Решение по дело №5/2020 на Окръжен съд - Враца

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №260013

                                        гр.Враца, 03.09.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 25.08.2020г., в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

         при участието на секретаря ГАЛИНА Е.ОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№5 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Предявен е осъдителен иск от Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Р.М. от САК, срещу "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2.

         В исковата молба се твърди, че на 22.06.2015г. около 9:30ч. Б.Д.А. е пътувала в управляван от Б.Д. Д. лек автомобил, марка "Опел", модел "Корса" с рег.№ЕН *** ВХ в посока от с.Ясен към гр.Плевен по път PVN1151 и в района на км.09+800 в тяхното платно е навлязъл лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра" с рег.№ЕН *** ВН, управляван от Е.С.К., движещ се в посока от гр.Плевен за с.Ясен, като между двете МПС е настъпил удар.

         За произшествието бил съставен констативен протокол на ПТП от 21.03.2015г. и е образувано ДП №ЗМ-44/2015г. на ОДМВР-Плевен. По образуваното НОХД №708/2016г. на Окръжен съд-Плевен Е.К. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от 8 години и присъдата е влязла в законна сила.

         Твърдението на ищеца е, че в резултат от злополуката е починала Б.Д.А., негова баба по бащина линия. Б.А. и съпругът й  А.А. били семейство повече от 50 години и от брака си имат 4 деца, сред които е бащата на ищеца Е. Д., починал през 1993г. След смъртта на последния бабата и дядото поели грижите за внука си, отгледали го и го възпитали в общо домакинство като свое дете.

         В исковата молба се твърди, че отношенията между починалата Б.А. и ищеца били основани на силна обич, доверие, уважение, взаимопомощ и привързаност. Помежду им съществувала дълбока емоционална и духовна връзка, бабата полагала за внука си непрестанни грижи, гледала го като свое собствено дете и го обгрижвала постоянно. Привързаността между двамата надхвърляла обичайната такава между баба и внук и ищецът много обичал баба си, разчитал на нея и двамата живеели в разбирателство. Бабата също била силно привързана към внука си, подпомагала го с каквото може, обичала да прекарва времето си с него, споделяла всеки важен момент от живота му.

         Нататък в исковата молба се твърди, че ищецът понася изключително тежко смъртта на баба си и не може да преживее болката от внезапната загуба. След смъртта й в емоционалното му и психическо състояние са настъпили съществени промени, той станал напрегнат, затворил се в себе си, отказва да общува със семейството и с приятелите си, не може да спи и изпитва непрестанно безпокойство, често плаче за нея и с мъка си спомня времето, прекарано с покойната. Ритъмът на живот на ищеца е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, моралните му страдания са огромни и ще го съпътстват през целия му живот.

         Последното твърдение на ищеца е, че автомобилът "Опел Вектра" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №11115000457474 с валидност до 31.01.2016г.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата баба Б.А.. Претендира се и законна лихва от 22.02.2015г. и разноски по делото.

         По молба на ищеца и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му на сумата 80 000лв., а по искане на неговия пълномощник в с.з. на 25.08.2020г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато ново изменение на иска чрез намаляване на размера му на сумата 40 000лв.

         Искът е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

         Чрез пълномощника си юрисконсулт П. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който предявения иск се оспорва. Оспорват се наличието на вина на водача Е.К. и твърдението за противоправност на деянието. Според ответника не са представени доказателства за вида, тежестта и размера на причинените на А. телесни увреждания. Оспорва се наличието на причинна връзка между смъртта на А. и нестъпилите за ищеца неимуществени вреди. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца да получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и неговата баба и проявлението на неимуществени вреди.

         По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихви ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност.

         Искът се оспорва и по размер, който според ответника е прекомерно завишен.

         В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б.А., без да се сочи в какво се изразява същото.

         Ответникът признава наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил "Опел Вектра".

         Чрез адв.М. ищецът е подал допълнителна искова молба, в която се позовава на задължителната сила на влязлата в сила присъда.

         Във връзка с оспорването на материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба му Б.А. ищецът се позовава на приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и поддържа твърденията си в исковата молба относно съществуващата силна емоционална и духовна връзка между баба и внук и интензитета на претърпените болки и страдания. Излагат се правни съображения във връзка с претенцията за присъждане на законна лихва и момента, от който такава се дължи. Оспорва се и възражението за съпричиняване от страна на А..

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С влязла в законна сила присъда на Плевенски окръжен съд от 16.01.2017г. по НОХД №798/2016г. Е.С.К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2015г. на път №ПВН 1151, км.9+800, в близост до моста на река Вит, движейки се в посока с.Ясен, обл.Плевен, при управление на МПС, лек автомобил "Опел", модел "Вектра" с рег.№ЕН *** ВН е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица, сред които Б.Д.А. от гр.Искър, обл.Плевен. Присъдата е изменена от въззивната инстанция само в частта относно режима на изтърпяване на наказанието.

         Между страните е безспорен факта, че лекият автомобил "Опел Вектра" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие.

         От представеното удостоверение за наследници се установява, че починалата Б.А. е баба на ищеца по бащина линия, а неговият баща Е. Асенов Д. е починал на 20.02.1993г.

         По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. След извършеното специализирано изследване вещото лице се произнася, че в резултат от преживяната травма от внезапната смърт на неговата баба в психичния живот на ищеца са настъпили трайни промени, които оформят сложна картина от негативни емоционални преживявания и телесни /физиологични/ смущения, характерни за острата стресова реакция и посттравматичното стресово разстройство. Според вещото лице ищецът не е възстановил обичайното си ниво на личностно и социално функциониране. Макар симптомите на посттравматично стресово разстройство да не са с такава острота като преди пет години, при ищеца те са налице и понастоящем и са в хронична форма. Мнението на вещото лице е, че това разстройство може да се повлияе положително с добра психотерапевтична намеса и с подкрепата на значимия социален кръг. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че пет години след смъртта на баба му при ищеца се проявяват спонтанни връщания към преживяната загуба и нарушения на съня. Пояснява, че за ищеца това е втора загуба на близък /баща му също е загинал при катастрофа/ и това още повече усложнява състоянието му. В обясненията си вещото лице сочи, че за общото състояние на ищеца влияние имат и други странични фактори, свързани с други житейски събития, сред които е това, че е работил дълги години в чужбина, в момента е без работа и не е в добро здравословно състояние.

         По делото е разпитата като свидетел майката на ищеца Малина М., която съобщава, че е живяла със семейството си, в т.ч. с ищеца в дома на баба му Б. в гр.Пелово повече от 10 години. Ищецът бил първият внук в семейството и бабата се грижела за него. Семейството на ищеца се преместило в с.Горна Кремена, но ищецът продължил да ходи при баба си, която много обичал и се виждал с нея често. М. установява, че когато бил 28-годишен ищецът заминал да работи в Гърция, пребивавал там постоянно и с баба си поддържал връзка по телефона. Ищецът бил в Гърция, когато му съобщили за смъртта на баба му, започнал да плаче и приел новината много тежко, защото след загубата на бащата баба му била за него всичко. Според М. ищецът страдал за това, че не е присъствал на погребението, разстроил се, затворил в себе си и започнал "да посяга към чашката". Това продължило и след като преди  три месеца ищецът се върнал в България, той още страда, станал е избухлив, често се нервира и се кара с членовете на своето семейство, продължава да употребява алкохол, докато преди това бил трудолюбив и отговорен човек и нямал проблеми с алкохола. Св. М. твърди, че бащата на ищеца загинал също при катастрофа на същата дата, след неговата смърт отношенията с бабата станали по-близки и отдава употребата на алкохол и настъпилите здравословни проблеми на преживяното нещастие.

         Св. Ц.Ф., съпруга на ищеца съобщава, че когато преди 22 години се омъжила за него, той живеел в с.Горна Кремена, посещавал баба си Б. в гр.Пелово и понякога не я виждал с месеци до половин година, но тя го търсела по телефона. Отношенията между бабата и внука били добри. Ф. установява, че преди 12 години тя, ищецът и децата им заминали да работят в Гърция и в този период не са се връщали в България, но ищецът поддържал връзка с баба си по телефона поне два пъти месечно. За смъртта на баба си ищецът бил уведомен по телефона, приел новината тежко, но нямал възможност да отиде на погребението. Според Ф. след смъртта на баба си съпругът й се затворил в себе си и започнал да посяга към алкохола, докато преди това пиел много рядко. Започнал да се страхува за близките си и особено за децата си, когато някой от тях трябвало да пътува. Според Ф. ищецът не може да преживее  загубата на баба си, но не споделя с нея, а с майка си, когато си "пийне", говори за баба си и с децата и започва да плаче. Ищецът споделял със съпругата си, че иска да си купи къща и да живее при баба си.

         При така ангажираните доказателства съдът взе предвид следното от правна страна:

         С влязла в законна сила присъда Е.С.К. е признат за виновен в извършването на престъпление, от което по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Д.А., баба на ищеца. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

         По делото е безспорно установено, че гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС е застрахована при ответника и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

         За доказване на твърденията на ищеца за претърпени от него болки и страдания, намиращи се в причинна връзка със смъртта на баба му, по делото е допусната специализирана психологична експертиза, вещото лице по която се произнася, че в резултат от внезапната смърт на Б.А. в психичния живот на ищеца са настъпили промени, характерни за острата стресова реакция и посттравматичното стресово разстройство.

         Свидетелски показания в подкрепа на твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на загиналата при процесното ПТП са дали лица от най-близкия му семеен кръг - майка и съпруга, чиито показания съдът преценява по критерия на чл.172 от ГПК, отчитайки тяхната заинтересованост.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано основанието за възникване на прякото право на ищеца по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на неговата баба по критерия на чл.52 от ЗЗД.

         С ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че според традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия родственик е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

         Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме, че между починалата и нейния внук е съществувала силна емоционална връзка и смъртта на баба му е причинила на ищеца болки и страдания, за които е справедливо да му бъде присъдено обезщетение.

         Специфичното при неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление във времето. При определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление занапред. Болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и морална подкрепа, за грижи и внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от съществуващата икономическа конюнктура. При претендирани обезщетения за неимуществени вреди е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД въз основа на цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства.

         Като взе предвид събраните по делото доказателства и конкретно заключението на психологичната експертиза, която приема, че от смъртта на баба му при ищеца е настъпила остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство с проявление и към настоящия момент, които състояния обаче са повлияни и от други фактори /смъртта на неговия баща, също загинал при катастрофа, и други неблагоприятни събития/, както и свидетелските показания на лица от близкия му семеен кръг, съдът приема за справедливо за претърпените от него болки и страдания ищецът да бъде обезщетен със сумата 20 000лв., в който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

         Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от 23.02.2017г., тъй като по отношение на претенцията за лихва от датата на събитието - 22.02.2015г. към датата на предявяване на иска е изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД.

         При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 800лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 250лв.

         В полза на адв.Р.М. ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.28, ал.2 от ЗА в размер на 1 356лв. с ДДС.

         Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по компенсация за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 130лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата баба Б.Д.А., починала при ПТП на 22.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017г. до окончателното му изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 800лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 250лв.

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС №********** и адрес на дейност гр.София, ул."Цар Асен"№1, ет.4 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1 356лв. с ДДС.

         ОСЪЖДА Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2 разноски по компенсация в размер на 1 130лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: