№ 15736
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110143166 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу С. В. Р., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на
ищеца за сумата в общ размер на 1113,12 лева – главница, от която сумата 1081,87 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., и сумата 31,25 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане
на ищеца за сумата в общ размер на 176,23 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата С. В. Р. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
1
апартамент № 158, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021
г. по ч. гр. д. № 58900 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата С. В. Р. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К. Б..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Възразява, че по делото не били представени никакви доказателства, че ответницата е
собственик или ползвател на имота. Оспорва твърдението, че през процесния период същата
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия, както и че между страните по делото
съществували облигационни отношения по ползване на предоставяните от ищеца услуги. На
следващо място оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че през исковия период
било извършвано редовно топлинно счетоводство, че имало сключен валиден договор
между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, както и между последната
и етажните собственици. Отделно от това оспорва акцесорната претенция за мораторна
лихва, доколкото не била настъпила изискуемостта на главницата. Твърди, че ответницата
не била получавала покана за заплащане, поради което същата не била изпаднала в забава.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Кънева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение по уважение на исковата
претенция като основателна и доказана. Претендира направените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
2
В съдебно заседание ответницата С. В. Р., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Б.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа
депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора на
исковата молба. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ, том VІІІ/1985 г. се установява, че на 02.10.1985 г. Главна дирекция за
изграждане на София продала на ответницата новопостроено жилище № 158, находящо се в
гр. София, АДРЕС. Съгласно т. 6 от договора за покупко-продажба, същият имал сила на
нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 ЗТСУ. Видно от
удостоверение изх. № КО-7000-16/1/02.02.2012 г., издадено от Столична община, район
АДРЕС в ж. к. „Надежда“ бил идентичен с АДРЕС. По делото няма данни през исковия
период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица
или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответницата.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 2866 от 13.08.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД и етажната собственост, и протокол от 12.08.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. АДРЕС
съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 12.08.2002 г., общото събрание на
етажните собственици взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния
апартамент № 158 с абонатен № ****** били отбелязани 3 броя радиатори, 3 броя
разпределители и 3 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за ответницата.
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 13.08.2002 г. бил подписан
3
договор № 2866/13.08.2002 г. между етажната собственост в бл. 334, вх. Ж, в качеството на
възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването
на обща и индивидуални сметки.
С договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 2 броя главен
отчет от 21.05.2018 г. и 25.05.2019 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана
за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Петте
радиатора в имота били затапени. Главните отчети съдържат подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е
предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
4
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответницата С. В. Р.
като собственик на процесното жилище притежавала качеството „потребител” на топлинна
енергия през процесния период. Съгласно действащата към датата на възникване на
облигационните отношения между страните Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия
(обн. ДВ, бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ., бр. 31/26.03.2002 г.) – чл. 5, ал. 1, т. 2, и приетия
по-късно Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) – § 6, ал. 2 и ал. 3 ПЗР,
ответницата се явява „заварен потребител” на топлинна енергия за битови нужди. Няма
данни по делото през исковия период това качество да е било загубено поради промяна на
собствеността или учредяване на вещно право на ползване.
Този извод не се променя от обстоятелството, че ответницата не ползва топлинна
енергия за отопление, а всички радиатори в имота били затапени. Както отмененият Закон за
енергетиката и енергийната ефективност в чл. 108, така и сега действащият Закон за
енергетиката дават право на етажните собственици да се откажат от ползването на
централно отопление, но като се вземат предвид особеностите на заварените топлоснабдени
сгради. Титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. В настоящия случай безспорно беше
установено, че в имота на ответницата не се ползва топлинна енергия за отопление, но С. Р.
останала на клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. По тези съображения в Тълкувателно решение №
2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, ВКС е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62, вр. § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Напълно в синхрон с цитираната задължителна практика на ВКС е и Решение на Съда
(четвърти състав) от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17. В същото Съдът
на Европейския съюз приема, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
5
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Член 13, § 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, § 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответницата и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответницата. Ответницата, в
качеството й на купувач, се задължила да заплаща реално доставената й топлинна енергия
по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
6
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява,
че подпомагащата страна „Техем Сървисис” ЕООД била избрана от потребителите в
сградата – етажна собственост в АДРЕС да извършва услугата дялово разпределение на
общо събрание, проведено на 12.08.2002 г. С посочената фирма за дялово разпределение на
13.08.2002 г. бил сключен договор за срок от две години. Не може да бъде прието
възражението на ответницата за незаконност на дяловото разпределение поради липса на
валидни отношения по извършването на тази услуга между етажната собственост и
подпомагащата страна. От представените по делото доказателства безспорно се установява,
че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот било извършвано
именно от „Техем Сървисис” ЕООД. Ответницата била запозната с това обстоятелство,
видно от главните отчети на уредите за дялово разпределение, издадени именно от
посочената фирма за дялово разпределение (ФДР) и подписани от потребителя. Липсват
данни по делото ответницата по някакъв начин да се е противопоставила на извършваното
от „Техем Сървисис” ЕООД дялово разпределение. Напротив, същата ежегодно осигурявала
достъп на представителите на посочената ФДР до собствения си недвижим имот, а
последните изпълнявали поетия ангажимент като отчитали индивидуалните топлинни
разпределители в процесното жилище. С това двете страни фактически потвърдили
обвързаността си от договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление. Освен
това съгласно трайната съдебна практика съществуването или несъществуването на
договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител
7
не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение.
От събраните по делото доказателства се установи още, че дължимата от потребителя
месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа на прогнозна месечна
консумация и действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР,
ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между
прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот.
От представените от третото лице-помагат писмени доказателства се установява, че за
процесния имот била разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и
такава за битово горещо водоснабдяване, като ответницата не е оспорила количеството на
реално доставената топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане.
Не бяха събрани доказателства за нарушаване на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) при определяне на дължимата от ответницата сума за топлинна
енергия или пък за отопляем обем на имота, различен от този, използван от ФДР.
Ответницата не ангажира доказателства, че се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и е оспорила изготвените от подпомагащата страна
изравнителни сметки в предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответницата е потребила топлинна енергия, чиято
стойност дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето
основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе
предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат
сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да
се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още,
че се касае за изравнителни сметки само от исковия период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава
неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената
услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответницата за
погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по
делото процесните задължения да са били установени с влязло в сила съдебно решение, към
тях следва да се прилага именно кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”,
8
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 26.11.2020 г. Следователно,
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
26.11.2017 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура,
чийто падеж е настъпил преди 26.11.2017 г., а именно на 14.11.2017 г., е тази за месец
септември 2017 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2017
г. до 30.09.2017 г. са погасени по давност. Непогасени по давност се явяват вземанията за
периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. За първия отоплителен сезон от непогасения по
давност период, а именно от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. стойността на топлинната енергия
по прогнозни данни (фактури) възлиза на 232,01 лева. Към тази сума следва да бъде
прибавена изравнителната сметка за доплащане, но само за непогасения по давност период,
която съдът изчисли на 103,99 лева. Или за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г.
стойността на реално потребената в процесния имот топлинна енергия с включени
изравнителни сметки възлиза на 336 лева. За другата част от непогасения по давност период
– от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. стойността на топлинната енергия по прогнозни данни
(фактури) възлиза на 499,26 лева. Към тази сума следва да бъде прибавена изравнителната
сметка за доплащане в размер на 104,33 лева. Или за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. стойността на реално потребената в процесния имот топлинна енергия с включени
изравнителни сметки възлиза на 603,59 лева. По делото няма данни, а и твърдения за
извършени от ответницата плащания. Или общо задължението за топлинна енергия,
непогасено по давност, възлиза на 939,59 лева, до който размер предявеният иск по чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата
над уважения размер от 939,59 лева до пълния предявен размер от 1113,12 лева, както и за
периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в
9
тази си част искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. За
задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност период, а именно от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. приложими са Общите условия от 2016 г., съгласно които
лихва за забава не се начислява върху прогнозните сметки, а само върху общата
изравнителна сметка, ако стойността й не е заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следвало да бъде заплатена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяла. Следователно, задължението
по първата обща фактура от процесния период е станало изискуемо на 14.09.2018 г., поради
което считано от следващия ден – 15.09.2018 г. ответницата е изпаднала в забава. Или, С. Р.
дължи мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 19.11.2020 г., която на основание чл. 162 ГПК съдът изчисли в
общ размер на 141,91 лева (от която 74,38 лева върху непогасената по давност главница по
първата обща фактура и 67,53 лева върху втората обща фактура). Поради изложените по-
горе съображения лихва за забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се
начислява.
С оглед изложеното дотук, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 141,91 лева и за периода от
15.09.2018 г. до 19.11.2020 г. За разликата над уважения размер от 141,91 лева до пълния
предявен размер от 176,23 лева, както и за периода от 01.12.2017 г. до 14.09.2018 г. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 75,79 лева, от които 25,79 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответницата, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 74,21 лева за довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
ответницата С. В. Р. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 225,82 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства съдебни разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответницата – адв. К. Б. е поискала присъждане в
нейна полза на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Това му право е
10
установено със закон. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила
разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Ищецът не е оспорил наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ответницата
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За настоящото производство дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 320,25 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в приложимата
към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие редакция). С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. ищецът „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв. К. И. Б.
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 51,63 лева
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу С. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, ап. 158, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 939,59 (деветстотин тридесет и девет
лева и 59 ст.) лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент №
158, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.11.2020
г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 141,91 (сто четиридесет и един лева и 91 ст.)
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
19.11.2020 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 13.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 58900 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
разликата над уважения размер от 939,59 лева до пълния предявен размер от 1113,12 лева,
както и за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г., а иска с правно основание чл. 415, ал. 1
11
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 141,91 лева до пълния
предявен размер от 176,23 лева, както и за периода от 01.12.2017 г. до 14.09.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С. В. Р. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 158, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 225,82 (двеста двадесет и пет лева и 82 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, със служебен
адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис – партер, дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение в размер на 51,63 (петдесет и един лева и 63 ст.)
лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 58900 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12