Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети март две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
При секретаря
П.И.и участието на прокурора С.И., разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10021/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Ц.В.Х. ***, чрез ... В.Р. от КАК, против
Решение № 73/12.10.2022г. по НАХД №20224140200135/2022г. по описа на Районен
съд – Павликени, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 07-001/31.03.2022
г. на Главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА - гр.
Бургас, с което за нарушение по чл. 39а, ал.1 от Закон за рибарството и
аквакултурите (ЗРА) и на основание чл. 73, ал.1 от същия закон му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, както и на основание
чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 2 бр. немаркирани хрилни
мрежи с дължина под 15 метра и размер на
окото 40 мм и метална/алуминиева лодка с дължина 2 м, синя на цвят, без
маркери.
Въззивното
решение се обжалва по касационен ред като неправилно, поради нарушение на
закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът счита, че изводът за
извършване на процесното нарушение и авторството му се основава единствено на
показанията на служителите на ИАРА, без да са взети предвид показанията на
другите двама свидетели, както и приложените и приети от съда писмени
доказателства. Изтъква, че тези свидетели са заинтересовани лица, поради което е
следвало техните твърдения да бъдат подложени на по-задълбочена проверка, което
обаче не е сторено от съда. Посочва, че
според твърденията на тези свидетели наблюдението на нарушението е извършено с
термокамера, но по делото не са събрани доказателства за техническите
възможности на тази термокамера, в т.ч. марка, модел. Не е установено и
обстоятелството извършван ли е запис с термокамерата или не, като не са налице
и документи, удостоверяващи, че служителите, които са използвали същата са
преминали обучение за работа с това техническо средство. Аналогични съображения
излага и във връзка с твърденията на тези свидетели за използването на бинокъл
при наблюдение на нарушението. Що се отнася до отнетите в полза на държавата 2
бр. хрилни мрежи и метална/алуминиева лодка, посочва, че не е установена
собствеността им, въпреки наличието на изявление от св. Д. за собствеността на
въпросната лодка, като не е налице произнасяне от съда относно съдбата им. По
тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния
съд и постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени
наказателното постановление, алтернативно – ако се приеме, че са налице
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – да се отмени решението
на районния съд и делото да се върне за разглеждане от друг състав. Не
претендира разноски.
В съдебно
заседание, касаторът лично и чрез процесуалния си представител ... Р., поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и връщане
на делото за ново разглеждане.
Ответникът
по касация – Главен директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към ИАРА
– гр. Бургас, не изпраща представител, взема писмено становище чрез
процесуалния си представител за неоснователност на касационната жалба.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за
неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното
решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от РС - Павликени и наведените от касатора
възражения намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава 12 от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира жалбата за частично основателна. Аргументите за този
извод са следните:
Въззивният
съд е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 05.01.2022г.
в 16:00 часа, служителите на ответника – В.Н., К.К., И. П., извършвали проверка
за спазване на нормите на ЗРА на яз. „Ал. Стамболийски“, в района на местността
„Мъгъра“, наблюдавайки района на язовира от скалисто възвишение с бинокъл.
Около 18:00 часа, когато все още било светло и имало добра видимост, забелязали
двама човека на брега на язовира, като единият от тях навлязъл с лодка във
водоема и поставил мрежи във водата, след което се върнал с лодката на брега,
където го чакал вторият човек, с помощта на когото лодката била изтеглена на
сушата. Впоследствие лодката била издърпана до бунгало – фургон на сравнително
близко отстояние от брега 30-50 метра, а двамата човека се прибрали във
фургона. Възприемайки описаните действия, контролните органи се отправили към
въпросния фургон, като преди това наблюдавали фургона с термокамера, при което
установили, че вътре се намират само тези две лица, които са забелязани и
навън. Достигайки до фургона, същите почукали и от фургона излязъл
жалбоподателят Х., който не отрекъл, че е влизал в язовира и е поставил мрежи,
но отказал да влезе да ги извади. С оглед на това същите били извадени от
контролните органи – Ненков и Колев. Мрежите били два броя с дължина около
15-20м и в тях бил установен улов от 13 броя риби, които били върнати обратно
във водата, а мрежите – отнети. Пред фургона била установена и алуминиева
лодка, синя на цвят с дължина 2 м. С оглед на така установеното, било прието от
контролните органи, че жалбоподателят Х. е осъществил стопански риболов чрез 2
бр. хрилни мрежи с обща дължина около 30 м, поставени в работно положение, във
водоем различен от Черно море и р. Дунав, без разрешително за стопански
риболов. За така установеното бил съставен констативен протокол
№000155/01.01.2022г., като нарушителят бил поканен да се яви в офиса на ИАРА ТЗ
– Габрово на 02.02.2022г. за съставяне на АУАН. На 02.02.2022г., в присъствието
на Х. бил съставен АУАН №В 0029351 от същата дата за това, че на 05.01.2022г. в
18:00 часа, на язовир „Александър Стамболийски“ в местността „Сухото дере“ –
общ. Сухиндол е извършвал риболов по смисъла на §1, т.28 от ДР на ЗРА, като с
лодка поставял във водата хрилни мрежи в работно положение под негов контрол, с
което е нарушил разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗРА. Въз основа на този АУАН,
от Главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА - гр. Бургас
е издадено обжалваното пред РС Наказателно постановление (НП) №
07-001/31.03.2022 г., с което на Ц.В.Х. за
нарушение по чл. 39а, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и на
основание чл. 73, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са
отнети в полза на държавата 2 бр. немаркирани хрилни мрежи с дължина под 15
метра и размер на окото 40 мм и метална/алуминиева
лодка с дължина 2 м, синя на цвят, без маркери.
За да
потвърди НП, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно
и ясно както в АУАН, така и в НП, поради което правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено. Съдът е намерил за безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение, като в този смисъл се е
позовал на показанията на свидетелите – очевидци на нарушението – служители на
ИАРА, които поотделно и съвкупно намерил за последователни, логични и
непротиворечиви. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като
административно нарушение по чл.39, ал.1 от ЗРА във вр. с чл.17 и чл.25 от ЗРА,
за което санкционната норма на чл.73, ал.1 от ЗРА предвижда наказание глоба от
1000 до 2000 лева, като в случая наложеното наказание правилно е определено в
законовоустановения минимален размер, както и правилно на основание чл.90, ал.1
от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за
извършване на нарушението. На последно място е изложил аргументи за липса на
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Решението, в
частта, с която наказателното постановление е потвърдено относно наложеното
административно наказание „глоба“, е правилно. Касационната инстанция споделя мотивите на въззивния съд за
законосъобразност на наказателното постановление в тази част, както поради липса
на допуснати процесуални нарушения, така и поради съставомерност на
административното нарушение, въз основа на събраните пред предходната инстанция
писмени и гласни доказателства. Приетата от районния съд фактическа обстановка
се подкрепя от всички събрани по делото - писмени и гласни
доказателства, като правилно съдът е анализирал всички доказателства по делото
поотделно и в съвкупност.
Неоснователни
са възраженията на касатора за недоказаност на деянието, тъй като в
производството пред районния били кредитирани необосновано показанията на служителите
на ИАРА. Тези показания са кредитирани от решаващия първоинстанционен състав
като подробни, обективни, последователни, логични и напълно кореспондиращи
помежду си, без да е налице основание да се поставят под каквото и да е
съмнение, съответно годен източник на доказателства. Пред районния съд са
събрани като доказателствено средство и показания на друга група свидетели,
дали обяснения в хода на съдебното следствие, посочени от жалбоподателя, а
именно св. А.и св. Д.. Противно на твърденията на касатора, показанията на св. Д.
са кредитирани от районния съд като съвпадащи с показанията на свидетелите на
ответника. Съдебният състав не е кредитирал единствено дадените от св. А.показания,
доколкото твърденията й, че касаторът е влязъл с лодката във водата с цел да
провери причината за необичайния шум наоколо, не се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Тази оценка на доказателствената съвкупност се
възприема от касационния състав, поради което неоснователна е тезата на
процесуалния представител на касатора, че са налице пороци при формиране на
вътрешното убеждение на съда. В случая правилно въззивната инстанция е приела
за установено административното нарушение въз основа на показанията на
разпитаните свидетели – служители на ИАРА и очевидци, които еднозначно
установяват факта, че на 05.01.2022г., в 18:00 ч. на яз. „Александър
Стамболийски“, местност „Сухото дере“ Ц.В.Х. е осъществявал риболов по смисъла
на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА без разрешително за стопански риболов. След като
тези свидетели категорично са потвърдили осъществяването на риболов именно от
касатора, няма основание настоящата инстанция да ревизира изводите на съда
както относно доказателствената стойност на тези показания, така и относно
същината на съдържанието им. Цитираните показания на свидетелите са
безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, а и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства, при което правилно са били кредитирани
от съда, при липса на оборващи ги доказателства. Всъщност единственото
доказателство, което оспорва тези факти са показанията на св. Атанасова, която твърди,
че Х. влязъл с лодката във водата, за да провери причината за необичайния шум
наоколо. Тези показания правилно не са кредитирани от въззивния съд предвид
приятелските отношения между свидетелката и касатора и заинтересоваността й от
изхода на делото, а и предвид некореспондирането им с останалите доказателства
по делото.
Неоснователно
се твърди недоказаност на нарушението и предвид липсата на представени по
делото доказателства за и от средствата, с които е наблюдавано нарушението (термокамера
и бинокъл), в т.ч. за техническите характеристики и възможности на тези
средства, за наличието или липсата на видеозапис, за проведен курс на обучение за
работа с тях от служителите и др. В тази връзка следва на първо място да се
подчертае, че доказателства за всички тези обстоятелства са събрани косвено
чрез разпита на служителите на ответника, а от друга страна - касаторът
/жалбоподател пред РС/ не е правил искане пред въззивния съд, който е именно
инстанцията по установяването на фактите и събирането на доказателствата, за
изискване на доказателства за спецификациите на тези технически средства и за
провеждано обучение на служителите на ответника за работа с тях. Неизискването
на такива служебно, без да е правено такова изрично искане от страна по делото,
не съставлява нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че след прецизен анализ на доказателствената
съвкупност, районният съд е извел аргументиран извод, че касатора е извършил
вмененото му административно нарушение. Описаното изпълнително деяние е
съставомерно и съответства както на посочената като нарушена разпоредба, така и
на приложената санкционна норма. Размерът на наложеното му административно
наказание е в предвидения в санкционната норма минимален размер. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, която да обосновава прилагане на чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите
изводи, районният съд е постановил решението си в тази част при правилно
приложение на закона, поради което в тази му част същото следва да бъде оставено
в сила.
Що се касае
до наказателното постановление в частта на постановеното с него отнемане в
полза на държавата на уредите и средствата, с които е извършено нарушението, настоящата
инстанция счита, че същото е незаконосъобразно. Видно от НП е, че с него на
основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено да се отнемат в полза на държавата: 2
бр. немаркирани хрилни мрежи с дължина под 15 метра и размер на окото 40 мм и
метална/алуминиева лодка с дължина 2 м, синя на цвят, без маркери. Тези
вещи/средства безспорно са послужили за извършване на нарушението и като такива
подлежат на отнемане, съгласно цитираната в НП разпоредба. В НП обаче липсва
посочване от кого се отнемат тези
вещи и средства. В този смисъл липсва индивидуализация на адресата на акта –
персонална идентификация на лицето, от което се отнемат вещите/средствата,
поради което е налице неяснота относно адресата на наказателното постановление
в тази му част. Наличието на неяснота относно адресата на наказателното
постановление възпрепятства съда да конституира надлежната страна в
производството. По тези съображения решението на районния съд в
частта, в която е потвърдил наказателното постановление в частта на
постановеното с него отнемане на вещите и средствата, с които е осъществено
нарушението, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено в тази му част и вместо него да се
постанови отмяна на наказателното постановление в посочената част.
При този
изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 50
лв., определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и съобразно отхвърлената
част на касационната жалба.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 73/12.10.2022г.,
постановено по НАХД №20224140200135/2022г. по описа на Районен съд – Павликени
в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 07-001/31.03.2022 г.,
издадено от Главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА
- гр. Бургас, в частта, в която на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в
полза на държавата 2 бр. немаркирани хрилни мрежи с дължина под 15 метра и
размер на окото 40 мм и метална/алуминиева лодка с дължина 2 м, синя на цвят,
без маркери, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 07-001/31.03.2022 г., издадено от Главния директор на Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА - гр. Бургас, в частта, в която на
основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 2 бр. немаркирани
хрилни мрежи с дължина под 15 метра и размер
на окото 40 мм и метална/алуминиева лодка с дължина 2 м, синя на цвят,
без маркери.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
73/12.10.2022г., постановено по НАХД №20224140200135/2022г. по описа на Районен
съд – Павликени в останалата му част.
ОСЪЖДА Ц.В.Х. ***,
с ЕГН ********** да плати на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
– гр. Бургас разноски за настоящето производство в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.