Р Е Ш Е Н И Е
№..……/………..……2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно
заседание, на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Петя Петрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 2308 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 181/09.12.2019 год., постановено
по касационно гр. дело № 3845/2018 год. на ВКС, г. о., е отменено Решение №
731/23.04.2018 по въззивно гр. дело № 267/2018 г. на Окръжен съд - Варна в
обжалваната част и делото е върнато на въззивния съд със задължителни указания
по прилагането на закона.
При първото разглеждане на делото пред
въззивна инстанция, производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 73120/14.12.2017 г.
(по рег. на Районен съд - Варна) от Р.К., чрез адв. К. М. срещу Решение №
4733/17.11.2017 г., постановено по гр. дело № 4415 по описа за 2017 г. на
Варненският районен съд в частта, в
която са отхвърлени обективно съединените му искове предявени
срещу „Булминерал” АД, за заплащане
солидарно с „ВМ Интернешънъл” ЕООД, на следните
суми: сумата 5593,34 щ. д. , представляваща сбор от
неплатени нетни трудови възнаграждение за положен труд за м. април 2015 г.
/294,67 щ. д./, м. май 2015 г. /1475,79 щ. д./, м. юни 2015 г.
/1473,63 щ. д./, м. юли 2015 г. /889,25 щ. д./, както и за периода
14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. /1460 щ. д./, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане; сумата 152,46 щ. д., представляваща
обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в
размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане; сумата 266,57 щ. д., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху главниците, формиран, както следва: сумата
12,71 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за положен труд за м. април 2015 г. в размер на 294,67 щ.
д., сумата 63,67 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. –
03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. май 2015 г. в
размер на 1475,79 щ.д., сумата 63,57 щ. д. – обезщетение за забава за
периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за
м.юни 2015 г. в размер на 1473,63 щ. д., сумата 38,36 щ. д. –
обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за положен труд за м. юли 2015 г. в размер на 889,25 щ. д., сумата
6,58 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016
г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер
на 152,46 щ. д., както и сумата 81,68 щ. д. – обезщетение за забава за
периода 16.11.2016 г. до 03.06.2016 г. върху възнаграждението за периода
14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. в размер на 1460 щ. д., както и е осъден да
заплати на „Булминерал” АД сумата от 650,00 лева,
представляваща направени разноски за производството.
Въззивникът излага доводи за
неправилност, поради необоснованост на обжалваното решение като изтъква, че в
него не са обсъдени всички оплаквания и доказателства събрани по делото. Твърди
се, че реалният корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период е бил именно
ответното дружество „Булминерал“ АД; не са обсъдени и доводите, че вписването в
регистровите книги за беърбоут чартърите, водени от ИА „Морска администрация“,
за беърбоут чартьор на наемателя „Шилинг Лоджистик“ С.А., което дружество не е
българско юридическо лице, е нищожно по арг. от чл. 39а от КТК, поради което и
това вписване не е породило правно действие. Предвид нищожността на вписаното
обстоятелство ответникът „Булминерал“ АД, в качеството си на корабопритежател
по смисъла на КТК, отговаря съгласно чл. 199з от КТК към ищеца за заплащане на
дължимото му трудово възнаграждение и на обезщетението за неползван годишен
отпуск. Според въззивника дори и да се приеме, че договорът за пренаемане на
кораба (договорът за подбеърбоут чартър), сключен между „Булминерал“ АД и
„Шипинг лоджистик“ С.А., е валиден, то съгласно нормата на чл. 199г от КТК първоначалният
наемател – ответникът „Булминерал“ АД – Варна продължава да отговоря за
изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване
на договора за подбеърбоут чартър. Според въззивника задълженията на наемателя
по договор за беърбоут чартър (в случая на ответното дружество „Булминерал“ АД -
Варна) във връзка с изплащане на възнагражденията на екипажа, са негови
задължения именно по този договор към наемодателя по аргумент от нормата на чл.
199ж ал. 1 от КТК. От това следва, че отговорен за изплащане на
възнагражденията на екипажа е именно ответникът „Булминерал“ АД - Варна в
качеството му на беърбоут чартьор на кораба през процесния период. Посочва се,
че не са обсъдени и наведените доводи, черпени от разпоредбите на чл. 88б КТК и
Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, от анализа на които
разпоредби следва, че лицето, което следва да се счита за работодател на наетия
екипаж на кораб, плаващ под български флаг, е разрешен с императивни норми.
Това обяснява и уговорката в договора за беърбоут чартър (чл.9, б.” Б”) ,
сключен между корабособственика и ответното дружество „Булминерал“ АД - Варна,
според която дори екипажът да е нает от собственика на кораба, то членовете му
се считат за служители на чартьора. В допълнение на горното, съгласно пар. 1 т.
7 от цитираната наредба, „работодател е корабособственикът или беърбоут
чартьорът, наемащи лица на борда на кораба”. Според въззивника от анализа на
цитираната правна регламентация следва извода, че ответникът „Булминерал“ АД - Варна
е солидарно отговорен, наред с работодателя „ВМ Интернешънъл“ ЕООД - Варна за
задълженията към екипажа на кораба за заплащане на трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ, свързани с трудовото правоотношение.
Отправено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете на ищеца против
„Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови възнаграждения и обезщетение по
чл. 224 КТ и на мораторни лихви върху тях да бъдат уважени.
На 18.01.2018 г. е постъпил отговор от „Булминерал“
АД чрез адв. Г. Л.– АК – Варна, в който е изразено становище за неоснователност
на въззивната жалба и е направено искане за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Относно предмета на исковата претенция ищецът
твърди, че през периода 17.04.2015 г. – 22.07.2015 г. е работил на кораб
„Батя”, ИМО № 8000836, плаващ под български флаг, съгласно индивидуален трудов
договор на моряка, сключен между него и „ВМ Интернешънъл” ЕООД, на длъжност
моторист, с месечно възнаграждение в размер на 1600 щ. д. Твърди се, че не е заплатено
дължимото трудово възнаграждение за периода от м. май до м. юли 2015 г.,
както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., в общ
размер на сумата 4285,80 щ. д. Посочва се, че работодателят е
потвърдил тези задължения в споразумение за разсрочване на дължимите суми със
споразумение от 09.10.2015 г., с което крайният срок за изплащането им бил
удължен до 31.12.2015 г. Твърди се, че между страните е сключен индивидуален
трудов договор на моряка от 13.10.2015 г., по силата на който е полаган труд на
кораба на длъжност моторист за периода от 14.10.2015 г. до 15.11.2015 г., с
уговорено месечно възнаграждение в размер на 1600 щ. д. Поддържа се, че
работодателят не е заплатил дължимите и за този период възнаграждение в размер на
1460 щ. д. Сочи се, че работодателят е изпаднал в забава за плащането на
претендираните суми по първи договор на 01.01.2016 г., а по втория – на
16.11.2015 г. Твърди се, че ответникът „Булминерал” АД има качеството на
беърбоут чартьор на кораба, на който е полаган труд, поради което, на основание
чл. 199з от КТК, следва да отговаря солидарно за задължението за плащане на
трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж от КТК възнагражденията на
екипажа са разходи, свързани именно с експлоатация на кораба. Правния си
интерес от водене на исковете срещу беърбоут чартьора на кораба се обосновава с
факта, че съгласно действащото в Република България законодателство приложимо към
всички търговски кораби, плаващи под български флаг, а именно чл.199з от КТК,
беърбоут чартьорът отговаря за задълженията срещу трети, по отношение на
договора за беърбоут чартър, лица, за основателните претенции, възникнали във
връзка с експлоатацията на кораба, а разпоредбата на чл.199ж от КТК изрично
сочи, че възнагражденията на екипажа са разходи, свързани с експлоатацията на
кораба. Посочено е, че двамата ответници отговарят солидарно за неизплащането
на възнагражденията на екипажа на кораба.
Ответникът „Булминерал“ АД изразява
становище за допустимост но неоснователност на исковете предявени срещу
дружеството. Възразява, че дружеството не е страна по представените трудови
договори и не е лицето, което следва да отговаря по исковете. Излага, че е преотдал
кораба на подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистиг“ СА, който от своя страна е
сключил договор за мениджмънт с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД. Твърди се, че мениджърът
от свое име сключвал договори с екипажа и поел задълженията и отговорностите. Поддържа,
че дори да се приеме, че договорите са били сключени от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД,
като представител на корабопритежателя „Шипинг Лоджистик СА“, то исковете
следва да се предявят срещу последния, а не срещу „Булминерал“ АД. Посочва,
че претендираното от ищеца трудово възнаграждение, дължимо съгласно
индивидуални трудови договори, сключени между него и първия ответник „ВМ
Интернешънъл” ЕООД се дължи от работодателя, но не и от наемателя на м/к „Батя”
(„Кораба”) по силата на договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г., който се
урежда съгласно правото на Англия. Поддържа, че отношенията следва да се уредят
от избрания от договарящите се страни приложим закон. Посочва, че не
е страна по трудовите договори, поради което няма основание за
ангажиране на отговорността му по същите. Счита разпоредбата на чл. 199з
от КТК за неотносима, като твърди, че дори да бъде прието, че е относима, то не
може да бъде ангажирана солидарна отговорност между двамата ответници. Поддържа,
че тази разпоредба следва да бъде изтълкувана в смисъл, че при договори за
беърбоут чартър за задълженията, свързани с експлоатацията на кораба, отговоря
наемателят – корабопритежател по смисъла на чл. 9 ал. 3 от КТК, а не
корабособственикът по смисъла на nap. 1 “а” т. 24 от ДР на КТК. Отделно от това
счита, че чл. 199з от КТК визира само отговорността на наемателя към трети
лица, т.е. тези, които нямат договорни отношения с наемателя или с лица, за
които той отговаря. С договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. ответникът е
преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”. Така пренаемателят е получил
ползването на кораба, а с него – всички права и задължения на наемател. Излага,
че съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г корабособственикът
„Индивидюъл Технолъджи СА”, Маршалови острови, е предоставил кораба под наем на
Ответника, за срок от 11.01.2012 г до 06.01.2017 г. Договорът е бил
регистриран в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартьр,
воден от Дирекция „Морска администрация – Варна”(„Регистър ББЧ”) на 11.01.2012
г. Същият е прекратен на 13.11.2015 г., поради продажба на Кораба от
корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА”. Съгласно стандартен договор за
беърбоут чартър от 07.05.2013 Ответникът е преотдал кораба под наем на „Шипинг
Лоджистик СА, Маршалови острови (означено в договора като
„Чартьори/наематели”), за срок от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г. Договорът за
подбеърбоут чартьр, с който Корабът е бил преотдаден под наем от Ответника на
„Шипинг Лоджистик СА”, е бил регистиран в Регистър ББЧ [приложения 2 и 3] и
отразен в непрекъснатия документален запис на Кораба, воден в Дирекция „Морска
администрация – Варна”. Между пренаемателя „Шипинг Лоджистик СА –
като корабопритежател (означен в договора като „Собственик”), и първия ответник
„ВМ Интернешънъл” ЕООД – като мениджър, е бил сключен договор от 07.05.2013 г
за мениджмънт на Кораба за периода от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г [приложение
6]. Съгласно клетка 5 от част I от договора в задълженията на мениджъра е
включен мениджмънт на екипажа. Излага, че процесния трудов договор
на ищеца е бил сключен от първия ответник „ВМ Интернешънъл” ЕООД,
като мениджър на Кораба, действащ от свое име и за сметка на корабопритежателя
„Шипинг Лоджистик СА.” Като наемател по договора за беърбоут чартър от
07.05.2013 г „Шипинг Лоджистик СА” е получило владението и контрола върху
Кораба и осъществявало експлоатацията му от свое име и за своя сметка. Така
„Шипинг Лоджистик СА” е придобило качеството на корабопритежател по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от КТК и на наемател по смисъла на чл. 199 „а” и следващите от
КТК, с всички произтичащи от това отговорности. Затова не е отговорен за
заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, тъй като не е страна по
трудовите му договори.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата, и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, а и от представения по делото Договор за стандартен Беърбоут чартър
от 06.01.2012 г. е видно, че корабособственикът „Индивидуал Технолоджи” С. А. е
отдал под наем на корабопритежателя „Булминерал” ООД кораб Батя за период от
06.01.2012 г. до 06.01.2017 г. Изпълнителна агенция „Морска администрация”
(ИАМА) е издала на „Булминерал” ООД временно свидетелство за регистрация като
на последното е дадено разрешение да издигне националното знаме на РБългария на
м/к Батя. Дружеството е вписано в корабния дневник като корабопритежател. От
представения по делото Договор за стандартен Беърбоут чартър от 07.05.2013 г.
се установява, че „Булминерал” ООД е преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик”
С. А. за период от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 11.04.2013 г. „Шипинг Лоджистик”
С. А е подписало в полза на Ксенея Иванова генерално пълномощно. От
представеното по делото удостоверение от ИАМА се установява, че в Регистъра на
корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър на пристанище Варна е видно, че
относно м/к Батя като беърбоут чартьор е вписан Булминерал” ООД, а като подбеърбоут
чартьор - „Шипинг Лоджистик” С. А. От представения по делото Стандартен договор
за мениджмънт на кораб от 07.05.2013 г. се установява, че на същата дата
„Шипинг Лоджистик” С. А. е сключил с „ВМ Интернешънъл” ЕООД договор за
мениджмънт. В изпълнение на задълженията по този договор „ВМ Интернешънъл” ЕООД
е сключил с Р.К. индивидуален
трудов договор на моряка, по силата на който последния е назначен на длъжност
„моторист” с месечно брутно трудово възнаграждение 1600 щатски долара за период
от 17.04.2015 г. до 22.07.2015 г. На 13.10.2015 г. „ВМ Интернешънъл”
ЕООД и Р.К. са сключили последващ индивидуален трудов договор на моряка, по
силата на който последния е назначен на длъжност „моторист” с месечно брутно
трудово възнаграждение 1600 щатски долара за период от 14.10.2015 г. до
15.11.2015 г. Със Заповед № 422/15.11.2015 г. на „ВМ Интернешънъл”
ЕООД трудовото правоотношение по втория трудов договор с Р.К. е прекратено на
същата дата. На 09.10.2015 г. между „ВМ Интернешънъл” ЕООД и Р.К. е сключено
споразумение, по силата на което ВМ Интернешънъл” ЕООД се задължава да изплати
до 31.12.2015 г. всичките си задължения към Р.К., както следва – сума в размер
от 294,67 щ. д., представляваща месечно нетно трудово възнаграждение за месец
април 2015 г.; сума в размер от 1475,79 щ. д., представляваща месечно нетно
трудово възнаграждение за месец май 2015 г.; сума в размер от 1473,63 щ. д.,
представляваща месечно нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015 г.; сума
в размер от 889,25 щ. д., представляваща месечно нетно трудово възнаграждение
за месец юли 2015 г. и сума в размер от 152,46 щ. д., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ.
От
заключението изготвено по възложена на първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че размерът на дължимото в полза на Р.К. трудово възнаграждение по
процесните трудови договори е както следва – за м. 04.2015 г. БТВ е в размер
369,67 щ. д., а НТВ – 294,67 щ. д.; за м. 06.2015 г. БТВ е в размер 1600 щ. д.,
а НТВ – 1473,63 щ. д.; за м. 07.2015 г. БТВ е в размер 1013,46 щ. д., а НТВ –
889,25 щ. д.; за м. 10.2015 г. БТВ е в размер 904,28 щ. д., а НТВ – 832,78 щ.
д.; за м. 11.2015 г. БТВ е в размер 695,72 щ. д., а НТВ – 640,71 щ. д. Общият
размер на описаните трудови възнаграждения е за БТВ 6183,13 щ. д., а НТВ – 5606,83 щ. д. От заключението на вещото лице се потвърждава, че размерът на
обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск възлиза на сумата
152,46 щ. д. От посоченото заключение се установява и че размерът на обезщетенията за забава, които се дължат на ищеца са в общ
размер 267,32 щ.д., формирана, както следва: върху главницата от 294,67 щ. Д. –
12,71 щ. д.; върху главницата от 1475,79 щ. д. – 63,67 щ. д.; върху главницата
от 1473,63 щ. д. – 63,57 щ. д.; върху главницата от 889,25 щ. д. – 38,36 щ. д.;
върху главницата от 832,78 щ. д. – 46,59 щ. д., върху главницата от 640,71 щ.
д. – 35,84 щ. д., върху главницата от 152,46 щ.д. – 6,58 щ. д. Съдът дава вяра на заключението, тъй като последното е пълно и
обосновано.
В производството пред първа инстанция е разпитан свидетелят Д. Д., от
чийто показания се установява, че ищецът е полагал труд в полза на работодателя
за периода от м.04.2015 г. до прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът
дава вяра на свидетелските показания изцяло, тъй като кореспондират с
останалите доказателства по делото.
От
така установената фактическа обстановка и съобразно указанията дадени с Решение
№ 181/09.12.2019 г., постановено по касационно гр. дело № 3845/2018 г. на ВКС,
г. о. се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 48 ал. 5 от КРБ признава право на заплащане,
съответстващо на извършената работа, както и право на отпуск. Корелативно на
правото на трудово възнаграждение е задължението на работодателя да заплаща
труда положен от неговите работници – чл. 128 т. 2 от КТ. За да възникне
правото на трудово възнаграждение в претендирания от ищеца размер следва да
бъде установено, че между последния и ответника е съществувало валидно трудово
правоотношение със съдържание, съответстващо на описаното в исковата молба и че
ищецът е престирал работна сила съобразно длъжността, на която е бил назначен. Кореспондиращо
на правото на отпуск, включително платен годишен отпуск (ПГО) е задължението на
работодателя да предостави на работника полагащия му се ПГО, а ако последният
не бъде ползван до прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
длъжен да компенсира работника чрез обезщетение за неползван ПГО – чл. 224 ал.
1 от КТ.
В Глава втора,
Стандарт А2.1 т. 1 б. „а” от Морската трудова конвенция (ратифицирана,
обнародвана и влязла в сила за РБългария – ДВ, бр. 42/05.06.2009 г., обн. ДВ,
бр. 76/30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г., съобразно изискванията на чл. 5
ал. 4 от КРБ) предвижда, че моряците сключват моряшки трудов договор с корабособственика или представител на корабособственика. Трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал
на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от КТ и с Наредба за трудовите и непосредствено
свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя – чл. 88б ал. 1 от КТК. Според посочената наредба работодател е корабособственикът или беърбоут
чартьорът, наемащи лица на борда на кораба - § 1 т. 7. Анализът
на посочената нормативна уредба изключва възможността работодател да бъде лице
различно от корабособственика (или представител на
корабособственика) или беърбоут чартьорът. В
конкретния случай, по силата на сключения на 06.01.2012 г. договор за беърбоут
чартър и вписване в Регистъра на корабите, плаващи по договор за
беърбоут чартър на пристанище Варна, Булминерал” ООД е придобил качеството
беърбоут чартьор на м/к Батя. В негова полза, съобразно чл. 35а от КТК е издадено временно свидетелство за
регистрация и е дадено разрешение наетият кораб да плава под български флаг.
Корабът е преотдаден под наем на „Шипинг
Лоджистик” С. А. Договорът за беърбоут чартър сключен между Булминерал” ООД и
„Шипинг Лоджистик” С. А. е валиден в отношенията между
страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо, но не и българско
знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Този договор също е вписан в
Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър на пристанище
Варна като „Шипинг Лоджистик” С. А. фигурира в този регистър като подбеърбоут чартьор.
„Шипинг Лоджистик“ С. А. е учредено по
правото на Република М. Острови, т. е. е правен субект извън кръга на изчерпателно
посочените в чл. 39а ал.1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от
половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е
собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския
съюз, поради което договорът за подбеърбоут чартър с „Шипинг Лоджистик“ С.А. за
моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписван в регистровите книги на
Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Вписването на този договор е
недействително като извършено в нарушение на закона. Като такова то е
непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т. ч. на ищеца като
член на екипажа на кораба. При конкуренция на права и задължения между
беърбоут чартьора и подбеърбоут чартьора – в случая „Булминерал” АД, съответно
„Шипинг Лоджистик“ С. А., относно това кой е корабопритежател и работодател,
право има този, който е вписан в регистровите книги за вписване на корабите
(чл. 43 от КТК), тъй като спрямо трети лица корабопритежател ще е лицето, което
е вписано като беърбоут чартьор в регистъра, а в случая това е „Булминерал” АД. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 88б от КТК трудовото правоотношение по
престиране на работна сила на кораб възниква между корабопритежателя (в
частност беърбоут чартьора „Булминерал” АД) и членовете на екипажа на кораба (в
частност ищеца).
По делото е установено, че „Шипинг Лоджистик“
С. А.
е сключил договор за мениджмънт с „ВМ Интернешънъл” ЕООД, който от своя страна
е сключил процесните трудови договори с ищеца. Сключените между ищеца и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД трудови договори са
недействителни. При осъществяване на действията по комплектуване на корабния
екипаж, „ВМ Интернешънъл” ЕООД действа от името и за сметка на
корабопритежателя „Булминерал” АД, т. е. действа като негов представител,
поради което съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения, в трудовия
договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на
мениджъра. В конкретния случай трудовите договори с ищеца са сключени в
нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащи на закона са
недействителни. Както бе посочено според разпоредбата на чл. 225а т. 2 от КТК корабният
мениджър в изпълнение на задълженията си за комплектуване на корабния екипаж действа от
името и за сметка на корабопритежателя. В случая ако „ВМ Интернешънъл”
ЕООД в качеството си на корабен мениджър, при изпълнение на задълженията си за комплектуване на корабния екипаж е имал
пълномощно, дори да е договарял от свое име и да не е заявил, че действа от
чуждо име, правните последици ще настъпят в патримониума на корабопритежателя „Булминерал”
АД по силата на закона. Това следва от нормата съдържаща се в разпоредбата на
чл. 225а т. 2 от КТК, която изрично постановява, че корабният мениджър действа
от името на корабопритежателя, както и от правилото на чл. 88б от КТК, според
която правоотношението по предоставяне на работна сила на кораб е винаги между
корабопритежател и корабния екипаж, както и от разпоредбата на чл. 199ж от КТК,
според която корабопритежателят дължи трудовото възнаграждение на наетия корабен
екипаж. Ако „ВМ Интернешънъл” ЕООД е действал без пълномощно, действията по
наемане на корабен екипаж ще са действия без представителна власт (чл. 42 ал. 2
от ЗЗД) в отношенията между корабопритежателя и екипажа. Потвърждаване на
действията от мнимо представлявания следва да се извършат в писмена форма,
доколкото за трудовия договор се изисква писмена форма за действителност. В
трудовото право обаче потвърждаването на сключен трудов договор може да се
извърши и с конклудентни действия и да обвърже корабопритежателя, когато
работникът е бил добросъвестен. Съгласно чл. 405а ал. 3 от КТ отношенията между
работодателя и работника по повод престиране на работна сила са винаги трудови
отношения и се уреждат като по действителен трудов договор, ако работникът е
бил добросъвестен. Ищецът ще е бил добросъвестен ако не е знаел за липсата на
представителна власт на корабния мениджър, както е в настоящия случай. При
сключването и изпълнението им ищецът е действал добросъвестно, поради което неговите
трудови отношения следва да се уреждат като при действителен трудов договор – дължи
му се уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение като последното
се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор и
независимо, че договора за мениджмънт е сключен с подбеърбоут чартьора.
По отношение на екипажа на кораб „Батя”
работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е
корабопритежателят „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите
книги на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и в корабния дневник и с
чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период. По
делото е установено по несъмнен начин, че ищецът е престирал труда си в
процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал
АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с
наетия в него екипаж от българското пристанище под флага на РБългария,
предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на
кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море
с този екипаж под българско знаме, вкл. разгледани в тяхната съвкупност
посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал”
АД е работодател на екипажа по смисъла на §1 т. 7 на ДР от Наредбата за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж ал. 1 от КТК
отговаря пряко за трудовите възнаграждения на ищеца.
По тези съображения „Булминерал” АД следва да
отговаря и по претенцията по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Последната се дължи върху
главниците за трудови възнаграждения за периода, от датата на която е определен
падежа по силата на постигнатото споразумение за отсрочване на изпълнението на
задълженията за възнаграждение постигнато с ищеца - 01.01.2016 г. до 03.06.2016
г. Обезщетение за забава се дължи и върху главницата за обезщетение по чл. 224
от КТ за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г.
Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а
предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение, обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, както и претенциите за обезщетения за забава срещу
„Булминерал” АД следва да бъдат уважени. „Булминерал” АД следва да бъде осъден
да заплати на Р.К. сумите, представляващи нетно трудово възнаграждение в общ
размер от 5593,34 щ. д., от които за м. 04.2015 г. – 294,67 щ. д.; за м.
06.2015 г. – 1473,63 щ. д.; за м. 07.2015 г. – 889,25 щ. д.; за м. 10.2015 г. –
832,78 щ. д.; за м. 11.2015 г. – 640,71 щ. д., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане, както и сумата представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 2015 г. в
размер на 8 работни дни, в общ размер 152,46 щ. д., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, включително сумите представляваща сбор от обезщетение за
забава по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в общ размер от 267,32 щ. д. формирана както
следва – сумата 12,71 щ.д.
– обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за положен труд за м. Април 2015 г. в размер на 294,67 щ.
д., сумата 63,67 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. –
03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. Май 2015 г. в
размер на 1475,79 щ.д., сумата 63,57 щ.д. – обезщетение за забава за
периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за
м.юни 2015 г. в размер на 1473,63 щ.д., сумата 38,36 щ.д. –
обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за положен труд за м.юли 2015 г. в размер на 889,25 щ.д., сумата
6,58 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г.
върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в
размер на 152,46 щ.д., както и сумата 81,68 щ.д. – обезщетение за забава
за периода 16.11.2016 г. до 03.06.2016 г. върху възнаграждението за периода
14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. в размер на 1460 щ.д.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК на ищеца се полагат съдебно-деловодни разноски. Предвид
обстоятелството, че на първа инстанция не са представени доказателства за
сторени разноски, а на въззивна и касационна инстанция не е направено искане за
присъждане на разноски, на ищеца не следва да се присъждат съдебно-деловодни
разноски.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „Булминерал” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
Варненския окръжен съд сумата в общ размер 522,26 лв., както следва: сумата
372,26 лв., държавна такса в производството по чл. 199ж ал. 1 от КТК, 50 лв. по
иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ, 50,00 лв. – по иска с правно
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, и 50 лв., представляваща платено възнаграждение
за ССчЕ от бюджета на ВРС, както и сумата от 236,13 лева, представляваща
държавна такса за въззивна инстанция, както и сумата от 266,13 лева,
представляваща държавна такса за касационна инстанция.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 4733/17.11.2017 г.,
постановено по гр. дело № 4415 по описа за 2017 г. на Варненският районен съд в частта, в която са отхвърлени
обективно съединените му искове предявени срещу „Булминерал” АД, за
заплащане солидарно с „ВМ Интернешънъл” ЕООД, на следните
суми: сумата 5593,34 щ. д. , представляваща сбор от
неплатени нетни трудови възнаграждение за положен труд за м. април 2015 г.
/294,67 щ. д./, м. май 2015 г. /1475,79 щ. д./, м. юни 2015 г.
/1473,63 щ. д./, м. юли 2015 г. /889,25 щ. д./, както и за периода
14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. /1460 щ. д./, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане; сумата 152,46 щ. д., представляваща
обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в
размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане; сумата 266,57 щ. д., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху главниците, формиран, както следва: сумата
12,71 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за положен труд за м. април 2015 г. в размер на 294,67 щ.
д., сумата 63,67 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. –
03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. май 2015 г. в
размер на 1475,79 щ.д., сумата 63,57 щ. д. – обезщетение за забава за
периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за
м.юни 2015 г. в размер на 1473,63 щ. д., сумата 38,36 щ. д. –
обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за положен труд за м. юли 2015 г. в размер на 889,25 щ. д., сумата
6,58 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016
г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер
на 152,46 щ. д., както и сумата 81,68 щ. д. – обезщетение за забава за
периода 16.11.2016 г. до 03.06.2016 г. върху възнаграждението за периода
14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. в размер на 1460 щ. д., както и е осъден да
заплати на „Булминерал” АД сумата от 650,00 лева,
представляваща направени разноски за производството като вместо него
постановява
ОСЪЖДА „Булминерал” АД /в
несъстоятелност/, представлявано от синдика Я.Н.С.,*** да заплати на Р.Й.К.,
ЕГН **********,***, основание чл. 199ж ал. 1 от КТК, сумите, представляващи нетно трудово възнаграждение в общ размер от 5593,34 щ. д., от
които за м. 04.2015 г. – 294,67 щ. д.; за м.
06.2015 г. – 1473,63 щ. д.; за м. 07.2015 г. – 889,25 щ. д.; за м. 10.2015 г. –
832,78 щ. д.; за м. 11.2015 г. – 640,71 щ. д., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 224 от КТ,
сумата представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 8 работни дни, в общ
размер 152,46 щ. д., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане, включително на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумите представляваща сбор от обезщетение за забава в общ размер от
267,32 щ. д. формирана както следва – сумата 12,71 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. –
03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. април 2015 г. в
размер на 294,67 щ. д., сумата 63,67 щ.д. – обезщетение за забава за
периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за
м. май 2015 г. в размер на 1475,79 щ. д., сумата 63,57 щ. д. –
обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за положен труд за м. юни 2015 г. в размер на 1473,63 щ. д., сумата
38,36 щ. д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016
г. върху възнаграждението за положен труд за м. юли 2015 г. в размер на
889,25 щ. д., сумата 6,58 щ. д. – обезщетение за забава за периода
01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за 2015 г. в размер на 152,46 щ. д., както и сумата 81,68 щ. д.
– обезщетение за забава за периода 16.11.2016 г. до 03.06.2016 г. върху
възнаграждението за периода 14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. в размер на 1460 щ. д.
ОСЪЖДА „Булминерал” АД„ /в несъстоятелност/,
представлявано от синдика Я.Н.С.,*** да заплати по сметка на Варненския окръжен
съд сумата от 1024,52 лева, представляваща сторени разноски за трите инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..
ЧЛЕНОВЕ:
1….…………;
2………….….