Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на
тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело №13820 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ******твърди,
че е придобил вземане срещу ответника по силата на договор за цесия, сключен
с „У.К.Ф.“ ЕАД за сумата от 51 075.08 лв. представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит №
3965314/03.12.2019 г., сключен от ответника и „У.К.Ф.“ ЕАД и за възнаградителна
лихва за периода 21.12.2019 г. до 21.08.2020 г. в размер на 3 375.11 лв.
Претендирана заплащане на
мораторна лихва върху главното вземане за времето от 20.08.2020 г. до
01.11.2020 г. в размер на 1 190,78 лв.
Твърди, че по сключения договор от ответника е
постъпило плащане единствено за сумата от 746, 50 лв. Посочва, че на 25.11.2020
г., е връчено писмо на ответника с което е бил уведомен за цесионния
договор и настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор
за кредит.
Моли съдът да уважи исковете и да му присъди
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
От ответника И. В.И., ЕГН **********,
е постъпил отговор, в който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Оспорва истинността на договора за кредит и на договора за цесия. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения по делото
договор за потребителски паричен кредит № 3965314/03.12.2019 г. и от от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че на 03.12.2019 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и И.В.И. е
сключен договор за паричен кредит №3965314, по силата на който ответникът е
получила в кредит в размер на 51 500
лв. Съгласно договора, заемът е
сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 9,99 % на годишна база.
Съгласно чл. 13 от общите условия кредитодателят има
право да прекрати кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките
си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, включително и
уговорените лихви, при неплащане на две поредни погасителни вноски.
Съгласно представения по делото рамков
договор з.цесия от 02.11.2018 г., сключен между между „У.К.Ф.“ ЕАД
и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, се установява, че на 02.11.2018 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД (в
качеството на цедент) и „А.за с.н.в. ЕАД (в
качеството на цесионер) са сключи договор
за цесия, по силата на който, видно в Приложение 1, цедентът
е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си към
ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 3965314 г. По делото е
представено и нарочно пълномощно за уведомяване, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера
да съобщи на длъжника з.прехвърлянето на вземането.
От постъпилото по делото Уведомително
писмо, се установява, че ответникът е уведомен за извършената цесия между „У.К.Ф.“
ЕАД и „А.за с.н.в.“ ЕАД и за предсрочната изискуемост поради неплащане на
няколко поредни вноски по предоставения паричен кредит. Същото е връчено на
ответника чрез ЧСИ Й.Ц.на 25.11.2020 г. и от тази дата отвтникът
се счита за уведомен.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 99 и чл.86 ЗЗД за сумата от
51 075,08, представляваща главница по договор за потребителски паричен и за възнаградителна
лихва в размер на 3 375,11 лв. или общо за сумата от 54 588,86 лв.
представляващо цедирано вземане.
Съдът намира, че прехвърлянето на
вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който
смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на
ВКС. По делото са представени пълномощни, по силата на които цесионерът – ищецът е упълномощен да изпълни задължението
по чл. 99, ал.
3 ЗЗД по договора за цесия.
Относно вземането за главница:
При настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
се променя крайният падеж на задълженията по него. С обявяването
на предсрочната изискуемост длъжникът губи преимуществото на
уговорения в негова полза срок за връщане на кредита (чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД) и
дължи цялата сума незабавно след получаване на уведомлението за обявяването
на предсрочната изискуемост. В този смисъл предвидената в чл. 60, ал. 2
ЗКИ хипотеза на обявяване на предсрочна изискуемост при
банковите кредити е идентична като последици с хипотезите на чл. 432 ТЗ и чл. 71 ЗЗД.
От постъпилото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на кредита за
главница е 51 500 лв., формиран от преведени по банковата сметка на ответника
50 000 лв. и дължима такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500 лв.
Извършеното погасяване на главницата е в размер на 424,92 лв. Дължима за
главница се явява сумата от 51 075,08 лв. Тъй като
заемът е бил обявен за предсрочно изискуем, то в тежест на ответника е налице
изискуемо задължение за връщане на целия размер на усвоения заем, а именно –
сумата от 51 075,08 лв.
Следователно в полза на ищеца е
възникнало вземане за заетата сума в размер на 51 075,08 лева. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен.
Относно вземането
за възнаградителна лихва:
Ищецът претендира възнаградителна
лихва за сумата от 3 375,11, дължима за периода от 21.12.2019 г. до 21.08.2020
г.
На въпроса какъв е размерът на
остатъчното задължение по сметката на кредитополучателя в момента на входиране на исковата молба, вещото лице посочва, по
отношение на възнаградителната лихва, тя възлиза в
размер на 4 619, 70 лв. към датата на подаване на исковата молба, а именно към
15.12.2020 г.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС при обявяване на заема за предсрочно изискуем възнаградителна
лихва се дължи само до датата, на която настъпва предсрочната
изискуемост, в случая – до 25.11.2020 г., в противен случай кредитодателят
би получил две обезщетения за забава за един и същи период и по този начин би
се обогатил неоснователно. До тази дата начислената и непогасена
възнаградителна лихва е в размер на 4 218,32 лв., но предвид претендирана от ищцеца сума за 3 375 лв.,съобразявайки се с принципа, закрепен в
чл. 6 ГПК, съдът следва да уважи претенцията
в този размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че лихвата за забава от датата, следваща падежната дата до подаването на
исковата молба е в размер на 138.78 лв., а до датата на изготване
на заключението – в размер на 562,52 лв.
Съгласно чл. 13,ал. 1 от Общите условия на процесния договор: „ В
случай на забава в плащанията на дължимите от Потребителя и Поръчителя суми
освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, съгласно тези Общи условия, освен договорените лихви УКФ има
право да получи от Потребителя и Поръчителя, при отпускнат
кредит, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на
забавата, изчислена върху просрочената
главница. Съдът приема за установено от заключението по експертизата, че
мораторната лихва за просрочените вноски по главницата към момента на подаване
на исковата молба – 15.12.2020 г. е в размер на 138.78 лв.
За сумата над 138. 78 лв., а именно 1 190.
78 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 4058.43 лв. съобразно уважената
част на исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „******,
офис 4 на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата
от 54 588,86 лв., представляваща сбор от сумите: 51 075,08 лв. - главница по договор за
Договор за потребителски паричен кредит № 3965314/03.12.2019 г., сключен от
ответника и „У.К.Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране н.исковата молба до окончателното плащане, сумата от 3 375 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по Договор з.предоставен потребителски
кредит за периода от получаването му до обявяване на предсрочната изискуемост –
25.11.2020 г. и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 138,78
лв. начислена от датата, следваща падежната дата до подаването на исковата
молба, като ОТХВЪРЛЯ искът за
мораторна лихва за сумата над 138.78 лв. до претендирания размер от 1 190.
78 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН **********
да заплати н. „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК: ******сумата от 4 058.43 лв. –
разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: