Р Е Ш Е Н И Е
№ 1551
Гр. Пловдив, 19.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на единадесети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. ,
като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 3128 по
описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.Х.А. *** и Й.И.А. ***,
Пловдивска област, ****, чрез адвокат Б.С. с адрес *** против Заповед №
РД-02-09-270 от 26.08.2019 год. на кмета на община Кричим, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: “навес“, разположен по южната фасада, над съществуваща тераса
към жилищната сграда с идентификатор 39921.501.339.1 в ПИ кадастрален
идентификатор 39921.501.339 по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: гр.
Кричим, ул. “Никола Вапцаров“ № 23, одобрени със Заповед № РД-18-13 от
19.02.2009 год. на ИД на АГКК, гр. София, като същият е изграден по цялата
дължина на терасата, изпълнен от дървени греди, дъски и ламперия, с размери
д.-10,60 м., ш.-2,50 м. и височина от 2,8 м. до 3,8 м.; покривът е едноскатен на вън, с настилка от керемиди и улуци, като
дървените елементи са закрепени към подовата настилка на терасата и фасадата с анкерни болтове и с болтови
връзки помежду си.
По подробно изложени съображения в жалбите
се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед, като
неправилна и незаконосъобразна, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Жалбоподателките оспорват се,че процесният
дървен навес представлява нов строеж и в
съдебно заседание процесуалните представители на същите поддържат,че не се
касае за строеж,а обектът разпореден за премахване е преместваем обект.
Ответникът по жалбата - Кмет на гр.Кричим, чрез процесуалния
си представител по делото, в съдебно заседание , оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е
постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални
правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на
чл.225, ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ
на премахване.
Претендират се разноски по делото,включително
адвокатско взнаграждение.
Съдът, като съобрази фактите и събраните
по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт -
предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:
І.По допустимостта .
Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1
от АПК, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване / А.Х.А. и Й.И.А. са адресати на заповедта/ и против подлежащ
на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА.
II.Разгледани по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява
следното.
От представения по делото НА за
покупко-продажба № 77,том II,нот.дело № 238/2012г. на нотариус И.И.се установява,че А.Х.А. и Й.И.А. са собственици на ПИ с идентификатор
39921.501.339 по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: гр. ********
В процесния имот
е извършена проверка от комисия от длъжностни лица по строителството при община
Кричим и е съставен протокол от
22.01.2019 г. Извършвайки проверка, комисията установява, че в имот с
кадастрален идентификатор 39921.501.339, по КККР на гр. Кричим, с
административен адрес: ******* са налице новопостроени дървени навеси.
По повод горните констатации е извършена
допълнителна проверка, назначена със Заповед № РД-02-09-35 от 28.01.2019 г. на
Кмета на Община Кричим. За проверката Й. и А. А.са информирани с писмо
РД-02-14-25#6/01.02.2019 г. Комисията извършваща проверката е съставила
протокол от 11.02.2019 г., в който са обективирани
всички факти и обстоятелства, касаещи процесните
постройки.
Съставен е Констативен акт/КА/ № 1 от 25.02.2019 г., с
който е установено извършването на незаконен строеж, представляващ „Дървен
навес“, находящ се в ПИ с 39921.501.339, по КККР на
гр. Кричим, с административен адрес: *******
Строежът представлява навес, разположен по
южната фасада, над съществуваща тераса към жилищна сграда; същият е изграден по
цялата дължина на терасата, изпълнен от дървени греди, дъски и ламперия.
Навесът е с размери д=10.60м., ш=2.50м. и височина от 2.8м. до 3.8м., покривът
е едноскатен на вън, с настилка от керемиди и улуци,
като дървените елементи са закрепени към подовата настилка на терасата и
фасадата с анкерни болтове и с болтови
връзки помежду си.
В КА е посочено,че същият е изграден от Й.И.А.
и А.Х.А. през 2018 година по устни данни на Й.И.А..
Строежът е изпълнен в ПИ с кадастрален
идентификатор 39921.501.339, по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: ********,
одобрени със Заповед № РД-18-13 от 19.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София към
сграда с идентификатор 39921.501.339.1.
За строежа не са представени строителни
книжа-одобрен и съгласуван проект ,разрешение за строеж,протокол за откриване
на строителна площадка,протокол за определяне на строителна линия и
ниво,заповедна книга.
След издаване и връчване на КА жалбоподателките са представили за строежа неодобрени строителни книжа, със
Заявление вх. № РД-02-14-25#7 от 11.02.2019г.
Видно от същите е ,че строежът е изграден
след 2009 г. и това се установява от Застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед №
902/09.02.1982 г. на Заместник- председателя на ИК на ОНС, гр. Пловдив,
(действащ), Кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-74/22.10.2002 г. на
ИД на АГКК, гр. София, (отменен). Видно от цитираните документи на мястото на процесния строеж няма разположено строителство. При
съпоставянето на същите с окомерната скица, която е неразделна част от
констативния акт, длъжностните лица по строителството са приели за безспорно установено,
че процесният строеж представлява ново строителство.
Съществуващата жилищна сграда от южната
страна е пристроена тераса, изградена съгласно одобрени проекти, видно и от
издаденото Разрешение за строеж № 9/22.05.2013 г. от Главния архитект на Община
Кричим. Съгласно проекта не се предвижда да бъде изпълнено покривно покритие
или да се изгражда допълнителен навес над строежа.
От така установеното е прието,че са
нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3, чл. 140 във връзка с чл. 41, ал. 2,
чл. 148, ал. 1 и ал. 2 и чл. 157, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Прието е още, че се касае за строеж по
смисъла на §5, т. 35 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на
територията. В тази връзка същият се установява като строеж VI-та (шеста) категория
съгласно чл. 137, ал.1, т. 6, от Закона за устройство на територията и чл. 1 от
Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
По отношение на търпимостта
административният орган е извел извод,че
процесният
строеж не е търпим по смисъла §16 от Преходните разпоредби на Закона за
устройство на територията и §127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ,
бр. 82/2012 г.). Строежът е изграден след нормативно уредените в §16 от
Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията и §127, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82/2012 г.) срокове - а именно след
2009 г.
За година на извършване на строежа се сочи
2018г. по данни на жалбоподателката Й.И.А..
Срещу КА №1/25.02.2019г не са постъпили
възражения.
Въз основа на КА №1/25.02.2019г. е
последвало издаването на оспорената Заповед № РД-02-09-270 от 26.08.2019 год.
на кмета на община Кричим, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: “навес“, разположен по южната фасада, над съществуваща тераса към
жилищната сграда с идентификатор 39921.501.339.1 в ПИ кадастрален идентификатор
39921.501.339 по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: гр. ********,
одобрени със Заповед № РД-18-13 от 19.02.2009 год. на ИД на АГКК, гр. София,
като същият е изграден по цялата дължина на терасата, изпълнен от дървени греди,
дъски и ламперия, с размери д.-10,60 м., ш.-2,50 м. и височина от 2,8 м. до 3,8
м.; покривът е едноскатен на вън, с настилка от
керемиди и улуци, като дървените елементи са закрепени към подовата настилка на
терасата и фасадата с анкерни болтове и с болтови връзки помежду си.
Заповедта е издадена на основание
чл.225а,ал.1 и ал.2 от ЗУТ и чл.225, ал.2 от ЗУТ ,т.1 и т.2 ,като за строежа е
прието,че е незаконен, изпълнен при
несъответствие с действащия ПУП, без одобрени проекти и разрешение за строеж
В същата се преповторени констатациите на
групата извършила проверката.
В съдебното производство е
допусната съдебно-техническа експертиза .
Вещото лице установява,че в
конструктивно отношение процесният навес
представлява: носеща конструкция от колони, греди и столици, изпълнена изцяло
от дървени елементи, с дъсчена обшивка по гредите и с покритие от керемиди.
Колоните са монтирани през настилката от теракота на терасата към подовата й стоманобетонова плоча с анкерни
болтове. Анкерните болтове свързват стоманени скоби
/планки/ с дървените колони на болтова връзка, като
колоните не достигат в долния си край настилката на терасата, а започват от
8см. над нея. Болтова е връзката и между колоните и
надлъжната греда в южния външен край на навеса и също се осъществява чрез
планки. Дървената надлъжна греда до фасадата на жилищната сграда е монтирана с анкерни болтове в ограждащия тухлен зид на сградата, в
междините между два реда тухли. Столиците са наковани върху гредите по наклона.
Независимо,че е допусната от
съда исканата експертиза по задача на жалбоподателя,то в голямата си част
въпросите,по които е следвало да отговори
вещото се отнасят до правни въпроси ,като отговорите на вещото лице не
следва да бъдат обсъждани в настоящото решение .Същественото е,че при
проверката,която прави експерта за процесния дървен навес е безспорно се установява, че е
изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Освен това,
според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Вещото лице в заключението
си сочи,че процесният обект не може да се определи и
като "преместваем обект" по чл.56 от ЗУТ,
които обекти са: 1. преместваеми увеселителни обекти;
2. преместваеми обекти за административни, търговски
и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти
за временно обитаване при бедствия. По същия начин тези обекти за класифицирани
и в "Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на
временни преместваеми съоръжения, елементи на
градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на община
Кричим", приета през 2008г., актуализирана към 28.09.2016 год.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Заповед № РД-02-09.270/26.08.2019г. издадена от кмет на община Кричим,с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж, определен като такъв от шеста категория, е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган .
Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения административен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./ “Кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях”.
За преценката досежно валидността и законосъобразността на
акта релевантна е и правната квалификация на изграденото на място, което
според тази инстанция на съда безспорно съставлява строеж по смисъла на §
5 т.38 от ЗР на ЗУТ.
В тази смисъл и съдът приема за
установено, че разпореденият за премахване дървен навес –разположен на южната
фасада,над съществуваща тераса към жилищна сграда с идентификатор
39921.501.339.1 в ПИ 39921.501.339 по КККР на гр.Кричим ,представлява
строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ; същият е в резултат от извършени
строителни и монтажни работи по смисъла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ.
Във връзка с доводите,изложени в съдебно
заседание от процесуалните представители на жалбоподателките,че
се касае до преместваем обект,то същите са изцяло
неоснователни с оглед установеното от вещото лице.Процесният
обект не може да се определи като "преместваем
обект" по чл.56 от ЗУТ, тъй като такива обекти са: 1. преместваеми
увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия. По същия начин тези обекти за
класифицирани и в "Наредба за реда и условията за издаване на разрешения
за поставяне на временни преместваеми съоръжения,
елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на община
Кричим", приета през 2008г., актуализирана към 28.09.2016 год.
В случая в КА и в заповедта на ответника е
посочена категорията на строежа – шеста категория съгласно Наредба № 1 от 30
юли 2003г. за номенклатурата за видовете строежи на Министерството на
регионалното развитие е благоустройството /МРРБ/ и чл.137 ,ал.1,т.6 от ЗУТ.
Така определената категория на строежа се
потвърждава от констатациите на вещото
лице.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване
на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ - в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен
план и без одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж.
Доколко описаните в
заповедта и в обуславящия нейното издаване Констативен акт № 1/25.02.2019г..
вид, местонахождение, характер и параметри на осъщественото строителство
отговарят на действителните такива, е въпрос на материална, а не на формална
/процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед.
За удоволетворяване
на изискванията за форма е без значение какво наименование е използвано от
административния орган за незаконния строеж, след като е дадено
подробно описание с технически параметри, което позволява еднозначното му
идентифициране и изключва възможността да възникне грешка при премахването му.
Тези констатации са
илюстрирани в графичен вид, посредством окомерна скица на разположението на
строежа в имота
Констативен акт №1/25.02.2019г , на който
се основава Заповед № РД-02-09-270/26.08.2019г. е съставен от компетентни лица.
При така изложеното
съдът в настоящия си състав констатира,че не са налице нарушения на административнопроизводствените
правила.
Спорът се концентрира основно върху
приложението на материалния закон.
Както бе посочено вече, разпоредбата на
чл.225а ал.1 от ЗУТ предвижда премахването на незаконни строежи или части от
тях, а според чл.225, ал.2 /към която норма препраща тази на чл.225а ал.1 от ЗУТ/ от закона, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и
4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените
изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с
Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при
условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона - за недвижими културни ценности
и за строежи в техните граници и охранителните им зони.
Следователно, за да бъде един строеж
незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори
само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това,
според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои
изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147,
ал.1 от ЗУТ /в приложимата редакция до изм. с ДВ бр.101 от 2015г./, не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж /измежду които не е процесният такъв/, а разрешение за строеж не се
изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от
закона, измежду които не е спорният строеж.
В случая, съдът намира, че с Констативен
акт № 1/26.02.2019г. е установена липсата на строителни документи – одобрен
инвестиционен проект,издадено разрешение за строеж,акт за узаконяване и
определяне на строителна линия и ниво.
Тези обстоятелства сами по себе си са достатъчно
основание, за да бъде квалифициран като незаконен строежа.
С оглед горното съдът достигна до извода,
че процесният
обект, имащ характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа. За процесния обект
не са налице предпоставките, водещи до приложимостта на § 16 и § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ предвид времето на построяването му - съгласно данни от едната жалбоподателка, Й.И.А., обективирани
в КА, същият е построен през 2018 г. т.е. извън времевия обхват на
горепосочените норми.
Най-сетне, настоящият състав на съда
намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към
недопускане и премахване на незаконно строителство.
Ето защо, като издаден от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето
производство индивидуален административен акт е законосъобразен, а жалбата
против същия е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
На основание чл.143 ал.4
от АПК на ответника следва да бъда присъдени разноски в доказан размер от 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд
Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.А. *** и Й.И.А. ***,
Пловдивска област, ****, чрез адвокат Б.С. с адрес *** против Заповед №
РД-02-09-270 от 26.08.2019 год. на кмета на община Кричим.
ОСЪЖДА А.Х.А. *** и Й.И.А. ***,
Пловдивска област, ****, чрез адвокат Б.С. с адрес *** , да заплатят на Община Кричим, сумата от 600 /шестотин / лева, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: