Решение по дело №2020/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, вр. с чл. 220, ал.1 и сл. от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***, представлявано от Л.Р.М., подадена чрез адв. Р.В.. – БАК, против Решение с рег. № 32-175980/31.05.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница – Бургас при Агенция „Митници“ към Митническа декларация /МД/: MRN 21BG001008034155R6/20.04.2021 г., с което на основание:

1.      Чл. 70, §1, вр. чл. 71, §1, б. „д“, подбуква “I”, вр. чл. 77, § , б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност в размер на 8484, 35 лв.,

2.      На основание чл. 85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определено митническо задължение в размер на 848, 43 лв.,

3.      На основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, §1, б. „а“, вр. с чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена данъчна основа за ДДС, считано от 20.04.2021 г., в размер на 9332, 78 лв., въз основа на която е определено на основание чл. 66, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 67, ал. 1 ЗДДС задължение за ДДС в размер на 1866, 56 лв.;

4.      На основание чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 83, ал. 1, вр. с чл. 77, §3 от посочения регламент дружеството-жалбоподател е определен размер за вземане под отчет и досъбиране на вносно мито на стойност 556, 97 лв. и на ДДС в размер на 1225, 36 лв. или общо – 1782, 33 лв.

5.      На основание чл. 114, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 114, §2 от горецитирания регламент възниква задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, считано от 20.04.2021 г. до датата на уведомяването по оспореното решение.

Решението на Директора на ТД Митница – Бургас при Агенция „Митници“ е оспорено с доводи за неговата незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че решението е издадено от компетентен орган, но не била изложена информация по чия инициатива е започнало производството, за да се направи извод за компетентността на органа. Изложени са съображения, че решението е издадено след изтичане на 30-дневния срок по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, което, от своя страна, обуславя съществено процесуално нарушение в административното производство. Твърди се, че неспазването на посочения срок за произнасяне с решение е довело до необосновано увеличаване размера на начислените лихви върху установените задължения. Сочи се в жалбата, че оспореният акт на Директора на ТД Митница – Бургас не е мотивирано, като не били обсъдени наведените от дружеството възражения в хода на административното производство, а бланкетно били отразени в оспореното решение. Не били изяснени всички факти и обстоятелства по случая, което е довело до нарушаване правото на защита на задълженото лице, което е в противовес със задължението на компетентния орган, вменено му с чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013.

Твърди се, че информацията, въз основа на която органът е извел изводите си, не е част от митническите информационни системи, поради което данните не били събрани по законоустановения ред. Цитираният от органа https://autoauctions.io е ненадежден източник на информация, като се посочва в жалбата, че създателят му е указал, че не носи отговорност за посочената информация в него, а електронната страница била създадена с цел трафик на посетители и приблизителни прогнози на цени за покупка на автомобили. Излагат се съображения относно неправилната преценка на органа, че процесният автомобил е закупен на стойност 4 600 щатски долара, като не били посочени доказателства за спорното обстоятелство по реда на чл. 36 и сл. АПК. Жалбоподателят посочва в допълнение, че органът неправилно и в нарушение на чл. 71, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определил разходите за международен транспорт на процесния автомобил в размер на 876, 04 лв., като според дружеството, посочените разходи следва да бъдат възложени на продавача на автомобил по МД № MRN 21BG001008034155R6. Сочи се липса на доказателства разходите за транспорт да са били заплатени от жалбоподателя, тъй като те са били за сметка на продавача. В жалбата се възразява против констатацията в оспореното решение, че автомобилът е закупен чрез провеждане на търг, като се твърди, че органът не излага доказателства същият да е закупен от дружеството-жалбоподател. В заключение, твърди се, че процесното решение противоречи на константната практика на Съда на Европейския съюз, което се изразява в непосочването от органа на нови доказателства, които биха указали нуждата от промяна на договорната стойност за конкретния автомобил.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Р.В. ***, която поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски.

Ответната страна – Директора на ТД Митница – Бургас при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, по административното производство са обсъдени всички доказателства. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 32-175980/31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница – Бургас при Агенция „Митници“ по МД: MRN 21BG001008034155R6/20.04.2021 г., с която жалбоподателят декларирал стока, представляваща: употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка „БМВ“, модел „Х1“, брой места – 5, първа регистрация: 01.01.2012 г., работен обем: 2000 куб. см., шаси № ***, за поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“. Към митническата декларация са приложени: фактура № RA-Е210221101/11.02.2021 г., снимков материал на процесния автомобил, товарителница № MEDIUML042444, contract of carriage /договор за превоз/. Митническата стойност за стоката, определена на база договорна стройност, е в размер на 2914, 56 канадски долара. Въз основа на тази митническа стойност са определени вносно мито в размер на 291, 46 лв. и задължение за ДДС в размер на 641, 20 лв.

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършен последващ контрол на декларацията и на придружаващите я документи, при който е установено, че митническата стойност на стоката е определена на база договорната й стойност, съгласно приложена фактура № RA-e21021101/11.02.2021 г. При проверката е анализирана информация за автомобили със същите характеристики и идентични VIN /номер на шаси/ на електронната страница www.autoauctions.io , като на посочения сайт е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 11.02.2021 г. със статус „продадена“ (SOLD) на автомобил със същия VIN номер на шасито в размер на 4600 щатски долара, което превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 2218, 00 щатски долара при допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

Съгласно писмо с рег. № 32-336008/22.10.2021 г. на Началника на МБ „Свободна зона“ и на основание чл. 48 от МКС, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ от дружеството са изискани допълнителни доказателства, които да удостоверят декларираната митническа стойност. В отговор на горепосоченото писмо дружеството представило на органа документ за състоянието на автомобила, пълен опис на щетите, протокол от оценка от застрахователната компания и 2 броя снимки на процесното МПС.

След запознаване с представените от дружеството доказателства органът изпратил писмо с рег. № 32-414860/20.12.2021 г. на основание чл. 22, §6, вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 до дружеството, с което същото е уведомено за мотивите, на които компетентният орган ще основава решението си, с което ще приключи процедурата по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 70, §1, вр. чл. 71, §1, буква „д“, подбуква “I” от Регламент (ЕС) № 952/2013. Писмото е получено от адресата на 23.12.2021 г., видно от известие за доставяне /л. 27 от административната преписка/. В писмото изрично е указано на дружеството за възможността му в 30-дневен срок да изрази становище по посочените мотиви. В определения 30-дневен срок е постъпило становище от дружеството с вх. № 32-14154/11.01.2022 г., в което е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност с МД: MRN 21BG001008034155R6/20.04.2021 г. Възраженията на дружеството били счетени за неоснователни от компетентния орган.

На 31.05.2022 г. ответната страна – Директорът на ТД Митница – Бургас издал оспореното Решение № 32-175980/31.05.2022 г., с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 19, ал.7 ЗМ и чл. 59 АПК, взема решение за следното:

1.      На основание чл. 70, §1, вр. с чл. 71, §1, б. „д“, подбуква „i“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за процесната стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008034155R6/20.04.2021 г. е определена нова митническа стойност в размер на 8484, 35 лв.

2.      На основание чл. 77, §1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 датата на възникване на митническото задължение е 20.04.2021 г., когато е подадена митническата декларация.

3.      На основание чл. 85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при прилагане на ставка 10% за вносно мито, за код по КН 8703 24 90 спрямо новата митническа стойност 8484, 35 лв. е определено ново митническо задължение в размер на 848, 43 лв.

4.      На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 77, §1, б. „а“, вр. с чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е констатирано, че на датата на възникване на митническо задължение възниква и такова за ДДС, като на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос съгласно чл. 16, ал. 1 ЗДДС за процесната стока, поставена под режим допускане за свободно обращение, в размер на 9332, 78 лв.

5.      Съгласно чл. 66, ал. 1, т.2, вр. чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС при внос в размер на 1866, 56 лв.

6.      На основание чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока е определено вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 556, 97 лв.

7.      Според чл. 56 от ЗДДС, за стоката е установено вземане ДДС под отчет в размер на 1225, 36 лв.

8.      На основание чл. 114, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 114, §1 от същия регламент е указано, че се дължи лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок, посочен в решението на митническия орган.

По искане на дружеството-жалбоподател и за изясняване на релевантните за изхода на делото факти съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на въпрос 1 вещото лице е посочило, че платената цена от жалбоподателя за декларираната стока е в размер на 2218, 00 канадски долара, като разчетът с доставчика е закрит. Плащането на фактура № RA-E21021101/11.02.2021 на стойност 2218, 00 канадски долара е извършено с валутен превод от 12.02.2021 г. в размер на 7393, 00 канадски долара по сметка на бенефициента № 5232714 в банка Toronto-Dominion Bank с титуляр на сметката “9396-9053 QUEBEC INC” и посочено основание на плащането – фактура № RA-E21021101/11.02.2021. След получаване на процесната стока разчетът с доставчика е закрит. В отговор на въпрос 2 в експертното заключение е посочено, че цялата стойност по горепосочената фактура е заплатена в размер на 2218, 00 канадски долара.

По искане на процесуалния представител на ответната страна по делото е изготвена и допълнителна експертиза с поставена задача да бъде извършена проверка в счетоводството на „Е.Б.“ ЕООД за периода преди извършения превод за конкретната покупка на автомобила от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г. и след извършването на превода от 12.02.2021 г. до 12.02.2022 г., като бъде проверено дали жалбоподателят е превеждал други парични суми на същия получател и на същото основание. В отговор на поставената задача вещото лице е посочено, че преди извършването на превода от 12.02.2021 г. за покупка на процесния автомобил и за указания период на проверка с експертизата, жалбоподателят не е превеждал други парични суми на същия получател със същото основание: RA-E21021101/11.02.2021.

Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства.

При така изложената фактическа обстановка и в обхвата на проверката по чл. 168 АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорващото дружество „Е.Б.“ ЕООД е адресат на оспорения акт, поради което за него е налице правен интерес от обжалването му, по арг. от чл. 147, ал. 1 АПК. Процесното решение с рег. № 32-175980/31.05.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница – Бургас при Агенция „Митници“ е връчено на 22.08.2022 г., видно от съобщение с рег. № 32-264400/08.08.2022 г. /л. 12 от преписката/. Жалбата срещу него е подадена на 01.09.2022 г., като е спазен срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Настоящата инстанция приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ. Според цитираната разпоредба, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Видно от приложените по делото доказателства, процесната митническа декларация е подадена в ТД „Митница“ - Бургас Съгласно чл. 29 от посочения регламент, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и §7, чл. 23, §3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Изложеното дотук налага извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя за липса на компетентност при издаването на акта на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“.

Обжалваното решение е издадено по предвидения от закона ред и отговаря на критериите за форма и съдържание на индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност по смисъла на чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в издаване на процесното решение след изтичането на срока по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ. Посочената разпоредба указва, че решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Съгласно константната практика на Върховния административен съд на Република България / в този смисъл - Решение № 7499/16.06.2020 г., постановено по АД № 3267/2020 г.; Решение № 7321/16.06.2021 г., постановено по АД № 2023/2021 г. и др./ срокът по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ е инструктивен, а не преклузивен. Цитираната норма не се характеризира с императивен характер и пропускането на този срок не засяга законосъобразността на решението на митническия орган. Видно от материалите по преписката, производството по издаване на решение от митническия орган е започнало на 15.01.2022 г., като 30-дневният срок по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ е изтекъл на 14.02.2022 г. Процесното решение е издадено на 31.05.2022 г. и след изтичането на този срок, но предвид инструктивния му характер съдът приема, че същото не е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната му на това основание.

Не се споделя твърдението на жалбоподателя относно необсъждането в процесното решение на наведените възражения със становището на дружеството, закрепено в писмо вх. № 32-14154/11.01.2022 г. Видно от съдържанието на оспореното решение /стр. 4 от решението/ представените доказателства и наведените от дружеството възражения в хода на административното производство са обсъдени от решаващия орган. Съдът приема, че не е нарушено правото на защита на дружеството, след като му е указана възможността да изрази становище в 30-дневен срок по мотивите, въз основа на които органът ще постанови решението си, както и че същите са били обсъдени мотивирано от същия в крайния му акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно инициативата за започване на административното производство. От приобщените по делото доказателства се установява, че упражненият последващ митнически контрол в процесния случай е във връзка със Заповед № ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. на Директора на ТД „Южна морска“ /понастоящем – ТД Митница – Бургас/. Заповедта предписва извършването на последващ контрол на митническите декларации за декларирани автомобили, изпратени от САЩ или Канада за периода от 01.06.2019 г. до 01.06.2021 г., като процесният случай попада в посочения период, което, от своя страна, лишава от основание възражението на жалбоподателя в тази насока.

На следващо място, следва да се уточни за пълнота на изложението, че митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентния митнически орган и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Съгласно чл. 70, § 1 и §2 от Митническия кодекс на Съюза митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по вторичния метод по чл. 74 от Кодекса при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в конкретния случай не е проведено докрай. Единствено когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото, при установената поредност (в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).

Прилагането на тези субсидиарни методи е обусловено от наличие на основателни съмнения относно декларираната от въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Относно тези съмнения вносителят следва да бъде уведомен и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по този ред. Легална дефиниция за "основателни съмнения" липсва в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.

В процесния случай митническата декларация, подадена от жалбоподателя, е била предмет на последващ контрол от митническите органи досежно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочена в нея, релевантна за определяне на митническата му стойност, въз основа на която да бъдат изчислени публичните държавни вземания – мито и ДДС – по реда на чл. 48 МКС, вр. чл. 84 ЗМ. Според чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза изрично предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

В настоящия случай, доказването на основателните съмнения, мотивирали органа да осъществи последващ контрол по подадената митническа декларация във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил, е извършено при липса на годни източници на информация, които да удостоверят релевантните за доказване факти, на които декларацията се позовава. Органът е обосновал извода си за занижена митническа стойност на автомобила чрез справка в интернет страницата на www.autoauctions.io. Този извод се явява необоснован, доколкото доказателствата, извлечени от посочения сайт, не се ползват с доказателствена сила, същите не са събрани по нормативно установения ред и не биха могли да послужат при определяне стойността на автомобила. В допълнение на горното, органът не е оспорил автентичността на представените от дружеството документи, установяващи придобиването на автомобила, а е извършил преценка на митническата стойност по процесната декларация, позовавайки се единствено на информация, извлечена от посочения сайт. С оглед изложеното, съдът намира, че липсват сравнителни данни, въз основа на които законосъобразно да бъде определена митническата стойност на процесния автомобил.

Съдът намира, че съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност от „Е.Б.“ ЕООД на процесната стока - употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка „БМВ“, модел „Х1“, брой места – 5, първа регистрация: 01.01.2012 г., работен обем: 2000 куб. см., шаси № *** – са необосновани и неоснователни, поради което процесното решение с рег. № 32-175980/31.05.2022 г. на Директорът на ТД Митница – Бургас е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане съдът намира, че на основание чл. 143 от АПК на оспорващото дружество „Е.Б.“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски в размер на 1230 лева, от които 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, 350 – за осъществено процесуално представителство по настоящото производство и 530 лв. – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-175980/31.05.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница – Бургас при Агенция „Митници“ към Митническа декларация: MRN 21BG001008034155R6/20.04.2021 г.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *** сторените по делото разноски в размер на 1230 /хиляда двеста и тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: