О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
31.12.2020 Дупница
Номер Година Град
Н.О., ІІІ
Районен съд – Дупница състав
31 декември 2020
на Година
закрито Светла Пейчева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Частно наказателно
Като разгледа докладваното от
1265 2020
дело № по описа за година.
Производството е по чл. 72 от НПК вр. чл. 389-403 от ГПК.
Образувано е по искане на Районна прокуратура гр. Дупница (ДнРП) за вземане на мярка за обезпечаване на наказанието глоба на основание чл. 72, ал. 1 от НПК, предвидено за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК по досъдебно производство –пр.пр. № 1696/2020 г., БДП № 610/20 г. по описа на РП гр. Дупница; ДП № 482/2020 г. по описа на РУ на МВР-Дупница, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
След преценка на приложените по делото доказателства, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
На 25.08.2020 г. на С. Д.С., с ЕГН **********, обвиняем ДП вх. № 2562/20 г.; ДП-912/20 г. по описа на РП гр. Дупница и ДП № 719/2020 г. по описа на РУ на МВР-Дупница е повдигнато обвинение за това, че на 28.12.2020 г., около 01.35 ч., на ПП Е-79, км. 338 +916, с. Усойка, обл. Кюстендил, в посока гр. Благоевград е управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 0545 АХ, с номер на рама WVWZZZ3AZSE223578, негова собственост, след употреба на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,71 на хиляда в издишания въздух, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № 0264, предвиден в чл. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества или техни аналози.
На основание ч. 212, ал. 2 от НПК е образувано ДП вх. № 2562/20 г.; ДП-912/20 г. по описа на РП гр. Дупница и ДП № 719/2020 г. по описа на РУ на МВР-Дупница за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, изразило се в управление на МПС, на посочените дата, място и лице, с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 1,71 промила.
В приложеното проект -Постановление липсва дата на предявяване на обвиняемия, проведени са разпити на свидетели, приложен е АУАН и талон за изследване, както и фиш от спешна медицинска помощ с отбелязване, че лицето отказва да даде кръвна проба, справка за нарушител/водач, справка от централна база КАТ за МПС, докладна записка, изследване от техническо средство.
Гореизложеното е установено от приложените доказателства.
Преценявайки същите, ДнРС счита, че искането на ДнРП за допускане на обезпечение като неоснователно и незаконосъбразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от НПК, по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на ГПК.
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК, в производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 72 от НПК, съдът следва да преценява наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.
За основателността на искането не е достатъчно наличието на акт за образуване на досъдебно производство за престъпление, за което се предвижда наказание глоба и/или конфискация. Необходимо е във всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/ или конфискация. В този смисъл е и решение № 223 от 17.04.2013 г. по н. д. № 561/2013 г. на І н. о. на ВКС и други. Не са представени достатъчно доказателства, от които да е видно, че в хода на проведеното разследване са събрани годни доказателства, от които може да бъде направено обосновано предположение, че обвиняемото лице С. Д.С. е извършил престъпното деяние за което РП – Дупница му е повдигнала обвинение, тъй като от приложеното досъдебното производство е приложено проект на постановление за привличане в качеството му на обвиняем без дата и без положени подпис на лицето. Следвателно, за да бъде уважено искането следва да са налице първите две формалноправни предпоставки за допускане на обезпечение върху имуществото на лицето, а именно същото е привлечено към наказателна отговорност в съответно процесуално качество и за престъплението, в което е обвинено, се предвижда кумулативно наказание с имуществен характер – „глоба“, а от друга страна следва да са налице достатъчно доказателства, въз основа на които може да се заключи, че обвиняемия С., на посочените дата и място, е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол, респективно за висока степен на вероятност за реализиране на наказателната му отговорност именно за това престъпно деяние.
За престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от двеста до хиляда лева. В настоящото производство се претендира налагането на обезпечителна мярка – запор, върху моторно превозно средство – лек автомобил, марка " лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 0545 АХ, с номер на рама WVWZZZ3AZSE223578, собственост на обвиняемия.
При направеното искане съдът следва да преценява съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават.
Представителят на държавното обвинение, обаче, не е представил каквито и да било доказателства в насока, че без налагане на претендираната обезпечителна мярка ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата. Доказателства в тази насока безусловно е необходимо да бъдат събрани, тъй като по този начин се гарантира защитата на правата на обвиняемия срещу неоснователно засягане на имуществената му сфера. Липсата на доказателства крие риск за вземане на обезпечителни мерки в нарушение с изискването на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. (в този смисъл е ТР № 2/11.10.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС). По досъдебното производство не е изследвано имущественото състояние на обвиняемия С., извън притежаваното от него превозно средство. Не са събрани каквито и да е доказателства за евентуално притежавани от него недвижими имоти, за получавани трудови и/или извънтрудови доходи, поради което и всеки възможен извод, че без да бъде наложено обезпечение върху процесното превозно средство изпълнението на наказанието "глоба", ако такова бъде наложено с присъдата, би било невъзможно или силно затруднено, би почивал на недопустими предположения. Липсата на доказателства относно имущественото състояние на обвиняемото лице препятства извършването и на друга, дължима от съда проверка, а именно надхвърля ли стойността на процесната вещ несеквестируемия минимум, който подлежи на принудително изпълнение (арг. от чл. 47, ал. 3, вр. чл. 45, ал. 2 от НК), респективно дали е допустимо налагането на подобно обезпечение.
Отделно от това, по досъдебното производство не е изследвана и стойността на превозното средство, по отношение на което се иска да бъде наложена обезпечителна мярка – запор. Последното е необходимо, доколкото съгласно вече цитираното ТР № 2/11.10.2012 г. по т. д. № 1/2012 на ОСНК на ВКС, „Във всички случаи, преди да се произнесе по искането, за съда съществува задължение да прецени съразмерността между поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават, като се ръководи от санкционната част на евентуалното наказание. Извън пределите, предвидени от закона, обвиняемият не може да търпи ограничаване на имуществените си права“. В този смисъл, на настоящия етап от разследването, съдебните инстанции по същество не могат да извършат преценка, дали чрез евентуално налагане на исканото обезпечение върху превозното средство – онази идеална част от същото, която принадлежи на дееца, не би се допуснало свръхобезпечение, спрямо размера на наказанието „глоба“, предвидено в кумулативност с наказанието „лишаването от свобода“, за престъплението с визираната по-горе правна квалификация.
Вън от горното, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че представянето на справка от АИС – КАТ относно регистрираните на името на съответното лице превозни средства не отговаря на изискванията по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК за представяне на убедителни писмени доказателства, като предпоставка за основателността на искането. Представената справка би могла да яви само и единствено ориентир за събиране на относимите писмени доказателствени средства, което се явява задължение на държавното обвинение, произтичащо от разпоредбата на чл. 102, т. 3 от НПК. Същата, обаче, не може да замести необходимия за представяне титул за собственост на претендираното да бъде обезпечено имущество, който единствено би могъл да послужи като безспорно доказателство за индивидуализация на имуществото и собствеността върху същото. Целта на обезпечаването на „глоба“ - та, респективно на „конфискация“ - та или отнемането в полза на държавата на предмета на престъплението във воденото наказателно производство, е да се запази имуществената сфера на обвиняемия (подсъдимия) такава, каквато е в момента, така че изпълнението в бъдеще да се окаже възможно, с оглед защитата на интересите на държавата като взискател при събирането на „глоба“ - та и при осъществяване на отнемането в нейна полза на предмета на престъплението. В тази връзка, следва да се отбележи, че не могат при това да се засягат правата на трети лица. Липсата на доказателства относно собствеността на имуществото, което се иска да бъдат обезпечено, не дава възможност на съда да направи преценка дали това имущество, респективно каква идеална част от него, принадлежи именно на обвиняемия и дали с налагането на обезпечителните мерки няма да се засегнат правата и законните интереси на трети лица.
По така наведените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице правните основания за допускане на обезпечение, чрез налага на запор върху лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 0545 АХ, с номер на рама WVWZZZ3AZSE223578, собственост на обвиняемия С., за обезпечаване на предвиденото за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК кумулативно наказание „глоба“.
С оглед на изложеното съдът намира, че искането на РП – Дупница е неоснователно и не следва да бъде уважено.
С оглед на горното и на осн. чл. 396, ал. 1 от ГПК и чл. 72, ал. 1 от НПК, Дупнишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Районна прокуратура гр. Дупница да бъде ДОПУСНАТО, на
основание чл. 72, ал. 2 вр. ал. 1 НПК вр.
с чл. 389-403 от ГПК ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО „ГЛОБА“, за
престъпление по чл.343 б, ал. 1 от НК по отношение на С. Д.С., с ЕГН **********, обвиняем по ДП вх. №
2562/20 г.; ДП-912/20 г. по описа на РП гр. Дупница и ДП № 719/2020 г. по описа
на РУ на МВР-Дупница, чрез налагане на обезпечителна
мярка „Запор“ на лек автомобил,
марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 0545 АХ, с номер на рама WVWZZZ3AZSE223578, негова собственост.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок, считано от получаване на съобщението пред Кюстендилски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: