Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.08.2020 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 11.02.2019 г. год. в следния състав:

 

Председател

И. ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1794

по описа за

2017

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Г.В.И., с ЕГН **********,***, чрез адв. С.К. ***, е предявил против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, АД със седалище  и адрес на управление гр.София следните обективно съединени искове:

1. Да се осъди ответника да премахне за своя сметка от помещение, собственост на ищеца, представляващо склад с площ от 21,60 кв.м., което е част от САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗО ХРАНЕНЕ, ЗАЕДНО СЪС СКЛАД С ПП 44,10КВ.М, намиращо се в УПИ VI-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра, на следните вещи собственост на ответника: 1. Кръгли въздуховоди от поцинкована ламарина – 2бр. с дължина 3,10 м; 2. Правоъгълни въздуховоди от поцинкована ламарина с размери 20см/40см - 2 бр. с дължина 2 м; 3.  Правоъгълни въздуховоди с размери15см./20см. – 2 бр. с дължина по 2 м.; 4. Правоъгълни въздуховоди с размери 20см/40см. – 2 бр. с дължина 1,5 м; 5.Гъвкав въдуховод с диаметър 30 см. и дължина 8 м.; 6. Кабел за заземителен проводник действащ – 10 м и 7. Кабел за интернет 10м.

2. Да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 4907,28 лева, представляващи размера на средния пазарен наем на 14 кв.м. от описаното по-горе помещение за период от 23 месеца – от 04.12.2012 г. до 03.11.2014 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане.

Съдът е допълнил доклада си, че искът по чл. 109 ЗС касае движими вещи, които са свалени и са на земята в помещението, а интернет кабела е на тавана. Заземителния проводник, според ищеца в момента стои на мястото си, в което е бил преди свалянето на въздуховодите и според него е действащ.  

Исковете са с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

Доказателствената тежест за двата иска е за ищцовата страна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете. Твърди, че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, тъй като между същите страни със същия предмет има висящо дело пред  СГС. Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Твърди също, че искът по чл. 109 от ЗС е недопустим, тъй като ищецът не е собственик на процесното помещение и тъй като искът е насочен срещу ненадлежна страна. Алтернативно възразява, че исковете са неоснователни и недоказани.

По делото са събрани многобройни писмени доказателства. Приложено е гр. дело № 42278/2013 г. по описа на СРС, Преписка на РП-Мездра № 293/2013г., преписка на община Мездра във връзка с преустройството на кафе-аперитива в банков офис, находящ се в УПИ VІ-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра. Допуснати и приети са съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертизи. Разпитани са свидетели.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е собственик на недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗО ХРАНЕНЕ, заедно със склад с ПП 44.10 кв. м. в УПИ VI-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра, придобит  с нотариален акт № 33, том I, рег. № 306, дело № 28/2011г. на Нотариус Б. Манчева с район на действие – Районен съд – Мездра, който  владее оттогава. Част от този имот е процесното  помещение, представляващо склад с площ от 21.6 кв. м. в северната част на имота. Това помещение е обозначено в проекта за имота, приложен по делото, и е установено от вещото лице А. В. при оглед на място.

Безспорно е, че ответникът е наемател на съседните помещения до процесното откъм западната страна.

Установено бе също, че в полза на Банката  като наемател е издадено разрешение за строеж относно „вътрешното преустройство на част от кафе-аперитив за банков офис“, както и на наемодателите е издадено по-късно разрешение за строеж № 119 от 30.07.2008г. за разширение и преустройство на кафе-аперитив в банков клон на ОББ. Издадени са удостоверение № 2 от 06.01.2004 г. за въвеждане в експлоатация на вътрешното преустройство и № 41 от 18.11.2008 г. относно разширение и преустройство на кафе-аперитив в банков клон на ОББ.   

От разпита на свидетелите, от експертизите, както и от влязлото в сила решение между същите страни по гр. д. № 42228/2013г. на СРС се установява, че през процесното помещение са преминавали въздуховоди и кабели, които водели до офиса на банката. Според вещото лице В. процесното помещение се намира в северната част на обекта с директен излаз към двора. Връзката между него и обекта за производство и продажба на топли закуски се осъществява посредством врата в тухлен зид. Помещението има функционална връзка и с находящия се в сутеренната част на сградата склад, посредством масивно стълбище.

Към момента на огледа на пода в процесното помещение се намират части от въздуховоди с кръгло и правоъгълно напречно сечение, както следва:

кръгли въздуховоди: d = 0,35м; 2бр х 3,00м, 1 бр х 0,40м;

правоъгълни въздуховоди: 0,45м/0,20; 2бр х 1,95м, 1 бр х 1,50м, 1 бр х1,20м;

правоъгълни въздуховоди: 0,20м/0,15; 2бр х 1,95м;

въздуховод гъвкав: d = 0,35м; 1 бр х около 6,50м;

Видно от приложената по - долу скица и снимковия материал, на южната и северна стена на помещението се наблюдават отвори в зидовете.

Отворите на южната стена са два броя и се намират под окачения таван на височина около 3,15м от пода. Отворите са с размери - около 0,55м/0,40м и около 0,40м/0,40м, като се намират на разстояние около 0,70м един от друг. Към момента на огледа отворите са затворени с единични тухли и монтажна пяна.

Отворите на северната стена са три броя и се намират над окачения таван на височина около 3,60м от пода. Отворите са е размери - около 0,70м/0,40м, около 0,35м/0,40м и около 0,35м/0,35м., като разстоянието между първия и втория отвор е около 0,45м. Към момента на огледа първите два отвора са затворени от външната страна на стената на помещението с ламарина, а през третия отвор минават 3 бр. въздуховоди, единият от които обслужващ обекта за производство и продажба на топли закуски на ищеца, а другите два са с излази в процесното помещение.

От изложеното до тук е видно, че е налице възможност за преминаване през затворените отвори на северната и южна страна на процесното помещение на въздуховодна инсталация, съставена от части, намиращи се на пода на процесното помещение.

Разпитана в съдебно заседание, вещото лице В. уточнява, че тръбите са по дължината на помещението, не са разпръснати при входа, но насам може да се мине край тях. Може да се изчисли заетата площ от тръбите и ще бъде по-малка от площта на цялото помещение, да, по-малка ще бъде заетата от тях площ. Не се използва помещението, то няма как да се използва.”

Вещото лице Д. заключава, че северното помещение от търговския обект /към двора/ на архитектурния проект наименувано „склад“ е с полезна площ 21,60 кв.м, с размер в план и височина 3,60/4,20 като в по-високата част е монтиран окачен таван тип „Армстронг“ с пана 60/60 см. В момента това помещение не се използваше. При огледа установил, че през процесното помещение преминават два кабела: кабел за слаботокова инсталация - 1бр. и заземителен кабел - 1бр. Слаботоковия кабел започва от тръба,  минаваща пред фасадата на помещението. В тръбата има два слаботокови кабела единия от които излиза от нея завива вляво и не касае задачата на СТЕ. Другият кабел влиза в стената на процесното помещение, минава над окачения таван на помещението и влиза в стената на офиса на банката. Заземителния кабел започва от заземителна инсталация пред процесното помещение влиза в тръба минаваща пред помещението. Влиза в стената на процесния имот и продължава през цялата дължина на тавана, като влиза в стената на банката. Мястото, където влиза този кабел, е зазидано с тухли и съвпада с мястото, където е влизал и единият от въздуховодите. Този кабел пречи на използването на процесното помещение, тъй като не може де бъде скрит по никакъв начин. На 14.11.18г. вещото лице е направило оглед на стената, деляща процесното помещение с „ОББ“ АД - клон Мездра. На огледа присъстваше и представител на ОББ г-н Бучински, който осигури достъпа. При огледа установило следното: От страната на ОББ също се вижда тухлена зидария, каквато има и в процесното помещение. Тя се намира над окачен таван на около 4 метра от земята. От зидарията излиза синя шлауфка, в която има отрязан заземителен кабел отговарящ на този, който вещото лице видяло и в помещението на ищеца. Направил оглед и на ел. таблото на банката. В него на заземителния клеморед имало присъединена кабелна обувка, от която е отрязан заземителен кабел, отговарящ на процесния, което показва, че процесният кабел е бил използван от „ОББ“ клон Мездра, но кога е отрязан,  не може да се каже.   

При разпита вещото лице уточни, че по заземителния кабел няма окис – „според мен скоро е отрязан, лъскав е, няма окис по него.   Описвам ситуацията - той минава над един метър под окачения таван.   Говорим, че от гледна точка, че интернет кабела, който минава над окачения таван, а другия кабел минава под, на един метър виси под окачения таван, за каквото и да се използва помещението, този кабел пречи. Да, действително нямам поставена такава задача. Другите вещи, които видях в помещението са въздуховоди – ламаринени”.              

Тези вещи пречат на ищеца да ползва своето помещение, според вещите лица.

Свидетелят К.Т., председател на ПК „Труд”, каза, че е влизал в помещението неколкократно, тъй като е водил различни кандидат-купувачи да го оглеждат. В складовата част имало изградени няколко въздуховода, който преминавали през стената, имало и кабел. Тези въздуховоди отивали навън. Те идвали откъм банката и излизали на задната, северна стена на блока. Точно на изхода на северната стена имало кутия, но какво имало в нея, той не може да кажа. След продажбата, много по-късно, може би три-четири години след това, Г.В. му е показвал, какво прави вътре. Тогава свидетелят видял, че тръбите си стоели там, на същото място. Веднъж през тази зима, понеже нямало къде да се паркира, той спрял зад блока и тогава му направило впечатление, че имало на земята част от нещата, които преди били горе на тавана.  Свидетелят сочи, че въздуховодът излиза от помещението, което ползва банката, преминава през складовото помещение и излиза на фасадата на блока. Той потвърждава, че тези въздуховоди, които видял зимата на пода на помещението, са същите, които видял на тавана на помещението на ищеца. Те са стар вид, с облицовка, която в момента не се прави. Свидетелят заяви, че е инженер по образование и има технически познания, затова може да прецени вида на въздуховода.

Свидетелката К.-Кръстева е била вещо лице по гр. д. № 42228/2013 г. на СРС. Тя заяви, че е идвала на оглед в гр. Мездра по този повод и е констатирала, че в това вътрешно помещение на входа има поставени елементи от въздуховодна инсталация с квадратно и кръгово сечение от поцинкована ламарина. Имота на жалбоподателя и офиса на ОББ имат обща стена, която е успоредна на фасадите. На тази стена имало един или два отвора горе, може би на височина около 3.50-3.60 м. На срещуположната стена на тези отвори на фасадната стена над витрините откъм вътрешния двор също имало следи от отвори, които само визуално тя може да предположи, че са със сечение на тръбопроводите от поцинкована ламарина, които бяха на пода, но без да  се е качвала да ги мери точно. И на двете места имало следи от отвори. На тази обща стена висял и един кабел. На стената, която е обща с офиса на ОББ и ищеца, отворите били само от страната на ищеца, от другата страна били зазидани, защото нямало просвет към другото помещение. Има един кабел, който започвал от общата стена, преминавал по тавана, но не плътно по стоманобетонната плоча и минавал през стената, която е откъм вътрешния двор над витрината, все едно  пресича витрината през средата. Този кабел бил заземен, тъй като се виждала метална шина за заземяване. Свидетелката не знае дали този кабел беше действащ, защото не е имала за задача да го установявам това.  Над витрината по фасадата откъм задния двор имало следи от дупки и крепежни елементи, но нямало външни тела. Можело да се предположи, че евентуално са били монтирани външни тела на климатици, но тя не е видяла такива. Ищецът й бил предоставил архитектурни проекти, в които било вписано неговото име и това помещение, което описала преди малко, и  това, което й било представено по архитектурен проект, съвпадали.

Свидетелят Г. установява, че пред  2013 г., началото на годината, първия път ходил да прави  ремонт на електрическата инсталация. Работел във въпросното помещение, което е в задната част на блока, предната част е юг, а задната е север. Влиза се откъм гърба на блока. През това помещение преминавали три въздуховодни тръби с различна форма - една кръгла и две правоъгълни, под окачения таван външно и един заземителен кабел, който и сега си го има там. Идвали фактически откъм банката и излизали към задната част на блока. След това през март същата 2013 г. въпросните тръби били на земята и мястото било зазидано с тухли, виждали се тези тухли, сигурно и сега се виждат по същия начин. В началото на годината въздуховодните тръби били под тавана. После били в същото помещение, но на земята, само били демонтирани. Кабела си е там, той не бил свален и в момента трябва да си е там. Свидетелят е ходил, за да си довърши ел. инсталацията и видял, че тръбите си били на земята.

Наличието на тези вещи се потвърждава и от свидетелите на ответника.

Свидетелят И.Х.заяви, че работи в банката ОББ и е присъствал на огледа, който се извършил в края на миналата година /2017г./ в помещение на ищеца. В помещението, в което влезли,  имало части от въздуховоди и други части от ОВК инсталации, фитнес оборудване и някакви чували с дрехи, плочки, мивки. Помещението според се ползвало за склад. Банката била предложила да изнесат вещите на тяхна, но икецът отказал. Свидетелят продължава, че в помещението видели  два кабела. Един, който е оцветен в жълто-зелено и по правилата на електротехниката се отнася за заземяването, но не се ползвал от банката, и друг оптичен кабел за интернет, който също не се ползвал от банката. Двата кабела излизали от земята отвън на фасадата на въпросното помещение, влизали през стената, минавали по тавана на помещението на ищеца и достигали до стената на съседното помещение, но къде отивали точно, свидетелят не можа да каже. Тези два кабела не бил ходил да види, дали продължават в помещението на банката.

Свидетелят Б. през есента на 2017 г. присъствал на огледа на помещението зад офиса на банката, което ни беше посочено от човек, който твърдеше, че е собственик. Установили, че наистина има тръби, но имаше и много други материали, за което направихме опис. При огледа констатирали, че един от кабелите е заземителен, а другия оптичен кабел за интернет, но и двата кабела не обслужвали банката. Направихме запитване към колегите от информационни технологии, които от своя страна се били обърнали към М-тел и така се установило, че този оптичен кабел не обслужва банката. Установили и че заземяването на банката е осъществено чрез ЧЕЗ. Двата кабела завършват в междинната стена, между процесното помещение и помещението на банката.

  Свидетелката Р.Н., също служител в банката, установи, че бил съставен опис на всичко, което е в това помещение и освен тръбопроводи и кабели, за които се твърди, че са на банката, в помещението е имало и други вещи.   След като получили поканата изпратили първото писмо, с което поискали достъп за оглед. Оглед бил направен и на ръка бил изготвен протокол, който присъстващият на огледа отказал да подпише. Тя не си спомня разговора, който провела по телефона с ищеца, дали е преди или след като изпратили второто писмо.

Свидетелят П. сочи, че през 2008 г. – 2009 г. банката е правила преустройство в помещението на барчето, но не знае в какво се е изразявало това преустройство. Не е искано някакво съгласие от него като председател, нито за разрушаване на старата вентилационна система, нито за направата на нова. През това време магазинът бил отдаден под наем и наемателят не му е сигнализирал за такова нещо. Виждал на фасадата отвори на стената на хранителния магазин и вътре е виждал ламарини, които не може да каже  какви са и от къде са. Не се  интересувал и няма  спомени, дали има отзад тела от климатици. На външната стена на магазина, откъм склада,  свидетелят е виждал два кабела, които влизат в земята, но не знае, какви са и откъде идват, и за какво са. Мисли, че те не са слагани от кооперацията.

Предвид изложеното, съдът няма причини да не вярва на свидетелите относно изложените от тях обстоятелства във връзка с наличието на тези движими вещи в помещението на ищеца.

Още повече, че в мотивите на решението по гр. д. № 42228/2013г. на СРС също е прието, че в помещението на ищеца са били монтирани вещи, собственост на банката, без правно основание. Според документите в Преписката на РП-Мездра № 293/2013г., приложена по гр. д. № 42278/2013г. по описа на СРС, 45-и състав, на 17.02.2015г., представители на „Темпекс” ЕООД и на „ОББ” АД са извършили предаване и приемане на елементи от въздуховодната инсталация /Приемо-предавателен протокол на стр. 13 от преписката/. Там са посочени демонтаж на климатизатор сплит система за разделен монтаж – 5 бр, демонтаж на стойки на външни климатични тела – 5 компл., демонтаж на  фасадни решетки, пробиване на отвори в тухлен зид за преминаване на вентилационни тръби и др.  

Съдът приема за установено, че тези вещи са били демонтирани и са били оставени на пода на помещението, като по време на исковия период са били именно там, даже са там и понастоящем.

Няма спор, че между ищеца и ответника няма никакви договорни отношения по повод на описаното помещение, нито има твърдения за такива.  Такива отношения не е имало и между ответника и праводателя на ищеца – ПК„Труд” – гр. Мездра.

Според заключението на Съдебно-техническата оценителна експертиза с експерт А. В., ,  средният месечен пазарен наем на процесното помещение с площ по проект /21,6 кв.м./ за периода от 04.12.2012г. до 03.11.2014г. е в размер на 271,30 лв., което  за 14 кв. метра прави сумата от 175.84 лева на месец или за процесния период от 23 месеца - общо 4044.32 лева.

  При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

По иска с правно основание чл. 109 от ЗС.

Този иск е допустим. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот и че ответникът му пречи с неоснователни действия да упражнява правото си на собственост. Тези твърдения са достатъчни, за да обусловят активната и пасивната процесуална легитимация на страните, поради което съдът дължи произнасяне по същество.

 Предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС се явява и основателен.

 Негаторният иск по чл.109 ЗС има за цел да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неосноватено въздействие, посегателство или вредно  отражение над обекта на това вещно право, което пречи на неговия носител пълноценно да го ползва според предназначението му. Това въздействие или посегателство може да се изразява  в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл.109 ЗС се цели  преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява негово право на собственост, т. е. следва да е налице неправомерно въздействие върху  имуществената 

сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл.109 от ЗС защита срещу въздействия,  надхвърлящи законните ограничения на собствеността. 

В конкретния случай безспорно бе установено, че в процесното помещение се намират движими вещи, както следва:

1. Кръгли въздуховоди от поцинкована ламарина – 2бр. с дължина 3,00 м;

2. Правоъгълни въздуховоди от поцинкована ламарина с размери 20см/45см - 2 бр. с дължина 1.95 м;

3.  Правоъгълни въздуховоди с размери 15см./20см. – 2 бр. с дължина по 1.95 м.;

4. Правоъгълни въздуховоди с размери 20см/45см. – 1 бр. с дължина 1,5 м и 1 бр. с дължина 1.20 м;

5. Гъвкав въздуховод с диаметър 30 см. и дължина около 6.5 м.;

Описаните вещи са били демонтирани от служители на фирма „Темпекс” ЕООД на 16.02.2013г. и се намират на пода в помещението. Също така през помещението преминават два бр. кабели:

6. Кабел за заземителен проводник действащ – 10 м;

7. Кабел за интернет - 10м.

Интернет-кабела /слаботоков кабел по описанието на вещото лице/ е на тавана. Заземителният проводник е на мястото си, в което е бил преди свалянето на въздуховодите.

Наличието на тези вещи към момента на завеждане на исковата молба е безспорно установено както от разпитаните свидетели, така и от констативния протокол-опис, съставен от служителите на банката Х. и Б. /разпитани като свидетели/. Тези вещи са били констатирани и от двете вещи лица при огледа на място, описани са в експертизите, част от тях са заснети на снимковия материал към СТЕ, изготвена от А. В.. Съдът приема за меродавни размерите на вещите, посочени от в.л. В..

По въпроса за собствеността на тези вещи  между същите страни има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 42228/2013г. по описа на СРС. В мотивите на това решение е посочено, че вещите са собственост на ответника, който е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване именно заради държането на тези вещи в неговото помещение. Наличието на въздуховоди се потвърждава и от разпитания пред СГС служител на банката, свид. Стойчев, който установява, че при посещението му през 2011-2012г. около Нова година от клона на банката излизал въздуховод и минавал през съседното помещение, като излиза на фасадата. Демонтирането е станало месец-два след посещението  му от специално нает от банката изпълнител – „Темпекс”, гр. Пловдив. Тези показания са част от мотивите на СГС по в. гр.д. № 15430/2016г. да потвърди осъдителното решение на СРС по гр.д. № 42228/2013г.

Освен това разпитаните пред настоящата инстанция свидетели посочиха, че описаните вещи са били използвани именно от банката и са обслужвали именно нея. В Преписката на РП-Мездра, приложена по делото,  се съдържат писмени доказателства, сред които посоченият по-горе Приемо-предавателен протокол /л. 13 от преписката/, в който банката е приела от „Темпекс” ЕООД описаните там СМР,  сред които демонтаж на климатизатор сплит система за разделен монтаж – 5 бр, демонтаж на стойки на външни климатични тела – 5 компл., демонтаж на  фасадни решетки, пробиване на отвори в тухлен зид за преминаване на вентилационни тръби и др. В сведение на тогавашния директор на клон - Мездра на ответника, М. С., се признава, че в периода от 15 до 17.02.2013г. служители на „Темпекс” ЕООД са демонтирали въздуховодите на банковия клон, като фирмата е била наета от банката за тази работа. Данни за това се съдържат и в други сведения, дадени по преписката.

С оглед на изложеното, съдът приема, че собственик на тези вещи е именно ответникът.

Между страните няма договор за ползване на процесното помещение, нито съгласие от ищеца да се поставят инсталации и се държат там вещи на ответника. Поради което ползването на процесното помещение се явява пряко  неоснователно въздействие върху имуществената сфера на ищеца. Чрез комплекс от действия и бездействие ответникът е създал състояние, което накърнява правото на собственост на ищеца.

Според практиката на ВКС, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.  Основание за защита чрез иска по чл. 109 ЗС се поражда и при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, които обективно пречат и ограничават потърсилия правна защита Отговорността по чл. 109 ЗС е обективна и не изисква установяване на вина. Когато с еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на съседен имот, задължен да го отстрани, е както собственикът на имота, включително и на съседния, в чиято полза е извършено това действие, съгласно чл. 50 от ЗС, така и извършващият неоснователното действие. Пасивно легитимиран по иска по чл.109 от ЗС е този, който извършва или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост. Това лице не е само собственикът на съседен имот, който не изпълнява задължението си по чл. 50 от ЗС, или съсобственикът, но и всяко трето лице, които извърша смущаващите правото на собственост действия. Тогава, когато с подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на съседния имот, задължен да го отстрани е както собственика на имота, включително и на съседния, в чиято полза е извършено това действие, съгласно чл. 50 от ЗС, така и извършващия неоснователното действие.

Изложената практика се съдържа в ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, Определение № 577 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 708/2010 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, II г. о., Решение № 215 от 26.05.2011 г. по гр.д. № 874/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 215 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 874 / 2010 г. на Върховен касационен съд.

По тези съображения съдът намира, че това неправомерно състояние следва да бъде прекратено, като ответникът бъде осъден да премахне за своя сметка описаните вещи от помещението на ищеца.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД също е допустим. Ищецът определя срещу кого да заведе своя иск, поради което възражението, че искът е недопустим, защото банката била ненадлежен ответник, е неоснователно. Всеки може да заведе иск, за да защити свое право, което твърди, че е накърнено. Доводите на ответника са относими не за допустимостта, а за основателността/неоснователността на иска. Ищецът твърди, че е собственик; твърди, че банката без основание е ползвала негова вещ в определен времеви период и претендира обезщетение за неоснователно обогатяване. Макар да няма възражение в противен смисъл, съдът приема, че ищецът  не разполага с друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, поради което правото му на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е валидно упражнено и съдът дължи произнасяне по същество.

Съдът приема иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за частично основателен.

Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползване на определена вещ по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

В случая съдът приема за безспорно доказано, че ищецът е собственик на процесното  помещение. Правото на собственост е възникнало въз основа на правна сделка, обективирана в нотариален акт № 33, том I, рег. № 306, дело № 28/2011г. на Нотариус Б. Манчева с район на действие – Районен съд – Мездра. Безспорно се установи по делото, че процесното помещение е част от  описания в нотариалния акт САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗО ХРАНЕНЕ, ЗАЕДНО СЪС СКЛАД С ПП 44,10КВ.М, намиращо се в УПИ VI-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра.  Освен това, между страните вече има влязло в сила съдебно решение по  гр. д. № 42228/2013г. по описа на СРС, с което е уважен иск за неоснователно обогатяване чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за предходен период. В това решение СРС е установил, че правото на собственост съществува в полза на ищеца.

В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от

възможността да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира  следващите  се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било   възможно  имуществото  му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило  само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да  притежава  правно основание, т.е. неправомерно е ползвало чуждия имот.  Пропусната  полза,  изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага, следва  да бъде  присъдена на  собственика на вещта.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни  цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период.

Всяко владение /или държане/ без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или застрояване на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице.

В този смисъл е задължителна практика на ВКС- Решение № 131/27.10.2009 г. пот.д. № 268/2009 г. на ВКС, І т.о., Решение № 255/29.06.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 5342/2008 г. ІІІ г.о.,  и Решение № 409 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на Върховен касационен съд, които са постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Претенцията е за неоснователно обогатяване на ответника за периода от 04.12.2012г. до 03.11.2014г.  Исковата молба е постъпила в съда на 04.12.2017г.  Исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се погасяват с общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД – 5 години от датата на изискуемост, която не е била изтекла към момента на предявяване на иска. Според ВКС, при фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото се лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото преминаване. /Така в Определение № 189 от 02.03.2016 г. по т. д. № 1288 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/. Т.е. при исковете по чл. 59 ЗЗД срокът започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго. Затова съдът приема, че искът е предявен преди изтичането на давностния срок.

 Според заключението на съдебно-техническата  експертиза с вещо лице А.В.,  средният месечен пазарен наем на процесното помещение с площ по проект /21,6 кв.м./ за периода от 04.12.2012г. до 03.11.2014г. е в размер на 271,30 лв. Пресметнато за  14 кв. метра от помещението,за  колкото е исковата претенция, това  прави сумата от 175.84 лева на месец, или за процесния период от 23 месеца - общо 4044.32 лева. 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4044.32 лева ведно със законната лихва, начиная от предявяването на иска до окончателното изплащане,  като за разликата до пълния предявен размер искът следва са е отхвърли.

Ищецът и ответникът са направили деловодни разноски, за които са приложени списъци, които разноски с оглед изхода на делото следва да бъдат компенсирани, съобразно уважената и отхвърлената част от иска по чл. 59, ал. 1 от ЗС. Така след компенсация на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1263.00 лева деловодни разноски

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул. „Св. София” № 5,   да премахне за своя сметка от помещение, собственост на ищеца, представляващо склад с площ от 21,60 кв.м., което е част от САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗО ХРАНЕНЕ, ЗАЕДНО СЪС СКЛАД С ПП 44,10 кв.м, намиращо се в УПИ VI-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра,  следните вещи, собственост на ответника:  кръгли въздуховоди от поцинкована ламарина – 2бр. с дължина 3,00 м; правоъгълни въздуховоди от поцинкована ламарина с размери 20см/45см - 2 бр. с дължина 1.95 м;  правоъгълни въздуховоди с размери 15см./20см. – 2 бр. с дължина по 1.95 м.; правоъгълни въздуховоди с размери 20см/45см. – 1 бр. с дължина 1,5 м и 1 бр. с дължина 1.20 м;  гъвкав въздуховод с диаметър 30 см. и дължина около 6.5 м.; кабел за заземителен проводник действащ – 10 м; кабел за интернет - 10м.

 ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул. „Св. София” № 5,   да заплати на Г.В.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 4044.32 лева  обезщетение за неоснователно обогатяване, представляващи размера на средния пазарен наем, за ползването на 14 кв.м. от помещение, собственост на ищеца, представляващо склад с площ от 21,60 кв.м., което е част от САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗО ХРАНЕНЕ, ЗАЕДНО СЪС СКЛАД С ПП 44,10КВ.М, намиращо се в УПИ VI-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра, за период от  23 месеца – от 04.12.2012 г. до 03.11.2014 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от предявяването на иска /02.12.2017г./ до окончателното изплащане,  като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 4907,28 лева.

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул. „Св. София” № 5,   да заплати на Г.В.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, деловодни разноски по компенсация в размер на 1263.00 лева.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването  му до страните.

 

 

                                                                     Районен съдия: