Присъда по дело №6480/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Присъда № 116/16.11.2021г. по НОХД № 6480/2021г. по описа на ПРС,
ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К. С. В.,
ЕГН:**********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по
чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК за това, че в периода от месец март
2020 г. до месец август 2021г. включително, в гр. Хисаря, обл. Пловдив, след
като е бил осъден с р. № 3736/07.11.2018 г. по гр. дело № 752/2018 г. по описа
на Районен съд - гр. Пловдив, V брачен състав, влязло в законна сила на
28.11.2018 г., да издържа свои низходящи - децата си Н. К. В., ЕГН:
********** и К. К. В., ЕГН:********** - съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 18
месечни вноски по 200 лв. или сумарно по 3600 лв. за всяко от двете деца,
всичко в размер на 7200 лв, като деянието е извършено повторно, след като
деецът е бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК с присъда №
179/15.07.2020 г. по НОХД № 3073/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, XVI наказателен състав (изменена частично с решение №
163/26.10.2020 г. по ВНОХД № 20205300601631 по описа на Окръжен съд -
гр. Пловдив.
Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК,
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на
страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
внесеното срещу подсъдимия В. обвинение, тъй като го намира за доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали.
Предлага, с оглед дееца и неговото предишно осъждане, съдът да
постанови наказание „Лишаване от свобода“, което следва да бъде отложено
по реда на чл.66 от НК, като се приложи редукцията на чл.58а от НК.
Предлага размерът на наказанието да бъде една година лишаване от свобода,
като след редукцията същото да бъде в размер на осем месеца лишаване от
свобода, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото в закона
наказание „обществено порицание“.
Частните обвинители – малолетните пострадали Н. К. В. и К. К. В. се
представляват от техния законен представител и майка М. Д. Д., както и от
адв. Р. И., които вземат становище подсъдимият да бъде признат за виновен.
По отношение на наказанието, адв. И. предлага на съда да наложи наказание
„Лишаване от свобода“, отложено за изпълнение при условията на чл.66 от
НК, като индивидуализацията му, предоставя на съда. Законният
1

представител Д. поддържа посоченото от повереника.
Адв. М., защитник на подс. В., пледира фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия, да е установена по
несъмнен начин по делото и да не се оспорва от защитата. Моли делото да се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като
съдът определи наказание „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване бъде
отложено при условията на чл.66 от НК. Размера и вида на
наказанието, оставя на преценката на съда.
Подсъдимият в съдебно заседание признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните такива в
досъдебното производство. Дава кратки обяснения в хода на съкратеното
съдебно следствие, в които посочва, че разбира какво обвинение му е
повдигнато и се признава за виновен. Поддържа посоченото от защитника
си. В последната си дума, моли за минимално наказание „Пробация“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият К. С. В. - роден на ...., с адрес за призоваване ..., ...,
български гражданин, разведен, осъждан, с висше образование, неработещ,
ЕГН: **********.
В периода от месец март 2020 г. до месец август 2021 г. включително,
както и към настоящия момент, законният представител на малолетните Н.В.
и К.В., а именно св. М. Д. Д. ЕГН **********, заедно живеели на адрес: ....
През 2005 г. подс. В. се запознал със св. М.Д. и двамата започнали
интимна връзка. На 19.08.2006 г. сключили граждански брак, от който
впоследствие се родили две деца - Н. К. В., ЕГН: ********** и К. К. В., ЕГН:
**********.
През годините подс. В. многократно правел неуспешни опити да
развива предприемаческа дейност както в България, така и в чужбина. За да
се снабди с капитал, изтеглил множество заеми, които впоследствие нямал
възможност да погаси поради провала на бизнес начинанията си. По тази
причина част от задълженията му в крайна сметка останали в тежест на
св. Д. и нейните родители.
Гореописаните финансови трудности, както и фактът, че подс. В. имал
извънбрачна връзка, довели до трайно влошаване на съпружеските му
взаимоотношения със св. Д.. В крайна сметка бракът помежду им бил
прекратен със съдебно решение № 3736/07.11.2018 г. по гр. дело № 752/2018
г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, V брачен състав. Със същия съдебен
акт било утвърдено споразумение между двамата, по силата на което
упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца било
предоставено на св. Д., а подс. В. се задължил да изплаща месечна издръжка в
2

размер на по 200 лв. месечно за всяко от децата или общо 400 лв. месечно до
настъпване на прекратително основание. Въпреки това подсъдимият не
изпълнявал редовно това свое алиментно задължение, поради което с присъда
№ 179/15.07.2020 г. по НОХД № 3073/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, XVI наказателен състав (изменена частично с р. № 163/26.10.2020 г.
по ВНОХД № 20205300601631 по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив)
същият бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК, като инкриминираният по това дело период бил от 28.02.2019 г. до
28.02.2020 г. Било му наложено наказание „пробация“ за срок от една година.
Междувременно подс. В. продължил да не изпълнява редовно
задължението си за издръжка. Така за времето от края на инкриминирания
период по предходното наказателно дело (в периода от месец март 2020 г. до
месец август 2021 г./ включително/.) натрупаните задължения възлизали на 18
месечни вноски по 200 лв. или сумарно по 3600 лв. по отношение на всяко от
двете деца - общо 7200 лв. Неизпълнението на това задължение от страна на
подс. В. към низходящите му, било съзнателно, тъй като същият знаел за
влезлия в сила съдебен акт, с който то било присъдено, знаел адреса на децата
и техния законен представител - майка им М. Д. Д. ЕГН ********** в ...,
където следвало да изпълни задължението си. Именно чрез бездействието си
по непрестиране на присъденото парично задължение подсъдимият
неизпълнил задължението си да заплаща издръжка на децата си за посочения
период.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия цялостно признаване
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл. 371, т.2 от НПК, което самопризнание ще се ползва при постановяване
на присъдата, предвид това, че напълно се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства – гласните доказателства -
показания на свидетелите М. Д. Д., Л. А. С., от обясненията на подсъдимия,
както и от писмените доказателства, събраните на досъдебна фаза - копие на
решение № 3736 от 07.11.2018г. по гр. д. № 752 по описа за 2018г. по описа на
Пловдивски районен съд, V н.с., копие на присъда № 179/15.07.2020 г. по
НОХД № 3073/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVI
наказателен състав, копие от решение № 163/26.10.2020 г. по ВНОХД
№20205300601631 по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, копие на
удостоверение за раждане Серия ПДРЗ № ... на Н.В., копие на удостоверение
за раждане Серия ПДРЗ № ... на К.В., писмо до ТД НАП гр. Пловдив, отговор
от ТД НАП гр. Пловдив, писмо до ТП на НОИ гр. Пловдив, отговор от ТП на
НОИ гр. Пловдив, писмо до Бюро по труда гр. Хисаря, отговор от Бюро по
труда гр. Пловдив, писмо до и отговор от Агенция по вписванията, копие на
решение № 53-НС/ 02.06.2021г., копие на решение № 260 909 от
22.03.2021г. на Пловдивски районен съд, I н.с., по гр. д. № 14042 по описа за
3

2019г., писмо до ЧСИ А., отговор от ЧСИ А., 2 бр. амбулаторни листове,
фискални бонове, разписки, Справка КАТ, Справка БДС, Справка за
съдимост, Характеристична справка.
От наличните по делото доказателствени материали, както и от
самопризнанието на подсъдимия, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване,
както и авторството.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с
деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК за това, че в
периода от месец март 2020 г. до месец август 2021г. включително, в гр.
Хисаря, обл. Пловдив, след като е бил осъден с р. № 3736/07.11.2018 г. по гр.
дело № 752/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, V брачен състав,
влязло в законна сила на 28.11.2018 г. да издържа свои низходящи - децата си
Н. К. В., ЕГН: ********** и К. К. В., ЕГН:********** - съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: 18 месечни вноски по 200 лв. или сумарно по 3600 лв. за всяко от
двете деца, всичко в размер на 7200 лв, като деянието е извършено повторно,
след като деецът е бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК с присъда
№179/15.07.2020 г. по НОХД №3073/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, XVI наказателен състав (изменена частично с р. № 163/26.10.2020 г.
по ВНОХД № 20205300601631 по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив.
Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на това
деяние, като през инкриминирания период в гр. Хисаря, обл. Пловдив, не е
изплащал дължимата от него издръжка за децата си Н. К. в размер от по 200
лв. за всяко едно от тях, който размер е бил определен с решение №
3736/07.11.2018 г. по гр. дело № 752/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, V брачен състав, влязло в законна сила на 28.11.2018 г., за чието
съществуване той е знаел, тоест знаел е за задължението му - за неговото
основание и размер.
Съдът намира, че правилно е определено от обективна страна и мястото
на извършване на престъплението. Според правилата на гражданското право,
ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните
задължения са носими, а не търсими, т. е. тяхното принципно
местоизпълнение е по местоживеене на кредитора, кредиторите в случая. По
делото се установи, че низходящите на подсъдимия Н. и К.В. са живеели
заедно с майка си М.Д., където и престъплението е било извършено. Същото е
формално и с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние е било
довършено от обективна страна, без необходимост от настъпване на други
вредоносни последици.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс родителите дължат
4

издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо, дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според
трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на
пълнолетие на Н. и К. се дължи безусловно от родителите. В тази връзка
преценката за финансовата възможност на подсъдимия да изплаща
издръжката вече е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране
размера на дължимата издръжка. По делото не се установи и подсъдимият да
се е намирал в обективна невъзможност да изпълни паричното си задължение
през инкриминирания период. Видно от приложените писмени доказателства,
през процесният период подсъдимият Врачел не е предприел действия за
регистрация в бюрото по труда. Регистрацията от своя страна все пак
осигурява законови възможности за търсене и намиране на работа или за
намаляване на дължимата издръжка, от което всъщност не се е възползвал
подсъдимия. В работоспособна възраст е, няма и данни да страда от
здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да полага
труд, срещу което да си набавя парични средства. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че не е съществувала обективна пречка,
препятстваща възможността за изпълнение на задължението за заплащане на
дължимата издръжка.
Престъплението е извършено от подсъдимия В. при условията на
повторност и правилно е подведено под квалифицирания състав на ал. 4 на
чл. 183 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият Враечв е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, а именно с присъда № 179/15.07.2020 г. по НОХД №
3073/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVI наказателен състав
(изменена частично с решение № 163/26.10.2020 г. по ВНОХД № 1631/ 2020
по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, с която подсъдимият В. е бил признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Тази присъда е
влязла в сила на 26.10.2020г. и с нея на подсъдимия е било наложено
наказание „пробация“ в размер на една година. Следователно към момента на
извършване на инкриминираното деяние не са били изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието на подсъдимия В. по предходната му присъда за
друго такова престъпление, а евентуална реабилитация в този срок не
изключва правилата по чл. 28 и чл. 29 от НК. Същевременно в Особената част
на НК – с разпоредбата на чл. 183, ал. 4 НК, е предвидено наказание за
извършено повторно престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Следователно
престъплението е извършено при условията на повторност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Той е бил наясно досежно определените с горното решение,
размери на месечната издръжка, касаеща низходящите му, като последващото
неплащане е било напълно съзнателно, още повече, че подсъдимият е
работоспособен мъж, тоест има възможност да употреби работната си сила,
5

така че да обезпечи финансово развитието на децата си.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че
подсъдимият К. С. В. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение, поради което и съдът го призна за виновен
с присъдата си.
За престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК се
предвижда наказание е лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание.
Съдът, след като съобрази, че престъплението е засегнало правната
сфера на два субекта – правоимащите кредитори по вземането за издръжка
Н.В. и К.В., продължителния период на неплащане на издръжката от страна
на подсъдимия, включващ 18 месечни вноски по отношение и на двете деца,
следва наложеното наказание да бъде по вид „лишаване от свобода“.
Съдът отчита като смекчаващи по делото обстоятелства - добрите
характеристични данни на подсъдимия, който е лице с висше образование,
полагащ грижи за отглеждането на децата си, спазващ определения режим на
лични отношения, участващ във възпитаването и отглеждането им, съжалява
за стореното. Като отегчаващо обстоятелство се отчита продължителният
период на неплащане на издръжката и утежненото съдебно минало.
Имайки това предвид, настоящият състав намира, че за извършеното от
подсъдимия В. престъпление, следва наказанието да бъде наложено при
превес на смекчаващите обстоятелства и да бъде индивидуализирано в размер
на 6 (шест) месеца „лишаването от свобода“, който срок ще е достатъчен за
постигане на целите на наказанието по НК. Предвид протеклото производство
по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът намали така определено наказание с една трета, като наложи на
подсъдимия с присъдата си наказание “лишаване от свобода” за срок от 4
(четири) месеца, както и кумулативно предвиденото наказание “обществено
порицание”.
Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на
наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание,
към момента на извършване на деянието той не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в настоящото
производство наказание “лишаване от свобода” е в размер на четири месеца
(след редукцията), т. е. до 3 години, поради което са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ в размер на 4 (четири) месеца с изпитателен срок от 3 (три)
години, считано о влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.52 от НК, съдът намери наказанието „обществено
порицание“ да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата в кметството по
местоживеене на подсъдимия К. С. В.
6

Причините за извършване на престъплението са незачитането на
установения правов ред, както и пренебрегването на родителския дълг на
дееца.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият В. следва да бъде осъден
да заплати на частните обвинители Н. К. В. и К. К. В., чрез тяхната майка и
законен представител М. Д. Д. сумата от 500 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за повереник.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	116
Дата:	16 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330206480
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2021 г.

Присъда по дело №6480/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите