Решение по дело №357/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 105
Дата: 26 август 2022 г.
Съдия: Мария Димчева Иванова-Георгиева
Дело: 20225630200357
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Харманли, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-

ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200357 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на КР. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, бул.
***** против Наказателно постановление № 22-0271-000270 от 01.03.2022г., издадено от
Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от К.К., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие
на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същевременно
административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било
необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената
правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде
ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
К.К., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А., който пледира за отмяна
на наказателното постановление и присъждане на разноски. Представя писмено становище с
изложени подробни съображения по същество на делото.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.02.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 372275 от свидетеля СЛ. Г. СЛ. на длъжност
младши полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на
с**м** К., за това, че на 07.02.2022г. около 16:30 часа в гр. Харманли по ул. „Македония“ до
бензиностанция „Петрол“ в посока към гр. Хасково жалбоподателят управлявал лек
автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ, собственост на Д***К*Д*, който е бил регистриран на
територията на Република България, без задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 07.02.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000270 от
01.03.2022г. от П*Д*П* на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 19.01.2022г., с което на жалбоподателя на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя С.С..
От показанията на свидетеля С. се разкрива фактическа обстановка идентична с
направената в процесното наказателно постановление.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата.
От приетата по делото справка за сключена „Гражданска отговорност“ се установява,
че за процесния лек автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
период от 07.02.2022г. от 20:00 часа до 06.02.2023г. до 23:59 часа. Същият факт се
установява и от приетата по делото застрахователна полица № BG/05/122000443767 oт
07.02.2022г. Застрахователната полица е била издадена на 07.02.2022г. в 17:03 часа.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:

По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 10.06.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 31.05.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
2
Разпоредбата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ определя компетентните лица да издават
актове за установяване на административни нарушения по КЗ и наказателни постановления.
Съгласно посочените разпоредби за нарушения на чл. 638, ал. 1-3 и ал. 5 и чл. 639 от КЗ
актове се издават от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, а наказателните
постановления от директора на областна дирекция на МВР, в чийто район е установено
нарушението или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена
заповед № 1253з-26 от 19.01.2022г. на ВПД Директор на ОДМВР Хасково, съгласно която са
определени длъжностните лица, които могат да издават НП за нарушение на чл. 638, ал. 1 –
6 и чл. 639 от КЗ. Видно от съдържанието й такова правомощие имат началниците на групи
в сектор „Пътна полиция“ и групи „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково.
В съдържанието на процесното НП е посочено, че се издава от П*Д*П* на длъжност
началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, без обаче изрично да е посочено в кой
сектор или на каква група. Доколкото със заповедта се оправомощават единствено
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ и групи „Охранителна полиция“ при
ОДМВР Хасково непълното посочване на длъжността на издателя на оспореното
наказателно постановление не позволява извършването на проверка дали същото е издадено
от компетентен орган.
Непълното изписване на длъжността на издателя на процесното наказателно
постановление представлява нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.
Посочената разпоредба изисква като задължителен реквизит в наказателното постановление
да са посочени три имена и длъжност на лицето, което го е издало. Това изискване
обезпечава законосъобразното формиране на изводите относно материалната,
териториалната и персонална компетентност на наказващия орган към датата на издаване на
наказателното постановление. Неизпълнението му обуславя цялостна отмяна на
санкционния акт, независимо дали в действителност е издадено от компетентен орган, тъй
като съдът няма как да извърши тази проверка. В допълнение следва да се посочи, че
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН няма да се счита за изпълнено дори тогава, когато
по преписката са налични всички индивидуализиращи данни за наказващия орган, ако те не
са обективирани в наказателното постановление, а в друг документ по преписката.
С оглед направените изводи за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила съдът счита, че оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено.

По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
3
възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 400 лева е 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и в полза на жалбоподателя следва да се присъди минималният размер
предвиден от закона.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-000270 от 01.03.2022г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на КР. Д. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, бул. ***** на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР –
Хасково да заплати на КР. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, бул. ***** сума в
размер на 300,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4