№ 1980
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100505155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1712 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 65007/2021
г. на СРС, ГО, 51 състав, е признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
*******, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ сумата 1277,12 лева - стойност на топлинна енергия за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2019 г., доставена в апартамент № 101, находящ се в гр.
София, ж.к. *******, аб.№ 223267, ведно със законната лихва от 23.08.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 266,34 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски
районен съд, 51 състав, като искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ е отхвърлен за разликата над
1277,12 лева до претендираните 2705,88 лева и за периода от м.05.2017 г. до
м.06.2018 г., искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 266,34 лева до претендираните 628,93 лева и за периода от
15.09.2018 г. до 14.09.2019 г., като са отхвърлени и исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумите 16,00 лева - възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. и 3,64 лева –
1
обезщетение за забава върху сумата 16,00 лева за периода от 31.08.2018 г. до
09.08.2021 г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника М. К. Л.. Във въззивната жалба се
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незакосъобразно.
Поддържа се, че неправилно съдът е признал претендираните суми за лихва,
след като ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на
сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил
изпадането в забава на ответника за този период. Въззивникът сочи, че
приложение в случая следва да намерят общите условия от 2014 г., съгласно
които обезщетение за забава се дължи само при забава в плащането на
общата фактура и след нейното публикуване. Моля се за отмяна решението в
обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявените искове.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решението и
присъждане на сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба на М. К. Л..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не
са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против М. К. Л..
От приетия пред първоинстанционния съд договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ на 21.07.1983 г., се установява,
че Ц.Г. Ц. и М. К. Л. са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот - апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. *******. От
издаденото от Столична община, район Люлин удостоверение за наследници
от 15.10.2004 г. е видно, че Ц.Г. Ц. е починала на 25.09.2014 г., като е
оставила единствен наследник по закон М. К. Л.. Ето защо и при липсата на
събрани други доказателства досежно правото на собственост върху
процесния имот, съдът приема, че М. К. Л. е била едноличен собственик на
топлоснабдения апартамент през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. В
качеството на титуляр на правото на собственост М. К. Л. е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 223267.
Между страните не е спорно, че процесният имот е топлоснабден, както
и стойността на доставената топлинна енергия в имота през исковия
период. С оглед заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, първоинстанционният съдът е присъдил топлинна енергия само за
периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г. в размер от 1277,12 лева, което вземане
не се явява погасено по давност при съобразяване датата на подаване на
заявлението в съда /23.08.2021 г./ и настъпване падежът на задължението на
вземането за м.07.2018 г.- 14.09.2018 г.
По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на
първоинстанционното решение по отношение присъдената мораторна лихва,
съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено
за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г., то приложение следва да намерят
новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., а не цитираните от
въззивника Общи условия от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
3
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2,
вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.
Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая
дължимата лихва върху издадената обща фактура е в размер от 266,34 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2021 г.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1712 от 07.03.2022 г., постановено по
гр.д. № 65007/2021 г. на СРС, ГО, 51 състав, е признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът М. К. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. *******, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 1277,12 лева - стойност на топлинна
енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., доставена в апартамент №
101, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб.№ 223267, ведно със законната
лихва от 23.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 266,34 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2021 г., за които е
4
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по
описа на Софийски районен съд, 51 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *******, разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5