстващ
на обичайните договорни лихви за забава - например до 0.05 % - 0.1 % на ден
(15 - 30 % годишно) или до законната лихва.
Иска се от съда да обяви клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за наем №
Н 3 / 27.01.2021 г. за нищожна или алтернативно-да я измени, като намали
лихвата за всеки ден забава при плащането на наемната цена до разумен
размер, съобразно принципа за добросъвестност, целите на лихвата и
практиката на съдилищата.
Сочи се, че фактурата за наем по т. 2 от ИМ с номер на фактура №
********** / 19.11.2021 г., е изчислена неустойка за период от 16.11.2021 г. до
01.12.2021 г. или със задна дата, преди издаването на фактурата, което на
5
практика е лишило наемателя от каквато и да е възможност за своевременно
плащане.
Сочи се, че съгласно Протокол за неустойка за закъснение в плащането
на наемна цена № 14986 / 05.12.24 г. по Договор № Н 3 /27.01.2021 г. с „МА
Г.С." ЕООД, за периода от 05.02.2021 г. до 31.10.2024 г., в първия ред, за който
се претендира забава и лихви, падежът е 15.08.2021 г., което се пада неделя -
почивен ден, а плащането е извършено на 16.08.2021 г., което е понеделник
или първият работен ден, поради което няма забава в плащането.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Претендират се направените по производството разноски.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
895/2025 г. по описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между ищеца и ответника е сключен Договор за наем № Н-3/27.01.2021
г. за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на самостоятелен
обект – Бивше кафе с площ 25.90 кв.м., прилежаща тераса с площ 19.60 кв.м.,
обща отдаваема площ от 45.50 кв.м., находящи се в гр. В. ул. „Б. В.“ № *.
Имотът е публична държавна собственост, видно от Акт № 2747 за
публична държавна собственост от 19.04.2011 г. и правата на управление са
предоставени на Министерство на отбраната, Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Договора за наем, наемодателят е
длъжен да предостави обекта по чл. 1, ал. 1 на наемателя и да осигури
свободното му ползване, като предаването на обекта се отрази в предавателно-
приемателен протокол, представляващ неразделна част от договора.
Видно от представения по делото Протокол за въвод във владение изх.
№ 486/05.02.2021 г., ответното дружество е въведено във владение и обектът е
предаден на 05.02.2021 г.
6
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за наем наемателят заплаща на
наемодателя до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
наемна цена в размер на 102.00 лева месечно по сметка на Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ по посочена в същия текст
банкова сметка. Съгласно ал. 2 на същия член по ЗДДС върху договорената
месечна цена се начислява 20 % ДДС.
Съгласно чл. 4, ал. 1 наемната цена по чл. 3, ал. 1 се актуализира
ежегодно към датата на подписване на договора, като се има предвид индекса
на потребителските цени за страната, обявен от НСИ. Този индекс се
умножава с последната договорена месечна наемна цена, като получената
сума се прибавя към последната договорена месечна наемна цена.
На основание чл. 4, ал. 1 от Договора за наем са сключени четири
допълнителни споразумения за актуализация на наемната цена, както следва:
допълнително споразумение с изх. № 2734 от 07.03.2022 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 106.18 лв.;
допълнително споразумение с изх. № 3311 от 17.03.2023 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 123.06 лв.;
допълнително споразумение с изх. № 3134 от 06.03.2024 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 133.40 лв.;
допълнително споразумение с изх. № 2450 от 26.02.2025 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 137.40 лв.
Съгласно чл. 27 от Договора за наем за всеки ден закъснение в
плащането на наемната цена или дължими консумативи след определената
дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки
ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато
забавата продължи до 30 календарни дни. В случай, че забавата надхвърля
срока по ал. 1 се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна
цена за всеки просрочен месец.
Ищецът е издал следните фактури:
Фактура № **********/11.10.2021 г. за сумата от 122.40 лева с ДДС –
наемна цена за м.10.2021 г. Видно от издаденото кредитно известие №
**********/19.11.2021 г., със същото е сторнирана сумата по фактурата в
размер на 122.40 лева – наемна цена за м. 10.2021 г.
7
Фактура № **********/13.07.2021 г. за сумата от 122.40 лева с ДДС –
наемна цена за м. 07.2021 г. Сумата от 122.40 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 16.08.2021 г.
Фактура № **********/19.11.2021 г. за сумата от 82.91 лева с ДДС – с
основание 50 % наем за периода 01.10.2021 г. – 20.10.2021 г. и 100 % наем за
периода 21.10.2021 г. – 31.10.2021 г. Сумата от 82.91 лева по фактурата е
платена от ответника с платежно нареждане от 01.12.2021 г.
Фактура № **********/10.08.2022 г. за сумата от 127.42 лева с ДДС –
наемна цена за м. 08.2022 г. Сумата от 127.42 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 03.10.2022 г.
Фактура № **********/05.09.2022 г. за сумата от 127.42 лева с ДДС –
наемна цена за м. 09.2022 г. Сумата от 127.42 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 02.11.2022 г.
Фактура № **********/17.10.2022 г. за сумата от 127.42 лева с ДДС –
наемна цена за м. 10.2022 г. Сумата от 127.42 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 31.10.2022 г.
Фактура № **********/06.03.2023 г. за сумата от 127.42 лева с ДДС –
наемна цена за м. 03.2023 г. Сумата от 127.42 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 25.04.2023 г.
Фактура № **********/02.06.2023 г. за сумата от 147.67 лева с ДДС –
наемна цена за м. 06.2023 г. Сумата от 147.67 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 21.07.2023 г.
Фактура № **********/05.07.2023 г. за сумата от 147.67 лева с ДДС –
наемна цена за м. 07.2023 г. Сумата от 147.67 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 18.08.2023 г.
Фактура № **********/01.08.2023 г. за сумата от 147.67 лева с ДДС –
наемна цена за м. 08.2023 г. Сумата от 147.67 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 29.09.2023 г.
Фактура № **********/05.09.2023 г. за сумата от 147.67 лева с ДДС –
наемна цена за м. 09.2023 г. Сумата от 147.67 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 23.10.2023 г.
Фактура № **********/09.10.2023 г. за сумата от 147.67 лева с ДДС –
наемна цена за м. 10.2023 г. Сумата от 147.67 лева по фактурата е платена от
8
ответника с платежно нареждане от 22.11.2023 г.
Фактура № **********/14.03.2024 г. за сумата от 172.49 лева с ДДС –
наемна цена за м. 03.2024 г. и допл. към осн. наемна цена Сумата от 172.49
лева по фактурата е платена от ответника с платежно нареждане от 29.04.2024
г.
Фактура № **********/05.04.2024 г. за сумата от 160.08 лева с ДДС –
наемна цена за м. 04.2024 г. Сумата от 160.08 лева по фактурата е платена от
ответника с платежно нареждане от 29.05.2024 г.
От приложеното ч.гр.д. № 895/2025 г. по описа на РС – Видин е видно,
че съдът е издал заповед № 392 от 11.04.2025 г. за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумата от 1940.61 лева – дължими неустойки по договор № Н
3/27.01.2021 г. за заплатени след настъпил падеж наемни вноски, както и
държавна такса в размер на 38.82 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд – Видин е сезиран с установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от
ЗЗД. Установява се, че по ч. гр. д. № 895/2025 г. по описа на Районен съд –
Видин е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В законоустановения
срок длъжникът по тази Заповед за изпълнение е възразил срещу нея. В
законоустановения срок кредиторът е предявил установителен иск за
съществуването на спорното вземане, поради което искът се явява допустим.
В хода на съдебното дирене безспорно се установи описаната по-горе
фактическа обстановка, а именно, че между ищеца и ответника е сключен
Договор за наем № Н-3/27.01.2021 г. за отдаване под наем за временно и
възмездно ползване на самостоятелен обект – Бивше кафе с площ 25.90 кв.м.,
прилежаща тераса с площ 19.60 кв.м., обща отдаваема площ от 45.50 кв.м.,
находящи се в гр. В. ул. „Б. В.“ № *, както и четири допълнителни
споразумения за актуализация на наемната цена, описани по-горе. Установи
се, че действително наемните вноски са заплащани след настъпилия падеж.
Ищецът иска да се признае за установено, че ответникът му дължи
процесната сума, представляваща дължими неустойки по заплатени след
настъпил падеж наемни вноски за периода от 05.02.2021 г. до 31.10.2024 г.
9
Ответникът е въвел възражение за нищожност на неустоечната клауза в
договора за наем, поради противоречието на тази клауза с добрите нрави,
поради прекомерност на неустойката, като основният спор между страните е
дали тази клауза е действителна по смисъла на текста на разпоредбата на чл.
26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най-
често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя
кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с
договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична
неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира
оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните
вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан
фактът на неизпълнение на задължението.
В разглеждания казус съдът приема за установен фактът на
несвоевременно изпълнение на поетите от ответника с договора за наем
задължения, за което неизпълнение е предвидена и мораторната неустойка.
Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в
частното право /чл. 9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от
законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на
договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните
разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона.
Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си
убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани,
систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът
следи служебно /Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
10
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки
конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен
акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да
се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли
изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената
неустойка, вид на неизпълненото задължение - съществено или незначителна
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди.
В разглежданата хипотеза не е спорно, че в договора за наем е
предвидена мораторна неустойка в размер на 10 % за всеки просрочен ден
върху наемната цена, но не повече от трикратния размер на дължимия наем,
когато забавата продължи до 30 календарни дни, като е уговорено също, че в
случай, че забавата надхвърли срока по ал. 1 на чл. 27 от Договора се
начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки
просрочен месец. В договора е предвидено и право на наемодателя да
прекрати договора за наем, без предизвестие, в случай, че наемателят закъснее
при изплащане на наема повече от един месец. Няма спор, че така уговорен
размерът на неустойката в договора, надвишава тридесет пъти размера на
законната лихва към датата на сключване на договора. Съобразявайки размера
на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в
случая така договорената мораторна неустойка позволява на наемодателя да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито
и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига
до извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес
на наемодателя, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно, във
времето, изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. Нещо
повече, безспорно се установява, че в договора, за наемодателя изрично е
предвидено правото да прекрати едностранно договора, без предизвестие, в
случай, че е налице забава при плащане на наема, повече от един месец.
Последното обстоятелство дава основание на съда да направи извод, че
смисълът на тази уговорка е именно с цел осуетяване неоснователното
обогатяване от страна на наемодателя, респ. обедняването на насрещната по
договора страна. Поради изложеното заключава, че неустойката е уговорена
11
извън присъщите й функции, което води до нарушаване на добрите нрави,
възприети в настоящия етап на развитие на обществото, на които
законодателят с нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е придал правно
значение.
На следващо място, безспорно установената с чл. 9 от ЗЗД свобода на
договаряне е ограничена от императивните правила на закона и добрите
нрави, които в своето единство формират и границите на договорната
автономия на съконтрахентите. Ето защо, когато договорената неустойка,
както е в разглеждания случай, съдържа различни от възложените в закона
функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/, сочещи на явна
несправедливост, то тя е несъвместима с установените в обществото норми на
поведение и общоприет морал и на това основание е нищожна, което
възпрепятства настъпването на целените от страните с договарянето й правни
последици. В посочения смисъл е Решение № 142/12.03.2011 г. на ВКС по т.д.
№ 336/2010 г., II ТК.
Поради изложеното съдът счита, че клаузата на чл. 27 от Договор за
наем № Н-3/27.01.2021 г., сключен между страните е нищожна, с оглед на
което искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като се основава на
нищожна клауза.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника ще следва да се присъдят
разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, същото е съобразено с размера, предвиден в разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415
от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, предявен от И. А. „В. К.И В.-П. Д.”,
12
представлявана от изпълнителния директор Т.А, с адрес: гр. С., бул. „Ц. О.“ №
* против „МА Г.С.“ ЕООД, ЕИК: ********, представлявано от М. Р. И., със
седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
на 1 940.61 лева, представляваща дължими неустойки за заплатени след
настъпил падеж наемни вноски по договор № Н-3/27.01.2021 г. за периода от
05.02.2021 г. до 31.10.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. А. „В. К.И В.-П. Д.”, представлявана от изпълнителния
директор Т.А, с адрес: гр. С., бул. „Ц. О.“ № * да заплати на „МА Г.С.“ ЕООД,
ЕИК: ********, представлявано от М. Р. И., със седалище и адрес на
управление: гр. В., ж.к. „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, разноски в исковото
производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д. № 895/2025 г. по описа на Районен съд -
Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
13