№ 4006
гр. Варна , 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503422 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Първа Инвестиционна Банка“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,
бул. "Драган Цанков" № 37, представлявана от изпълнителните директори
Н.Х. Б. и С. А. П., срещу Разпореждане № 31397/14.10.2020 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 11 560/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено
заявление с вх. № 58049 /17.09.2020 г., подадено от “Първа Инвестиционна
Банка“ АД, гр. София срещу длъжника К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, жк. „Владислав Варненчик“ № 401, вх. 6, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 т.2 ГПК и
изпълнителен лист за следните суми: сумата от 185,68 лв. /сто осемдесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща наказателна лихва по
раздел II, т.10 от договор за банков кредит No 014LD–R-008309 от
25.04.2018г., начислена за периода от 10.11.2018г. до 12.03.2020г., вкл.;
сумата от 29, 26 лв. /двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща договорна лихва по раздел II, т.4.1. от договора, начислена за
периода от 10.04.2020г. до 13.05.2020г., вкл., както и сумата от 104,70 лв. /
сто и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва
по раздел II, т.10 от договора, начислена за периода от 14.05.2020г. до
16.09.2020г., вкл.
1
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като
излага аргументи както следва: Така уговорената клауза за наказателна лихва,
няма неравноправен характер, тъй като не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Наказателната
лихва е обвързана с възнаградителната такава, която е изрично уговорена
между страните по размер по т.4.1 от Договора в двата компонента. Същата
има стимулираща и санкционна функция във връзка със срочното изпълнение
на задълженията на кредитополучателя по договора. Клаузата за неустойката
(наказателна лихва) би била нищожна, ако единствената й цел е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора, когато съгласието надхвърля
присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели.
В конкретния случай, това не се установява, поради което и уговореният
между страните размер на лихвата не може да се счита за необосновано висок
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Макар и да е включена в наказателната лихва,
върху неолихвените по плана части се начислява всъщност текуща
възнаградителна лихва по прилагания лихвен процент. Затова типичен
обезщетителен характер има само надбавката над него и размерът на това
допълнително обезщетение за вреди от забава (с характер на мораторна
неустойка) не надхвърля законната лихва и съответно валидността на това
основание за начисление на задължение по кредита не следва да се отрече.
Твърди, че в случай, че заповедният съд не е възприел описания по-горе
начин на олихвяване на забавените вноски от главницата, като е приел, че
претендирания размер на наказателната лихва надвишава законната лихва в
нарушение на чл.ЗЗ от ЗПК, водещо до частичната й нищожност - до размера
на законната мораторна лихва, то съдът, замествайки договорната клауза с
императивна такава, е следвало да издаде заповед за изпълнение до размера
на законната лихва за периода от 10.11.2018г. - 12.03.2020 г. (включително),
съответно за периода от 14.05.2020 г. до 16.09.2020 г. (включително). Прилага
справки-изчисления за посочените периоди. Твърди, че претендираната от
Банката сума в размер на 30.08 лева представлява просрочена договорна
лихва съгласно Раздел II, т.4 от Договор № 014LD-R-008309 / 25.04.2018 г. за
Банков кредит, дължима за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., като
тази лихва била начислена върху просрочените вноски от главницата, за
които просрочени вноски, съгласно договорните регламенти, се дължи
2
наказателна лихва на основание т.10 от Договора, но в случая Банката не
претендирала наказателната лихва и не била приложила последиците от
забавата за плащане на длъжника, в изпълнение на законовите разпоредби в
сочения период. Изискуемостта на дължимите лихви за този период,
претендирани само като договорни без санкционната надбавка, произтичала
от категоричността на чл. 85 от ЗЗД, във връзка с чл. 306, ал. 1, изр.2 от
Търговския закон. Съгласно чл. 85 от ЗЗД, когато Длъжникът е в забава, той
дължи обезщетение, дори ако изпълнението стане невъзможно поради
причина, за която преди това не би отговарял, а според чл. 306, ал. 1, изр.2 от
Търговския закон, ако Длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава
на непреодолима сила за неизпълнението си. Моли за отмяната на
разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и за посочените суми. Претендира и разноски за
въззивната инстанция – в размер на заплатена държавна такса, както
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
По подадено от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********,
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за парични вземания,
основани на извлечение от счетоводните книги на банката, е образувано
срещу К. П. П., ЕГН **********, развилото се производство по ч.гр.д. №
11560 /2020 г. по описа на ВРС. Със заявлението се претендират следните
суми: сумата от 1256,99 лв., представляваща непогасена главница по договор
за банков кредит № 014LD-R-008309 от 25.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.09.2020 г., до
3
окончателното изплащане на задължението, сумата от 144,50 лв.,
представляваща договорна лихва по раздел II, т. 4.1 от договора, начислена за
периода от 10.10.2018 г. до 12.03.2020 г., вкл., сумата от 185,68 лв.,
представляваща наказателна лихва по раздел II, т. 10 от договора, начислена
за периода от 10.11.2018 г. до 12.03.2020 г., вкл., сумата от 30,08 лв.,
представляваща договорна лихва по раздел II, т. 4.1 от договора, начислена за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., вкл., от която 0,82 лв. договорна
лихва за периода 13.03.2020 г. – 10.04.2020 г. и 29,26 лв. договорна лихва за
периода 10.04.2020 г. – 13.05.2020 г., вкл., както и сумата от 104,70 лв.,
представляваща наказателна лихва по раздел II, т. 10 от договора, начислена
за периода от 14.05.2020 г. до 16.09.2020 г., вкл.
С разпореждане от 18.09.2020г. съдът е дал указания за отстраняване
нередовности по заявлението съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК като молителят
уточни на какво основание е начислявана договорната лихва по раздел II, т.4
за периода след изтичане крайния срик на договора – 10.04.2020г., респ. да
посочи размер на лихвата за периода 13.03.2020г. – 10.04.2020г. в рамките на
общо заявената сума от 30,08 лв., както и да индивидуализира надлежно
вземанията за просрочени наказателни лихви по раздел II, т.10 от договора,
като наведе твърдения върху какви суми са начислявани лихвите за
посочените периоди и при какъв лихвен процент за забава (с посочване на
конкретна цифра), съобразно уговореното в договора.
С молба от 29.09.2020г. молителят е посочил, че непогасена договорна
лихва съгласно по раздел II, т.4.1. за периода 13.03.2020г. – 10.04.2020г. е в
размер на 0,82 лв., както и че непогасената договорна лихва за периода от
13.03.2020г. – 13.05.2020г. от 29, 26 лв. е начислена върху просрочените
вноски от главницата, за които просрочени вноски, за които просрочени
вноски, съгласно договорните регламенти, се дължи наказателна лихва на
основание т.10 от Договора, но в случая банката не била приложила
последиците от забава на плащането предвид чл. 6 от ЗМДВИП.Дължимите
лихви за този период са претендирани като договорни без санкционна
надбавка, тъй като длъжникът бил в забава преди обявяване на извънредното
положение,на основание чл. 306 ал.1, изр.2 от ТЗ. Посочено е как е формиран
размера на наказателната лихва съобразно раздел II, т.10 за периода от
10.11.2018г. до 12.03.2020г. в общ размер на 185,68 лв., като лихвеният
4
процент варира между 23,82 и 24%, както и за периода 14.05.2020г. до
16.09.2020г. – 104,70 лв., като лихвеният процент варира между 23,80 и
23,81%.
С ново разпореждане от 01.10.2020г. съдът е указал на молителя да
посочи и размер на законната лихва за забава върху просрочената главница по
кредита за периода от 10.11.2018г. до 12.03.2020г., вкл. и за периода от
14.05.2020г. до 16.09.2020г.,вкл.
С молба от 06.10.2020г. молителят е посочил размер на законната
лихва от 77,88 лв. за периода от 10.11.2018г. до 12.03.2020г и 43,99 лв. за
периода 14.05.2020г. до 16.09.2020г., вкл.
ВРС е издал Разпореждане № 31397 /14.10.2020 г., с което е
разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, срещу длъжника К. П. П., ЕГН
**********, за следните суми: сумата от 1256,99 лв. (хиляда двеста петдесет
и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща непогасена
главница по договор за банков кредит № 014LD-R-008309 от 25.04.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
145,32 лв. (сто четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва по раздел II, т. 4.1 от договора, начислена за
периода от 10.10.2018 г. до 10.04.2020 г., както и сумата от 68,77 лв.
(шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) за сторените по
делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, на
основание чл. 418, ал. 1 ГПК и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист
с отбелязване за това върху документа по чл. 417 ГПК и върху заповедта за
изпълнение, на основание чл. 418, ал. 2 ГПК. Със същото разпореждане е
отхвърлено заявлението с вх. № 58049 /17.09.2020 г. за следните суми: сумата
от 185,68 лв. /сто осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща наказателна лихва по раздел II, т.10 от договор за банков
5
кредит No 014LD–R-008309 от 25.04.2018г., начислена за периода от
10.11.2018г. до 12.03.2020г., вкл.; сумата от 29, 26 лв. /двадесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва по раздел II,
т.4.1. от договора, начислена за периода от 10.04.2020г. до 13.05.2020г., вкл.,
както и сумата от 104,70 лв. / сто и четири лева и седемдесет стотинки/,
представляваща наказателна лихва по раздел II, т.10 от договора, начислена за
периода от 14.05.2020г. до 16.09.2020г., вкл.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението са в насока, че
изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва е настъпила с
изтичане на крайния срок на погасяване на кредита – 10.04.2020 г., която дата
предхожда сезирането на заповедния съд. След крайния падеж (10.04.2020 г.)
липсва правно основание за начисляване на договорна лихва по кредита,
поради което заявлението следва да бъде отхвърлено за лихвата от 29,26 лв.
по раздел II, т. 4.1 от договора за периода 10.04.2020 г. – 13.05.2020 г., вкл. А,
по отношение на наказателната лихва: За периода 10.11.2018 г. – 16.09.2020 г.
просрочената главница е олихвявана с наказателна лихва от 23,80 % – 23,86
% , като така уговорената клауза по раздел II, т.10, предвиждаща по същество
мораторна неустойка, противоречи нa разпоредбаta на чл. 33 ЗПК и
максимално предвидения праг на отговорност на длъжника при допусната
забава до размера на законната лихва, поради което същата е нищожна, на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, респ. начислената въз основа на нея наказателна
лихва - недължима.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, напълно споделя
мотивите на заповедния съд.
В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411
ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в
противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират
противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, то
съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по
реда на чл. 417, т.2 от ГПК – въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката молител. Доколкото вземането произтича от Договор за банков
6
кредит с физическо лице – потребител, то приложими в случая са и
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Договорът за кредит е сключен с краен срок за погасяване на кредита
10.04.2020г., като с настъпването на крайния падеж по договора, не е налице
действаща уговорка между страните за размера на договорната лихва, поради
което и не е налице основание за начисляването на договорна лихва след този
момент до 13.05.2020г., вкл. /съобразно раздел I, т.3 и раздел II, т.4.1. от
Договора/.
По отношение на наказателната лихва, заповедният съд е приел, че
клаузата в договора за кредит е неравноправна. Съобразно разпоредбата на
чл. 33 ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. С уточнителната си молба
молителят сочи, че е приложил съответно лихвени проценти за изчислението
на претендираната наказателна лихва върху просрочената главница в
диапазона от 23,80% до 24%, което надвишава повече от два пъти размера на
законната лихва за забава. В случая, уговорката между страните по т.10 от
раздел II от Договора за кредит – „Плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в раздел II, т.4.1. лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в работен ден.“,
предвижда лихва, която е в противоречие с императивната разпоредба на чл.
33 ал.2 от ЗПК. Очевидно, че при съпоставка на прилаганите от банката
лихвени проценти за наказателна лихва е налице неравноправност извън
предвидените в ЗПК лимити.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в този случай,
заповедният съд е следвало да вземе предвид посочените по негово указание
стойности на дължимите наказателни лихви, изчислени само като законната
лихва за забава. В рамките на заповедното производство, съдът следва да се
произнесе по посочените в подаденото заявление по чл. 417 от ГПК
7
претенции, като провери документът дали е редовен от външна страна и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по
същество на едно евентуално спорно право. Претенция за законната лихва за
забава в посочените в уточнителната молба размери не се съдържа в
подаденото заявление, нито в извлечението от счетоводните книги на
Банката, поради което и не следва да се издава заповед за незабавно
изпълнение за тях.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
обжалваното разпореждане следва да се потвърди, като разноски в този
случай не следва да се присъждат на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 31397/14.10.2020 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 11 560/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която е
отхвърлено заявление с вх. № 58049 /17.09.2020 г., подадено от “Първа
Инвестиционна Банка“ АД, гр. София срещу длъжника К. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик“ № 401, вх. 6, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 185,68
лв. /сто осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
наказателна лихва по раздел II, т.10 от договор за банков кредит No 014LD–R-
008309 от 25.04.2018г., начислена за периода от 10.11.2018г. до 12.03.2020г.,
вкл.; сумата от 29, 26 лв. /двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща договорна лихва по раздел II, т.4.1. от договора, начислена за
периода от 10.04.2020г. до 13.05.2020г., вкл., както и сумата от 104,70 лв. /
сто и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва
по раздел II, т.10 от договора, начислена за периода от 14.05.2020г. до
16.09.2020г., вкл.
Определението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9