№ 10828
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110104178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК.
Образувано е по предявен от К. Ц. Б. срещу И. В. Б. иск за развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без искане за произнасяне на
съда по въпроса за вината, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с
небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права, местоживеене,
режим на лични контакти и издръжка на малолетното дете от брака, както и
по чл. 53 от СК за фамилното име след развода, и по чл. 56 от СК за ползване
на семейното жилище.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 30.05.2010 г. – първи и за двамата, като от същия имат родено едно дете –
малолетният Венислав И.в Б., роден на 25.02.2011 г. Сочи се, че между
страните първоначално е имало разбирателство, но впоследствие е настъпило
отчуждение. Излага се, че страните понастоящем живеят в семейното жилище
- апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел - 2“, бл. 29, вх.
Д, ет. 4, който е собственост на родителите на ответника. Сочи се, че
непосредствени грижи за отглеждане и възпитанието на роденото от брака
дете на страните полага единствено майката. По изложените съображения,
ищцата счита брака си с ответника И. Б. за дълбоко и непоправимо разстроен,
като претендира упражняването на родителските права по отношение на
общото малолетно дете на страните Венислав Б. да бъдат предоставени на
нея, при която да бъде определено и местоживеенето му, като на бащата се
предостави режим на лични контакти с детето и същият да бъде осъден да му
заплаща издръжка в размер на сумата от 800 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водеща до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
Оправено е и искане във връзка с ползването на семейното жилище, както и
ищцата след развода да носи предбрачното си фамилно име.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
1
молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за сключен граждански брак от 30.05.2010 г. на Столична
община – Район „Средец“, издадено въз основа на акт за граждански брак №
0151/30.05.2010 г., и удостоверение за раждане № 110180 от 03.03.2011 г. на
Столична община – Район „Люлин“, издадено въз основа на акт за раждане №
0180/03.03.2011 г., се установява, че страните са сключили граждански брак
на 30.05.2010 г., от който имат родено едно дете – малолетният Венислав И.в
Б. /роден на 25.02.2011 г./. При сключването на граждански брак съпругата е
променила фамилното си име от „Вълчкова“ на „Б.“.
По делото е изготвен социален доклад от компетентната ДСП, съгласно
изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, в който същата изразява становище, че
основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето Венислав се
полагат от двамата родители, като майката задоволява в по-голяма част
потребностите му. Детето редовно посещава училище, както и частни уроци
по спортни танци и английски език, има изграден приятелски кръг и
контактува с роднините си по майчина и бащина линия. Бащата също участва
в грижите за него, както и заплаща част от уроците по английски език, но
разходите по посещаване на извънучебни занимания се покриват предимно от
майката. В жилището, в което живеят страните, са осигурени подходящи
условия за отглеждането му, като същото е собственост на родителите на
ответника. Пред социалния работник детето е посочило, че желае да живее с
майка си, защото тя полага повече грижи за него, както и че иска да поддържа
контакти с баща си, тъй като и той се грижи за него. Споделило е, че знае за
раздялата между родителите му, че те се карат рядко, както и е посочило, че
не е било подложено на психически или физически тормоз.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетел
Силвия Любенова, които съдът кредитира изцяло, се установява, че между
страните няма комуникация и е налице отчуждение, което се забелязвало и на
празненство по повод рождения ден на детето им. Основно ищцата се
занимава с пазаруване на хранителни стоки за нуждите на семейството, без да
е подпомагана от съпруга си. Свидетелят посочва за случай, при който чула
как ответникът в присъствието на общото им дете се обърнал към ищцата и я
нагрубил. По непосредствени впечатления на свидетеля в отношенията между
майката и детето е демонстрирана взаимна близост, докато то е затворено в
себе си и внимава как се държи в присъствието на бащата.
От разпита на свидетеля Биляна Петрова, чиито показания съдът
кредитира, се установява, че отношенията между страните са се променили
през годините на съвместното им съжителство и в брачната им връзка
понастоящем няма разбирателство и уважение. Свидетелят изтъква, че е
присъствала на случаи, при които ответникът затруднявал контактите на
свидетеля с ищцата, отправял реплики по отношение на нея, включително и в
телефонни разговори, като сочи за конкретни негови изказвания спрямо
ищцата с въпроси къде е и с кого, както и за редица реплики с негативна
насоченост спрямо последната. Между ищцата и общото на страните дете
свидетелят е наблюдавала прояви на силна емоционална връзка и взаимна
привързаност. Присъствала е и на случай, при който бащата питал детето
2
единствено дали се е нахранило, при което разговорът приключвал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
І. Относно иска по чл. 49 от СК:
От свидетелските показания, които съдът кредитира като последователни
и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че страните не са разделени, като живеят съвместно и
понастоящем в обитаваното от тях семейно жилище. В случая от
свидетелските показания, съдържащи лични възприятия на свидетелите, се
установява, че между страните е настъпило отчуждение и са във влошени
отношения, въпреки че понастоящем не са във фактическа раздяла. Страните
контактуват помежду си само по повод общото им дете, като видно от
приетия по делото социален доклад и то е посочило, че родителите му са
разделени. При така установените факти за отношенията между съпрузите,
съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание,
поради което следва да бъде прекратена. В настоящия случай между
съпрузите е налице отчуждение, липсва разбирателство, включително по
въпросите относно детето им, доколкото е налице незаинтересованост от
страна на съпруга. Съвкупността от тези обстоятелства дава на съда
основание да направи извода, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен и съществува само формално. С оглед липсата на
отправено съответно искане в тази насока, то съдът не следва да се произнася
по въпроса за вината.
ІІ. Относно упражняването на родителските права и личните
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Както вече беше посочено, по време на брака между страните е родено
детето Венислав И.в Б., което понастоящем не е навършило пълнолетие,
поради което съдът следва да се произнесе относно упражняването на
родителските права и личните отношения на родителите с него.
С оглед неоспорването от страна на ответника на представения по делото
социален доклад относно родителския капацитет и условията, с които майката
разполага за отглеждане на детето, както и при съобразяване изявленията на
последното, дадени в хода на проведеното социално изследване, съдът
намира, че упражняването на родителските права по отношение на Венислав
И.в Б. следва да се предостави именно на майката К. Ц. Б.. Още повече, че от
депозираните по делото свидетелски показания се установи, че въпреки
липсата на фактическа раздяла на съпрузите, именно тя полага основни преки
и непосредствени грижи за детето.
Съдът определя детето да живее при майката, доколкото съгласно чл.126,
ал.1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно”, а по делото не се
установиха важни причини детето да живее отделно от своята майка, която
ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл.
59, ал. 7 от СК за настаняването му при други лица или роднини, или в
специализирана институция.
Следва да бъде определен режим на лични отношения съобразно чл. 59,
ал. 3 от СК на детето с неговия баща, като съдът намира за подходящ следния
режим предвид установената емоционална привързаност между бащата и
3
детето и с оглед да бъде съхранена същата между тях, а именно: 1./ всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в събота до
18:00 ч. в неделя, с преспиване; 2./ всяка нечетна година за Коледните и
Великденските празници за времето от 10:00 ч. на първия почивен ден до
19:00 ч. на последния почивен ден, с преспиване; 3./ по време на
Новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10:00 часа на
31 декември до 18:00 часа на 01 януари в следващата календарна година, с
преспиване; 4./ 30 дни през лятото, които могат да бъдат разделени на два
пъти по 15 дни, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, 5./ пет
последователни дни по време на Пролетната ваканция с време и
продължителност, определена от МОН за съответната година, за времето от
10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на петия ден от нея; 6./
както и по всяко друго време по съгласие и предварителна уговорка между
родителите.
ІІІ. Относно издръжката:
Нуждата на детето на страните от средства за издръжка с оглед
посрещане на разходите, обичайни за дете на неговата възраст /за храна,
дрехи, училище/, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което то се отглежда, се установява от самия му факт на
биологичното съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Същевременно, по делото липсват ангажирани доказателства за това
Венислав да има съответни извънредни или специални нужди. Поради което
съдът намира, че за да бъдат охранени в пълна степен интересите на детето,
следва да определи издръжката на последното, която бащата да му заплаща. В
тази връзка съдът съобрази установените обичайни негови нужди, както и
обстоятелствата, отразени в изготвения по делото социален доклад, но и
приетите по делото справки относно дохода на бащата, който е в
средномесечен размер на сумата от около 3 200 лева. Поради което,
последният следва да бъде осъден да заплаща на малолетния си син издръжка
в размер на сумата от 600 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2022 г., до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претенцията на майката в останалата й част и за разликата до пълния
предявен размер от 800 лева, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
В случая няма претенция за издръжка между съпрузите, поради което и
съдът не дължи поизнасяне по този въпрос.
ІV. Относно ползването на семейното жилище:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните, като такава претенция е заявила единствено ищцата.
Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен и
служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище /чл. 56,
ал. 1, изр. ІІ от СК/. Съгласно §1 от СК, семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. По делото липсва спор, че семейното жилище представлява
апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел - 2“, бл. 29, вх. Д,
ет. 4, като същият е собственост на родителите на ответника. Предвид
предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
на ищцата, то на същата следва да се предостави и ползването на семейното
жилище, но за срок от една година, считано от влизане на решението в сила –
4
арг. от чл. 56, ал. 3 от СК. Това е така, тъй като, както вече беше посочено,
семейното жилище не е собствено на мъжа, а на трети лица – неговите
родители, като целта на законодателят е временно да обезпечи жилищната
нужда на децата, с оглед възможността отглеждащия ги родител да ги
подсигури жилищно, а не да ограничава правото на собственост на трети
лица.
V. Относно фамилното име на съпругата:
Няма спор между страните след прекратяването на брака съпругата да
възстанови предбрачното си фамилно име „Вълчкова“. Затова съдът, като взе
предвид, че при сключването на брака съпругата е променила фамилното си
име от „Вълчкова“ на „Б.“, то намира, че искането е основателно и следва да
бъде уважено.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а и страните не претендират разноски.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, платената
първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е
заплатила, на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Предвид изхода на
делото, всяка една от страните следва да заплати по сметка на СРС по 25 лева
- окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод по
чл. 6, т. 2 от Тарифата. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху определената издръжка в размер на 864 лева.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак
№ 0151/30.05.2010 г. на СО-Район „СРЕДЕЦ“, между И. В. Б., ЕГН
**********, и К. Ц. Б., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49,
ал. 1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето –
ВЕНИСЛАВ И.В Б., ЕГН **********, на майката К. Ц. Б., ЕГН **********,
при която определя местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от
СК.
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата
И. В. Б., ЕГН **********, с детето ВЕНИСЛАВ И.В Б., ЕГН **********:
бащата има право да вижда и взема при себе си детето Венислав И.в Б. от и до
дома на майката, както следва: 1./ всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване; 2./
всяка нечетна година за Коледните и Великденските празници за времето от
10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, с
преспиване; 3./ по време на Новогодишните празници на всяка четна година,
за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01 януари в
следващата календарна година, с преспиване; 4./ 30 дни през лятото, които
могат да бъдат разделени на два пъти по 15 дни, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката, 5./ пет последователни дни по време на
5
Пролетната ваканция с време и продължителност, определена от МОН за
съответната година, за времето от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до
18:00 часа на петия ден от нея; 6./ както и по всяко друго време по съгласие и
предварителна уговорка между родителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, вр. с чл. 143 от
СК И. В. Б., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
ВЕНИСЛАВ И.В Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К. Ц. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата
от 600 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2022 г.,
до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля исковата
претенция на майката за издръжка на детето в останалата й част до пълния
предявен размери от 800 лева, като неоснователна.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 3 от СК на К. Ц. Б., ЕГН
**********, ползването на семейното жилище - апартамент № 64, находящ се
в гр. София, ж.к. „Овча купел - 2“, бл. 29, вх. Д, ет. 4, за срок от една година,
считано от влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА след развода К. Ц. Б., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име – Вълчкова.
ОСЪЖДА К. Ц. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА И. В. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК, и
държавна такса върху издръжката на детето в размер на сумата от 864 лева, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6