Р Е Ш Е Н И Е
№ 2054
14.12.2017г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти граждански състав
на шестнадесети ноември две хиляди
и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 3519 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на А.Г.К., ЕГН: ********** с адрес ***, чрез адв. Г.Н. - БАК, срещу С.Г.М., ЕГН: **********, с адрес ***, с която се иска допускане до делба на съсобствения между страните недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда 1, посторена в поземлен имот с идентификатор ********, с площ от 60 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 32 и със съответните 0.72% ид.части от общите части на сградата и 0.72% ид.ч. от правото на строеж върху терена, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ****; ****; под обекта: *****, над обекта: ***, административен адрес - гр.Б*, ж.к. „*******, при следните квоти: 1/3 ид.част за ищцата и 2/3 ид. части за ответницата.
В исковата молба се твърди, че страните са еднокръвни сестри и единствени наследници по закон на техния баща Г. С. К., поч.на ..... г., като ищцата е негова дъщеря от първия му брак с А. К. И., прекратен на ......1978 г., а ответницата е негова дъщеря от втория му брак с В. П. К., сключен на .....1978 г., прекратен със смъртта му на ........ г.
Приживе, наследодателят на страните Г. С. К. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент, понастоящем обект с идентификатор ......, по силата на Заповед № 505/07.09.1978 г., на Председателя на ГНС - Бургас, издадена на основание чл. 100 ЗТСУ (отм. ред.ДВ, бр. 102/30.12.1977 г., в сила от 01.01.1978 г.), с която жилището е предоставено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, с адрес - гр. Б., ул. „......./....., собственост на неговия баща С. К.. В заповедта е бил индивидуализиран обекта на обезщетението, посочена е неговата стойност, в размер на 8236 лева, както и разликата по чл. 89 ЗТСУ(отм.) - 49 лв. Твърди се, че към момента на издаване на цитираната заповед – 07.09.1987 г., Г. К. не е бил в граждански брак, поради което се сочи, че имотът е бил лична собственост на наследодателя. На основание, чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.), на Г. К. е бил издаден констативен нотариален акт № ........., том ......... дело .........../1979 г., от Нотариус при БРС, за собственост върху жилището дадено като обезщетение, в който изрично е посочено, че придобивното основание е заповед № 505/07.09.1978 г., на Председателя на ГНС – Бургас, с цена в размер на 8 236 лева. В акта е отразено, че сумата се покрива със собствени средства 2236 лева и разрешен заем от ДСК в размер на 6000 лева, който се изплаща чрез равни месечни вноски с 2% годишна лихва, като за изплащане на остатъка от цената на апартамента в размер на 6000 лева е вписана законна ипотека.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ........, том ........, per. № ........, дело № ........., от ............2016 г., след смъртта на наследодателя на страните, втората му съпруга В. П. се е разпоредила в полза на дъщеря си - ответницата С.Г., с общо с 4/6 ид.части от жилището, като при изповядване на сделката имотът е бил приет за съсобствен между съпрузите по презумпция за съпружеска имуществена общност. Твърди се, че доколкото имотът е бил лична собственост на съпруга, а негови единствени наследници са били децата и преживялата му съпруга, с дялове по 1/3 ид. части от имота за всеки от тях, то В. П. се е разпоредила с по-голям дял от действително притежавания от нея. Затова се сочи, че над нейната наследствена част, а именно 1/3 ид. част от имота, до прехвърлените 4/6 ид.части, договорът не е произвел вещнопрехвърлително действие и в тази част разпореждането не засяга правата на ищцата. Излагат се подробни съображения относно приложението на чл. 100-103 ЗТСУ /отм./ и се твърди, че са били изпълнени изискванията на закона, поради което правоимащият наследодател е придобил собствеността върху недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед № 505/07.09.1978 г., на Председателя на ГНС – Бургас. Затова се иска допускане до делба на имота при отчитане на действителните квоти в собствеността, следствие от действието на заповедта и респ. правата на ищцата по наследство.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с който исковата молба се оспорва по отношение на квотите в съсобствеността, като се иска допускане до делба при квоти 1/6 ид.част за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответника. Оспорват се всички твърдения относно датата на придобиване на собствеността от наследодателя, като се сочи на първо място, че по делото не е установено на коя датата заповедта от 07.09.1978 г. е влязла в сила. На следващо място се сочи, че имотът е придобит по време на брака на нейната майка В. П. К. и общият наследодател, като е изграден в последствие и е възникнал като самостоятелен обект на правото в по-късен момент. Също така се сочи, че средствата за изплащане на цената са били осигурени от двамата съпрузи, включително с предоставени средства от родителите на съпругата. Излагат се доводи за съвместен принос при придобиване на имота, получен като обезщетение, поради което същият е бил съсобствен - в режим на съпружеска имуществена общност. Затова се твърди, че с договора за покупко-продажба сключен между В. П. К. и нейната дъщеря – ответникът С.Г.М., последната е придобила 4/6 ид.ч. от имота и се легитимира като собственик на общо 5/6 ид.части. Ангажирани са доказателства.
Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От представената по делото Заповед № 239/24.04.1978 г. на Общински народен съвет, се установява, че за разширението на ул. ......... са отчуждени терените, ведно със сградите и подобренията в кв. ..........., по плана на гр. Бургас, като собствениците на недвижими имоти са обезщетени с други такива. Видно от заповедта за отчуждения имот на С. Г. К. на ул. ........., на стойност 1647 лв., е предоставено и двустайно жилище, за задоволяване на жилищните нужди на тричленното семейство на сина му Г. С. К.
Не се спори и се установява от представените доказателства, че ищцата А.Г.К. е дъщеря на Г. С.К., родена по време на първият му брак с А. К. И. Бракът между тях е разтрогнат със съдебно решение от .........1978 г. на БОС.
На ............1978 г. Г. С.К. е сключил втори по ред граждански брак с В. П. К. и от брака им е родена една дъщеря – ответницата С.Г.М..
В периода между прекратяване на първия брак и сключване на следващия, със Заповед № 505 от 07.09.1978 г., на осн.чл. 100 ЗТСУ (отм.), на С.К. за Г.С. К. е отстъпено като обезщетение /срещу отчуждения недвижим имот със Заповед № 239/24.04.1978 г./ процесното жилище представляващо апартамент № ......., на ет. ........., с площ от 60 кв.м. и окончателна стойност на имота от 8236 лв.
По делото е представен нотариален акт № ......., том. ......., от .........1979 г. за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, с който Г. С. К. е признат за собственик на апартамент № ........, построен върху държавна земя в к-с ........, гр. Бургас. Цената на дадения в обезщетение имот е определена на 8236 лв., от които 2236 лв. платени собствени средства и разрешен заем от ДСК в размер на 6000лв., който следва да се изплаща на равни месечни вноски при 2 % годишна лихва.
Видно от представената скица описаният имот в заповедта е идентичен с имот с идентификатор № ........., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес - гр.Б., ж.к. „............., за което няма спор между страните.
Общият наследодател на страните Г. С. К. е починал на ....... г. и е оставил за свои законни наследници двете си дъщери А.К. и С.М., както и съпругата В. К..
С договор за дарение във формата на нотариален акт от .....2016 г. В.К. е дарила на своята дъщеря – ответницата С.М., своите 4/6 идеални части от процесното жилище. При съставяне на нотариалния акт за дарение е бил представен нотариален акт № ........, том .........., от ...........1979 г. и удостоверение за наследниците на Г. К., като нотариусът е приел, че имотът е придобит по време на брака /сключен на ........1978 г./и респ. е съпружеска имуществена общност, поради което е установил правото на собственост на дарителя в обем от 4/6 ид.ч. /от които 3/6 ид.ч. от СИО и 1/6 ид.ч. по наследство/.
От показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели се установява, че Г. и В. са се нанесли в жилището през 1979 г. и са живели там по време на брака им. За да изплатят стойността на жилището са изтеглили заем от ДСК и двамата заедно са изплащали вноските. Свидетелят Д. посочва, че първата вноска е била платена от родителите на В., като подарък за сключването на гражданския им брак.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 100 ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Ангажираната по делото заповед № 505, сочена като правопораждащ факт на правото на собственост на страните, е издадена на 07.09.1978 г., т.е. след прекратяване на първия брак на общия наследодател Г. С. К. и преди сключване на втория му брак с В. К..
Спорен по делото е въпросът от кой момент настъпва придобиването на собствеността върху имота, респ. дали същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност с В. К..
Съгласно чл. 103 ЗТСУ (отм.) правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действуващите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство. Когато е даден срок за плащането, вземането се обезпечава със законна ипотека върху имота в полза на инвеститора. Следователно собствеността върху отстъпения като обезщетение имот се придобива въз основа на самата заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и издаването й е правопораждащият факт. В този смисъл е и съдебната практика, с която е дадено разрешение, че изплащането на разликата в цената не е отлагателно условие и собствеността не преминава при изплащането на разликата /решение № 579 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 648/2008 г., I г. о., ГК/. Затова, по отношение на момента на възникване на правото на собственост, е ирелевантно дали цената на имота е платена в по-късен етап и как е бил изплащан представеният от ДСК заем. Действително, в случай че отстъпеният имот не е изграден до степен на завършеност “груб строеж” правото на собственост не може да възникне. В настоящата хипотеза обаче не са ангажирани никакви доказателства за това твърдение на ответника, че имотът е възникнал като самостоятелен обект в по-късен момент, респ. по време на брака на Г. К. с В. К.. Напротив, от показанията на свидетелите се установява, че през 1979 г. съпрузите са се нанесли в жилището. От това може да се заключи, че то е било напълно завършено и годно за обитание скоро след сключване на брака на .........1978 г. Т.е. няколко месеца по рано, към момента на заповедта - 07.09.1978 г. - да е било изградено до посочената степен “груб строеж”. Също така, констативният нотариален акт, който е издаден на ...........1979 г. на основание чл. 104, ал. 2 ЗТСУ (отм.) не създава права, а само констатира притежанието на такива. При тези изводи, съдът намира, че имотът е придобит от Г. К. преди сключване на брака с В. К. и представлява лична собственост на съпруга. След смъртта му и по реда на чл. 9, ал. 1 ЗН този имот е преминал в наследство на неговите две дъщери и преживяла съпруга, при равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всяка от тях. С извършената сделка на дарение от страна на В. К. в полза на нейната дъщеря, във формата на нотариален акт от .........2016 г., дарителят се е разпоредил изцяло с притежаваната от него 1/3 ид.ч. идеална част от имота, както и с 1/3 ид.ч. – която не е притежавал и надхвърля неговото право на собственост.
По изложените аргументи съдът намира, че предявеният иск за делба на процесния имот между първоначалните страни е основателен, при следните квоти: 1/3 ид.част за ищцата А.Г.К. и 2/3 ид. части за ответницата С.Г.М..
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между А.Г.К., ЕГН: ********** с адрес ***, чрез адв. Г.Н. - БАК, и С.Г.М., ЕГН: **********, с адрес ***, на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, а именно: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда 1, посторена в поземлен имот с идентификатор ........., с площ от 60 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 32 и със съответните 0.72% ид.части от общите части на сградата и 0.72% ид.ч. от правото на строеж върху терена, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ....; ....; под обекта: ........, над обекта: ........., административен адрес - гр.Б., ж.к. „........... ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за А.Г.К. 1/3 ид.част и за С.Г.М. - 2/3 ид. части.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е